Мотиви към присъда №40 от 11.05.2016г., постановена по НЧХД № 2455/2016г. по описа на Великотърновски районен съд.

 

ОБВИНЕНИЕТО е повдигнато по тъжба на М.С.М., с ЕГН **********  срещу подс. К.З.  Н.  - роден  в гр.  В. Търново,  на *** г.,   български  гражданин,  със средно  образование,  женен,  работещ,  живущ ***, ЕГН **********, за това, че на 08.04.2014г. между 20 и 20.30 ч. в гр. Велико Търново, ул. Б № 3 в дома и Н., причинил на М. лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания по лицето и ушната мида, охлузна рана на лява предмишница, оток на седалището, мозъчно сътресение протекло във формата на зашеметяване довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, придружено с болки и страдания – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Предявен е и допуснат за съвместно разглеждане  граждански иск от тъжителката срещу подсъдимия, за сумата от 5000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.04.2014г., до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание повереника на частния тъжител - адв. Б. от ВТАК, поддържа тъжбата и предявения граждански иск, като доказани и основателни.

Защитникът на подсъдимия -  адв. М. от ВТАК, счита, че подсъдимият не е извършил деянието по повдигнатото обвинение и моли съда да го оправдае. Прави анализ на събраните доказателства  и обосноваността на обвинението по отношение индивидуализацията на деянието по време. 

Подс. Н. твърди, че не е извършил деянието по повдигнатото обвинение и се чувства невинен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост подс. К.З.  Н.  - роден  в гр.  ,  на *** г.,   български  гражданин,  със средно  образование,  женен,  работещ,  живущ ***, ЕГН **********, е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

От показанията на св.Л., св.Б.Ч. и св.Т.Ч. се установи, че тъжителката М. ***  заедно със съпруга си. Към месец април 2014г., в същия вход живеел и подс.Н..

В съседния на тъжителката апартамент №9, живеели св. Б.Ч. и нейната дъщеря Т.Ч.. Вечерта на  08.04.2014г., се чул шум от съседния апартамент и малко по късно на входната им врата позвънил съседът им  - съпруга на тъжителката М.. Той търсел съпруга на св.Б.Ч., като и казал, че подс.Н. е ударил тъжителката М.. Св.Б.Ч. и св.Т.Ч. веднага излезли на етажната площадка и видели тъжителката М. да седи в антрето в близост до прага на входната врата на апартамента си. Входната врата на апартамента на тъжителката М. била двойна, като външната метална врата се отваряла навън, а вътрешната - навътре към антрето. Тъжителката седяла на пода и в ръцете си държала кухненски нож и връзка чесън, като повтаряла "К. ме удари .., удари ми шамар .. К. ме преби..".   Лявата и буза била леко зачервена, а на лявата и ръка имало охлузна рана.  Разказала им, че подсъдимият я е ударил, тъй като нейния съпруг ударил неговия син . Тъжителката помолила св.Б.Ч. да се обади на полицията, но последната отказала. Тогава тъжителката направила опит да набере по мобилния си телефон сина си  - св.Огнян Л., но не успяла да порведе разговор. Почти веднага се позвънило на домашния и телефон и св.Б.Ч. вдигнала слушалката. Обаждал се синът на тъжителката св.Л. и св.Б.Ч., веднага и предоставила телефона.  По телефона тъжителката М. също обяснила на сина си, че била ударена със шамар от подс.К.Н.. Св.Б.Ч. помолила дъщеря си да донесе риванол и промила раната на тъж.М.. Съпругът на тъжителката помолил св.Чолкакова и св.Т.Ч. да я  вдигнат от пода,  където продължавала да стои в същата поза, но тъй като била тежка свидетелките решили, че няма да успеят. Съпругът на тъж. М. потърсил  друг съсед, живущ на първия етаж във входа, като с негова помощ успели да я вдигнат и преместят, да седне на шкаф на портмантото в коридора на апартамента.

След разговора по телефона св.Л. веднага се отправил към дома на родителите си и като пристигнал се срещнал с подс.Н., пред входа на блока. Подсъдимият бил със съпругата си и малкото си дете. Обяснил на св.Л., че  по-рано баща му е ударил сина му с входната врата на блока. Св.Л. прекъснал разговора и се качил да види майка си. Заварил я седнала на шкафа в коридора на апартамента. Била превъзбудена и изплашена.   На пода имало памук и бинтове. Лявата част от лицето и било зачервено, а лакътят на лявата и ръка кървял. Майка му отново му разказала, че била ударена от подс.Н., който отправил заплахи за саморазправа с нея и съпруга и, по повод инцидент със неговия син. Удара получила, след като се уплашила и понечила да затвори входната врата. Св.Л. позвънил на тел.112  за да потърси полиция и бърза помощ, но му отговорили, че вече били уведомени за инцидента.

От показанията на свБ. се установи, че същият ден се намирали със съпругата на подс.Н. - Галя и малкото им дете на детската площадка пред блока. Подс.Н. разговарял със съпругата си и питал дали знае, техен съсед да е ударил шамар на големият им син - Самуил. Казал на съпругата си, че ще отиде да провери какво се е случило. Не след дълго се завърнал и разказал на съпругата си, че бабата / имайки предвид тъж. М./ му е ударила шамар. Според показанията на свБ. това се е случило след 18 часа, но преди 19 часа.

Видно от материалите по пр. преписка №1134/2014г., по подаден сигнал, на 08.04.2014г., в 20.15 часа, е изпратен полицейски патрул и е посетено местопроизшествие на ул."Б" №3, вх.А, ап.8, по сигнал за възникнал скандал между съседи. След снемане на обяснения  и докладна записка на пол. инспектор Райнов, преписката е приключила с постановление от 21.05.2014г. на ВТРП, с отказ да се образува наказателно производство.

                        От приложеното съдебно медицинско удостоверение се установява, че на 09.04.2014г., при извършен преглед на тъжителката М.М., настанена в НХО при МОБАЛ - "д-р Стефан Черкезов" В.Търново,  от съдебен лекар - д-р Г., са описани следните обективни находки -  по лявата скула и буза  - ивицовидно червеникаво кръвонасядане с размер 6/8см; по задния свободен ръб на лявата ушна мида  - червеникаво кръвонасядане; по задната област на лявата предмишница има охлузна рана 7/4см обработена хирургично и превързана с бинт, в горната област на дясното седалище се опипва болезнен оток с диаметър 7см.

                        От заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза се установи, че на 08.04.2014г. М.С.М. е получила  следните увреждания - ивицовидно кръвонасядане на лявата скула и буза  на лицето, кръвонасядане по задния свободен ръб на лявата ушна мида; ивицовидно охлузване по  задната повърхност на предмишницата на лявата ръка; болезнен оток в горната част на дясната
седалищна област. Клинично възоснова на субективните оплаквания        (главоболие, световъртеж и гадене) е поставена диагноза мозъчно сътресение - лека степен. Получените увреждания са довели до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК), при условие че се приеме мозъчното сътресение като диагноза. Само по себе си всяко външно увреждане е довело до болка и страдание.

                        Получените увреждания са съчетани с болка и страдание, общ дискомфорт, без ограничения в подвижността и обслужването          а срокът на възстановяване е около 2-3 седмици.

                        По механизъм на причиняване: кръвонасяданията по лицето и ушната мида са резултат от удар/удари с или върху твърд тъп предмет - възможно е от ръка или друг твърд предмет; охлузването на предмишницата отговаря да е причинено от тангенциално въздействие на твърд предмет спрямо повърхността на кожата - може да се получи при засягане от металната врата при падането; болезненият оток в седалищната област отговаря на удар от падане на пода.

            Според експерта, допустимо е (не може да се изключи) травмите да се получат и при дърпане на вратата, загуба на равновесие и падане на пода с междинен удар и охлузване във вратата.

            Лекуваната по-късно алергична реакция срещу медикамента Диротон, който пострадалата е приемала поради заболяването си от артериална хипертония, не се намира в причинно-следствена връзка с инцидента.

От анализа на изложените обстоятелства, се налагат следния фактически извод, че вечерта на 08.04.2014г., подс.Н., позвънил на входната врата на апартамента, в който живеела частния тъжител М., представил се и тя му отворила. Подс.Н. бил афектиран по повод на инцидент между съпруга на М. и неговия син и отправил заплахи срещу М. и нейния съпруг. При опит на тъжителката М. да затвори вратата, преди да успее да стори това подс.Н. и нанесъл удар с ръка в лявата половина на главата, от който жената залитнала и паднала на пода. При падането си ударила главата, лявата предмишница, седалището и за кратко време изпаднала в безсъзнание. По този начин получила описаните в съдебно-медицинското удостоверение увреждания. 

За да достигне до този извод, съдът анализира установените по делото безспорни факти, преки и опосреднени доказателства, както и наличните косвени доказателства.

Според съда безспорно се установи, че на 08.04.2014г., вечерта  подс.Н. е провел разговор с тъжителката М.. Този факт се установява и от показанията на свБ., като поводът е бил инцидент по рано между неговия син и съпруга на тъжителката. Установи се също, че тъжителката М. непосредствено след този разговор се е намирала на пода в антрето на дома си, при отворена входна врата и по нея са били налични описаните травматични увреждания. Доказателства за основния факт - деянието на подс.Н., което се намира в причинно-следствена връзка с този резултат се съдържат в показанията на св.Л., Б.Ч. и Т.Ч.. Същите, обаче, възпроизвеждат възприятията им от изявленията на тъжителката М. - твърденията й, още от този начален момент, че извършител на деянието е подс.Н.. Изолирани от останалите доказателства, тези доказателства не биха могли самостоятелно да формират картината на събитията. Преценени през призмата на целия доказателствен материал, обаче,  вида и характера на телесните увреждания, специфичното ивицовидно кръвонасядане по лявата скула и буза,  дават основание да се формира единствено възможния извод за съпричастност на подс.Н.. Същият раздразнен от случая със сина му и опита на тъжителката М. да прекрати разговора им като затвори вратата,  е нанесъл удар с ръка - шамар, по лицето на пострадалата М., при който тя е загубила равновесие и е паднала на земята на седалището си, като при падането е охлузила левия си лакът и ударила главата.    По време деянието е извършено преди 19.55 часа на 08.04.2014г., тъй като видно от справката на Началник РЦ - тел.112, от16.09.2015г., първия сигнал за инцидента е подаден на 08.04.2014г., в 19.55 часа.        

Същевременно не са налице никакви доказателства, които да подкрепят твърденията на подс.Н., заявени пред свБ., че не той, а пострадалата М. му е нанесла шамар.

                        С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

С деянието си  подс.Н. е осъществил състава на чл.130, ал.1 от НК. 

                        От обективна страна : подс. Н. на 08.04.2014г., в гр.В.Търново,  ул. Б № 3, чрез нанасяне на шамар в лицето на М.С.М., с ЕГН **********, и причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

                        Относно времето на извършване на деянието и възраженията на защитника в  тази насока, съдът намира, че е важно да се отчете следното : Изискването на определяне на деянието по време във повдигнатото обвинение не е самоцел, а важно изискване за конкретизиране и индивидуализация на деянието, като факт от състава на престъплението. В случая според съда безспорно се установи, че волята на тъжителя е да ангажира наказателната и гражданската отговорност на подс.Н. за деяние извършено от него на 08.04.2014г., в следствие на което е причинен съставомерния резултат по чл.130, ал.1 от НК и съответно неимуществените вреди, основание за предявения граждански иск.   Доколко прецизно е обвинението в часове и минути, би било важно ако по същото време и място, през непродължителни периоди са се случили  множество подобни деяния, само едно от които следва да се индивидуализира. В случая това не е така и както за страните, така и за съда е ясно, че се касае за деяние от 08.04.2014г., притежаващо описаните по-горе признаци. Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на защитника, свързани с времето на извършване на деянието и позицията, че предмет на производството е само времевия отрязък от 20-20.30ч. на 08.04.2014г. 

                        В резултат от извършеното деяния са причинени увреждания , довели до временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, съчетани с болки и страдания. Болките и страдания се поглъщат от по-тежкия резултат - временното разстройства на здравето -  мозъчното сътресение, поради което деянието е съставомерно по чл.130, ал.1 от НК, от обективна страна.

                        От субективна страна, видно от силата на удара и областта в която е насочен – главата на пострадалата, същият е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл за причиняване на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си  и е предвиждал, че чрез действието си ще причини  разстройство на здравето на пострадалата, както в резултата от удара, така и при резултат от задействания причино-следствен процес, при който пострадалата е загубила равновесие и падайки, са реализирани и останалите травматични увреждания. Така съдът намира, че подс.Н. е съзнавал и предвиждал настъпването на телесните повреди и е искал тяхното реализиране. Следва да се има предвид, че теорията и практиката приемат, че когато  деецът съзнава абсолютната неизбежност на престъпния резултат, то тогава  той иска неговото настъпване, независимо и дори въпреки това, че е набелязал до постигне нещо друго. Съзнаването на неизбежността на резултата е равносилно на неговото искане. В конкретната хипотеза, възрастта на пострадалата е била възприета подс.Н. и той е бил в състояние да осъзнае, последиците от един свой удар, нанесен в областта на главата на пострадалата.    

                        С оглед субекта на престъплението – подс. Н. не е осъждан за престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на  чл.78а от НК.

За извършеното престъпление в особената част на НК, се предвижда наказание – лишаване от свобода за срок   до 2 година или пробация. Ето защо, съдът счете, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, а именно – за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода, деецът не е осъждан, не е освобождаван по този ред от наказателна отговорност  и няма  невъзстановени съставомерни имуществени вреди.

Относно индивидуализацията на наказанието,  с оглед ниската обществена опасност  на дееца, предвид чистото му съдебно минало, съдът счете, че следва да бъде наложено наказание в минималния размер – глоба в  от 1000лв.

Относно предявеният граждански иск : При това решение по повдигнатото обвинение, основателен се явява и гражданския иск за заплащане на сумата до 2500 лв., като обезщетение за причинените от деянието извършено на 08.04.2014г., неимуществени вреди – болки и страдания. По делото безспорно се установи факта на извършеното престъпление от подсъдимия, причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди – физически болки и страдания, претърпени от пострадалата.  Ето защо, съдът уважи частично предявения граждански иск, като осъди подс.Н., да заплати на тъжителя сумата от 2500 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, като отхвърли иска  за горницата до 5000 лева, като неоснователен. Това обезщетение, според съда, справедливо ще репарира причинените неимуществени вреди – съгл. чл.52 от ЗЗД.

При деликта длъжникът изпада в забава на задължението за репариране на вредите от момента на увреждането - 84, ал.3 от ЗЗД, поради което основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата от 2500 лева, от 08.04.2014г. до окончателното изплащане.

                        При този изход на делото, на сн. чл.189, ал.3 от НПК, подс. Н. бе осъден да заплати на частния тъжител сумата от 900 лв. – направените в наказателното производство разноски в това число и заплатен адвокатски хонорар,  а  по сметка на Великотърновски районен съд, сумата от 100 лв. – ДТ- върху размера на уважения граждански иск, сумата от 55 лв. – разноски в съдебното производство, както и 5 лв. - ДТ,  в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

                        По тези съображения, съдът постанови присъдата.

                       

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :