№ 1072
гр. Варна , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20203100901191 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК
*********, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение
№173 от 16.06.2021г., в частта за разноските, като се претендира разликата
над присъдените такива полза на ответника в размер на 7600лв. до
претендираните 9216лв.
Твърди се в молбата, че процесното адвокатско възнаграждение е
определено в минималните размери по чл.7, ал.2 от НМРАВ и по правилата
на чл.2, ал.5 от НМРАВ, съобразно броя и цената исковете предмет на делото.
Ето защо се поддържа, че в случая не е било налице основание за редуциране
на хонорара по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което се моли за
присъждане на пълния доказано заплатен размер от 11568лв. Сочи се
относима съдебна практика.
Ответникът по молбата не е подал отговор на същата
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските, е
допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на
списък на разноските. Разгледана по същество молба е неоснователна, по
следните съображения:
Делото е образувано по искова молба на ”УП България 15” ЕООД, с
ЕИК *********, с която против молителя са предявени два осъдителни иска
за дължима цена на ел.енергия и два осъдителни иска за обезщетение за
забава върху съответната главница, чиито общ в размер възлиза на
236378.81лв.
С оглед факта, че производството е приключило с положителен за
1
ответника-молител резултат, в негова поза са присъдени деловодни разноски,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, който предвид направеното
възражение от насрещната страна, е редуциран по реда на чл.78, ал.5 от ГПК
почти до минималният размер определен при условията на чл.7, ал.2, т.5 от
НМРАВ съобразно общият материален интерес по делото.
В случая е вярно, че предмет на делото, са осем осъдителни парични
претенции, но въпреки това съдът намира, че в разглежданият казус
разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ е неприложима. Според цитираната
правна норма за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. При прилагане на
въпросната норма обаче, следва да се изхожда от факта дали е налице
общност на фактите, осъществили се между страните, въз основа на които се
формира всяка претенция, т.е. дали е налице идентичност по произход и вид
между тях или не. В тази връзка отделно възнаграждение би се дължало в
случай, че по всяка от претенциите, са налице различни правопораждащи
факти, респективно е налице необходимост от самостоятелни процесуални
усилия за защита на съответното вземане. Последната предпоставка не е
налице, доколкото в случая претенциите се основават изцяло на идентични
факти, тъй като ищецът е търсил изпълнение за съответният месец на
задължение по сключен между страните договор, като исковете за
обезщетение за забавено плащане, са изцяло в зависимост от иска за
дължимост на главницата. В контекста на гореизложеното ирелевантен за
определянето на минималния размер на адвокатските възнаграждения е
начинът, по който се определя размерът на дължимата държавна такса,
доколкото нито в ГПК, нито Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че размерът на адвокатските
възнаграждения, се определят в съответствие с начина на определяне на
държавната такса. В този смисъл е създадена и константната съдебна
практика, част от която е обективирана в Определение №315/06.07.2018г. по
ч.т.д.№2794/2017г. на ВКС, І т.о. и Определение №327/16.07.2018г. по ч.т.д.
№750/2018г. на ВКС, І т.о
На следващо място практиката на СЕС, обективирана С-427/16 и С-
428/16, която е директно и с предимство приложима при противоречие с
национални норми, приема, че Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, би могла да ограничи и ограничава
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от който е и
българския пазар, тъй като в тази Наредба не са предвидени ограничаващите
конкуренцията последици, които да са присъщи на преследването на
посочените цели, с оглед упражняването на адвокатската професия. Затова
СЕС постановява, че при възражение за прекомерност основано на чл.78, ал.5
от ГПК, съдът не следва да се съобразява, с минималния размер на
адв.възнаграждение определен при условията на чл.36 от ЗА, а да съобрази
сложността на действително извършеното от упълномощения адвокат по
делото и може да намали адв.възнаграждение под минималния размер
предвиден в Наредбата.
2
В заключение съдът, приема че молбата за изменение на решението в
частта за разноските, е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на “Енерго-Про Продажби“ АД , с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от
Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия,
действащи чрез адв.А.Т., за изменение на Решение №173 от 16.06.2021г.
постановено по т.д.№1191/2020г. на ОС Варна, в частта за разноските, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВАп.С в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3