№ 528
гр. Русе, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен П. П.
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен П. П. Гражданско дело №
20224520105767 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. Т. П. от гр.Русе чрез
редовно упълномощен процесуален представител срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********-
гр.Хасково: установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД с искане за прогласяване,
че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем №402194/09.03.2021г., сключен между
страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 930.58лв. е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и осъдителен иск на основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 424.07лв. / след допуснато в о.с.з. на 11.04.2023г.
изменение размера на иска по чл.214 ГПК / представляваща недължимо платена сума по
нищожна клауза от горепосочения договор за паричен заем, ведно със законната лихва от
предявяване на иска. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Креди Йес“ ООД-гр.Хасково е подало
отговор на исковата молба, чрез редовно упълномощен процесуален представител, с който е
оспорило исковете като неоснователни по подробно изложени съображения. Моли исковете
да се отхвърлят, претендира разноски.
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на на 09.03.2021
г. между страните е сключен Договор за паричен заем №402194/л.37/. По силата на
договора, кредиторът „Креди Йес“ ООД е предоставил на кредитополучателя П. кредит в
размер на 1000.00лв., при месечен лихвен процент- 3,330%, годишен процент на разходите-
48,156%, срок на погасяване- 12 месеца. Съгласно чл.6 от договора заемателя има
задължение да обезпечи предоставения заем с гарант, отговарящ на определени условия и
1
още едно обезпечение по негов избор- ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна
книга. Договорено е също така, в чл.8 от договора, че ищецът заплаща и неустойка в размер
на 930.58лв. ако не предостави обезпечения посочени в чл.6 от договора, както и че
заплащането на тази неустойка се разсрочва по начин подробно посочен в погасителния
план.
Ответното дружество е представило справка/л.39/, видно от която ищеца е заплатил
сумата от 424.07лв.-неустойка по чл.8 от процесния договор.
От правна страна:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 1 от 15.07.2010
г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3.
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на
неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с
оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, близък до
този на главницата, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй
като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора,
извън установения годишен процент на разходите.
Освен горното клаузата по чл.8 от договора за паричен заем, според която се дължи
неустойка в размер на 930.58лв. при неизпълнение на задължението по чл.6 за осигуряване
на обезпечения от страна на заемодателя, в тридневен срок от датата на усвояване на
заемната сума се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО
цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение
2
на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК,
е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи
договора за кредит.
По изложените съображения неустоечната клауза е недействителна и иска с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Уважаването на този иск предпоставя ищеца да докаже при условията на пълно и
главно доказване сключването на договор за кредит, наличието на основания за нищожност,
плащане на процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е
платена на годно правно основание. По договора за кредит ищецът е заплатил в полза на
ответника 424.07лв., която сума е отнесена към процесните клауза на чл.8 от договора/което
обстоятелство е отделено като безспорно между страните/.На основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД тази сума подлежи на връщане като недължимо платена по недействително
правоотношение, респективно недействителна клауза за заплащане на възнаграждение.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 100.00лв.-заплатена
д.т. За настоящото производство следва да се присъди и адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ищеца - адв. М.. Същият му е предоставил
безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за защита в настоящото
производство, което се установява от приложения на л. 37 договор за правна защита и
съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2, т. 1 и чл.2, ал.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. М. следва да се
присъди сумата в размер на 600.00лв./300.00лв.+300.00лв./- адвокатско
възнаграждение.Съдът не присъжда претендираното в списъка на разноските/л.30/
възнаграждение от 800.00лв., т.к. договора за правна помощ и съдействие е сключен на
20.09.2022г., а увеличеният размер на адв.възнаграждение по чл. 7. ал. 2 е в сила от
07.11.2022г.
Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на
ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се
оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е
да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за
доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на
чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на
3
страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за
разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о.,
ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА на осн.26, ал.1 ЗЗД клаузата на чл.8 от Договор за
паричен заем №402194/09.03.2021г., сключен между П. Т. П., ЕГН:********** от гр.Р.,
ул.“Р. И.“№.., вх., ет.. и „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, представлявано от В. М. И., която предвижда
заплащане на неустойка в размер на 930.58лв.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, представлявано от В. М. И. да заплати на П. Т. П.,
ЕГН:********** от гр.Р., ул.“Р. И.“№.., вх., ет.. сумата от 424.07лв., недължимо платена по
прогласена за нищожна клауза от Договор за паричен заем №402194/09.03.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
15.11.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 100.00лв.-деловодни разноски
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, представлявано от В. М. И. да заплати на адвокат Д. В.
М. от АК-Пловдив, с адрес:гр.П., бул. “П.ш.“№., ет.., ап.. сумата от 600.00 лв. –
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на П. Т. П.,
ЕГН:********** безплатна адвокатска помощ по настоящото производство.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени чрез пощенски запис до П. Т.
П., ЕГН:**********, гр.Р., ул.“Р. И.“ №.., вх.., ет.., а тези на процесуалния му представител
по следната банкова сметка: IBAN BG87UNCR70001521514314, с титуляр Д. В. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4