Р Е Ш Е Н И Е
№ 206 16.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 982 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ Гаранционен фонд България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, срещу А.И.Т., с ЕГН ********** с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № 0000521 от 03.02.2017 година и Договор за допълнителни услуги от същата дата, сключени с „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, сумата 1097, 98 лева, от която: сумата 494, 87 лева, представляваща главница от която сумата 484, 57 лева остатъчна главница по т. I и сумата 26,00 лева, представляваща остатъчна главница по т.II, сумата 50,15 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 03.02.2017 година до 30.01.2019 година, сумата 42,39 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 07.03.2017 година до 30.01.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
е търговец, който осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, с ЕИК *********, което е регистрирано като финансова
институция по ЗКИ, с издаден лиценз от БНБ за същата дейност, и предоставя
потребителски кредити и свързани с тях допълнителни услуги.
Между
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и длъжника са сключени Договор за потребителски кредит
№0000521 от 03.02.2017г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от
03.02.2017г. ведно с Общи условия към тях. Между длъжника и заявителят кредитор
е сключен и Договор от 03.02.2017г. за гаранционна сделка (поръчителство), въз
основа на който заявителят- кредитор се е задължил солидарно, при условията на
поръчителство, да отговаря за задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД
по горепосочените договори.
На
датата на подписване на посочените договори на длъжника е предоставена заемната
сума в размер на 800 лв. Длъжникът се е задължил да погасява разсрочено,
съгласно подписаният от него график на плащанията, дължимите по двата договора
суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва,
и допълнителната услуга по т.1 от Договора за допълнителни услуги - финансиране
на възнаграждението на поръчителя „Гаранционен фонд България“ ЕООД), при
съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.П от Договора за
допълнителни услуги /като с исковата молба се претендират такива за „СМС
известяване“/. Крайният падеж на
задълженията е 05.02.2018 година. В исковата молба е посочено още, че по двата
договора ответникът е извършил плащания до 30.01.2019 година на следните суми: сумата 305,13 лева,
представляваща главница, сумата 84,17 лева, представляваща договорна лихва,
сумата 415, 91 лева, представляваща главница по т. I от Договора за допълнителни услуги,
сумата 40,88 лева, представляваща законна лихва за
забава по потребителския кредит.
Ответникът е преустановил плащанията на 30.01.2019 година.
По
отношение на договора за допълнителна услуга в исковата молба е посочено, че
страните по договора за кредит са постигнали съгласие, че ако кредитополучателя
не осигури обезпечение по кредита, представляващо поръчителство с двама
поръчители, които отговарят на определени изисквания или банкова гаранция, се
сключва договор за поръчителство с определено от кредитора трето лице, което в случая е „Гаранционен
фонд България“ ЕООД. Договорът за
поръчителство е сключен срещу възнаграждение
в полза на поръчителя, което е посочено като размер в чл.3, ал.2 от
Договора за потребителски кредит и което кредитополучателя се съгласява да
изплаща на равни месечни вноски. Поръчителя, от своя страна, се задължава да
отговоря заедно с длъжника по договора солидарно за задълженията по договора за
кредит. В исковата молба е посочено още, че сключването на договора за допълнително услуга не е условие за
предоставяне на кредита и разходите по
този договор не се включват в „общите разходи по кредита“ по смисъла на §1, т.1
от ДР на ЗПК. Уточнено е още в исковата молба, че върху сумата по договора за
допълнителни услуги не се начислява възнаградителна
лихва.
Предвид
просрочия на длъжника за плащане на задълженията по
горепосочените договори, „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е упражнил правото си на вземане
към поръчителя като на 30.01.2019г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да
заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 1097, 98
лв., която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за
забава от датата на първото просрочие до датата на
поканата за плащане. На посочената дата
ищецът, като поръчител, е погасил задължението към кредитора по договора
за кредит, представляващо сбор от дължимата главница, възнаградителна
лихва и лихва за забава от датата на първото просрочие
до датата на поканата за плащане.
Ищецът
излага довод, че на основание на чл.74 от ЗЗД и
изпълнявайки чуждото задължение, е встъпил в правата на кредитора „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и сам е станал
кредитор на длъжника за същите суми.
Към исковата молба са приложени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от получаване на препис от исковата молба назначения особен представител на ответника адвокат С.П., дава писмен отговор на предявения иск, като посочва, че на основание чл.26 от ЗЗД отправя искане да бъде прогласен за нищожен договора за гаранционна сделка, тъй като противоречи на закона и го заобикаля. Посочено е, че видно от справка в ТР кредиторът по договора за кредит „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на „Гаранционен фонд България“ ЕООД, което дружество е поръчител по договора за кредит. В писмения отговор е изложен довод, че в този смисъл кредиторът и поръчителят са едно и също лице т.е. кредиторът сам гарантира и обезпечава своето вземане , респективно задължението на длъжника. От името на ответника е направено възражение, че това не е допустимо и има за цел длъжникът по договора да бъде обременен под алтернативна форма на лихвения процент и ГПР с допълнителни плащания към кредитора. Поради това е направено и възражение по допустимостта на иска, за което са изложени доводи за липса на материално правна легитимация на ищеца.
Отделно от изложеното в писмения отговор е посочено, че с договора за поръчителство се нарушава императивното изискване на чл.19 от ЗПК, тъй като допълнителното възнаграждение за поръчител не е било включено в Годишния процент на разходите по кредита, а това би следвало да бъде направено. Счита, че довода от исковата молба за това, че не следва тези разходи да бъдат включени в ГПР е неоснователен.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че по делото не са представени доказателства за това, че претенциите са били насочени първоначално към длъжника и поради това да се търси изпълнение от поръчителя.
Отправено е искане да се прихване платената от длъжника сума от 415, 91 лева за допълнителни услуги със сумите за главница и лихва по договора за потребителски кредит.
По изложените съображения е отправено искане за постановяване на решение, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 74 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага доводи неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 487 от 01.02.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 918 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника, и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 74 от ЗЗД.
Съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чужда задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.
Между
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и ответника А.И.Т., е сключен Договор за потребителски кредит №000521
от 03.02.2017г. за предоставяне в заем на сума в размер 800 лв. с краен срок на
кредита:05.02.2018 година, дата на първо плащане на погасителна вноска 06.03.2017
година с месечна погасителна вноска 77,86 лева. Уговорена е годишен лихвен
процент в размер на 29,67 % и ГПР 47,08 %.
В
договора е посочено, че сумата се усвоява изцяло в брой при подписването му. Този
факт се установява от приетата като писмено доказателство разписка.
Между кредитора по заема ,
ответника и ищеца, последния като
поръчител, е сключен договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 03.02.2017г.
с предмет задължаване на поръчителя да
отговаря срещу кредитора за изпълнение на всички задължения по договора за
потребителски кредит, индивидуализиран по – горе. Насрещното задължение е
плащане на възнаграждение в размер на 900,48 лева.
Като писмено доказателства е приета справка за задължения, издаден от ищеца, в която е посочено, че задълженията са със стойностите, посочени в исковата молба.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В конкретната хипотеза е посочен размерът на ГПР, но не е посочено как е формиран този размер с оглед отделните компоненти. Следва да бъде посочено, че в настоящата хипотеза общата сума за погасяване / 934,32лева/ отчита само общия размер на главница и договорна лихва, без да включва възнаграждение за поръчителя. Това се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, конкретизирани по – горе, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази насока следва да бъде взето предвид, че в чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл довода на ищеца, че подписването на споразумението за поръчителство не е предпоставка за сключване на договора за кредит и този разход не е задължителен за приемане от заемополучателя и в този смисъл не е част от „общите разходи по кредита“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, е неоснователно.
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че не е спазена нормата на чл .11, ал.1, т.10 от ЗПК, от което по цитираното правило на чл.22 от ЗПК договорът е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата. От приложената по делото справка се установява, че от името на ответника по договора са извършване плащания, като е посочено, че са погасени към дата 30.01.2019 година сумите: 305, 13 лева по главница, сумата 84,17 лева като договорна лихва, сумата 415, 91 лева като цена за допълнителен пакет и сумата 40, 88 лева като цена за платено обезщетение за неизпълнение на договорна задължение. В случая обаче чистата стойност на кредита е 800 лева, а ответникът е погасил сума в размер от 846,09 лева. Предвид изложеното и с оглед направеното процесуално възражение за прихващане от процесуалния представител на ответника за част от платената сума, а и предвид чл.23 от ЗПК за разликата, настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен и сумата, представляваща главница.
В допълнение следва да бъде посочено по отношение на договора за поръчителство, че той е акцесорен , от което следва, че за да е валиден следва да е налице валиден договор, за изпълнение на задължението по който да бъде дадено личното обезпечение. В този смисъл е чл.138, ал.2 от ЗЗД.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК не следва в тежест на ответника да бъдат присъждани разноските, направени от ищеца по водене на делото.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид неоснователност на предявените искове следва да бъде отхвърлена и претенцията за присъждане на тези разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас, ул.Янко Комитов, № 30, представлявано от Петър Стоев – управител, срещу А.И.Т., с ЕГН ********** с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № 0000521 от 03.02.2017 година и Договор за допълнителни услуги от същата дата, сключени с „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, сумата 1097, 98 лева, от която: сумата 494, 87 лева, представляваща главница, от която сумата 484, 57 лева остатъчна главница по т. I и сумата 26,00 лева, представляваща остатъчна главница по т.II, сумата 50,15 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 03.02.2017 година до 30.01.2019 година, сумата 42,39 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 07.03.2017 година до 30.01.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със заповед № 487 от 01.02.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 918 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и претенциите за присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.