РЕШЕНИЕ
гр. С.,
07.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11724 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Н.А. твърди, че на 23.01.2018 г. в гр. С. е
настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Киа Спортидж“ с рег. № *******,
който предприемайки маневра за завой надясно е преминал през десния глезен на
ищцата, докато тя пресичала пътното платно. В резултат на процесното ПТП ищцата
е получила телесни увреждания – счупване на десния глезен, които от своя
страна, са довели и до отрицателно отражение върху емоционално състояние на
ищцата и върху начина ѝ на живот. Ищцата твърди, че гражданската
отговорност на водача на автомобила към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника, поради което иска той да ѝ заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 23.01.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Д.з.“ АД оспорва иска. Твърди, че не е
налице противоправно поведение от страна на застрахования при него водач, във
връзка с което да са настъпили посочените от ищцата вреди, като оспорва и
наличието на причинна връзка между процесното ПТП и тези вреди. При евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
която е пресякла пътното платно на неопределено за това място и без да се
съобрази с другите участници в движението. Ответникът счита претендираният
размер на обезщетението за завишен, включително с оглед на това, че според него
увреждането не се характеризира с усложнения. Оспорва и началния момент на
претендираната лихва за забава. Освен това твърди, че в рамките на
рекламационното производство е предложил на ищцата обезщетение от 18 500 лв.,
но тя не е предоставила банкова сметка, ***, поради което счита, че ищцата е
изпаднала в забава на кредитора за размера на посочената сума и поради това
ответникът не следва да дължи лихва за забава върху тази сума. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
С оглед на приложеното по делото
решение от 26.02.2019 г. на СРС (влязло в сила на 14.03.2019 г.) и съгласно
чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3 вр. с ал. 2 НПК, както и от представения
констативен протокол за ПТП от 23.01.2018 г. и от показанията на свидетеля В.А.,
се установява, че на 23.01.2018 г. в гр. С. е настъпило ПТП, причинено от
поведението на водача на л.а. „Киа Спортидж“ с рег. № *******, който, при
завиване на дясно, не е съобразил движението и не е пропуснал ищцата Н.А., пресичащата
улицата, в която е навлязъл автомобилът, като поради това автомобилът е
преминал през десния ѝ крак (в областта на глезена). Така с поведението
си, както е посочено в решението на наказателния съд, водачът на лекия
автомобил е нарушил задълженията си по чл. 25, ал. 1 и чл. 116 ЗДвП, според
които той трябва да се съобрази с другите участници в движението, преди да
предприеме маневра, и да я извърши само, ако няма да създаде опасност за тях, а
също така трябва да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
Според решението на наказателния
съд, показанията на свидетеля В.А. и заключението на съдебномедицинската
експертиза, в резултат от процесното събитие на ищцата са причинени телесни
увреждания – счупване на десния ѝ глезен. Следователно налице е
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, от което са причинени
вреди на ищцата. Това поведение е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е установена и от наказателния съд.
Поради това за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение за причинените
ѝ вреди от процесното ПТП и съответно от поведението на водача, причинил
това ПТП.
От посоченото в решението на
наказателния съд и от заключението на съдебномедицинската експертиза по делото,
която е съобразила и представената медицинска документация, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на външния и вътрешния
глезени на десния крак с разкъсване на ставните връзки и полуизкълчване на
глезенната става. Както е посочено в медицинска експертиза, видно от
представените по делото епикризи и според показанията на свидетеля В.А. (съпруг
на ищцата), получените от ищцата наранявания са наложили тя да бъде оперирана,
като е престояла в болницата една седмица. Два месеца по-късно е извършена и
втора операция за изваждане на част от поставените в ставата на ищцата винтове,
като други са останали и засега не се предвижда изваждането им (според
експертизата). При втората операция престоят на ищцата в болница е 8 дни.
По-късно, през м. 06.2018 г., ищцата е преминала през едноседмична процедура по
рехабилитация в болницата в гр. Сапарева баня (видно и от представената
епикриза), а след това допълнително е продължила рехабилитацията си, както сочи
свидетелят.
Ищцата е изпитвала много силни
болки в областта на нараняването, особено непосредствено след травмата, както и
през първите два месеца след инцидента, когато са извършени и двете операции,
както сочи вещото лице и според показанията на свидетеля В.А.. Така общо около
три месеца ищцата е била със сериозни болки и затруднения при придвижването си.
Според свидетеля в този период тя се е придвижвала в дома си с инвалиден стол,
като следва да се възприеме именно това обстоятелство, а не посоченото от
медицинската експертиза обстоятелство, че в този период ищцата се е придвижвала
с патерици, тъй като свидетелят е имал непосредствени наблюдения върху
възстановяването на ищцата, каквито вещото лице не е имал през този период, а
тези обстоятелства не са описани в медицинската документация. След посочения
период от 3 месеца, в който ищцата не е можела да става сама и се е нуждаела от
помощ, за да се обслужва, тя е започнала да се придвижва с патерици, а около 5
месеца след събитието вече се е придвижвала и самостоятелно, както сочи
свидетелят.
След периода на лечение и
рехабилитация (общо около 6 месеца) като цяло движенията на наранената става на
ищцата са в нормален обем, но все още с намалена сила, според посочено в
заключението на експертизата. Поради това ищцата има затруднения при
придвижването, особено при клякане или изкачване на стълби (според
експертизата), като също така дори при кратко ходене започва да я боли кракът
(според свидетеля). В заключението на медицинската експертиза е посочено, че
поначало ищцата би следвало да изпитва спорадично болки в областта на счуването
при промяна на времето и при преумора. От друга страна обаче, според
показанията на свидетеля глезенът на ищцата е подут почти непрекъснато, като се
налага всяка сутрин тя да го раздвижва, изпитва болки и се налага да приема
болкоуспокоителни. Изпитваните от нея болки на свой ред пречат и на движението,
и на съня ѝ. Тези обстоятелства, посочени от свидетеля, се потвърждават
от отразеното в епикризата от болницата в гр. Сапарева баня във връзка с
рехабилитацията на ищцата, според която дори след изписването ѝ ищцата
има болка при опипване на глезена (палпаторна болка). Същата констатация е
направил и вещото лице при личния преглед на ищцата, което е посочено в
заключението на експертизата, като е установил, че ставата е с оток и ищцата
изпитва болка при опипване на мястото. Следователно трябва да се приеме, че
ищцата продължава да изпитва болки в мястото на счупването, като също така мястото
около ставата все още отича, както сочи и свидетелят. Като трайни последици от
получените от ищцата увреждания следва да се съобразят и белезите от операцията
на глезена (две белега с дължина съответно 12 см и 6 см според
заключението).
Следователно полученото от ищцата
в резултат от процесното ПТП двустранно счупване на десния глезен е тежко по
своята същност, като тази травма е довела до затруднения в придвижването и в
нормалния начин на живот на ищцата, които са били особено сериозни през първите
3 месеца след инцидента. През това време ищцата е изпитвала и силни болки,
които продължават и значително време след инцидента и след възстановяването на
счупването. Поради това, дори и година и половина след инцидента, ищцата все
още изпитва болки и затруднения при придвижването си. Както се посочи, следва
да се отчетат и останалите видими белези от извършените операции. Също така
трябва да се съобрази и нормалният стрес, изживяван от всяко лице, което
пострада при ПТП, като свидетелят В.А. посочва и че повече от година след
инцидента ищцата изпитва притеснение при пресичане и има нужда да бъде
придружавана. От съществено значение в случая е и възрастта на ищцата, която
към датата на събитието през 2018 г. е на 63 години, която възраст поначало
предполага по-трудно възстановяване от подобно тежко счупване. Като се
съобразят всички тези обстоятелства и като се вземе предвид моментът на
настъпване на процесното събитие през 2018 г. и посочената по-горе възраст на
ищцата към този момент от 63 години, съдът намира, че обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 35 000
лв.
По отношение на възражението на
ответника за това, че ищцата е допринесла за настъпване на процесното ПТП, тъй
като е пресичала на място, където не е следвало да пресича, като при това не се
е съобразила с поведението на другите участници в движението, следва да се
посочи следното. Според показанията на свидетеля В.А., който е очевидец на
събитието, ищцата и свидетелят са се движели по тротоара на ул. „Дойран“,
огледали са се преди да пресекат ул. „Смърч“, до която са достигнали, като не
са видели автомобили и поради това са предприели пресичане на улицата.
Свидетелят посочва, че са се намирали на около метър от насрещния тротоар,
когато е станало събитието, т.е. ищцата (заедно със свидетеля) вече са се
намирали върху платното за движение, пресичайки улицата, когато лекият
автомобил е завил от към ул. „Дойран“ по пресечната ул. „Смърч“, където е
настъпило процесното ПТП.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДвП
пешеходците са длъжни да пресичат платното за движение на пешеходните пътеки.
Същевременно според §6, т. 54 ЗДвП пешеходна пътека е не само тази част от
платното за движение, която е очертана със специална маркировка, но и всяко
продължение на тротоара върху платното за движение на кръстовище. След като
ищцата е вървяла по тротоара и достигайки до кръстовището на посочените две
улици е продължила през платното за движение към тротоара от срещуположната
страна, тя е пресичала на необозначена с маркировка пешеходна пътека, като така
е спазила посоченото по-горе изискване на закона. Също така, след като ищцата
се е огледала и не е могла да забележи приближаващ автомобил към мястото,
където е пресичала (което е сторил и свидетелят), следва да се приеме, че тя е
спазила и задължението си съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП да се съобрази с
приближаващите се превозни средства преди да навлезе на платното за движение. Към
момента, в който ищцата е започнала пресичането на улицата, към това място не
се е приближавал автомобил или поне не е бил видим за ищцата. От друга страна
следва да се съобрази и изискването на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, според която норма
водачът на автомобил при приближаване към пешеходна пътека е длъжен на намали
скоростта и дори да спре, за да пропусне стъпилите на пътеката пешеходци. В
случая ищцата и свидетелят вече са се намирали на платното за движение по
продължението на тротоара върху него, т.е. на пешеходна пътека, поради което,
при положение, че те не са установили преди това автомобилът да е приближавал
мястото на пресичането им, за ищцата е съществувало и очакването, че след като
вече е върху платното за движение, автомобилите ще съобразят поведението си с
това обстоятелство, съответно ще спрат и ще я изчакат да премине. При
съобразяване на горните обстоятелства следва да се приеме, че възражението на
ответника за това, че ищцата не е пресичала на предвидено за това място и не се
е съобразила с движещите се по улицата автомобили е неоснователно.
По делото е безспорно, като това
е видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „Киа Спортидж“, причинил процесното ПТП, към
момента на ПТП е застрахована при ответника „Д.з.“ АД. Поради това предявеният
иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата 35 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представената по делото претенция от ищцата до ответника, ищцата е
предявила пред ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на 20.02.2018 г.,
поради което от този момент ответникът дължи и лихвата за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, поради което основателна е претенцията на
ищцата за заплащане на тази лихва от посочената дата.
Относно възражението на ответника
за това, че ищцата е изпаднала в забава на кредитора по отношение на част от
претендираната от нея сума, тъй като не е посочила банкова сметка, ***т
ответника плащане, трябва да се има предвиди следното. Видно от представеното
по делото писмо от 22.05.2018 г. от ответника до ищцата, ответникът е предложил
на ищцата заплащане на обезщетение в размер на 18 500 лв., като е поискал
представяне на банкова сметка ***, по която да бъде извършено плащането. Както
се посочи по-горе, размерът на дължимото обезщетение с оглед на претърпените от
ищцата неимуществени вреди възлиза на 35 000 лв. Следователно
ответникът е предложил на ищцата частично плащане, което значително се
отклонява от пълния размер на дължимата сума. Като не е представила банкова
сметка, ***лащане, ищцата не само не е оказала необходимото съдействие на
ответника, за да плати сумата, но и всъщност е отказала да приеме предложеното
плащане.
Според чл. 95 ЗЗД кредиторът
изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното изпълнение или не
предостави необходимото на длъжника съдействие. За да е налице забава на
кредитора обаче е необходимо длъжникът да предложи точно изпълнение на задължението
си, включително в количествено отношение, освен ако неизпълнената част е
незначителна с оглед интереса на кредитора (арг. от чл. 87,
ал. 4 ЗЗД). В случая ответникът е предложил частично плащане на
дължимото обезщетение, което съществено се разминава по размер с дължимата
сума. Съгласно чл. 66 ЗЗД кредиторът не е длъжен да приеме частично
плащане, дори и задължението да е делимо, каквито са паричните задължения. Поради
това ищцата не е била длъжна да приема предложеното от ответника частично
плащане, а следователно не е и изпаднала в забава на кредитора, тъй като
основателно е отказала да приеме предложеното изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищцата следва да се заплатят разноски по делото, съответни на
уважената част от иска, които възлизат на 350 лв. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатила на адвоката си по
делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата
възнаграждение в размер на 1 421 лв., което е съответно на уважената част
от иска. На ответника също следва да се присъдят разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които възлизат на
135 лв. Тъй като ищцата е частично освободена от заплащане на държавна такса и изцяло
от разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на съда общо сумата 1 365 лв., представляваща
дължимата от ищцата такса (1 050 лв.) и разноски за съдебна експертиза (315
лв.), съответно на уважената част от иска.
Не следва да се приеме доводът на
ответника относно разпределението на отговорността за разноските по делото с
оглед на предложеното от него частично плащане преди предявяването на иска.
Както се посочи, ищцата не е изпаднала в забава на кредитора, като не е приела
предложеното плащане. Отговорността за разноски в съдебното производство обаче
се урежда не от материалноправните правила на ЗЗД, а от специалните норми на
чл. 78 ГПК. Според чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал
иска. В случая ответникът е предложил частично плащане преди завеждане на
делото, което ищцата не е била длъжна да приеме, т.е. поведението му не може да
се определи като такова, което не е причина за предявяване на иска. Освен това
ответникът е оспорил наличието на предпоставките за възникване на отговорността
на застрахования при него водач, претърпените от ищцата вреди и връзката им с
процесното събитие, което има отношение не само към размера на претенцията на
ищцата, но и изобщо към основателността на иска, т.е. не е налице и втората
посочена предпоставка – признание на иска. Всъщност ответникът изобщо не е
направил изявление по делото за признание на иска (отделен въпрос е дали
признанието може да бъде частично).
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Н.Д.А.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева) –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 23.01.2018 г.
в гр. С., причинено от водача на л.а. „Киа Спортидж“ с рег. № *******, заедно
със законната лихва върху тази сума от 20.02.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и претенцията за
лихва за забава върху главницата за
периода 23.01.2018 г. – 19.02.2018 г.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Н.Д.А.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 350 лв.
(триста и петдесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
адвокат С.К. ***, адрес *** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 421 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и един лева) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Д.А., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
135 лв. (сто тридесет и пет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата 1 365 лв. (хиляда триста шестдесет и
пет лева) – разноски по делото за държавна такса (1 050 лв.) и съдебна
експертиза (315 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: