Р Е Ш Е Н И Е № 1464
19.08.2015г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, седми граждански състав в закрито заседание на деветнадесети
август през две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ст.Михова гр.дело №2168 по описа за
2015г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е подадена жалба с вх. №
7923/29.07.2015 г. от А.П.Г. ,ЕГН:**********,***, длъжник по изп. дело №733/2013г. по описа на ЧСИ Д. М.,срещу действия
на съдебния изпълнител изразяващи се
насочване на принудителното изпълнение към собствения й недвижим имот:ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 56784.518.481 по кадастрална карта и регистри одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: в град ****,
с площ от 184 кв.м. , ведно с построените в него селскостопански сгради
съответно с идентификатор 56784.518.481.2, с площ от 8 кв.м.,с идентификатор
56784.518.481.3, с площ от 15 кв.м. и с идентификатор 56784.518.418.4, с площ
от 27 кв.м., поради това, че е несеквестируем поради несеквистеруемост на жилището, построено върху него и
неделимост. Жалбоподателката твърди, че по
изпълнителното дело е бил извършен опис и изготвено обявление за публична
продан на така посочения недвижим имот.
Сочи, че в поземления имот е построена и тя е собственик на жилищна сграда,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 56784.518.481.1, с площ от
47 кв.м. Поддържа,че жилището заедно с поземления имот, върху което е
построено, представлява един неподеляем имот, поради
което несеквестируемостта на притежаваното от нея
жилище се простира и върху поземления имот.
Взискателят по изп. дело „Първа
инвестиционна банка”АД , чрез пълномощника си юрисконсулт К. А. , изразява
становище за недопустимост на жалбата, като подадена извън определения за това срок.По същество счита
жалбата за неоснователна,поради това,че поземленият имот няма характеристики на жилище
по смисъла чл.444, т. 7 ГПК.Поддържа се, че принудителното изпълнение няма да
засегне по никакъв начин правото на собственост върху притежаваното от длъжника
жилище, като двата обекта – жилището и
поземления имот съществуват отделно и самостоятелно. По изложените съображения
моли съдът да остави жалбата без уважение с присъждане на разноски по делото.
Частен съдебен изпълнител Д. М. изразява становище за
неоснователност на подадената жалба, доколкото недвижимият имот не е жилищен, а
поземлен, като по отношение на жилището на длъжника , което е несеквестируемо, не
е било насочено принудително изпълнение.
ПОС,след преценка на доказателствата
по делото,констатира следното:
Изпълнителното производство е по реда на чл.426,ал.1 от ГПК , образувано
въз основа на изп. лист от 10.06.2011 г., с който А.Г.
и длъжниците Н. П. и „Ни-Ан-транс”ЕООД, са осъдени да
заплатят солидарно на банката –взискател сумата от 50 000 лева-главница по
договор за банков кредит,сумата от 6569,38 лева-просрочена лихва за редовен
дълг,сумата от 12429,14 лева-просрочена наказателна лихва и 2519,06
лева-разноски. С Протокол за опис на недвижимо имущество от 20.05.2015 г.
частният съдебен изпълнител е извършил опис на основание чл. 483 ГПК на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 56784.518.481 , с площ от 184 кв.м. , находящ се в град ****,
самостоятелен обект с идентификатор 56784.518.481.2, представляващ селскостопанска
сграда с площ от 8 кв.м., самостоятелен
обект с идентификатор 56784.518.481.3,представляващ селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. и самастоятелен
обект с идентификатор 56784.518.418.4, представляващ селскостопанска сграда с
площ от 27 кв.м.Към датата на описа недвижимото имущество е било собственост на длъжника А.Г.,по силата
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от
22.12.1981г.,обективиран в нот.акт
№178,том 15,нот.д.№5045/1981г. Съгласно посочения нот.акт , жалбоподателката се е легитимирала и като собственик на
построената в поземления имот едноетажна жилищна сграда с площ от 48 кв.м., заснета по КК и КР на гр. **** с идентификатор 56784.518.481.1, с
предназначение :жилищна сграда-еднофамилна. Поради несеквестируемост
на притежаваната от длъжника жилищна сграда , същата е била изключена от
протокола за опис на съдебния изпълнител от 20.05.2015 г.
По отношение на останалите недвижими
имоти-поземлен имот с площ от 184 кв.м. и построените в него три селскостопански
сгради с площ съответно от 8; 15 и 27 кв.м., е насрочена от съдебния изпълнител
публична продан –първа по ред от 06.07.2015г. до 06.08.2015г.,за която
публична продан към датата на подаване на жалбата не е било връчено съобщение
до длъжника А.П..
По допустимостта на жалбата :
На основание чл.435, ал. 2 ГПК длъжникът
може да обжалва действия на съдебния изпълнител насочени върху имущество, което
смята за несеквестируемо. Според Тълкувателно решение 2/ 2013г. от 26.06.2015г.
той може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост
на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичане на едноседмичния срок
от връчването на съобщението за
насрочване на проданта.
