Р Е Ш Е Н И E
№ 260028
гр.Айтос,
02.03.2021 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд -
гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на втори февруари две
хиляди двадесета и първа година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели :
…...………………
Членове : ….....……………..
при
секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………….…, като разгледа
докладваното от съдията Джанкова гр. дело № 965
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по
искова молба на Н.Р.М., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник
адв.Г.К. *** против Ф.И. К., ЕГН **********,***. С исковата молба
е предявен иск по реда на чл.341 и сл. от ГПК във вр. вр. с чл.34 от Закона за
собствеността - за делба на съсобствен на страните недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 770 (седемстотин и седемдесет) кв.м., находящо се
в с.Т., община Р., Б. област и съставляващо УПИ IX-432 в кв. 34 по плана на сьщото село, ведно с построените в него жилищна сграда нa един етаж със застроена площ от 56 (петдесет и шест) кв.м., втора жилищна
сграда с площ от 24 (двадесет и четири) кв.м.,
второстепенна постройка с площ от 5 (пет) кв.м. и гараж с
площ от 12 (дванадесет) кв.м., при граници на УПИ: улица и УПИ №№ VIІІ-433,
XIV-444 и Х-431 и двимими вещи, чието
разпределение е извършено след теглене
на жребий с влязло в сила протоколно
Определение от 02.02.2021година.
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК - за делба във фазата
по същинското й извършване досежно недвижимия имот и по уреждане на сметки
между съделителите.
Ищецът Н.Р.М.,
ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник адв.Г.К. ***, моли за извършване на съдебна делба чрез възлагане на процесния
недвижим имот в цялост в негов дял, а в случай, че ответницата също има
претенции към имота, моли жилището да ѝ бъде възложено, а в негов дял да
се постави гаража с допълнителната второстапеннна постройка, със
съответстващата им идеална част от дворното място. Предявява спрямо ответницата Ф.И.
К., ЕГН ********** претенции по сметки, като поддържа искането по чл.346
от ГПК съдът да определи ответницата да заплаща на ищеца обезщетение за
лишаване от ползване на дяла му от процесния имот в размер на месечен наем от 150,00 (сто и
петдесет) лева, считано от 11.09.2019 год. до окончателно извършване на
делбата. Представя доказателства.
Ответницата Ф.И. К., ЕГН **********,*** се явява в съдебно заседание. Действайки
чрез пълномощник адв.М. *** не излага конкретно становище по претенцията по
сметки, предоставяйки на преценката на съда. Не спори, че искането е
своевременно, както и че след развода тя, заедно с детето от брака ползват в
цялост имота. Оспорва възлагателната претенция на ищеца и на свой ред и на
основание чл.349 от ГПК моли процесният жилищен имот да ѝ бъде възложен в
случай, че се окаже неподеляем.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното :
С решение № 70/07.04.2020
година, постановено по настоящото гр.дело, съдът е допуснал извършването на
съдебна делба между ищеца Н.Р.М., ЕГН **********,*** и ответницата Ф.И. К., ЕГН **********,***, на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 770 (седемстотин и седемдесет) кв.м., находящо се в с.Т., община Р., Б. област и
съставляващо УПИ IX-432 в кв.
34 по плана на сьщото село, ведно с построените в него жилищна сграда нa един етаж със застроена площ от 56 (петдесет и
шест) кв.м., втора сграда с
площ от 24 (двадесет и четири) кв.м.,
второстепенна постройка с площ от 5 (пет) кв.м. и гараж с площ от 12 (дванадесет) кв.м.,
при граници на УПИ: улица и УПИ №№ VIІІ-433, XIV-444 и Х-431, при равни квоти за всеки от съделителите:
- ½ (една втора) ид.ч. - за ищеца Н.Р.М. и
- ½ (една втора) ид.ч. -
за ответницата Ф.И. К..
По искане на страните е назначена
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по която не се оспорва от
съделителите и се кредитира от съда, доколкото кореспондира с останалия събран
доказателствен материал. Вещото лице Й.П., в заключението си е определило
пазарна оценка на имота в неговата цялост в размер на 41 478 лева, при
което положения дяловете на ищеца и
ответницата възлизат на сумата от по 20 739 лв. По отношение на претендираното
обезщетение, остойностено от експерта на база на дължимия само от ответницата
месечен наем за имота, е приета сума в размер на 100,00 лева (след съобразяване
на ползваната от детето на страните част от жилището), считано от 11.09.2019г. до 11.09.2020г. – общо 1200 лв., т.е. към датата на
постановяване на решението (за седемнадесет месеца) възлиза на 1 700 лева.
ОТНОСНО ВЪЗЛАГАНЕТО НА ИМОТА :
В първото по делото съдебно
заседание, след допускане на делбата, както от ищеца, така и от ответницата е
постъпило искане за възлагане в дял на процесния недвижим имот, в случай, че
същият е неподеляем. Искането на ищеца
не е конкретно обосновано на база
на някое от предвидените в чл.349 от ГПК условия. От Н.Р. М. не
се и твърди, че отговаря на посочените законови критерии за възлагане на
жилищния имот. От друга страна ответницата Ф.И.М. се позовава на факта, че при
прекратяване на брака именно на нея е възложено да упражнява родителски права. Изложеното
не е спорно между страните, а в потвърждение е приложеното Удостоверение по гр.дело № 903/2018г. на РС – Айтос.
С оглед приетото от съда
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ),
спорният имот безспорно не отговаря на правилата и нормите, съгласно
изискванията на чл.19 от ЗУТ за поделяемост, т.е. е неподеляем.
Ето защо и при наличие на заявени
в преклузивния срок и съответно приети за разглеждане като допустими, искания на страните за възлагане в дял на процесния имот, съдът взе предвид следното:
Съгласно хипотезата на чл.348 ГПК, ако
спорният недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от
дяловете на съделителите, подлежи на изнасяне на публична продан. Предвидените
изключения от общовъведеното правило касаят единствено жилищните имоти. Ето
защо и доколкото процесният имот съставлява дворно място, находящо се в с.Т., община Р., Б. област,
ведно с построените в него жилищна сграда нa един етаж със застроена площ от 56 (петдесет и
шест) кв.м., втора сграда с
площ от 24 (двадесет и четири) кв.м.,
второстепенна постройка с площ от 5 (пет) кв.м. и гараж с площ от 12 (дванадесет) кв.м., следва, че по предназначението си има
характер на жилищен в своята цялост. В конкретния случай направеното от
ищеца искане за обособяване в самостоятелен дял на второстепенните постройки и
гаража е неоснователно, доколкото същите имат обслужващ характер спрямо жилищния имот, а от друга
страна и според приетото заключение на експерта дворното място посочените
постройки са неподеляеми. За
изчерпателност следва да се отбележи, че процесуалният закон въвежда две
отклонения в ал.1 и ал.2 на чл.349 ГПК, едната от които предвижда, че в случай, че предмет на делба е жилище,
придобито в семейна имуществена общност, прекратена със смъртта на единия или
чрез развод и то при условие, че другия съпруг няма собствено жилище и на него
е предоставено упражнява на родителските права спрямо родено от брака и
ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай, е приложима именно тази
хипотеза, тъй като съсобствеността е формирана в резултат на прекратен брак
между страните и родителските права са възложени на майката.
С решението по допускане на
делбата, съдът се е произнесъл досежно квотите на страните в общото имущество,
като в конкретния случай те са равни за всеки от бившите съпрузи.
С оглед възлагането на целия
процесен имот на отв. Ф.И.М., същата в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението и за уравнение на дяловете
дължи на ищеца сумата от 20 739,00
лева, каквато е паричната равностойност, съответстваща на делбената му квота от
имота, тъй като според заключението на СТЕ, която съдът възприема, цялата
пазарна стойност на имота възлиза на 41 478,00, а на дял – 20 739,00 лева.
Горепосочените суми следва да
бъдат изплатени от отв.Ф.М., ведно със законната лихва в 6-месечен срок от
влизане в сила на настоящото решение като на осн. 349, ал.3 от ГПК другият
съделител може да впише законна ипотека
за вземането си.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ :
Заявената
по реда на чл.346 от ГПК претенция по сметки представлява обективно съединен
във втората фаза на делбеното производство осъдителен иск, свързан с
отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и
използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата.
Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени,
т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на
молбата фактически обстоятелства.
В случая ищецът обосновава претенцията си за осъждане на ответницата
Ф.М. за заплащане на обезщетение в размер на месечен наем от 150 (сто и
петдесет) лева, считано от 11.09.2019 год. до окончателно извършване на
делбата, по което съдът намира следното: на първо място следва да се отчете, че
искането е заявено с покана, връчена на 11.09.2019г. (със заверка на
съдържанието от Телепоща към Български пощи ЕАД – на л.60,61 от делото), поради
което ѝ приемайки го за надлежно отправена към другия съделител,
претенцията е дължима именно от този момент. От друга страна искането е отчасти и основателно, доколкото ответницата
и не оспорва, че след развода именно тя и детето от брака ползват в цялост
имота, от който ищецът е бил отстранен, поради което и при заявена претенция от
другия съсобственик – в случая от ищеца,
на последния се дължи обезщетение, но само до размер на делбената му квота от
1/2 ид.ч., от чието ползване е лишен и при съобразяване, че едната част о
жилището се ползва не от ответницата, а от общата на страните дете.
Съгласно
заключението на ВЛ месечната наемна цена за дяла на имота дължим от ответницата
възлиза на 100,00 лв., след съобразяване на ползваната от детето на страните
част от жилището, като за периода от
11.09.2019г. до 11.09.2020г. е общо 1200 лв., а към датата на постановяване
на решението (за седемнадесет месеца) - 1 700 лева. Доколкото претенцията по
сметки е заявена от ищеца, в негова тежест при условията на пълно и главно
доказване е да установи както основателността й, така и доказаността й по
размер. Ето защо и при гореизложената фактическа обстановка, искът по
сметки следва да бъде отхвърлен над
посочения размер от 100 лева месечно до претендирания от 150,лв. като
недоказан.
Съобразно дяловете си и при условията
на чл.355 от ГПК всеки от съделителите следва да заплати по сметка на съда
държавна такса, както следва: ищецът Н.Р.М. - сумата в размер на 829,56 (осемстотин двадесет и девет
лв. и петдесет и шест ст.) лева, на база паричната равностойност на дяла му от
процесния имот, а ответницата Ф.И. К. - сумата в общ размер на 897,56 (осемстотин деветдесет и
седем лв. и петдесет и шест ст.) лева, от която 829,56 (осемстотин двадесет и девет
лв. и петдесет и шест ст.) лева, съобразно равностойността на дяла и 68,00 лв. – на база уважените
претенции по сметки.
Водим от гореизложените
съображения, Айтоският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ
в дял на ответницата Ф.И. К., ЕГН **********,***, следния
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 770 (седемстотин и седемдесет) кв.м., находящо се в с.Т., община Р., Б. област и
съставляващо УПИ IX-432 в кв. 34 по плана на сьщото село, ведно с построените в него жилищна сграда нa един етаж със застроена площ
от 56 (петдесет и шест) кв.м., втора сграда
с площ от 24 (двадесет и четири) кв.м.,
второстепенна постройка с площ от 5 (пет) кв.м. и гараж с площ от 12 (дванадесет) кв.м.,
при граници на УПИ: улица и УПИ №№ VIІІ-433, XIV-444 и Х-431.
ОСЪЖДА ответницата Ф.И. К., ЕГН **********,*** да
заплати за
уравнение на дяла на ищеца Н.Р.М., ЕГН **********,***, в шестмесечен
срок от влизане в сила на настоящото решение сумата от 20 739,00 (двадесет хиляди седемстотин тридесет и девет лв.) лева, представляваща паричната равностойност на
неговия дял от възложения на ответницата недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА ответницата Ф.И. К., ЕГН **********,*** да заплати на ищеца Н.Р.М., ЕГН
**********,***, сумата от 1700,00 (хиляда и седемстотин) лева, претенция по сметки,
съобразно дължимия месечен наем от 100,00 лева, за лишаването му от ползване на
собствената му ½ ид.ч. от
процесния имот, считано от 11.09.2019 год. до датата на постановяване на настоящото
решение и ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер от 100,00 лв. месечно до
претендирания от 150,00 лв. месечно, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ищецът Н.Р.М., ЕГН ********** да заплати по сметка
на АРС държавна такса в размер на 829,56 (осемстотин двадесет и девет лв. и петдесет и шест
ст.) лева.
ОСЪЖДА ответницата Ф.И. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на АРС държавна такса в размер на 897,56 (осемстотин деветдесет
и седем лв. и петдесет и шест ст.) лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :