РЕШЕНИЕ
№ 1891
гр. Бургас, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120100748 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр. ...., с която претендира приемане
за установено, че ответникът Н. К. Я., с настоящ адрес в гр. ...., му дължи следните
суми: 258,53 лева – стойност на потребени електрически услуги за периода 23.12.2022-
22.02.2023 год. за собствения на ответника обект на потребление – жилищна сграда в
гр. .... (ИТН: ....), и 24,57 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 11.02.-
26.11.2023 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 27.11.2023 год.
до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 3517/27.11.2023 год. по ч. гр. д. № 7125/2023 год. на БсРС;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът намира предявения положителен установителен иск за допустим;
правното му основание е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: ищецът е краен
снабдител, съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, и продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия; действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР
№ ОУ-13/10.05.2008 год., влезли в сила на 27.06.2008 г.; крайният снабдител осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в
1
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик; Н. Я. има качеството на битов клиент, съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, тъй
като ползваната от същата ел. енергия за процесния период е за битови нужди с оглед
вида на обекта на потребление – жилище; по силата на чл. 7, т. 1 от ОУ „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД се е задължило да снабдява с ел. енергия обект на ответника
с ИТН ....., находящ се в гр. .....; за Н. Я. е открит клиентски № ...., в качеството й на
собственик на гореописания имот; ответникът се е задължила да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в Общите условия – чл. 18, ал. 1 и ал. 2; през периода
23.12.2022-22.02.2023 г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия на обща
стойност 258,53 лв.; при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, а срокът за
плащане на всяко задължение е посочен в съответната фактура; за изпълнение на
вземанията е подадено заявление по чл. 410, ГПК, образувано е ч. гр. д. № 7125/2023 г.
на БсРС, издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5, ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 415,
ал. 1, т. 2, ГПК.
С писмена молба от 21.06.2024 год. ищецът е уточнил, че претендираната
главница представлява цената на цялата консумирана в жилищната сграда услуга за
процесния период.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът Н. Я. – чрез процесуалния си представител
по чл. 47, ал. 6, ГПК, е депозирала писмен отговор, с който е навел следните
твърдения: възможно е предявените искове да са недопустими; липсват доказателства,
че исковата молба е подадена в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4, ГПК;
исковете са неоснователни, тъй като ответникът Я. е закупила 1/2 ид. ч. от построената
полумасивна къща; няма данни дали посоченият в нотариалния акт имот се ползва
само от ответника и дали в имота има само едно ИТН; Н. Я. от няколко години е в
чужбина и няма качеството на потребител на услугата на ЕВН; няма информация за
реално доставена до обекта на ответника електрическа енергия; липсват доказателства,
че претендираната в исковата молба сума не е платена; липсват доказателства, че
потребената електрическа енергия в обекта е правилно отчетена; представените
фактури са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за ищеца факти,
и не се ползват с материална доказателствена сила; липсват доказателства за писмен
договор между страните, съгл. изискването на чл. 95а, ал. 2 и чл. 116, ЗЕ.
Ответникът моли съда да отхвърли исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че ответникът е легитимиран като клиент на ищеца, в
качеството му на краен снабдител с електрическа енергия по см. на чл. 98а, ЗЕ,
съгласно общи условия, одобрени с решение от 10.05.2008 год. на ДКЕВР. Според
ищеца, доставката на електроенергия и на мрежови услуги е извършвана в собствения
2
на ответника Н. Я. обект – жилищна сграда в гр. ....., за който е открит клиентски № ....
(ИТН: .....), а дължимата за периода 23.12.2022-22.02.2023 год. стойност възлиза на
258,53 лева. Ищецът сочи, че тази сума не е заплатена до настоящия момент, като
ответникът-абонат дължи и обезщетение за забавата си – 24,57 лева.
За заплащане на посочените вземания е била издадена Заповед за изпълнение
№ 3517/27.11.2023 год. по ч. гр. д. № 7125/2023 год. на БсРС; с Разпореждане №
13097/21.12.2023 год. на заявителя е указано правото да предяви установителен иск, по
чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК. Исковата молба е депозирана пред БсРС на 06.02.2024 год.,
преди изтичане на преклузивния 1-месечен срок, поради което възражението на
ответника за неспазването му е неоснователно.
По делото са изготвени заключения по икономическа и техническа експертизи,
неоспорени от страните, които съдът цени като обективни и компетентни.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен осъдителен иск за доказан по основание, но частично по размер.
