Р
Е Ш Е Н И Е
№41/6.1.2020г.
гр.Варна 6.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9074/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „М.д.“
ЕООД твърди, че на 17.04.2019г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-гр.Варна срещу длъжника „Е.П.“ АД, като по
него е било образувано ч.гр.д.№6002/2019г. по описа на РС-Варна и съдът е
уважил искането, и е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Тъй като ответното дружество длъжник е подало
възражение срещу заповедта, същата не е влязла в сила, и не е издаден
изпълнителен лист. Тези обстоятелства препятстват реализацията на принудително изпъленение, респ. събиране на вземането му от длъжника и същият
не е заплатил на ищеца сумата от 19.00лв, предмет на заповедното производство.
Ищцовата
страна е получила съобщение и указания за възможността в едномесечен срок да
предяви иск срещу длъжника, като твърди, че от това произтича и правният й
интерес да предяви установителен иск срещу длъжника
за установяване на вземането си на основание чл.422, ал.1 вр.
Чл.415, ал.1 от ГПК в преклузивния едномесечен срок.
Тръди се, че съгласно
договор за цесия от 29.03.2019г. ищцовото ТД „М.д.“
ЕООД, ЕИК:*********, е придобило процесното вземане
за сумата от 19.00лв. представляваща платена на 16.04.2015г. без основание
стойност за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен №******** и
клиентски №*****, с титуляр на партидата П.Д.И.ЕГН:**********, за което е
издадена фактура №ТП**********/25.03.2015г. За сключения договор горепосоченият
цедент е уведомил длъжника „Енерго
Про Продажби“ АД с нарочно уведомление с вх.
№5085894/03.04.2019г.
Сумата от
19.00лв., която представлява такса повторно включване е заплатена, за което
ищецът представя като писмено доказателство справка за платени и неплатени
фактури за потребител П.Д.И.по клиентски №*******.
Ищцовата страна
счита, че таксата е платена без основание поради следните причини, тъй като
следва да се има в предвид, че „Е.П.“ АД, не отчита никакви разходи при
прекъсване и възобновяване на ел.захранването в случаите, когато е било
преустановено снабдяването на потребителя с ел.енергия по негова вина, тъй като
услугата по прекъсване и възобновяване на ел.захранването се извършва от друго
дружество- „Енерго- Про
Мрежи“ АД.
Клаузата на чл.37, ал.1, изр. 2 от
Общите условия за продажба на ел.енергия на „Е.П.“ АД противоречи на чл.122-124
ЗЕ, които не предвиждат като условие за възобновяване на снабдяването заплащане
на такса от потребителя. Ищецът сочи аргумент от разпоредбата на чл.124 ЗЕ,
според която, „Енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините довели до преустановяването
им“. Такава и практиката на ВКС-Решение №125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г.
на ВКС, I ТО, с което
е прогласена неравноправността, респ. нищожността на клауза от ОУ, с която
потребителя се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване
на ел.захранването му след отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването. Сочи, че е налице ограничаване правата
на потребителя, произтичащи от закон и нормата е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от Закона за защита на потребителя,
както и по смисъла на чл.143, т.18 от същия. Твърди се, че потребителят е
поставен в неравноправно положение, като се позволява на доставчика да изисква
предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за
възстановяване на снабдяването. Сочи се, че е налице нарушение на колективните
потребителски интереси по чл.186, ал.2 т.1 ЗЗП с наличието на ОУ на клаузи във
вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение.
С оглед на
изложеното ищеца счита за недължимо платена сумата от 19.00лв заплатена на „Е.П.“
АД.
Ищцовата страна
моли да бъдат призовани на съд с ответника и като съдът се убеди в
основателността на претенцията, да приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът „Е.П.“ АД, дължи на „М.д.“ ЕООД в качеството му на
частен правоприемник на потребителя Петър Илиев Димов, сумата от 19.00лв
представляваща дължима сума за възстановяване на ел.захранване, платена на
16.04.2015г. без основание по чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД по фактура №**********/25.03.2015г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението считано от
датата на подаване на заявлението 17.04.2019г., за което е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6002/2019г. по описа на ВРС, 51с. и моли за присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
В отговора
на исковата молба, ответникът твърди, че искът е допустим, относно
основателността на иска, същият намира иска за изцяло неоснователен като излага
следните обстоятелства:
Следва да
се има предвид, че прекъсването на захранването на абоната е следствие от
виновно неизпълнение на договорните задължения на последния, а именно неплащане
на задължение по фактура №**********/15.04.2014г. с падеж 07.05.2014г. в размер
на 807,68лв. Фактурата е заплатена на шест вноски, като захранването на абоната
е преустановено поради виновно неизпълнение на договорните задължения.
Налице
е правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на
ел.енергия.
Съгласно
чл.34 от ОУ за ПЕЕЕПП ответното дружество има право да поиска от
„Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или ограничи преноса на ел.енергия
в случай, че битов клиент просрочи с 20дни изпълнението си за плащане на
дължимите суми.
Съгласно
чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е.П.“ АД изисква от „Електроразпределение Север“
възстановяване на преноса на ел.енергия след отпадане на основанията за
прекъсването.
Продажбата
на ел. енергия се възстановява след като клиентът заплати цена, съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел.енергия.
Видно от
посочените разпоредби и прекъсването и възстановяването на преноса на
ел.енергия се осъществява фактически от „Електроразпределение Север“ АД, поради
което разходите се понасят от посоченото дружество.
Твърди, че
посочената такса представлява заплащане на вид мрежова услуга – т.6 параграф 1
от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия/ПТЕЕ/.
На
основание чл.28, ал.1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител. Ето защо макар разходът по възстановяване и преустановяване
на захранването да се понася от „Електроразпределение Север“ АД, то заплащането
на мрежовата услуга се дължи и заплаща на крайния снабдител- ответното
дружество.
Твърди се
липса на противоречие на чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за енергетиката.
На основание чл.124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване на
причините, довели до преустановяване на преноса на ел.енергия да възстанови снабдяването
на имота на праводателя на ищеца, което е направено
от ответното дружество.
Сочи се, че
Законът за енергетиката в нито една своя разпоредба не отрича възможността за
репатриране на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при неизпъленение на задълженията на абоната по договора.
Законът за енергетиката изрично предвижда ОУ да уреждат права и задължения на
страните по договора, част от които са и правото на електроразпределителното
дружество да бъде обезщетено за извършените разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа до
ел.разпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези разходи
са понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни задължения на
абоната.
Видно от
разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП продажбата на ел.енергия се
възстановява след заплащане на таксата за възстановяване на пренос.
От
изложеното е видно,че плащането на таксата е определящо не за възобновяване на
снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия.
Снабдяването
на абоната, праводател на ищеца с ел.енергия е
възстановено, доколкото същият е присъединен към мрежата и захранването му е
възстановено след заплащане на задълженията му към ответника т.е. след отпадане
на причината за преустановяване на снабдяването.Фактическото ползване на
ел.енергия е свързано с договора за покупко-продажба на енергия, което е
правоотношение, различно от „снабдяването“ като процес.
Ответната
страна твърди, че заплащането на таксата от 19.00лв. е условие за възстановяване
на правоотношенията по продажбата на ел.енергия.
Видно от
изложеното разпоредбата на чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл.124
ЗЕ, нито ограничава правата на потребителя. Липса на противоречие на чл.37,
ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за защита на потребителите. Ответната страна
сочи, че ищеца не е посочил конкретни основания, поради които счита
разпоредбата на ОУ за неравноправна. Ответната страна е изложила доводи, според
които посочената клауза не е неравноправна.
Посочената
клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на
гражданска отговорност при виновно неизпълнение на задълженията му чрез
заплащане на такса за възстановяване на продажба на ел.енергия.
чл.37 не
изключва, нито ограничава правата на потребителя, произтичащи от Закон за
енергетиката.
Не е налице
противоречие с чл.143, т.18 от ЗЗП,тъй като ценоразписът,в който е посочена
таксата за възстановяване на продажбата на ел.енергия, е публично известнаи поради това не може да се приеме, че клаузата „Не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора“. Абонатът е знаел и е бил предварително уведомен за таксата. Разпоредбата
на чл.37 ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП не е нищожна. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП
нищожни са клаузите, които са неравноправни /какъвто е настоящия случай/ и не
са уговорени индивидуално. Съгласно ал.2 на същата разпоредба не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това, потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответната
страна моли да се съобрази, че съгласно чл.52, ал.2 от ОУ за ПЕЕЕПП в срок до
тридесет дни от влизането в сила на ОУ, клиентите, които не са съгласни с тях
имат право да внесат в „Енерго-Про Продажби“ писмено заявление, в което да
предложат специални условия.
Съответно
видно от посоченото клиентът е имал право да влияе върху съдържането на
клаузите.
Видно от посоченото по-горе
клиентът се е съгласил вредите да не се определят по вид и размер.
Ответната
страна моли да се съобрази и обстоятелството, че Решение на ВКС е неотносимо към настоящия правен спор, доколкото същото
касае разпоредби на ОУ на различен доставчик.
