Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260008
гр. Дряново, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в публично заседание на 09.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 45/ 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Г.М.Т. основава исковата си претенция на обстоятелството, че във
връзка с изпълнителен лист по ч. гр. дело № 116/ 2010г. на Районен съд Дряново
бил осъден да заплати сума в размер на 8669,54 лв., ведно със законната лихва,
считано от 30.03.2010г., сумата 960,38 лв. – договорна лихва за периода от
01.05.2009г. до 29.03.2010г., сумата 19,98 лв. – наказателна лихва за периода
от 01.05.2009г. до 29.03.2010г., както и разноските по делото в размер на
708,40 лв. Посочва, че във връзка с издадения изпълнителен лист получил
съобщение от ЧСИ З.В., рег. № *** на КЧСИ, с което го уведомява, че срещу него
било образувано изпълнително дело № 1067/ 2019г. с взискател “***” *** за
сумата 20 700,98 лв., от които главница 8666,54лв., ведно със законната
лихва от 30.03.2010г. до 28.11.2019г. – 8 555,96 лв., мораторна лихва –
980,36 лв., 708,40 лв. присъдени разноски, 100 лв. разноски по изпълнителното
дело и 1686,72 лв. – такси по тарифата на ЧСИ.
Счита, че не дължи нищо по образуваното ново
изпълнително дело, тъй като при същия ЧСИ имало образувано изпълнително дело №
388/ 2010г. с взискател ***, въз основа на изпълнителен лист по цитираното ч.
гр. дело № 116/ 2010г. на Районен съд Дряново за сумите, посочени в него.
Изпълнителното дело било прекратено по искане на взискателя на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК, който взискател бил същия и по новообразуваното изп.
дело № 1067/ 2019г. – “***” ***. Посочва, че липсва логика да се образува ново
изпълнително дело, освен да се цели реновация на задължението, като се
преодолее настъпилата давност. Твърди, че задължението било погасено по давност
и не е дължимо, тъй като били изминали повече от 5 години без да са
предприемани действия по изпълнението. Давността била настъпила по прекратеното
изп. дело № 388/ 2010г. на ЧСИ З.В..
Заявява, че взискателят “***” *** в последното
изпълнително дело бил конституиран въз основа на цесия, за която не бил
уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД. Предприетите действия от цесионера били
нищожни, без представителна власт и не пораждали правни последици, включително
да прекъсват давността. Моли съда да установи на основание чл. 439, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответника, че не дължи сумите по изпълнителен лист по ч.
гр. дело № 116/ 2010г. по описа на Районен съд Дряново, както и сумите,
посочени по изп. дело № 1067/ 2019г. на ЧСИ З.В., както и да му присъди
направените разноски.
В дадения от съда срок не е постъпил отговор от
ответника “***” ***.
На 18.06.2020 г. преди първото по делото заседание е
постъпила молба от “***” ***, чрез пълномощник юрисконсулт Г. А., в която
посочва, че в кориците на изпълнителното производство се съдържали
доказателства, които били от значение за предмета на спора, тъй като се
установявало наличието на юридически факти, довели до спиране и прекъсване на
давността по отношение на процесните вземания. Твърдят, че искането на
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността,
защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Молят съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него били
неправилни, необосновани и недоказани, като молят да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Посочват, че в условията на евентуалност, ако съдът
уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът претендирал да му
бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени,
правят възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическата
сложност на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното :
Въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 30.03.2010 г. по ч. гр.
д. № 116/ 2010 г. на Районен съд Дряново на заявителя *** против ищеца Г.М.Т. е
издаден изпълнителен лист за сумата 8669,54 лв. – просрочена главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2010г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата 960,38 лв. – договорна лихва за периода от
01.05.2009г. до 29.03.2010г., сумата 19,98 лв. – наказателна лихва за периода
от 01.05.2009г. до 29.03.2010г., както и за разноски по делото в размер на
708,40 лв., от които 193 лв. държавна такса и 515,40 лв. адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
На 14.11.2019г. ЧСИ З.В., рег. № *** на КЧСИ изпратила
до ищеца съобщение, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.03.2010г.