С даденото тълкувателно решение следва
да се приеме, че жалбата е предявена от легитимирана страна и насочена срещу
действие на ЧСИ, което подлежи на съдебен контрол. Възражението за неспазен срок при подаване на жалбата не се подкрепя от
доказателствата , установяващи нейното депозиране на 29.07.2015г. след
насрочване на публичната продан от съдебния изпълнител и преди връчване на
съобщението до длъжника за това.
По същество възраженията за незаконосъобразност са основателни, поради следното:
По делото е категорично установено,че
изпълнението по делото е насочено към
притежавания от длъжника застроен урбанизиран недвижим имот, върху който е
построено единственото му жилище- сграда
с идентификатор по кадастрална карта
56784.518.481.1, с площ от 47 кв.м. В § 5, т.30 от ДР на ЗУТ е дадена
легална дефиниция на понятието „жилище”, според която жилище е съвкупност от
помещения, покрити и/или закрити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Процесната сграда представлява несеквестируемо
жилище за длъжника по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, което обстоятелство не се
оспорва от страните и именно поради неговата несеквестируемост
жилището е било изключено от протокола за опис от 20.05.2015 г. и не е предмет
на насрочената по изпълнителното дело публична продан.
Предвид несеквестируемостта
на притежаваното от длъжника жилище, несеквестируемо
се явява и дворното място, върху което то е построено, като това следва от
несамостоятелността на застроения поземлен имот - под жилище по смисъла на
чл.444, т.7 ГПК следва да се разбира както сградата, която служи за живеене,
така и дворното място, в което е построена сградата /в този смисъл и Решение №
1583 от 14.VI.1960 г. по гр. д. № 2987/60 г., II г. о./. Част от дворното място може да бъде предмет
на изпълнение, само ако са налице предпоставките за поделяемост
на поземления имот и образуването на отделен ПИ, по аргумент от чл. 39 ал. 2
ЗС. Ако не се установи реална поделяемост, понятието
„жилище” по смисъла на закона включва както сградата, която служи за живеене,
така и цялото дворно място, в което сградата е построена, като същите заедно
представляват визирания от закона несеквестируем
жилищен имот . Съгласно чл. 19, ал.1 ЗУТ, при урегулиран поземлен имот за ниско
жилищно застрояване /какъвто безспорно е процесния
имот, видно от представеното копие от скица на поземления имот/ е необходимо имотите
в градовете да са с най-малко с 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност. Целият
поземлен имот, върху който е насочено изпълнението е с площ от 184 кв.м. и лице
9,77 м., т.е. дори и в сегашния си вид не отговаря на законовите изисквания,
поради което същият не е реално поделяем, дори и при
отчитане на възможността за занижени критерий за площ и лице съобразно чл.19,
ал.3 ЗУТ, вкл. и намалените с 1/5 изискванията за площ и лице при извършване на
делба съобразно чл.19, ал.4 ЗУТ.
В този смисъл, съдът намира че
недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението срещу длъжника – а именно
поземлен имот, находящ се град ****, с идентификатор № 56784.518.481, е неподеляем и несеквестируем с
оглед несеквестируемостта на изграденото върху него
жилище с идентификатор по кадастрална карта № 56784.518.481.1.
С оглед изложеното, съдът намира, че предприетото спрямо поземления имот на
длъжника принудително изпълнение е незаконосъобразно, като насочено върху несеквестируем имот, поради което следва да бъде отменено.
Предмет
на публичната продан са и построените в поземления имот три селскостопански
сгради с площ съответно от 8;15 и 27 кв.м. , представляващи допълващо застрояване
към основното в имота според действащите нормативни актове- чл. 41 от ЗУТ и
чл.18 от Наредба №7/ 2003г. за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С жалбата са оспорени действията по
изпълнението насочени срещу селскостопанските постройки , които са предназначени да обслужват жилищната
сграда и обособяването на отделен вход
не ги определя като самостоятелни обекти на публичната продан.
След като жилищната сграда е несеквестируема по
смисъла на чл. 444, т.7 от ГПК, и поради това не е предмет на публичната
продан, то на същото основание следва да се изключат и останалите съществуващи селскостопански
постройки в дворното място, които следват главната вещ- жилищната сграда.
Действията на съдебния изпълнител по насочване на принудителното изпълнение към
постройки с второстепенно значение, каквито са процесните,
са незаконосъобразни и също подлежат на
отмяна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ действия на ЧСИ Д. М., рег.№ 828 , по изпълнително дело №733/2013г., с които
насочва изпълнението върху несеквестируемо имущество,
чрез изнасяне на публична продан на
имоти в град ****, описани като ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 56784.518.481 , с площ от 184 кв.м., самостоятелен обект с
идентификатор 56784.518.481.2,представляващ селскостопанска сграда с площ от 8 кв.м.,самостоятелен обект с
идентификатор 56784.518.481.3,представляващ селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. и самостоятелен обект с
идентификатор 56784.518.418.4, представляващ селскостопанска сграда , с площ от 27 кв.м, на основание чл. 444,
т.7 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.