РЕШЕНИЕ
№ 1490
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300502940 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 33325/02.11.2023г. от адв. Л. Н. от АК Пловдив, като
особен представител на П. С. К., ЕГН ********** против решение № 263 от 05.10.2023г.,
постановено по гр. д. № 187 по описа за 2023г. на Карловски районен съд, с което се вземат
по отношение на Л. П. К., ЕГН **********, следните мерки за защита: Задължава П. С. К.,
ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по см. на чл. 2 от ЗЗДН
– всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо Л. П. К., ЕГН
**********.Осъжда П. С. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата глоба в
размер на 200 лева, като и ДТ в размер на 30 лева. Осъжда П. С. К., ЕГН ********** да
заплати на Л. П. К., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 900 лева.
Решението се обжалва като неправилно, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства.Като необоснован се оспорва изводът на районния съд, че на
08.02.2023г. ответникът е осъществил психическо насилие.Според жалбоподателя
прецизния анализ на доказателствата по делото не налага извод за осъществен акт на
домашно насилие.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде
постановено ново, с което молбата да бъде отхвърлена.
С писмения отговор на въззиваемата се оспорва въззивната жалба като неоснователна
и се иска да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно да
1
бъде потвърдено.Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което въззивната инстанция
следва да се произнесе по същество.
Районният съд е бил сезиран с молба по чл. 18 от ЗЗДН.
В молбата са изложени обстоятелства, които напълно кореспондират с твърденията в
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, че ответникът е внук на молителката, че на 08.02.2023г.
около 18 ч. тя отивала до близкия хранителен магазин в *** и преди да влезе, от там излязъл
П..Същият започнал да вика по нея: „Ти кво правиш тук ма, *** ще те пребия, махай се от
тук.Да не съм те видял повече тук.Ще те пребия да знаеш.Чу ли какво ти казах?“, при което
тя много се изплашила, защото знаела какво следва.Започнала да си търси телефона, но го
била забравила и от страх влязла в магазина.На излизане един съсед – Л.М. бил чул и я
попитал какво става.В този момент внукът й П. продължил да я псува и заплашва, дори и
пред съседа й.Поради това възможно най-бързо тя се прибрала вкъщи и разказала всичко на
С.Н., в чиято къща живеела.Обадила се и на тел. 112, но от там не дошла помощ.От този ден
се страхувала дори да излезе сама.Големият й внук си дошъл от чужбина и тъй като той
много я бил тормозил и заплашвал, затова се страхувала.Многократно я бил псувал,
заплашвал, тормозил и обиждал.Тормоза бил нетърпим, увреждащ здравето й и
застрашаващ живота й.Не можела да спи спокойно, здравето й било сериозно
разклатено.Замисляла се дори да сложи край на живота си, само и само този тормоз да спре,
но знаела, че е това е голям грях и само това я държало.
Ответникът чрез назначения му особен представител по делото на основание чл. 47, ал.
6 от ГПК, е изразил становище, че молбата е допустима, но неоснователна.Оспорени са
изложените факти и обстоятелства от молителката.
По делото не е спорно и от приложеното удостоверение за родствени връзки се
установява, че ответникът е внук на молителката, дете на починалия й син С.П.К., починал
на ***г.
Видно е от приложения амбулаторен лист № 222863021163/13.10.2022г., че
молителката е с невротично разстройство.След психотравма се оплаквала често от
главоболие, главозамайване, заглъхване на лявото ухо, неспокойство и безсъние.
Като свидетел пред районния съд е разпитан С.Г., който е посочил, че не му било
известно да е имало някаква случка между страните.Той нищо не бил видял и не бил
2
чул.Имал магазин наблизо, в който не е ставал конфликт, а ако се е случило нещо, то е било
извън магазина.Дори не бил виждал момчето на тази дата.Разбрал, че е имало нещо, когато
получил призовката.
Свидетелят Л.Г. е посочил, че познава Л., но П. даже не знаел кой е, не бил го
виждал.Не знаел за случка през м. февруари тази година.Тогава той бил пред дома си и Л.
му казала, че е била на магазина, а там какво е станало не знае.Тя минала покрай дома му на
свечеряване, но не са говорили.Не знаел дали е била притеснена, нищо не му казала.Там
минавали хора, викали ученици, магазина бил далеч от дома му.Можело да е имало викове,
но не знае кой е бил там.Не си спомня Л. да е търсила помощ, не я е питал дали има
проблем.
Като свидетел в първоинстанционното производство е разпитан и С.Н..Същият е
посочил, че познава Л. и П..Свидетелят Н. е бил колега със сина на Л., който е баща на
П..Двамата били шофьори.През м. февруари св. Н. заминал за Испания и след два дни Л. му
се обадила.Казала му, че е отишла до магазина и П. бил там.Както обичайно той започнал да
се разправя с нея и да я псува.Св. Н. много пъти бил чувал такива обиди по неин адрес.Не
знаел сега къде живее П., последните години го е виждал 2-3 пъти.Споровете им започнали
от къщата, откакто починал баща му.Започнали да малтретират молителката и св. Н. бил до
нея.Двамата се запознали чрез сина й.След неговата смърт започнали конфликтите.Тя искала
да заплати на внуците си дяловете им от наследствената къща и им превела пари, но те не ги
искали.После къщата била продадена на публична продан.За случилото се през м. февруари
св. Н. посъветвал молителката да отиде при адвокатката да изготвят жалба и да подаде
сигнал на тел. 112.Сега тя живеела при него в дома му, тъй като нямала други собствени
имоти.Внуците й си взели парите от публичната продан на наследствения имот, но въпреки
това я тормозели психически.С другия й внук също не поддържали добри отношения.Преди
този инцидент по-малкия й внук я срещнал и я заплашил с думите: „Ти ще видиш, батко е
тук“.Внуците й имали имот от баща им в ***, а майка им живеела в ***.
Районният съд е приел в решението си, че молбата е основателна, като актът, предмет
на спора, е психически, изразяващ се в отправени обиди, псувни и закана за здравето на
молителката.С оглед степента на опасност на извършителя районният съд е приел, че спрямо
него следва да се приложи първата предвидена мярка, тъй като нямало данни за реална
опасност за живота и здравето на молителката, нито данни ответникът тенденциозно да я е
търсил и доближавал, поради което е счетено, че тази мярка би изиграла ролята си.На
основание чл. 5, ал. ЗЗДН е наложена глоба в минималния предвиден размер.
Настоящият състав на съда, след като извърши собствен анализ на събраните
доказателства в производството по спорна съдебна администрация по реда на ЗЗДН, намира
следното:
По принцип законът придава на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН качеството на
достатъчно доказателство за основателност на молбата /при липса на други доказателства за
това/.С оглед на това правилно в решението си първоинстанционният съд е зачел
презумптивната доказателствена стойност на това писмено доказателство относно
3
съдържащите се в нея твърдения за извършени противоправни действия от ответника,
засягащи личността на молителката.
Обосновано след анализ на събраните доказателства в производството съдът е приел
също, че в случая доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е оборена,
тъй като това е възможно само когато има други опровергаващи доказателства.По
отношение на доказателствената сила на декларацията следва да се посочи, че това й
предимство се дължи на определена законодателна логика, а не е самоцелно.С това си
разрешение законът държи сметка за спецификата на производствата по ЗЗДН.По
дефиниция домашното насилие е акт, който трудно се установява със свидетелски показания
и други доказателства.Често действието или бездействието е достояние само на
извършителя и пострадалия.В подобни случаи прилагането на общите правила на ГПК за
разпределение на доказателствената тежест би лишило пострадалото лице от възможност за
защита.На практика ответникът от своя страна може, ако проведе обратно доказване, да
опровергае декларираните факти.
В настоящия случай такова обратно доказване не е проведено.Показанията на св. Г. и
на св. Г., че не са били свидетели и не знаят за случилото се, не изключват достоверността
на твърденията в молбата.И двамата посочени свидетели говорят същевременно за
конкретна дата – св. Г., че дори не е виждал момчето на тази дата, а св. Г. допуска да е имало
викове, но не знаел кой е бил там.Спомня си обаче, че тогава Л. е минала покрай дома
му.Настоящият състав подлага под съмнение и не кредитора тези показания, като приема
същите за неубедителни, нелогични, съотв. недостоверни.Молителката от своя страна е била
изплашена, същата е възрастна жена и е възможно да не е обърнала внимание или да не си
спомня точно кой е присъствал в този момент.Твърденията й обаче относно отправените
псувни и заплахи са последователни в молбата, в декларацията й и пред св. Н., поради което
няма основание да не бъдат кредитирани.За влошените отношения между нея и внуците й
освен това има причина, която е изяснена от показанията на св. Н., които показания, освен
че кореспондират с твърденията на молителката, също се намират за логични и
правдоподобни.
Предвид гореизложеното изводът на първоинстанционния съд за упражнено
психическо насилие от ответника по отношение на молителката е правилен и
обоснован.Наложената мярка като вид и глоба в размер на 200 лева са адекватни на
нарушението.Поради това жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна, а
решението като правилно да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция следва да се осъди нарушителя
да заплати на молителката направените от нея разноски за настоящата инстанция в размер
на 400 лева за адвокатско възнаграждение.Възнаграждението за особен представител в
размер на 400 лева също следва да бъде възложено в тежест на нарушителя с оглед изхода
на делото.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263 от 05.10.2023г., постановено по гр. д. № 187 по
описа за 2023г. на Карловски районен съд, III-ти гр. с.
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН ********** от *** да заплати на Л. П. К., ЕГН **********
от ***, сумата от 400 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН ********** от *** да заплати на адв. Л. Н. Н. от АК Пловдив,
с личен номер ***, със служебен адрес: *** сумата от 400 лева – възнаграждение за особен
представител за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5