Р Е Ш Е Н И Е
№
260007
гр. Н., 21.02.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в публичното заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №187 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, във вр.чл.60 от ЗН и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 7 500 лв. - главница, претендирана ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба, от страна на ЗАД „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. “***“, №*, представлявано от адвокат Д.Й.Д. ***, срещу ответницата Ж.П.С., с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.2017 г. около 07.50 часа, на път I-2, км.131+196, общ. К., обл. Ш., по вина на Л.И.С.- водач на МПС „Мазда“ с рег. №***, след употреба на алкохол, настъпило пътно-транспортно произшествие, при което, на возещия се в катастрофилия автомобил пътник Д.В.Г. били причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на раменната кост и разкъсно-контузни рани на два пръста на дланта.
В резултат на произшествието виновният водач Л.И.С.починал. Образуваното досъдебно производство №157/2017 г. по описа на ОД МВР –Ш., било прекратено. Към датата на събитието управляваният от Л.С.автомобил бил застрахован със задължителна застраховка „***“ в ЗАД „***“, валидна от 15.03.2017 г. до 14.03.2018 г. Д.Г. предявил извънсъдебна претенция до ЗАД „***“, като заявил претенция за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. С договор за спогодба от 08.05.2019 г. ищецът се задължил да заплати на Г. неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., включващо и лихви за забава, което застрахователно обезщетение било и изплатено, с преводно нареждане от 16.05.2019 г.
За ищцовото дружество възникнал правен интерес да получи от наследниците на виновния и починал водач, приели наследството, изплатеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски. По образуваното гр. д.№19/2020 г. по описа на НпРС, съдът се произнесъл с решение №260042/14.10.2020 г., влязло в законна сила, с което на ищеца била присъдена сумата от 5000 лв., представляваща частична претенция, цялата в размер на 12 500 лв., и представляваща съответната част от изплатеното застрахователно обезщетение. Ищцовата страна изтъква, че при уважаване на частичния иск, обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано чрез правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение, и съдържанието му до признатия размер на спорното материално право, в случая до 5 000 лв. Затова ищецът счита за недопустимо, при следващ исков процес за разликата до пълния размер да се пререшават въпросите дали същото правоотношение е възникнало или за неговата правна квалификация. В хода на гражданското дело била приета съдебно –автотехническа експертиза и доказан механизмът на ПТП, а именно на 14.10.2017 г. около 8.00 часа, при мрачно време, мокра пътна настилка,пътно платно с наклон на изкачване, преминавайки през околовръстен път на гр. К., към км. 131+296, управлявания от Л.С.автомобил навлязъл в десен завой с висока скорост, превишаваща и критичната скорост на пръплъзване. Автомобилът поднесъл на ляво, навлязъл с левите колела в левия банкет при опит на водача да овладее автомобила, но намиращата се в ляво мантинела навлязла в купето през предната част, преминала през цялото купе между седалките и излязла през задното панорамно стъкло. Автомобилът продължил своето движение още 40 метра, като след напускане на пътното платно изминал разстояние 128 метра преди да спре. Била назначена и приета и съдебномедицинска експертиза, сочеща в заключение, че водчът Л.С.при възникване на произшествието е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 2,48 промила, а 3 промила в урината. При произшествието пътникът Д.В.Г. получил охлузни рани по главата, фрактура на външния /лъчевия/ епикондил на лявата мишнична кост, разкъсно контузна рана на лява предлакътна ямка, разкъсно –контузни рани на 2,3 и 4 пръст на дясната ръка, като при липса на регистрирани усложнения оздравителния процес следвало да приключи на 2 и половина - три месеца за фрактурата и 2-3 седмици за останалите наранявания. Ищецът твърди, че в случая е налице валиден договор за застраховка „***“ за автомобила, който е управлявал виновният водач и застрахователят платил на увреденото лице сумата от 25 000 лв. Ответницата била един от двамата законни наследници на Л.С., като последният бил причинител на деликта при неспазване на съответните правила по ЗДвП. Ответницата притежавала ½ ид.ч. от наследството на С., което тя приела и следвало да отговаря за задълженията, с които наследството било обременено, съобразно дела си.
Предвид тези изложени в исковата молба обстоятелства ищцовата страна моли съда, след като приеме исковата претенция за основателна, да осъди ответницата да заплати на ищцовата страна сумата от 7 5000 лв., представляваща част от платено застрахователно обезщетение по договор за спогодба от 08.05.2019 г., изплатено на 16.05.2019 г. на Д.В.Г. по застраховка „***“ в ЗАД „***“, валидна от 15.03.2017 г. до 14.03.2018 г., за нанесени неимуществени вреди на Д.В.Г. от настъпило ПТП на 14.10.2017г. по вина на Л.И.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли също така и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законоустановения срок, чрез пълномощника си адв. Г.Г.от ШАК, ответницата е депозирала писмен отговор на предявения иск. Предявеният иск е счетен за допустим, както и основателен, но до размер от 2 500 лв. Не се оспорва наличието на влязло в сила решение по гр.д. №19/2020 г. на НпРС, с което е прието, че Д.В.Г. е пострадал при ПТП и като такъв следва да бъде обезщетен за причинените неимуществени вреди от наследниците на виновния водач, в общ размер на 15 000 лв., съответно за ответницата 7 500 лв. Ответникът се съгласява, че не могат да бъдат пререшаване въпросите относно вината на водача, увреждането на третото лице и произтичащите от това увреждане неимуществени вреди, употребата на алкохол от виновния водач, регресната отговорност към застрахователя за платеното обезщетение на третото лице, както и че ответницата, като наследник, отговаря до размер на ½ от дължимото обезщетение. Общият размер на дължимото обезщетение обаче не бил в обхват от силата на присъдено нещо на постановеното решение и на общо основание следвало да се определи от съда, по справедливост. Този размер бил определен от съда по справедлив начин в решението по предходното дело в размер на 15 000 лв., съответно за ответницата - 7 500 лв. Спогодбата, която застрахователят и настоящ ищец и третото лице Д.Г. сключили, обвързвала само тях, като страни по нея. Платеното обезщетение било силно завишено и не обвързвало ответницата с размера си. Сочи се липсата на данни за регистрирани усложнения на пострадалия. Предвид това ответницата, чрез представителя си, заявява, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 15 000 лв., от които тя дължи половината, като счита, че дължи още 2 500 лв.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
На 14.10.2017 г., около 08.00 часа, лек автомобил Мазда „***“, с рег. №***се движил по път І-2 В.-Ш. в посока гр. Ш.. Водач на автомобила бил Л.И.С.от гр. Н., *** на ответницата Ж.П.С.. С него в автомобила пътували и И.М.М.и Д.В.Г.,***. Тримата пътуващи били колеги, работещи като *** в завод „***“ – гр. Ш. и във въпросната сутрин отивали на работа. И. М. се возил на предната дясна седалка, а Д.Г. седял на задната седалка в средата. Времето било мрачно, пътната настилка била мокра. След като автомобилът подминал разклона за гр. К. следвал участък от пътя, който бил с наклон на изкачване и с десен завой. Автомобилът се движил с много висока скорост /от 140 км/ч/ и навлизайки в завоя се поднесъл наляво и навлязъл в левия банкет. Водачът се опитал да овладее колата, но не успял и намиращата се вляво мантинела навлязла в купето на автомобила, излязла през задното обзорно стъкло и автомобилът продължил движението си още 40 метра. Вследствие произшествието водачът Л.И.С.загинал. По време на извършената по-късно аутопсия на трупа му били взети проби от кръв и урина за определяне съдържание на алкохол, като извършените химически експертизи установили наличие на алкохол в кръвта от 2, 48 промила и в урината – 3 промила. Пътуващият на задната седалка Д.В.Г. бил откаран и прегледан в Спешно отделение при МБАЛ – Ш., където му била оказана медицинска помощ и му бил поставен гипс за 25 дни. Установило се, че той е получил следните травматични увреждания: *********** до трайно затруднение в движението на левия горен крайник, а останалите травматични увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
По повод инцидента било образувано досъдебно производство №157/2017 г. по описа на ОДМВР – Ш. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, но същото с постановление от 27.06.2018 г. на прокурор от ОП – Ш. е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 и 4 от НПК.
Управляваният от Л.С.автомобил е бил застрахован със задължителна застраховка „***“ при ищцовата страна ЗАД „***“, валидна от 15.03.2017 г. до 14.03.2018 г. На 07.03.2019 г. пострадалият Д.В.Г. е отправил извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 65 000 лв., представляващо обезщетение на претърпяни неимуществени вреди. На 08.05.2019 г. между него и ищцовата страна е сключена спогодба, по силата на която ЗАД „***“ се е задължила да изплати на Г. сумата от 25 000 лв. – обезщетение за претърпяни вреди. На 16.05.2019 г. сумата от 25 000 лв. е била преведена от ищцовата страна по банкова сметка *** – пълномощник на Д.В.Г..
На 10.01.2020 г. ЗАД „***“ е предявило искова молба против ответницата Ж.П.С., по повод която е образувано гр.д. №19/2020 г. по описа на РС – Н.. С исковата молба ищцовото дружество е претендирало ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща част от претенция общо в размер на 25 000 лв. По делото е постановено решение №260042/14.10.2020 г., влязло в законна сила на 04.11.2020 г., с което предявеният иск е бил уважен.
Горепосочените факти се установяват безспорно по делото от представените писмени доказателства в заверени копия – констативен протокол за ПТП от 14.10.2017 г.; постановление на ОП – Ш. от 27.06.2018 г. за прекратяване на ДП; полица за сключена застраховка „*** на автомобилистите“ от 15.03.2017 г.; застрахователна претенция от 07.03.2019 г. от Д.Г. до ЗАД „***“; спогодба от 08.05.2018 г.; пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №3051/02.05.2019 г. на нотариус Х. Т., с район на действие РС – Ш.,; доклад по щета; преводно нареждане от 16.05.2019 г.; както и от материалите по приложеното към настоящото дело гр.д. №19/2020 г. по описа на РС – Н.. Също така описаните факти не са спорни между страните. Следва да се отбележи, че решението по уважения частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при настоящия предявен иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право /съгл. ТР №3/22.04.2019 г. по т.д. №3/2016 г. на ОСГТК/.
На базата на така установените факти се налагат следните правни изводи: Исковата претенция е доказана по основание. Без съмнение вследствие възникналото ПТП на пострадалия Д.В.Г. са били причинени гореописаните травматични увреждания. Причина за инцидента и настъпилите увреждания е било поведението на водача на автомобила, който е извършил нарушение на закона за движение по пътищата. Установено е също, че водачът Л.И.С.е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Доказано е също, че за автомобила към датата на произшествието е имало сключена застраховка за *** и застрахователят е изплатил на пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Предвид това застрахователят има право на регресна претенция спрямо виновното лице, а в случая спрямо наследниците му. От приложеното към гр.д. №19/2020 г. на НпРС удостоверение за наследници №81/17.02.2020 г. е видно, че наследници на Л.И.С.са ответницата Ж.П.С. – ***а и П.Л.С. – син. Съгласно разпоредбите на Закона за наследството /чл.60, ал.1/ ответницата следва да се счита задължена съобразно дела си от наследството, която в конкретния случай е ½ част.
Относно размера на претенцията следва да се има предвид, че споразумението, постигнато между ищцовата страна и пострадалия за размер на обезщетението не обвързва ответницата, тъй като тя не е страна по него. То не е обвързва и съда, защото не е одобрено в съдебен процес. Съдът не е обвързан също и от мотивите на предходното решение – по гр. д. №19/2020 г. на НпРС относно приетия пълен размер на обезщетение. Обвързан е единствено с присъдения частичен размер на обезщетението от 5000 лв. За установяване на причинените с произшествието неимуществени вреди, освен писмените доказателства, по настоящото дело са посочени и гласни доказателства – показанията на свидетеля Д.В.Г.. Установява се, че пострадалият е претърпял много силни болки в момента на произшествието, както и в продължение на около три месеца след това. Около месец той е бил с поставена гипсова имобилизация на лявата ръка, извършени му били шевове на пръстите на дясната ръка, където имал разкъсвания. В продължение на три месеца той не могъл да си служи с лявата ръка, да се обслужва, което налагало помощ от близките му. Към момента пострадалият все още чувствал болки в ръката си и не можел пълноценно да я ползва, изпитвал дискомфорт при промяна на времето, затруднявал се при вдигане на тежки предмети. Той тежко преживявал случилото се, често се връщал и мислел за инцидента. Не можел да спи, вземал лекарства за безсъние, докато бил в болница. Произшествието предизвикало у него силна уплаха, но и към момента той изпитвал страх при пътуване, страхувал се да се снабди със свидетелство за управление. Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетеля Г. и не намира основание да ги счита породени от заинтересованост от страна на свидетеля. Предвид така установените факти съдът счита, че определеното обезщетение от застрахователя от 25 000 лева е адекватно на претърпяните от пострадалия болки, страдания и други негативни преживявания. Правото на регрес на ищцовата страна спрямо ответницата е до размера на нейния дял от наследството на починалия водач, а именно в размер на 12 500 лв. От тази сума част в размер на 5000 лв. са били претендирани от ищцовата страна и ответницата е била осъдени да я заплати с предходното решение на съда. Предвид това ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 7500 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира предявената искова молба за основателна и доказана и счита, че като такава молбата следва да се уважи изцяло. Претендираната сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба на 28.01.2021 г. до окончателното плащане.
Ответницата следва да плати на ищцовата страна и направените по делото разноски, в общ размер на 1277, 50 лв., съгласно представения списък на разноските от ищеца.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. “***“, №*, представлявано от адвокат Д.Й.Д. ***, СУМАТА от 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин два), представляваща част от платено застрахователно обезщетение в размер на 25 000лв., съгласно договор за спогодба от 08.05.2019 г., изплатено на 16.05.2019 г. на Д.В.Г. по застраховка „***“ в ЗАД „***“, със застрахователна полица №BG/03/117000830054, валидна от 15.03.2017 г. до 14.03.2018 г., по щета №471017171707807/3 за нанесени неимуществени вреди на Д.В.Г. от настъпило пътно-транспортно на 14.10.2017 г. по вина на Л.И.С.; ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ж.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. “***“, №*, представлявано от адвокат Д.Й.Д. *** СУМАТА от 1277, 50 лв. (хиляда двеста седемедесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща направените от ищеца разноски в производсвотото.
Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: