Решение по дело №279/2022 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 39
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20222170200279
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Средец, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20222170200279 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. А. С., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.Средец, област Бургас, ***, против Наказателно постановление № 21-0269-
000310 от 16.09.2022г., издадено от М. З. Ч. – началник група на РУ Средец към ОД МВР
Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Жалбоподателят не отрича констатциите в АУАН, но твърди, че нямал вина и не
следвало да бъде наказван по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП. Излага, че автомобилът бил
собственост на неговия работодател, като нямал задължение да плаща застраховка
„Гражданска отговорност“, да минава преглед и каквото и да било друго, свързано с
автомобила, като това било отговорност на неговия работодател. С. сочи, че при проверката
от полицаите в МВР, те не му казали откога бил дерегистриран автомобилът, нито защо бил
дерегистриран, като му бил съставен акт и след десет месеца му било връчено атакуваното
наказателно постановление. Отправя искане за отмяна на оспорваното наказателно
постановление.
В хода на проведеното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят се явява
лично и се представлява от упълномощения защитника адв.А. Д., като заявяват, че
поддържат жалбата. Релевират се доводи, че от събраните по делото доказателства ставало
ясно, че управляваният от жалбоподателя автомобил не бил негова собственост и той по
никакъв начин не можел да знае, че бил свален от отчет – т.е. че е дергистриран. Сочи се, че
не били представени доказателства и за обстоятелството, че автомобилът бил дерегистриран
както и кога било сторено това. Релевират се доводи, че по никакъв начин не можело да се
вмени вина на С. за извършено от него нарушение.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелят актосъставителят Н. А. Я. – мл.автоконтрольор в РУ Средец и А. Г. Н. –
служител на РУ МВР Средец към момента на проверката – 21.12.2021г., спрели за проверка
жалбоподателя С. в гр.Средец, ул.“Васил Коларов“ срещу Общинско Горско, докато
управлявал лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег.№ А6623МР, собственост на Д.Н., ЕГН
**********. При проверката, след справка в служебният таблет, се установило, че
автомобилът нямал Гражданска отговорност и че регистрацията му била служебно
прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За така установено актосъставителят Н. Я. съставил АУАН № 330/21.12.2021г., бл.№
21670, на жалбоподателя Г. А. С., за това че на 21.12.2021г. в 15,50 часа в гр.Средец,
ул.“Васил Коларов“ срещу Общинско Горско управлявал лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с
рег.№ А6623МР, собственост на Д.Н., ЕГН ***, като при проверката било установено, че
регистрацията на МПС-то била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, с
което виновно бил нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. С. бил служител на свидетеля Д.Н. Н., а процесният лек автомобил
„Хонда ЦР-В“ била лична собственост на последния. Преди около година свидетелят Н.
предоставил на С. въпросният автомобил, за да свърши някаква работа, но не знаел, че
колата била свалена от отчет и предвид това не съобщил това обстоятелство и на С..
Въз основа на така констатираното нарушение в АУАН било издадено Наказателно
постановление на 16.09.2022г., с което на водача С. била наложена глоба в размер на 200
лева и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № 330/21.12.2021г., бл.№ 21670, Наказателно постановление
№ 21-0269-000310/16.09.2022г., свидетелските показания на свидетелите и другите
приобщени към доказателствата по делото писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, считано от
връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална
компетентност на административно наказващия орган следва от представената по делото
Заповед № 5121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, като същата не се оспорва от
страните по делото. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото
съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата отворени за обществено
2
ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на пътната мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които
са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е
предвидена в чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
От приобщените в настоящото производство доказателства се установи, че
санкционираното лице е управлявало въпросния автомобил със служебно прекратена
регистрация. Релевантно за съставомерността на деянието обаче е дали същият е знаел, че
към 21.12.2021г. управлява превозното средство със служебно прекратена регистрация.
По делото не се спори и видно от АУАН и свидетелските показания на свидетелите
актосъставителите Н. Я. и А. Н., е служебно прекратена регистрацията на процесния лек
автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег.№ А6623МР, тъй като е без застраховка „Гражданска
отговорност“ на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел нормативно
задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, да уведоми собственика на пътното превозно средство. В разглеждания случай
уведомяване на собственика на процесното МПС след прекратяването на регистрацията на
автомобила не е извършвано. Последното обаче е част от състава на служебното
прекратяване на регистрацията, защото законът изисква кумулативно наличие и на тази
предпоставка. Такова изискване няма при други видове служебно прекратяване на
регистрацията като например тази по чл.143, ал.15 от ЗДвП, което още веднъж идва да
покаже, че законодателят отдава съществено значение на уведомяването на собственика за
прекратената регистрация. След като уведомяването не е реализирано, то се налага изводът,
че не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Отделно от това водачът на
автомобила – Г. А. С. не е собственик на автомобила, предвид което не може да се вмени
вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил
състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съобразно нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказващия орган следва да издаде
наказателното постановление само ако е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящото производство не
е ангажирано нито едно доказателство, от което да се установи наличие на виновно
поведение у дееца.
При така установените факти Г. А. не е осъществил състава на вмененото му
нарушение от субективна страна по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което
неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, на посоченото
основание. Предвид това лицето неправилно е санкционирано, което от своя страна
обуславя наличието на предпоставките за отмяна на оспорваното наказателно
постановление.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0269-000310 от 16.09.2022г., издадено
3
от М. З. Ч. – началник група на РУ Средец към ОД МВР Бургас, с което на Г. А. С., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр.Средец, област Бургас, ***, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от
ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя, пълномощника и
административнонаказващия орган.

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4