Легитимацията на ответника като длъжник на ищеца произтича от притежаваното
право на собственост върху 1/2 ид. ч. от електроснабдения недвижим имот –
полумасивна жилищна сграда в гр. ....., видно от представения по делото препис от
Нотариален акт № .... год., т. І, н. д. № ..../2006 год. на нотариус рег. № ..... Делото не
съдържа доказателства, че ответникът Я. е придобила на годно правно основание
собствеността върху другата 1/2 ид. ч. от жилището, нито че е легитимирана като
носител на вещното право на ползване върху тази ид. ч., поради което съдът приема,
че отговорността й за заплащане на доставената електроенергия следва да бъде
ангажирана за половината от цената на потреблението.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на
договорно правоотношение между страните поради несключване на писмен договор.
Посочените от ответника норми – чл. 95а, ал. 2 и чл. 116, ал. 1, ЗЕ не въвеждат
изискване за такава форма, нито за сключване на индивидуален договор с всеки краен
потребител. Правоотношението между страните е възникнало на основание чл. 98а,
ЗЕ, ал. 3 във вр. с ал. 1 и 2, като законодателят изрично е изключил необходимостта от
писмено приемане на общите условия от крайния потребител.
От заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа
експертиза се установява, че електромерът, обслужващ процесния жилищен обект, е
изправен, с премината метрологична проверка и с поставена пломба; твърди, че
служителите на ищеца са спазили нормативните изисквания, поради което съдът
приема, че е налице реално потребление в обекта през процесния период, а отчитането
на консумираната електроенергия е извършено правилно. Правно ирелевантно е
обстоятелството кой субект е ползвал услугите на ищеца в електроснабдената сграда,
тъй като длъжник за цената е собственикът или ползвателят на обекта, а не
3
фактическият потребител.
За дължимата цена за предоставените услуги са съставени представените от
ищеца две фактури, издадени на 10.02. и 10.03.2023 год. Редовното водене на
счетоводството на ищеца е установено от вещото лице по неоспорената счетоводна
експертиза, поради което съдът основава решението си вписванията в книгите, на
основание чл. 182, ГПК. Вещото лице е установило, че цената на потребените услуги
по двете фактури е правилно определена, в съответствие с единичните цени съгласно
Решение № .... год. на КЕВР.
Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или пълно
плащане на дължимата част от главницата, или за погасяване на това задължение на
друго годно правно основание, поради което главният иск следва да бъде уважен за 1/2
от претендираната сума – за 129,26 лева, ведно с акцесорното обезщетение по чл. 86,
ЗЗД, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК – 27.11.2023 год., до
окончателното изплащане, както и за половината от претендираното обезщетение за
забава – 12,28 лева. За горниците до претендираните две суми, както и за
обезщетението за забава върху горницата на главницата исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид частичната основателност на исковете, в тежест на ответника следва
да бъдат възложени деловодните разноски, направени в настоящия съдебен процес, в
общ съответен размер от 550 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК), която сума е сбор от
доплатената държавна такса, депозити за представител на ответника и за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и деловодните разноски от
общо 75 лева – минимални размери на дължимите държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 9098/2019 год.
на БсРС (т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК, че ответникът Н. К. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ....., дължи на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. .....следните суми: 129,26 лева – стойност на потребени електрически
услуги за периода 23.12.2022-22.02.2023 год. за собствената на ответника 1/2 ид. ч. от
електроснабден обект – жилищна сграда в гр. ..... (ИТН: .....), и 12,28 лева –
4
обезщетение за забавено плащане за периода 11.02.-26.11.2023 год., както и законната
лихва върху главницата от 129,26 лева, начиная от 27.11.2023 год. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
3517/27.11.2023 год. по ч. гр. д. № 7125/2023 год. на БсРС, и ОТХВЪРЛЯ главния иск –
за горницата му над 129,26 лева до 258,53 лева, акцесорния иск за обезщетение за
забава върху тази горница, начиная от 27.11.2023 год. до окончателното й изплащане, и
иска за мораторна лихва – за горницата му над 12,28 лева до 24,57 лева.
ОСЪЖДА Н. К. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ....., да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. ....., деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 7125/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Н. К. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ....., на основание чл.
78, ал. 1, ГПК, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр. ....., деловодни разноски в размер от 550 лева,
направени по гр. д. № 748/2024 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5