Ответникът
моли съда, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото да постанови
решение с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан и да присъди сторените съдебно-деловодни
разноски, вкл. и тези за адвокатско възнаграждение. Прави и възражения за
прекомерност на адвокатско възнаграждание на
процесуалния представител на ищцовата страна.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Не е спорно
в производството, че Петър Ил.Димов и ответното дружество са били в договорни
отношения за доставка на електроенергия; че сумата от 19.00лв., която представлява такса повторно
включване, е заплатена на 16.04.2019г. от потребителя по клиентски №1*********.
Видно от
договор за прехвърляне на вземане от 29.03.2019г., цедентът
п. Д. чрез пълномощника си Красимир Димов Тодоров е прехвърлила на цесионера „М.д.” ЕООД вземането си за сумата 19лв.,
представляваща платена без основание стойност на фактура ТП №**********/25.03.2015г.
за обект с аб. №****** и кл. №******** за
цена от 10 лв. Със сключения договор за цесия, цедентът
е поел задължение да уведоми писмено
длъжника за прехвърленото вземане в тримесечен срок от подписване на
договора.
С нарочно
уведомление, длъжникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е уведомен за извършеното
прехвърляне от цедента чрез пълномощника си Красимир
Димов Тодоров, което обстоятелство не е спорно между страните.
При така
установените фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК вр.
с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Искът е
предявен след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано
възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, искът е основателен.
Съобразно
правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е налице валидно сключен договор за цесия, че цедентът е бил в договорни отношения с ответника, че му е
начислена процесната сума, както и, че сумата е
заплатена, а ответникът следва да докаже наличието на основание за начисляване на
процесната сума.
Между
страните не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че цедентът е потребител на ел.енергия, че му е
начислена процесната сума като такса за
възстановяване на електрозахранването и че същата е заплатена. Не са спорни и
обстоятелствата по прехвърляне на вземането с договор за цесия на ищцовото дружество и уведомяването на ответника за цесията.
Предмет на
спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно
право на ответника да начислява
такса за възстановяване на електрозахранването
в обекта.
Ищецът в исковата молба се е позовал на неряносправност на клаузата на чл.37, ал.1,
изреч.2 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби”. Следва да се отбележи, че въпросната
разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на
ДКЕВР, което от своя страна е отменено с Решение №798 от 20.01.2017 г. по адм.д №3069/2016г.
на ВАС. След отмяната на Общите условия от 2014г. валидни остават Общите
условия на Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД,
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007
г. на ДКЕВР. Отделно от това, към момента на начисляване на процесната
сума са действали именно Общите условия от 2007г. В същите е налице аналогична,
макар и не идентична на чл.37, ал.1 от ОУПЕЕ от 2014г. разпоредба, а именно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ.
Съгласно
чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „Е.П.” АД изисква от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Е.П.” АД и
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване
на снабдяването.
Съдът
намира, че посочената клауза е неравноправна по следните съображения:
На първо
място, клаузата противоречи на чл.122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя
на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира
опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и
снабдяването с електрическа енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите
на преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия.
Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция,
общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа
енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия
на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването т.е.
предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не се
сочи друго условие за възстановяването освен отстраняване
на причините за преустановяване на електроснабдяването по чл.123,
ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон.
Освен това,
дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване
на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С
оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при
уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва
да има както доказано неизпълнение на договорно задължение
и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18
ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя
обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо
място, ответното предприятие, а именно „Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия
да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл.
да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на
електрозахранването не му се следва.
В горния
смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е
прието, че Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД,
вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването
е било по негова вина” са неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за
защита на потребителите. Същото решение касае аналогична клауза на тази по
чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Е.П.” АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че
въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално,
същата се явява и нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането
по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено без
основание.
По горните съображения съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 325 лева, както и направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 325 лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между
ищеца „М.д.“ ЕООД, ЕИК204724939 със
седалище и адрес на управление *** и „Е.П.“ АД, *** Тауърс
Г, че ответника дължи на ищеца суматата от 19лв. заплатена
му от П.Д.И.праводател на ищеца за въстановяване на
ел.захранване на обект с аб.№********* и клиентски №**********
за което е издадена фактура ТП №********** от 25.03.2015г. на основание чл.422 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД присъдени в рамките на ч.гр.д.№6002/2019г. по описа на ВРС, 51
състав.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** Тауърс
Г да заплати на „М.д.“ ЕООД, ЕИК204724939 със седалище и адрес на управление ***
сумата от 325лв. сторени по делото разноски и още 325лв. разноски по
заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: