Р Е Ш Е Н И Е
№ 543/19.12.2019
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Добрич, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета
година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при
участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа
докладваното от председателя КАНД № 699/ 2019 год. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба от Б.Г. ***, срещу Решение по НАХД № 819/ 2019 г. на ДРС, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 15 – 0851 - 000917/ 12.06.2015
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Добрич.
В касационната
жалба са развити доводи, че обжалваното Решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН. Касаторът претендира порок на съдебното Решение,
който не е свързан с НП, а именно, че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за установените с АУАН нарушения. Не спори относно извода на съда, че
НП не страда от пороци. Настоява, че предвид датата на нарушението – 12.05.2015
г., то абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, е изтекла на 13.11.2019 г., както правилно е изчислил и РС. Същевременно
твърди, че още на 13.06.2018 г. е била изтекла обикновената погасителна давност
по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като
от датата на издаване на НП – 12.06.2015 г. до датата на връчване на НП –
03.06.2019 г. е изтекъл срок по – голям от тригодишния. По тези съображения
иска отмяна на съдебното Решение и отмяна на НП изцяло.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът, Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич, редовно призован, не се представлява. Не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за основателност на възражението в касационната
жалба за изтекла погасителна давност.
Административен съд
- Добрич, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Разгледана по
същество, касационната жалба е основателна.
Според фактическите
установявания на ДРС на 12.05.2015 г. автомобилът на касатора идвал откъм гр. Варна
и се движел в посока центъра на гр. Добрич. Униформеният служител на СПП - КАТ
подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка на водача, да спре плавно на
указаното място от пътя. Въпреки подадения ясен сигнал, възприет своевременно
от водача, същият не изпълнил дадената му команда, а продължил движението си напред. Неправомерното поведение
на водача мотивирало длъжностните лица да извършат веднага справка в
информационния масив на КАТ. От проверката е установено, че собственик на
горепосочения автомобил е Б.Г.Г., както и че същият към момента е бил лишен по
административен ред от правото да управлява МПС. Нарушителят е бил издирен и
установен още на същата дата, когато с
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №766957 от дата
12.05.2019 г. е привлечен към административнонаказателна отговорност за
извършени нарушения на чл. 103 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП. В съдебното Решение е указано, че в обстоятелствената част на акта е
изложено кратко, но ясно описание на установените административни нарушения.
Посочени са изрично датата, часа и мястото, където същите са установени, както
и данните на вида, модела и марката на управлявания от водача лек автомобил.
Въз основа на АУАН
административнонаказващият орган е издал обжалваното НП №15-0851-000917/ 12.06.2015
година, с което ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за посочените по - горе нарушения.
Районен съд -
Добрич е потвърдил изцяло обжалваното НП, като е приел от правна страна, че
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН, нарушението е установено по несъмнен
начин, спазен е срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Макар и към момента
на постановяването му Решението да е правилно, то към настоящия момент вече
същото се явява неправилно като краен резултат поради изтекла абсолютна
погасителна давност.
Настоящият състав
намира за основателно възражението на касатора за изтекла абсолютна погасителна
давност, изключваща наказателното преследване. Съгласно чл. 11 ЗАНН по
въпросите на обстоятелствата, изключващи административнонаказателната
отговорност, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Нормата е разположена в глава първа "Общи
разпоредби" на ЗАНН, така че е приложима и за административните наказания
по чл. 13, б. "а"-"в" ЗАНН на физически лица, за всяка
административнонаказателна отговорност, без оглед на основанието и/или вида ѝ.
Същевременно, тъй като препращането по чл. 11 ЗАНН е към изключващите
отговорността обстоятелства, уредени в общата част на НК, то важи за тези,
регламентирани и в глава втора, и в глава девета: а) основанията, изключващи
преследването и изтърпяването на наказанието; б) основанията за освобождаване
от отговорност; в) основанията за освобождаване от изтърпяване на наложеното
наказание. Давността попада в първата група и е без съмнение обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност, тъй като същата може да се осъществи само
чрез наказателния процес, като прекратяването му с изтичане на давността
осуетява тази отговорност и като краен резултат я погасява. Съдебната практика
трайно приема, че институтът на абсолютната давност, уреден в НК, се прилага и
в административнонаказателното производство на основание чл. 11 ЗАНН
(Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по т.д. 1/14 г.).
С изтичане на
предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко
административнонаказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 НК, във връзка
с чл. 11 ЗАНН. Последиците ѝ са, както процесуални, така и
материалноправни - тя погасява преследването на нарушителя, но също и
препятства санкционирането му. При положение, че законодателят е предвидил, че
с изтичане на сроковете за нейното реализиране, наказателната отговорност за
престъпления се преклудира, по аргумент на по-силното основание това следва да
важи и за административнонаказателната отговорност за административни
нарушения. Продължителността на давността за тях съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (изм., ДВ, бр. 26 от 2010), във връзка с чл. 11 ЗАНН е 3 години.
В случая
неоснователно е възражението, че е изтекла обикновената погасителна давност
поради обстоятелството, че от издаване на НП до връчването му са изтекли повече
от три години. Това е така, защото тази давност се прилага в случай, че наказателното
преследване не е възбудено в продължение на три години от довършването на
престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено
последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за
продължаваните престъпления - от прекратяването им, съгласно чл. 80, ал. 3 НК.
В административнонаказателното производство преследването се възбужда със
съставяне на АУАН, който е съставен още на 12.05.2015 г. В едномесечен срок е
издадено и НП, поради което не е приложима тази норма.
Същевременно следва
да се отчете обаче нормата на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, съгласно която независимо колко пъти и за какъв период от време давността е
била спирана и прекъсвана, преследването на всяко едно административно
нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който с една втора надвишава този по
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във връзка с чл. 11 НК. Нарушението е довършено на
12.05.2015 г. Според правната уредба, в сила по време на извършването му и
приложима съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН, абсолютната давност е 4 години и 6 месеца
(3 години по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) във връзка с
чл. 11 ЗАНН, с половината от тези 3 години, равняваща се на 1 година и 6 месеца
по чл. 81, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН). Така при начален момент 12.05.2015
г., срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (изм.,
ДВ, бр. 26 от 2010) от 4 години и 6 месеца е изтекъл на 13.11.2019 г. Съдебното
Решение е от 13.09.2019 г. и към датата на постановяването му този срок не е
бил изтекъл. Давността подлежи на прилагане предвид направеното от касатора
възражение пред касационната инстанция, а и служебно, тъй като с изтичането ѝ
държавата губи материалното свое право и да наложи наказание на дееца, и да
изпълни вече наложеното (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС).
Във връзка с това настоящият състав констатира, че към момента на постановяване
на настоящото Решение - 19.12.2019 г., абсолютната давност вече е изтекла. Това
налага отмяната на първоинстанционното Решение и отмяна и на НП изцяло.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд - Добрич, І касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
341 от 13.09.2019 г. по НАХД № 819/ 2019 г. на ДРС, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 15 – 0851 - 000917/ 12.06.2015 г., издадено от Началника на
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Добрич.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: