Р Е Ш Е Н И Е
№ 505 16.05.2023 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: Илияна Георгиева
прокурор: Соня Петрова
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова
КАНД номер 448 по описа за 2023 година.
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на инж. Я. М.
Д. - Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район” /БДЧР/, с адрес: гр. Варна,
ул. „Александър Дякович” № 33, против Решение № 26/23.01.2023 г. постановено по а.н.д. № 2615/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с
което е отменено наказателно постановление № 73/13.07.2022
г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с което за
нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за волите на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. "Генерал Владимир
Вазов" № 3, представлявано от инж. Г. Й. Т., на основание чл.200, ал.1, т.1, б."а" и чл.200, ал.4 от Закона
за водите
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно, а
процесното НП е законосъобразно и издадено при правилно приложение на
материалния закон и административно производствените правила.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация,
редовно уведомен, не изпраща представител. Депозира по делото писмени бележки,
в които моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното
съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас, изразява мнение за неоснователност на депозираната касационна жалба.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените
в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд-Бургас е отменил наказателно постановление № 73/13.07.2022
г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с което за
нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за волите на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. "Генерал Владимир
Вазов" № 3, представлявано от инж. Ганчо Иовчев Тенев, на основание чл.200, ал.1, т.1, б."а" и чл.200, ал.4 от
Закона за водите е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
За да постанови
този резултат, Районен съд - Бургас е приел, че АУАН е
съставен в тримесечния давностен срок по чл. 34.
ал.1. изр.2 от ЗАНН, а оспореното НП е съставено извън
рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, като при
издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че както актът за установяване
на административното нарушение, така и наказателното постановление са съставени
в противоречие с изискванията на чл.42 от ЗАНН,
съответно на чл.57 от ЗАНН и при
неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и
налагане на наказанието, установени в раздел II-IV от ЗАНН. Приел
е, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като част
от непълнотите в описанието на фактическото съдържание на нарушението в АУАН,
обуславящо конкретно квалификацията на нарушението по чл.200, ал.1, т.1, б.“А“
ЗВ, са пренесени и в НП. По отношение на друга част от изначалните дефицити в
АУАН е направен недопустим опит за компенсирането им чрез прибавяне на съществени
фактически обстоятелства, непредявени с първоначалното административно-наказателно
обвинение, което е лишило субектът, сочен като нарушител, респ. неговия законен
представител да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил и съответно за
какво нарушение е наказан. Конкретно съдът е посочил, че в издаденото
наказателно постановление липсва дата на извършеното нарушение, като визираното
в НП административно нарушение за 2021 год. съответно е извършено именно в
момента, в който количествата за разрешените цели са превишени, като едва за
пръв път във фактическата част на НП е налице пояснение, че съгласно
отбелязването в дневниците на дружеството ползвател - превишението на
водоползването е започнало след края на септември 2021 год. Посочено е, че
абсолютно неясно е защо, с оглед установените при проверката и декларирани от
санкционираното лице потребени количества вода, отнесени към общото разрешено
количество и разрешеното количество за всяка една от помпените станции
„Тръстиково“ и „Дебелт“, наказващият орган е преценил, че се касае до
отклонение на предвидено условие в разрешителното с количество до 0,85 литър на
секунда, субсумирано под санкционната алтернатива на чл.200, ал.1, т. 1, б.“а“
от ЗВ. На следващо място, е прието, че в
АУАН не е описан като част на нарушението от обективна страна и утежняващият
квалифициращ признак „повторност“ на нарушението, обосновал правоприлагането на
чл.200, ал.4 от ЗВ, като този признак за първи път е установен едва с НП.
Така постановеното решение е валидно, допустимо, но
неправилно, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, водоползвателите
- титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в
издадените разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни,
издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.
В разпоредбата на чл.200, ал.1, т.1, б."а" от Закона за
водите се
предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция за физическо или
юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в
отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора.
В случая, видно от събраните пред първата съдебна инстанция
писмени доказателства, санкционираното административно нарушение от фактическа
страна е превишаване на годишния воден обем, определен на експлоатационното
дружество по силата на Разрешително за водовземане и по-конкретно - превишаване
на годишния воден обем за 2021 год., определен в Разрешително № 200
487/28.09.2006 г. с титуляр „ВиК” ЕАД гр. Бургас, като при разрешени годишни
количества до 280 000 куб. м. през 2021 год. са добити 306 798 куб. м., което
съставлява нарушаване параметъра на водовземане с 26 798 куб.м.
Именно тези факти са посочени в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като касационната инстанция намира,
че конкретната дата след която е налице
превишаване на разрешеното количество за 2021 год. е ирелевантен факт и
непосочването й в АУАН не е довело до неяснота относно вмененото нарушение,
нито до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице.
В т.15 раздел „Условия на водовземането“ от
Разрешително №200 487/28.09.2006 г. изрично е посочено, че следва да се спазват
и да не се нарушават параметрите на водовземането, като същите са конкретно
определени както за денонощие, така и годишно, т.е. в разрешителното имаме
ограничение на годишна и на дневна база. В случая, се касае за надвишаване на
максималния годишен воден обем в размер на 280 000 куб. м. за календарната 2021
год., поради което правилно в НП е посочено, че вмененото
нарушението е извършено в периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год.,
за които именно период са добити 306 798 куб. м. вода, което съставлява
нарушаване параметъра на водовземане с 26 798 куб.м.
Действително, констатираното
количество на водоползване в отклонение на разрешителното, определено с точност
до литър в секунда, влияе на съставомсрността на осъщественото административно
нарушение по букви а. б, в и г на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, а същевременно
има отношение и към размера на санкцията. При положение, обаче, че юридическото
лице е наказано по най-лекия от предвидените в чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ
административнонаказателни състави – този на б."а", при който
количеството ползвана вода трябва да бъде до 1 л. на секунда без да е поставена
долна граница на осъществения обем водоползване, съдът намира, че пропускът да
се посочи в АУАН точното количество почерпена вода няма отношение към
законосъобразността на наложеното наказание. Това би било така, ако нарушителят
бе санкциониран по някои от по-тежките състави /тези от б."б" до б."г" на
чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ/ или ако с чл.200, ал.1, т.1 б. "а" ЗВ бе
нормирана и долна граница на количеството ползвана вода.
Правилен се явява извода на
първоинстанционния съд, че в АУАН не е описан признака „повторност” и същият за
пръв път е установен едва с НП. Действително, дружеството е наказано за нарушение, извършено
при условията на повторност и с оглед възприетата от наказващия орган правна
квалификация (по чл.200, ал.4 от ЗВ и чл.200, ал.1, т.1, б."а" от ЗВ) и
доколкото се отнасят до обективен признак от състава на нарушението, обстоятелствата,
сочещи повторност, следва да се съдържат в акта за установяването му, съобразно
разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН. Такива констатации в
обстоятелствената част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно
постановление е наложена санкция за деяние, което не е установено по надлежния
ред и по което касаторът не се е защитавал. Според Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г. в правомощията на районния съд е да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В съдебното решение
липсват мотиви по същество по оспорваното в настоящото производство наказателно
постановление, като са изложени само доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав на
съда приема, че е налице визираното в чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.348,
ал.3, т.2, предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд - Бургас,
от друг състав на съда, тъй като е налице липса на мотиви в атакуваното решение
по съществото на спора и делото не може да бъде решено по същество от
касационната инстанция, нито деянието може да бъде преквалифицирано от
касационната инстанция. При новото разглеждане на делото РС следва да се произнесе и по направеното искане за
присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал.2, изр.1, предл. последно и чл. 222, ал. 2,
т.1 от АПК , съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ №
26/23.01.2023 г. постановено по а.н.д. № 2615/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.