от Районен съд Дряново на основание съдебно решение по ч. гр. дело № 116/
2010г. е осъден да заплати сумата от 20 700,98 лв., от които главница в
размер на 8 669,54 лв., със законна лихва в размер на 8 555,96 лв.,
за периода от 30.03.2010г. до 28.11.2019г., 98-,36 лв. – неолихвяеми вземания
(мораторна лихва, обезщетения и т. н.),708,40 лв. – присъдени разноски, 100 лв.
разноски по изпълнителното дело и 1 686,72 лв. – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 28.11.2019г. в полза на взискателя „***“ ***
От приложеното по делото заверено копие на
изпълнително дело № 2019***0401067 по описа на ЧСИ З.В. се установи, че на 04.10.2019
г. кредиторът “***” *** подал молба до ЧСИ за образуване на изпълнително
производство. Приложен е изпълнителен лист от 30.03.2010г., издаден по ч. гр.
дело № 116/ 2010г. по описа на Районен съд Дряново. Въз основа на молба е
образувано изп. дело № 2019***0401067 по описа на ЧСИ. На длъжника била
изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 14790/ 14.11.2019 г., връчена
лично на 24.01.2020г.
Направени са справки от ЧСИ в регистъра на банковите сметки и сейфовете,
ТД на НАП и НБД „Население“.
По делото е приложено и заверено копие на изп. дело № 2010***0400388
по описа на ЧСИ З.В.. От същото се установи, че на 19.05.2010 г. кредиторът ***
подал молба до ЧСИ за образуване на изпълнително производство. Приложен е
изпълнителен лист от 30.03.2010г., издаден по ч. гр. дело № 116/ 2010г. по
описа на Районен съд Дряново. Въз основа на молба е образувано изп. дело № с
горния номер по описа на ЧСИ. На длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 03315/ 20.05.2010 г., за която не са представени
доказателства дали е била връчена на длъжника. Направени са справки от ЧСИ в
регистъра на банковите сметки и сейфовете, ТД на НАП и Община Дряново.
Въз основа на молба на взискателя на 17.05.2013г. е
насрочен опис и оценка на движими вещи, за което на длъжника лично е връчена
призовка за принудително изпълнение на 07.05.2013г.
На 16.01.2014г. по делото е депозирана молба от
взискателя, с която същият уведомил ЧСИ, че с Договор за прехвърляне на
вземания *** е цедирала задължението на Г.М.Т., длъжник по изп. дело № 388/
2010г. на „***“ ООД и заявил, че получените суми след 06.12.2013г. следва да
бъдат превеждани на цесионера.
На 20.01.2014г. ответното дружество, в качеството си
на цесионер, депозирало молба на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституирано
като взискател по изпълнително дело № 2010***0400388 по описа на ЧСИ З.В..
Въз основа на горната молба с резолюция от
20.01.2014г. ЧСИ на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК конституирал молителя като
взискателя по изп. дело.
С молба от 13.01.2016г. ответното дружество поискало
да се извърши справка в „Пътна полиция – КАТ“ на името на длъжника за това дали
притежава автомобили и при наличие на такива да наложи запори с цел
обезпечаване на вземането. Уточнили, че към 28.12.2015г. задължението е
16 311,65 лв. С писмо от 08.03.2016г. ОД на МВР Габрово уведомило ЧСИ, че
на името на длъжника няма регистрирани МПС.
С молба от 29.07.2019г. ответното дружество в
качеството си на взискател по изп. дело № 2010***0400388 по описа на ЧСИ З.В.
поискали на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК производството да бъде
прекратено и изпълнителният лист да им бъде върнат. ЧСИ изрично е отразил на гърба на
изпълнителния лист от 30.03.2010г., че на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК
прекратява изпълнително дело № 2010***0400388, като последното изпълнително
действие е извършено на 11.03.2016 г.
С писмо изх. № 6220/ 19.08.2020г. ЧСИ З.В. уведомява
съда, че по изп. дело № 2019***0401067 в периода 18.06.2020г. – 19.08.2020г. не
били постъпвали документи и не били извършвани изпълнителни действия.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. чл. 124 ГПК
за установяване недължимостта на вземания за главница и лихви по договор за
кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК в
полза на ***. Предоставената на длъжника защита с разпоредбата на чл. 439 ГПК
се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК
(отм.), заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
сила, поради което разпоредбата на чл. 439, ал.
2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда.
Ищецът твърди, че вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист от 30.03.2010г. са погасени по давност в хода на образуваното
против него изпълнително производство, като се позовава на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.10, където е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г.
Настоящият състав на съда счита за неоснователно възражението
на ответника, че новите постановки, визирани в т. 10 от Тълкувателно решение №
2/ 2013г. следва да се прилагат от 26.05.2015г. (датата, на която решението е
било обявено) занапред и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства. Действително
с решение № 170/ 17.09.2018г. по гр. дело № 2382/ 2017г., IV
г. о., ВКС, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че спирането на давността по изпълнителното
производство трябва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, а именно от
26.06.2015г.
Съдът не споделя посочената
от ответното дружество съдебна практика, а именно решение № 170/ 17.09.2018г,
по гр. дело № 2382/2017 г., IV г. о., ВКС. В цитираното по-горе тълкувателно
решение е прието, че предвид новата правна уредба на обществените отношения,
която се дава с Конституцията от 1991 г. и приетия ГПК от 01.03.2008 г. ПП № 3/
18.11.1980г. е загубило сила. Поради което следва да се приеме, че отмяната на
ПП № 3/ 18.11.1980г. има действие за висящите изпълнителни производства,
какъвто е настоящия случай. В този смисъл решение №
45/30.03.2017 г. по търг. дело № 61273/2016 г. по описа на IV гр. отд., ВКС, решение № 131/ 23.06.2016 г. по
гр. дело № 5140/2015 г. по описа на IV гр.
отд., ВКС, решение № 12/ 02.06.2016 г.
по търг. дело № 3788/2014 г. по описа на I търг. отд., ВКС, решение № 451/ 29.03.2016 г. по гр. дело № 2306/2015 г.
по описа на IV гр. отд.,
ВКС, решение № 269/ 03.02.2016 г. по гр. дело № 795/2012 г. по описа на III гр. отд., ВКС, решение № 209/ 02.02.2016 г. по
търг. дело № 1248/ 2013 г. на I търг. отд.,
ВКС и други.
От представените по делото доказателства се установява
безспорно, че изпълнително дело № 2010***0400388 по описа на ЧСИ З.В. е
образувано на 19.05.2010г. и прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК на 29.07.2019г. По това изпълнително дело, както и по последващото изп.
дело № 2019***0401067 не са предприети никакви валидни действия от страна на
кредитора за принудително изпълнение на вземането. Според мотивите на цитираното
по-горе тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Не отговаря на установеното по делото твърдението на
ответната страна, че по изпълнителното дело регулярно били изисквани и
извършвани изпълнителни действия. Съобразно разрешението на тълкувателното
решение, подробно посочено по-горе, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Поради което не може да се приеме, че след образуване на изпълнително дело на 19.05.2010г.
до датата на приключване на устните състезания (09.09.2020г.) давността е била
прекъсната. Към тази дата е изтекъл срок, значително по-дълъг от предвидения в
чл. 110 от ЗЗД петгодишен, в който кредиторът е бездействал. Поради което
следва да се приеме, че ищецът доказа настъпил след приключване на
производството по издаването на изпълнителния лист факт от значение за
изпълнителното производство, а именно погасяване на вземането по давност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и да се приеме довода на ответното дружество, че насрочването на опис
представлява изпълнително действие, което прекъсва давността, то 5- годишният
давностен срок, отчитан и от това действие е изтекъл на 17.05.2018 г. – преди
датата на образуване на второто дело. Кредиторът не е предприемал никакви
изпълнителни действия в този период. В случая е без правно значение, че
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение на 29.07.2019 г., тъй като още към 10.05.2012 г. 2-годишният срок по
чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е бил изтекъл и изпълнителното производство е било
прекратено по право. Датата на постановлението за прекратяване е ирелевантна за
течението на давностния срок за вземането, чието начало се отчита с последното
предприето от кредитора или от съдебния изпълнител по възлагане валидно
изпълнително действие. Както договорът за цесия, така и второто изпълнително
дело са се осъществили много по-късно - на 06.12.2013 г. и на 04.10.2020 г.
На следващо място неоснователно е възражението на
ищеца, че не дължи на ответното дружество, което е конституирано от ЧСИ като
взискател в изпълнителното производство, поради това, че не е бил надлежно
уведомен от кредитора си *** за сключения договор за цесия. Съдът взе предвид,
че промяната в страните в изпълнителното производство не заличава подлежащото
на изпълнение право, а то продължава да съществува и да е обект на принудително
изпълнение, предмет на образуваното изпълнително дело. При конституирането на
нов взискател на мястото на стария изпълнителното дело е висящо между конкретни
страни, а като правна последица от уважаване на иска по чл. 439 ГПК
е отричане на самото изпълняемо право и съответно прекратяване на изпълнението,
т. е. прекратяване на изпълнението и срещу цедента, който е инициирал това
производство. Също така твърденията на ищцата относно приложението на
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД са относими единствено към действията на
съдебния изпълнител по конституиране на друг взискател, но не и към погасяване
на самото право, т. е. то не е оспорено като дължимо. Редовността на цесията и
нейното валидно съобщаване на длъжника в изпълнителното производство следва да
се преценява от съдебния изпълнител, който провежда изпълнението и отговаря за
неговата валидност. В този смисъл решение № 209/ 28.11.2018 г. по к. търг. дело
№ 2530/2017 г., I търг. отд, ВКС.
При този изход
на делото основателна е претенцията за присъждане на разноски на ищеца. Ищецът
е внесъл държавна такса в размер на 828,04 лева и е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева. Направеното възражение от ответника
за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото същото не надвишава
минимално дължимото такова съгласно действащата към момента на упълномощаването
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от общо 2028,04 лева направени по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Р.И.М.
-Т., че Г.М.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, адв. Р.И. не дължи
сумите по изпълнителен лист от 30.03.2010 г., издаден по ч. гр.
дело № 116/ 2010 г. на Районен съд Дряново за сумата 8 669,54 (осем хиляди
шестстотин шестдесет и девет лева и 54 ст.) – главница, ведно със законната
лихва върху нея от 30.03.2010 г. до окончателното изплащане, сумата 960,38 лв. (деветстотин
и шестдесет лева и 38 ст.) - договорна
лихва за периода 01.05.2009 г. – 29.03.2010 г., сумата 19,98 лв. (деветнадесет
лева и 98 ст.) – наказателна лихва за периода 01.05.2009г. до 29.03.2010г. и
разноски от 708,40 лв. (седемстотин и осем лева и 40 ст.), както и сумата 8 555,96
лв. (осем хиляди петстотин петдесет и пет лева и 96 ст.) – законна лихва в
полза на взискателя, представляваща част от вземането по изпълнителния лист,
всички предмет на изпълнение по изп. дело № 2019***0401067 по описа на ЧСИ З.В., рег. № *** на КЧСИ,
поради погасяването на изпълняемото право по давност.
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Р.И.М. -Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, адв. Р.И. СУМАТА
от 2028,04 лв. (две хиляди двадесет и осем лв. и четири ст.) - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :