№ 468
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20156233/09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 64280/20 г. по описа на
СРС, 126 състав, ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК: ****, е осъдено да заплати на „ДЗИ – О.з.“
ЕАД, ЕИК: ****, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 1363,99 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. N ****, причинени
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.12.2019 г., в село Локорско, на бул.
„Димитър Тошков“, заедно със законната лихва от 21.12.2020 г. до погасяване на
задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 711,34 лв., представляваща
разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД срещу решение №
20156233/09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 64280/20 г. по описа на СРС, 126 състав.
Твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради което иска да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде
отхвърлен, а при условията на евентуалност – да бъде намалено застрахователното
обезщетение поради наличието на принос от страна на водача на увредения автомобил за
настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че в хода на първоинстанционното
производство е било установено по категоричен начин, че вина за настъпване на процесното
ПТП има С.А., която предприемайки маневра изпреварване, когато същата е била забранена,
реализира ПТП с движещия се пред нея автомобил, чийто водач е завивал наляво /при
1
разрешен ляв завой/, който не е бил длъжен и не е можел да предвиди, че по същото време
ще бъде изпреварен неправомерно. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че на мястото на ПТП осевата линия била единична непрекъсната, поради което С.А.
не била извършила правонарушение, вследствие на което да е причинила процесното ПТП,
както и че не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва и извода на
първоинстанционния съд, че водачът на увреждащия автомобил - св. Й. е извършил
нарушение на чл. 26 ЗДвП. Твърди, че св. С.А. не е спазила и разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, като се е движела по пътя с 50 км/ч, която скорост, въпреки че е в рамките на
позволените ограничения за шофиране в населени места, обективно не е била съобразена с
конкретните пътни условия. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – „ДЗИ – О.з.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото са установени по безспорен
начин всички елементи от фактическия състав на чл. 411 КЗ, а възраженията на ЗАД „Д.Б.:
Ж. и з.“ АД са останали недоказани. Посочва, че изводът на първоинстанционния съд, че
процесното ПТП е настъпило именно поради виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „Форд“, се потвърждава от
двустранния констативен протокол за ПТП, който макар и да е частен документ, е подписан
от виновния водач и отразява съгласието му относно съдържащите се в документа
неизгодни факти, в т. ч. съдържа и изричното изявление на водача, че признава вината за
процесното ПТП. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът – „ДЗИ – О.з.“ ЕАД твърди, че на 13.12.2009 г. в с. Локорско водачът на лек
автомобил марка „Форд“, модел „С – макс“, с рег. N CB **** PК, е предприел маневра „ляв
завой“, с цел навлизане в паркинг, като не се e съобразил с местоположението и посоката на
движение на намиращия се отляво лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с
рег. N CA **** XA, в резултат на което е причинил ПТП, при което е увредил цялата дясна
страна на лек автомобил „Мерцедес“. Посочва, че процесното ПТП е настъпило в срока на
застрахователното покритие на договор за имуществена застраховка „Каско +“, сключена
между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с рег.
N CA **** XA. Твърди, че е изплатил на овластено от собственика на увредения автомобил
лице застрахователно обезщетение в размер на 1348,99 лв. Поддържа, че спрямо ответника –
ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданската
отговорност“, сключена за увреждащия автомобил марка „Форд“, модел „С – макс“, с рег. N
CB **** PК, е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение и за
ликвидационните разноски за обработка на щетата. Твърди, че въпреки отправената покана
за плащане, ответното дружество не е погасило регресното вземане. Претендира от
2
ответното дружество заплащането на сумата от 1363,99 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета N 44012131938728, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 21.12.2020 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП, както и че е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при него автомобил. Оспорва и наличието на причинно – следствена връзка
между вредите и процесното ПТП. Твърди, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля
размера на действителните вреди. Прави възражение за съпричиняване. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е
валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне /чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти –
да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно
обезщетение в размер до действителните вреди.
По делото безспорни са следните обстоятелства: че на 13.12.2019 г. в с. Локорско,
на бул. Димитър Тошков е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“, с рег. N ****,
и лек автомобил „Форд“, с рег. N CB **** PК; че между ищцовото дружество и собственика
на увредения автомобил „Мерцедес“, с рег. N ****, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“; че ищцовото дружество е изплатило застрахователно
3
обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 1348,99 лв.; че ликвидационните разноски
възлизат на сумата от 15,00 лв., както и че между водача на лек автомобил „Форд“, с рег. N
CB **** PК, и ответното дружество е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Спорните обстоятелства по делото касаят механизма на настъпване на процесното
ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС, наличието на пряка причинно -
следствена връзка между щетите на застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ лек
автомобил и процесното ПТП, действителния размер на вредите, настъпили вследствие на
ПТП, както и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил.
За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са
събрани писмени и гласни доказателства /показания на св. А. и св. Й./ и е изслушано
заключение на САТЕ.
Според посоченото в двустранния констативен протокол за ПТП - на 13.12.2019 г.
около 12,05 ч. в с. Локорско водачът на лек автомобил „Форд С Макс“, с рег. N CB **** PК,
предприемайки маневра „ляв завой“ за навлизане в частен терен, не пропуска и реализира
ПТП с попътно изпреварващия го от ляво лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, с рег. N
CA **** XA.
Видимите щети по превозните средства, отразени в двустранния протокол за ПТП,
са: за лек автомобил „Форд“, рег. N CB **** PК – преден ляв калник и предна лява гума, а
за лек автомобил „Мерцедес“, с рег. N CA **** XA – предна дясна врата, задна дясна врата,
дясно странично огледало, предна броня, преден десен калник, заден десен калник, десен
праг, предна дясна джанта и задна дясна джанта.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола
факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по
вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне
на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна
точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се
отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите
доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се
съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели. От показанията и на двамата
свидетели се установява, че пътят е бил маркиран с надлъжна пътна маркировка – единична
непрекъсната разделителна линия, а на мястото, на което е настъпило ПТП – с единична
4
прекъсната линия.
От показанията на св. А., които кореспондират в тази им част, с отразеното в
двустранния констативен протокол за ПТП, се установява, че водачът на лекия автомобил
„Форд“ е предприел маневрата „ляв завой“ без да е подаде светлинен сигнал и без да
пропусне изпреварващия го автомобил марка „Мерцедес“. Същевременно показанията на св.
Й. в частта им, в която посочва, че преди да предприеме маневрата, се огледал и не видял
други МПС на пътното платно, са изолирани и не кореспондират с останалите събрани
доказателства по делото, поради което не следва да се кредитират.
На следващо място, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява и наличието на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил
„Форд С Макс“, с рег. N CB **** PК. Това е така, тъй като водачът му – св. Й. е предприел
маневрата „ляв завой“ от най – дясната част на пътното платно с цел навлизане в двор на
складовата база, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и без да съобрази скоростта им, разположението и посоката на движение /в
нарушение на разпоредбите на чл. 37, ал. 2 ЗДвП и чл. 26, ал. 1 от ЗДвП/, в резултат на което
не е пропуснал попътно движещия се лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, с рег. N CA
**** XA, и е реализирал ПТП по негова вина.
Възражението на ответното дружество, че водачът на увредения автомобил „Форд С
Макс“, с рег. N CB **** PК, е допринесъл за настъпването на вредите, е неоснователно. От
събраните по делото доказателства не се установява той да е управлявал лекия автомобл с
превишена или несъобразена скорост, нито да е предприел изпреварване в нарушение на
правилата за движение по пътищата. Водачът на „Форд С Макс“, с рег. N CB **** PК, не е
нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗДвП - по делото не се установява да е бил подаден
сигнал за изменение на посоката на движение от водача на лек автомобил „Мерцедес“, нито
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ППЗДвП – на мястото, на което е настъпило ПТП, пътят е
бил маркиран с единична прекъсната разделителна линия, която позволява пресичането й от
пътни превозни средства. Ето защо, не са налице основания за намаляване на отговорността
на ответното дружество.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че с оглед механизма на настъпване на процесното ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в двустранния протокол за
ПТП видими увреждания, че щетите по лек автомобил „Мерцедес“, с рег. N CA **** XA, се
намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 13.12.2019 г. в с. Локорско
ПТП.
Презумпцията за вина на делинквента не е опровергана по делото /арг. от чл. 45, ал. 2
ЗЗД/.
Предвид изложеното по - горе, съдът приема, че в полза на въззиваемата страна е
възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.
По отношение на действителния размер на вредите съдът намира следното:
5
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Според т. 2 от заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на
щетите на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. N CA **** XA, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие, е 1798,73 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата, които възлизат на сумата от 15 лв.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 1363,99 лв. /1348,99 лв. +
15,00 лв./.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20156233/09.07.2021 г., постановено по гр. д. №
64280/20 г. по описа на СРС, 126 състав, следва да бъде потвърдено като правилно, в т. ч.
и относно разноските.
По разноските във въззивното производство:
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
въззиваемата страна във въззивното производство, е неоснователно. Минималният размер за
адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес по делото, изчислен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 325,48 лв. По арг. от § 2а от ДР на Наредба N
1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В случая, процесуалният
представител на въззиваемата страна е бил регистиран по ЗДДС, поради което към
адвокатското възнаграждение е бил начислен 20 % ДДС – 65,10 лв.
Ето защо, дължимото адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна за
въззивното производство възлиза на сумата от 390,58 лв. с ДДС.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
6
въззиваемата страна на основание чл. 273 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 390,58
лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20156233/09.07.2021 г., постановено по гр. д. №
64280/20 г. по описа на СРС, 126 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „****“ N 1, да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. **** N 89Б, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 390,58 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7