Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 01.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на дванадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: Калинка Михайлова
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1638 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова
молба от “ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, със седалище и адрес на управление – **** с която срещу ответника
Д.И.Д.-М. с ЕГН ********** ***,
е предявен иск за установяване
вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 268/2019г. по описа на
РС Добрич, а именно за следните суми:
-1162,25лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит№ ***, сключен на 19.07.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на молбата- 25.01.2019год. до окончателното плащане на главницата;
С допълнителна
молба от 05.06.2019г. ищецът уточнява, че предявява осъдителен иск за сумите,
за които заявлението по ч.гр.д. №
268/2019г. е отхвърлено, както следва:
-2238,77лв. договорно възнаграждение;
-960,69лв.
неустойка.
Претендират се сторените по делото разноски.
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-На 19.07.2012г. е сключен договор за револвиращ
заем между страните по делото. По силата на договора кредитодателя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД отпуснал на кредитополучателя и ответник в
настоящото производство кредит в размер на 1200лв., при срок на договора 48
месеца. ГПР по договора е в размер на 106,01%, а ГЛП – 76,85% , при лихвен
процент на ден 0,21%. Уговорен е размер
на вноската от 81.00лв. и последна изравнителна вноска от 116,37лв. На
20.12.2012г., по молба на кредитополучателя между страните по първоначалния
договор е сключен анекс№1 за отлагане на 3 и 4-та вноски. С анекса е изменен
погасителния план, както и ГПР по кредита става 92,19%. С анекса ответникът се
задължил да заплати 162лв.-възнаграждение за извършеното отлагане на вноски,
което да се заплати като последна вноска.
-Ответникът
бил запознат с общите условия на договора за кредит, както и
кредитополучателя прегледал на хартиен
носител предварително и спокойно клаузите на договора и не възразил.
-Ищецът
предоставил точно и в срок заетата сума на кредитополучателя по посочена от
него банкова сметка.
-***огасителни
вноски и една непълна, последната от които на 26.03.2014г. Общата заплатена
сума по кредита възлизала на 698лв.
-Поради
неизпълнението и въз основа на Общите условия към договора за кредит, цялото
вземане станало предсрочно изискуемо. На 02.07.2013г. договорът бил
прекратен от страна на ищеца на същата
дата до длъжника било изпратено уведомление за прекратяването и за предсрочна
изискуемост на целия дълг.
-Поради
предсрочното прекратяване на договора, на длъжника били начислени и неустойки
за обезщетяване на вреди в размер на 960,69лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. При преценка на доводите на ответника могат да се извлекат следните релевантни възражения от негова страна:
- Вземането на ищеца не е детайлизирано относно главница и възнаградителна лихва;
- Споразумението за допълнителни услуги противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост. Този допълнителен пакет не осигурява на кредитополучателя никакви допълнителни услуги, може да се получу само след одобрението на кредитодателя, а освен това възнаграждението за него надвишава главницата, което противоречи на чл.10.ал.4 от ЗПК, заобикаля нормата на чл.21 ал.1 от ЗПК;
Добричкият районен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна :
По
делото е представен сключен между страните на 19.07.2012г. договор за револвиращ заем. По
силата на договора кредитодателя отпуснал на кредитополучателя и ответник в
настоящото производство кредит в размер на 1200лв., при срок на договора 48
месеца с краен падеж 02.12.2016г. ГПР по договора е в размер на 106,01%, а ГЛП
– 76,85% , при лихвен процент на ден 0,21%.
Уговорен е размер на вноската от 81.00лв. На 20.12.2012г. Д. *** подала
молба за промяна на погасителен план. На 20.12.2012г. между страните по
договора е сключен анекс№1 за отлагане на 3 и 4-та вноски. С анекса е изменен ГПР по кредита, който става 92,19%. С анекса
ответникът се задължил да заплати 162лв.-възнаграждение за извършеното отлагане
на вноски, което да се заплати като последна вноска.
Представена
е декларация от кредитополучателя и солидарния длъжник във връзка с обработката
на личните им данни.
Видно от
извлечение от сметка по първоначалния договор Кредитополучателят заплатил осем
пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които на 26.03.2014г.
Общата заплатена сума по кредита възлизала на 698лв.
Ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е представил доказателства за превод на заетата
сума на кредитополучателя, като документа не се оспорва в отговора на исковата
молба.
Представени са
общите условия на кредитната институция по договори за револвиращи заеми,
приподписани от кредитополучатея и солидарния длъжник. В т.10.4. от Общите
условия към договора за кредит, е договорена неустойка при прекратяване на
договора на което и да е основание по т.10.3
в размер на 50%, начислени върху целия размер на заема.
В т.10.3 от Общите
условия е възприета автоматична предсрочна
изискуемост на цялото вземане преди изтичане срока на договора, в случай, че
клиента просрочи една месечна вноска с повече от 30дни. В общите условия е
посочено, че кредита става предсрочно изискуем автоматично, без да е необходимо
известяване на клиента.
В исковата молба
ищецът излага твърдения за съобщаване решението на кредитодателя за обявената
предсрочна изискуемост на кредитополучателя с уведомително писмо. Такова е
представено по делото, но липсват доказателства за връчването му на
кредитополучателя.
На 24.01.2019г. “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е подало заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение срещу Д.И.Д.-М.. По образуваното ч.гр.д№ 268/2019г. по описа на съда е издадена заповед за изпъленние срещу ответника за 1162,25лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит№ ***, сключен на 19.07.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на молбата- 25.01.2019год. до окончателното плащане на главницата. Заявлението е отхвърлено за сумата от 2238,77лв. договорно възнаграждение и за сумата от 960,69лв. неустойка.
Тъй като длъжника е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК са дадени указания заявителят да предяви установителен иск за вземането си. В законовия срок заявителят е сезирал съда.
В открито заседание ищецът, чрез писмена молба поддържа заявените искове.
Ответницата се явява и оспорва исковете като неоснователни, освен иска за главницата. Позовава се на нищожност на клаузите за договорна лихва и неустойка. Отправя искане за разсрочване задължението за главница.
Предвид установените с доказателствата
факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск по отношение на главницата е предявен по реда на чл.422
от ГПК и е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. По отношение договорната лихва искът е осъдителен и почива на разпоредбите
на чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. Искът за осъждане на ответната
страна да заплати неустойка е с правно основание чл.92 от ЗЗД. Отношенията
между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит,
като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и
общите норми на Закона за задълженията и договорите, уреждащи института на
договора за заем и претенцията за реално изпълнение на договор.
ОТНОСНО
ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на
предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед
за изпълнение.
В настоящия случай в заповедното производство заявлението е уважено само за главницата и отхвърлено за суми претендирани като договорна възнаградителна лихва и неустойка. При това, установителен иск е допустим само за главницата, а след уточнения в исковата молба ищецът е заявил осъдителен иск за сумите, за които е отказано издаване заповед за изпълнение.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да начисли неустойка, надлежното уведомяване на длъжника за прекратяване а договора.
Безспорно се установява по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
По делото следва да се приеме, че ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК. поради което и съгласно разясненията дадени в т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, изискването за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем важи и за него. В случая, към датата на подаване на заявлението -24.01.2019г., са падежирали всички вноски по кредита, но предсрочното му прекратяване на договора по вина на кредитополучателя е основание за начисляване неустойка по т.10.4 от договора.
В случая по процесния договор за
потребителски кредит на ищцата е предоставена в заем сума от 1200 лв, при уговорен ГЛП в размер на 76,85% и ГПР в размер на 106,01%. Лихвата по договора е възнаградителна – за
ползване на дадената парична сума. Към
датата на сключване на порцесния договор обективен критерии за преценка
дали с
клаузата за уговорената лихва е
нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към
този момент, без обаче тя да се приеме
като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори, сключени преди изменението
на ЗПК от 2014 г. се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава
(в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.,
II г. о. и др). В случая това съотношение не е налице. Договорената между
страните годишна лихва в размер 76,85% надхвърля значително размерa на законната такава от 10,04%, при
определения от БНБ основен лихвен процент
за 2012г. и 10 пункта надбавка , поради което уговорката противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Съотнесени
тези критерии и към клаузата
с уговорения ГПР от 106.01%, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Фактът,
че ответникът е отпуснал необезпечен кредит, не му предоставя възможност, при съблюдаване приципите на добросъвестност
и справедливост по чл.9 от ЗЗД и чл.143 и сл. от ЗЗП, да определя лихвен
процент на възнаградителната лихва и ГПР в размер, който да налага връщане на почти четири пъти
по-голяма сума от отпуснатия кредит –
при заем от 1200 лв., е договорено в края на срока на договора креитополучателя
да върне сумата от 4247,37лв. по първоначалния договор. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации, като
данните по делото не установяват обстоятелства, които
да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок
размер, довел до нееквивалентност на насрещните
престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поет от заемодателя за
срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти. Следва да се има предвид, че преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен договор и страната по договора може да се позове на нищожността на
клауза до приключване на устните състезания, с
оглед неговите специфики. В случая
тази преценка касае сключения между страните договор за потребителски кредит
през 2012г.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на
процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР
да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени двете клаузи, като
се изходи и от характера на този договор, който
е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита
и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9
и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не
е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД
и нищожността на посочените по-горе
клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази
норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванята на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези
по чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на
ГПР. Предвид на това и след като калузите в
процесния договор,като нищожни не пораждат правно действие, то
договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9
и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да се прогласи за недействителен.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави и на неустоечната клауза - /решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др. Неустойката е акцесорно вземане и с оглед мотивите по-горе, за липсата на валиден договор между страните, задължение за заплащане на неустойка за ответницата изобщо не е възникнало.
Съгласно чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“ В случая не може да се приложи чл. 23 от ЗПК, защото в заповедното производство сумата не е заявена като дължима поради недействителност на договора, т.е платена без основание, а е заявена на договорно основание. За чистата стойност на предоставения кредит ищецът би могъл да предяви иск по чл. 55 ЗЗД, какъвто в случая не е предявен. (Решение № 22 от 20.03.2017 г. на БАС по в. т. д. № 27/2017 г.-недопуснато до касационен контрол с Определение № 84 от 8.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1691/2017 г., I т. о., ТК).
При горните
правни доводи предявените установителен иск за главницата от 1162,25лв., и осъдителен иск за сумата от 2238,77лв.
договорно възнаграждение и 960,69лв.- неустойка, подлежат на отхвърляне.
Водим от горното, Добричкият районен съд.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Д.И.Д.-М. с ЕГН **********,***, иск за установяване вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 268/2019г. по описа на РС Добрич, а именно за се сумата от 1162,25лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит№ ***, сключен на 19.07.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на молбата- 25.01.2019год. до окончателното плащане на главницата;
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Д.И.Д.-М. с ЕГН **********,***, искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите по договор за потребителски кредит№ ***, сключен на 19.07.2012г. в размер на 2238,77лв.- договорно възнаграждение и 960,69лв. –неустойка.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ...................