Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети феевруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 8902 по описа за 2019г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Ц.А.Е. против П.НА.Р.Б.
осъдителни искове за сумата 40 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и
за сумата 1556лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за
периода 01.02.2019г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са образувано против него ДП №
1300/2014г. по описа на 09 РУ-СДВР, по което бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление от общ характер по НК. С Постановление на прокурор на
24.05.2014г. бил задържан за срок от 72 часа, а с определение от 27.05.2014г.
на СРС му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, която
търпял до 11.02.2015г. с изменението й в „парична гаранция”. По искане на прокурора
с определение от 21.03.2016. му била наложена и мярка „забрана за напускане
пределите на страната”. По внесения обвинителен акт за престъплението от СРП
било образувано НОХД № 17920/2014г. по описа на СРС, 4 състав, по което с
присъда постановена на 01.02.2019г. бил признат за невиновен в извършването му
и оправдан. Присъдата не била протестирана и влязла в сила на 19.02.2019г.
Твърди като последица от воденото против него наказателно производство с
повдигнато обвинение в извършването на умишлено престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода, и наложените във връзка с него мерки за процесуална
принуда да е претърпял неимуществени вреди, за които претендира заплащането на
обезщетение заедно с лихви за забава. Вредите се изразяват в стрес и безпокойство
от възможността да бъде осъден и лишен от свобода; засягане доброто име и
честта му в обществото; негативни изживявания във връзка с детето му, което се
родило докато бил задържан под стража и последващата раздяла с жената, с която
живеел на съпружески начала; невъзможността да си намери работа поради
наказателното дело; негативни изживявания и здравословни проблеми поради лошите
битови условя по време на задържането под стража.
Ответникът изразява становище за неосновтелност на
исковете по съображения, че ищецът е с обременено съдебно минали и множество
висящи наказателни производства за сходни престъпления. Оспорва вредите от
престоя в следствения арест по изпълнение мярката „задържане под стража” да се
дължат на поведение на обвинителния орган. Счита претендирания размер за
прекомерен и несъответен на действително претърпените вреди.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира
следното:
Против ищеца е водено досъдебно
производство № ЗМ 1300/2014г. по описа на 09 РУ на СДВР, по което с
постановление от 25.05.2014г. бил привлечен в качеството на обвиняем за това,
че на 24.05.2014г. в гр.София, в
съучастие като извършител с Т. Е. отнел чужди движими вещи от владението на М.Х.Д.-А.без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по 194,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, а с постановление от същата дата на прокурор при СРП
постановено задържането му за срок до 48 часа в следствения арест в гр.София,
бул.********.
По искане на прокурора с
определение от 27.05.2014г. по НЧД № 10384/2014г. по описа на СРС, 108 състав,
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, потвърдено с
определение от 03.06.2014г. по ВНЧД № 2345/2014г. на СГС. Въз основа същото е
приведен на 24.09.2014г. в затвора-гр.София-постановление на СРП. По-късно тази
мярка е изменена в „парична гаранция” с
определение на съда по НОХД № 17920/2014г.
С постановление от 12.09.2014г.
обвинението е изменено с привличането му като обвиняем да е извършил кражбата
при квалифициращи обстоятелства-отнемане на движимите вещи от владението на
посоченото лице на обща стойност 66лв., като случая не е маловажен и
престъплението извършено повторно след като е бил осъден с влязла в сила присъда
на 18.05.2012г. по НОХД № 54/2012г. на РС-Айтос за сходно престъпление с
наложено наказание лишаване от свобода-чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 и чл.28, ал.1 НК.
По внесен от СРП обвинителен акт
на 26.09.2014г. е образувано НОХД № 17920/2014г. по описа на СРС, 103 състав,
по което в съдебно заседание на 16.04.2015г. одобрено споразумение между
прокурора и другия обвиняем Т. Е., с което се признава за виновен в извършване
на престъплението в съучастие с ищеца. След одобряването му съдията-докладчик
се отвел от по-нататъшно разглеждане на делото с разпределянето му на 4 състав
от същия съд.
С определение от 21.03.2016г. по
делото съдът постановил забрана за ищеца, в качеството на подсъдим, да напуска
пределите на страната.
С присъда от 01.02.2019г. по НОХД
№ 17920/2014г. на СРС, 4 състав, ищецът бил признат за невиновен в извършването
на престъплението и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата не е
протестирана от прокурора и влязла в сила на 19.02.2019г.
От приетата като доказателство
справка за съдимост е видно, че ищецът е осъждан няколко пъти за престъпления
от общ характер в периода 2010г.-2018г., част от които за кражби. Наложени са
му различни по вид и тежест наказания, в тази част лишаване от свобода по НОХД №
3839/2013г. на РС-Айтос за срок от шест месеца и по НОХД № 9/2018г. на същия
съд за срок от единадесет месеца, които изтърпял съответно през 2013г. и 2018г.
Видно от същата във връзка с наказателните дела е бил задържан с мярка за
процесуална принуда „задържане под стража” в периоди преди и след настоящото
наказателно производство.
По делото е разпитана св. Й.Д.,
която сочи в показанията си, че се познава с ищеца от 2012г., с когото живели заедно
до началото на 2015г. и имат едно родено дете. Ищецът бил задържан в деня на
абитуриентския й бал, когато била вече бременна. При посещенията си в ареста се оплаквал от лошите
битови условия, от които получавал алергични реакции, но без да се осигури адекватна
медицинска помощ. Затова освен храна му носела и лекарства. Чувствал се зле от
това, че въпреки бременността трябвало да чака с часове да се види с него и да
изкачва стъпала с тежки торби. Детето се родило докато бил задържан. Поради
финансови затруднения не успели да организират процедура по припознаване. След
като излязъл от ареста започнал активно да търси работа, включително със
съдействие на близки и познати, но всеки път, когато ставало ясно за съдебното
му минало и необходимостта да отсъства заради дела не го назначавали или уволнявали.
Това повлияло на отношенията им и се разделили през 2015г. На свидетелката е
известно, че ищецът е многократно задържан. През 2013г. лежал в затвора и след
като излязъл бил задържан по настоящото наказателно производство.
В показанията си св.М.Е./майка на
ищеца/ сочи, че задържането му се отразило зле, оплаквал се от лошите битови
условия в ареста, бил нервен, а след това от стреса започнал да пие и много да
пуши. Настъпил разрив в отношенията с приятелката му и се разделили. По време
на това дело имал и други наказателни дела, във връзка с които имал
притеснения, но в случая било различно, защото очаквал дете.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна следното:
Оправдаването на ищеца с влязла в
сила присъда покрива фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което
е налице предвиденото в закона основание за пораждане отговорността на
държавата. Според чл.4 ЗОДОВ тази отговорност е обективна и обхваща всички
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали се дължат на виновно поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е предназначено да възстанови неблагоприятните
за личността последици от незаконно обвинение. То се определя в съответствие с
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като насоките за прилагането му са
дадени в ППВС № 4/1968г.-тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността
на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност
мярка за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в
обществото, как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството,
близкото обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за
съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода-тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Наказателното
производство е започнало на 25.05.2014г. с привличането му в качеството на
обвиняем и приключило с влизане в сила на присъдата, с която оправдан по
обвинението-19.02.2019г., т.е. около 5 години.
На досъдебното производство е бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, после за срок от 48 часа с постановление
на прокурора, а след това взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
27.05.2014г., която търпял около 9 месеца преди изменението й в парична
гаранция, в който период е бил ограничен във възможността да се придвижва
свободно. Наред с това е бил с наложена забрана да напуска пределите на
страната.
В трайно установената съдебна практика се приема, че по
време на воденото наказателно производство по обвинение в престъпление, по
което е постановена оправдателна присъда, лицето нормално изпитва негативни изживявания
като безпокойство, стрес, несигурност, ограничения и смущения в социалното
общуване, нарушения в общото здравословно състояние и др. Тези душевни болки и
страдания са в рамките на обичайните за личност подведена под наказателна
отговорност, поради което за тяхното наличие не е необходимо провеждането на
главно и пълно доказване. Заявените с исковата молба морални вреди са именно от
посоченото естество и като цяло са доказани от свидетелските показания, видно
от които, наред с другото, бил емоционално обременен от това, че поради
задържането си не могъл да изпита радостта от очакването на дете и неговото
раждане. Интензитетът на страданията обаче не може да бъде приет за завишен,
тъй като по делото се установи, че както преди, така и след процесното
наказателно производство е бил неколкократно осъждан за престъпления, част от
които идентични с повдигнатото обвинение и по които е бил многократно задържан.
С оглед показанията на разпитаните свидетели не конкретното наказателно дело и
задържането по него е станало причина за раздялата с приятелката му, а
последователното му поведение по неспазване на закона, което стои и в
основаната на невъзможността да си намери постоянна работа. Ето защо
негативните изживявания от процесното обвинение се е отразило на ищеца в значително
по-малка степен спрямо лице, което не е било обект на наказателно преследване.
Що се отнася до претърпените вреди от лошите битови
условия в ареста по време на наложената мярка „задържане под стража” с
негативно отражение върху здравословното състояние следва да се посочи, че П.НА.Р.Б.
няма отношение към управлението и стопанисването на местата за лишаване от
свобода, в тази част следствените арести. Компетенциите по тяхното управление и
стопанисване, респ. създаването на социално-битови условия, които не нарушават
основни човешки права съобразно чл.3, ал.2 ЗИНЗС принадлежат на съответния
посочен в този закон орган към Министерство на правосъдието, поради което
ответникът не носи отговорност за такива вреди.
При горното и при съобразяване вида и тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, взетите мерки за процесуална принуда и тяхната продължителност, личността
на ищеца и миналите осъждания и свързаните с тях болки и страдания, съдът
приема за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД сумата от 2000лв., до
която предявения иск е основателен и следва да се уважи.
Отговорността на държавата по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
при съответно приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД /ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС/. В случая ищецът е
оправдан с присъда влязла в сила на 19.02.2019г. по НОХД № 17920/2014г. на СРС,
4 състав, и от тази дата ответникът
дължи законната лихва върху определеното обезщетение, която за периода до
подаване на исковата молба е в размер на 75.55лв. Следва да се присъди и
законната лихва от предявяване на иска до изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото за платена държавна такса от 10лв. и възнаграждение за
адвокат. Според представения списък с разноски по чл.80 ГПК адвокатското
възнаграждение се претендира в размер на 900лв. Ето защо в полза на ищеца
следва да се присъди пълния размер на държавната такса и 44.95лв.
възнаграждение за адвокат съобразно уважената част от исковете или общо сумата
54.95лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА.Р.Б.,
гр.София, бул.**********, да заплати на Ц.А.Е., ЕГН **********,***, пл.*********Бизнес
сграда **********сумата от 2000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 и чл.28, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда
по НОХД 17920/2014г. по описа на СРС, 4 състав, и сумата 75.55лв.,
представляваща лихва за забава за периода 19.02.2019г. до подаване на исковата
молба-04.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер 40 000лв.
и иска за законна лихва за разликата до пълния предявен размер 1556лв. и за
периода 01.02.2019г.-19.02.2019г.
ОСЪЖДА П.НА.Р.Б.
да заплати на Ц.А.Е., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 54.95лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: