№ 48
гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000622 по описа за 2024 година
С решение № 82/18.10.24 г., постановено по т.д. № **/23 г.
на ОС Хасково, ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД С. ЕИК ********* е осъдено да заплати
на Л. К. Б. ЕГН ********** 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 22.12.2022 г.,
около 19,00 часа, в Д., виновно причинено от Н. Р. Н. като водач на л.а „О. К.“
рег. № ** **** **, признат за виновен по споразумение № ** от ******** г. по
нохд № ***/****г. на РС Д., ведно със законната лихва, считано от
10.04.2023 г. – деня, следващ датата на която е изтекъл З- месечния срок
за произнасяне от страна на застрахователното дружество, до
окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част за
разликата над 40 000 лв. до пълно предявения размер от 60 000 лв. е
отхвърлен като неоснователен.
ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД е осъдено да заплати на Л. К. Б. и
сума в размер на 735 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени
от същото ПТП, ведно със законната лихва считано от 10.04.2023 г. – деня,
следващ датата, на която е изтекъл 3- месечният срок за произнасяне от страна
на застрахователното дружество, до окончателното изплащане на сумата, като
1
искът в останалата част за разликата над 735 лв. до пълно предявения размер
от 809,73 лв. е отхвърлен като неоснователен.
ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД е осъдено да заплати възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в размер на 4 620лв. с ДДС на А. д. „Г. и
М.“ на основание чл.38 от ЗАдв., както и сумата 1620 лв. – ДТ по сметка на
ОС Хасково.
Л. К. Б. е осъдена да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД
разноски по делото в размер на 2591лв. съобразно отхвърлената част на
исковете.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Л. К.
Б. в частта му, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв.,
както и относно началния момент на законна лихва върху дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като жалбоподателката счита, че
такава се дължи и за периода от 10.01.23 г. като дата, на която е получена
застрахователната претенция от ответника, до 9.4.23 г. /датата, от която е
присъдена лихвата с обжалваното решение/. Излагат се оплаквания за
присъден занижен размер на обезщетението, неотговарящ на принципа на
справедливостта съобразно конкретно установените увреждания и претърпени
болки и страдания, както и за незаконосъобразност в частта, с която е
отхвърлена претенцията за законна лихва за периода 10.01.23 – 9.4.23 г. Иска
се в обжалваните части решението да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди се уважи до размер на 60 000 лв. с присъждане на
законна лихва в съответствие с изложеното и със законните последици по
отношение на разноските за първа инстанция. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция в полза на процесуалния представител на страната адв.
Г..
Въззиваемата страна ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД оспорва жалбата.
Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
2
Съдът е бил сезиран с искове по чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,
предявени против ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, произтекли от ПТП, настъпило на
22.12.2022 г., около 19,00 часа, в Д., виновно причинено от Н. Р. Н. като водач
на л.а „О. К.“ рег. № ** **** **.
Безспорно установено по делото е наличието на виновно и
противоправно поведение на Н. Р. Н. като водач на л.а „О. К.“ рег. № ** ****
**, като в тази връзка е зачетена задължителната сила на сключено
споразумение № ** от ******** г. по нохд № ***/**** г. на РС Д., с което на
основание чл.343 предл. последно, б.“а“ предл.второ вр. ал.1, б.“б“, предл.
второ вр. чл.342 ал.1 и чл.54 от НК Н. Р. Н. е признат за виновен в това, че на
22.12.22 г. в гр. Д., при управление на МПС е нарушил правилата за движение
по пътищата:
чл. 5, ал.2,т.1, предл. първо от ЗДвП: Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците
чл. 119, ал.1 от ЗДвП: При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре
чл. 20, ал.2, изр.второ от ЗДвП: Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението,
в резултат на които нарушения е причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на Л. К. Б., изразяваща се в трайно затруднение в
движението на левия долен крайник, чрез счупване на големия и на малкия
пищял на лявата подбедрица, навяхване на предна кръстна връзка от лявото
коляно и частично разкъсване на заден рог на вътрешен мениск на лявото
коляно, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Установено е наличието на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника към
датата на ПТП 22.12.2022г с валидна полица **/**/************, покриваща
периода от 08.07.2022 г. до 07.07.2023 г., както и отказа на ответника да се
произнесе по заявената застрахователна претенция на основание чл.380 ал.1
от КЗ.
От прието заключение на САТЕ е установен механизмът на
настъпване на ПТП, довело до увреждане на ищцата: на 22.12.2022 г., около
19,00 ч, в Д., водачът на автомобил марка „О.“ модел „К.“ рег.№** **** ** Н.
Р. Н. при движение по бул.“Г.С.Р.“ предприема маневра завой наляво на
кръстовище с ул.“А. Б.“, по която на пешеходна пътека, обозначена със знак,
се е намирала пострадалата, която се е движела по посока отдясно наляво
спрямо движението на лекия автомобил, управляван от виновния водач; при
3
движението и извършване на маневрата ляв завой на кръстовището, водачът
Н. Н. е имал техническа възможност да възприеме характера и вида на
предстоящия за движение участък, наближаването на пешеходна пътека, да
избере по-ниска скорост на движение и да види навлизащия по пешеходната
пътека пешеходец, да следи движението и поведението му и да съобрази
своето действие, като го пропусне да премине; в същия момент на
предприетата маневра завой наляво по ул.“А. Б.“, на пешеходната пътека е
пресичала пострадалата, която се е движила отдясно наляво спрямо движещия
се автомобил; в този момент е станал и сблъсъкът в зоната на пешеходната
пътека, който по своя характер е бил страничен, прав , при сблъсък на
предната челна част на купето на лекия автомобил със страничната лява част
на тялото на пострадалата пешеходка на височина 40-60 см. от терена.
Прието е , че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата.
Горните изводи на първоинстанционния съд не се оспорват от
страните в настоящето въззивно производство.
Спорен е въпросът за справедливия размер на дължимото
обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди.
За установяване на получените увреждания по делото са приети
писмени доказателства /медицинска документация/, приети са заключения на
СМЕ /основно и допълнително/ и СПЕ, събрани са и гласни доказателства.
Свидетелят А. Л. С., зет на ищцата, заявява, че е отишъл на
мястото на инцидента, придружил я при закарването с линейката в болницата
до Д., където не могли да им съдействат, след което самият той я закарал в Х.;
била уплашена кракът й се подул много бързо, боляло я много; от шока и
самия стрес не била много адекватна; след инцидента няколко месеца била на
легло, като за нея се грижели свидетелят и жена му; обстоятелството, че не
може да се грижи за своята майка, се отразило зле на тъща му психически;
майка й /на 93 г./ лежала в едната стая на легло, на памперси, а в другата стая
лежала ищцата – това пречило много на възстановяването; нуждаела се от
чужда помощ първите няколко месеца, тъй като не можела сама да се изкъпе,
да се сготви, да изчисти, дори да отиде до тоалетна; била на легло около 4
месеца; шината, която носела, я свалили при манипулации, рехабилитации
или когато трябва да се изкъпе; шината била предписана за 45 дни, но Л. я
носила по-дълго време по указание на лекаря, за да може кракът да се
поддържа стабилен при придвижване; на втория месец я сваляла докато спи
през нощта, пак по лекарско указание; сваляли я и когато се налагало на лекар
или рехабилитация, използвала патерици; вземала болкоуспояващи, ползвала
гелове, мехлеми, били й поставени инжекции; продължавала да има болки;
психически не била още съвсем възстановена, трудно пресичала,
4
притеснявала се много най-вече защото майка й е на легло и трябва да се
грижи за нея; инцидентът бил станал около два месеца след пенсионирането й,
тя си мислила, че ще започне да си живее живота, но не станало така;
започнала да се придвижва вкъщи сама след около 5-6 месеца.
От приетото заключение на СМЕ, базирано на подробно
обсъждане на наличната медицинска документация, както и на осъществен
личен преглед на пострадалата, се установява, че вследствие на процесното
ПТП са настъпили: счупване на големия и малкия пищял на лява подбедрица,
навяхване на предна кръстна връзка на ляво коляно, частично разкъсване на
заден рог и вътрешен мениск на лявото коляно. Травмата на левия крак е
причинила затруднение в движението на крака за срок по-голям от 30 дни.
Провежданото лечение е включвало имобилизация на крака с туторна шина до
м. март 2023 г., а след това използване на оребрена наколенка около два
месеца, физиотерапия, медикаментозно лечение с антикоагуланти, вътрешни
инжекции с противовъзпалителни препарати и хиалуронова кисеЛ., локално
третиране с противовъзпатилентни и противооточни препарати.
Оздравителния процес е приключил със снемане на оребрената наколенка и е
продължил около шест месеца. Възстановителният процес продължава и към
момента на изготвяне на заключението, като продължават да са налице болки
в коляното и подбедрицата, инцидентни отоци на подбедрицата, особено
сутрин с потенциална възможност за възникване на посттравматичен
тромбофлебит, който подлежи на бъдещо диагностично уточняване.
В устните си обяснения в открито съдебно заседание на 13.05.24
г. вещото лице заявява, че болката в лявото коляно ще продължава и за
бъдеще, същата е остатъчна и предвид възрастта на пострадалата /63 г./, както
и нарушената цялост на тъкани, болката ще продължава и в бъдеще.
Инцидентните отоци също са последица от травмата, тъй като е нарушено
венозното кръвообрашение и лимфната система, което е добре да се лекува в
бъдеще като се предприеме консултация със съдов хирург, за да бъдат
избегнати усложнения, свързани със застоите във венозното кръвообращение.
По време на обездвижването с туторна шина ищцата е могла да се придвижва
с патерици, които помагат да не се стъпва на увредения крак; към момента на
прегледа вече не е ползвала такива. Вещото лице обяснява разликата между
оздравителен и възстановителен процес: оздравителният процес включва
времето, през което се прилагат медицински, терапевтични,
рехабилитационни процедури; след това се влиза във фазата на социална
адаптация, т.е. в личното възстановяване, което е индивидуално. В случая
пълно възстановяване не е настъпило, тъй като има болки в крака и той
продължава да отича, като вещото лице не се ангажира с прогноза дали
въобще някога ще настъпи пълно възстановяване.
Във връзка с извършена консултация със съдов хирург по делото
5
е допуснато и прието допълнително заключение на СМЕ, в което са обсъдени
данните от представения амбулаторен лист за проведен амбулаторен съдов
преглед с проведено изследване доплеросонография. При прегледа е
установена хронична венозна болест С 1 стадий по СЕАР. Вещото лице е дало
заключение, че травмата на левия крак, получена при процесната ПТП, е
възникнала на фона на хронична венозна болест, като травмата е довела до
временно обостряне на болестта с прояви на оток, дискомфорт и посиняване
на подбедрицата, овладяни при проведеното лечение.
В устните си обяснение в о.з. на 30.09.24 г. вещото лице заявява,
че не е налице тромбофлебит, ищцата има хронична болест на вените отпреди
катастрофата, т.е. това състояние не е последица от ПТП, но същото се е
обострило вследствие на получените травми – има временни прояви на оток,
дискомфорт, усещане за тежест в крака, което състояние е преходно и е
отминало.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се
установява, че при ищцата не се наблюдава симптоматика на
постратравматично стресово разстройство. Касае е за разстройство в
адаптацията АР, симптомите на което започват в рамките на до 3 месеца от
стресовото събитие и продължават повече от 6 месеца след края му, като
персистиращи или хронични нарушения могат да продължават и повече от 6
месеца, особено ако има допълнителен стресов фактор , какъвто при ищцата е
налице /здравословното състояние на майка й/. Л. Б. продължава да изпитва
негативни емоционални преживявания, които са нормална психологична
защитна реакция, а не болестни симптоми; тези негативни преживявания се
отразяват на цялостното й поведение и пълноценното й социално
функциониране, качеството на живот. За състоянието й би била подходяща
психотерапевтична работа за надграждане на уменията й за справяне със
стрес. Към момента на изготвяне на заключението Б. не изпитва неприязън
към водача на МПС, негативни емоционални преживявания могат да остават в
съзнанието и да възобновяват спомените за преживяното под формата на
страхове, която психотравма не може да бъде заличена от психичната сфера
на личността, а само осмислена и приета; състоянието и симптоматиката в
емоционалната сфера на ищцата не е с негативна насоченост и
безперспективност; качеството на живот, сравнено с този преди инцидента, е
различно и все още трудно за възприемане от ищцата, но е започнало
възстановяване в психичната сфера; конкретното време за преодоляване
зависи от възможността на психиката да осмисли и приеме случилото се, за
което няма установени срокове; със сигурност психичната травма ще бъде от
значение при евентуални следващи стресови събития и би могла да отключи
утежняващи психични процеси.
При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
6
следва да бъдат преценени всички конкретно установени обстоятелства,
имащи значение за определяне на справедливия размер: вида и характера на
увреждането, механизма на настъпване на увреждането, характера и
интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане на
нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални
задължения на лицето, продължителността на възстановителния период,
наличие на трайни последици и пр.
В случая като пряк и непосредствен резултат от процесното
ПТП ищцата е получила:
счупване на големия и малкия пищял на лява подбедрица,
навяхване на предна кръстна връзка на ляво коляно,
частично разкъсване на заден рог и вътрешен мениск на
лявото коляно.
Травмите са причинили затруднение в движението на левия крак
за срок по-голям от 30 дни. Ищцата е претърпяла имобилизация на крака чрез
ползване на туторна шина, предписана първоначално за 45 дни, който период
е бил удължен по лекарство предписание до м. март 2023 г., а след това е
използвала на оребрена наколенка за период около два месеца; наложило й се
е медикаментозно лечение, описано в заключението на СМЕ. Оздравителния
процес, т.е. времето, през което се прилагат медицински, терапевтични,
рехабилитационни процедури, е бил около шест месеца. Възстановителният
процес обаче не е приключил, като продължават да са налице болки в
коляното и подбедрицата, инцидентни отоци на подбедрицата, като
прогнозата е, че остатъчната болка в лявото коляно ще продължава и за
бъдеще предвид възрастта на пострадалата /63 г./, както и нарушената цялост
на тъкани. Травмите са довели до обостряне на хроничната венозна болест,
която е била налице /а не е резултат от ПТП/, като са довели до прояви на
оток, дискомфорт, тежест в крака, посиняване на подбедрицата, овладяни при
проведеното лечение. Т.е. негативните преживявания във връзка с наличната
хронична болест след приключване на оздравителния процес, които
неминуемо ищцата изпитва и понастоящем, не следва да се отчитат при
определяне справедливия размер на обезщетението, тъй като същите не се
явяват пряк и непосредствен резултат от инцидента.
Инцидентът е повлиял съществено върху начина на живот на
ищцата; около четири месеца била на легло, като се нуждаела от чужда помощ
за осъществяване на елементарни битови дейности като къпане, ходене до
тоалетна, почистване, както и при ходене на лекар, рехабилитация, когато й се
налагало да ползва патерици; изпитвала силни болки, особено в
първоначалния период, като интензивността им постепенно е намалявала.
Било повлияно съществено и емоционално-психичното й състояние,
нарушено цялостното й функциониране и в социален план, тъй като от една
страна, не се сбъднали надеждите й след пенсиониране „да си живее живота“,
7
а от друга, не можела да се грижи за възрастната си майка, която също била
болна, на легло и преди това разчитала на нейните грижи и помощ. Ищцата
продължава да изпитва негативни емоционални преживявания, които са
нормална психологична защитна реакция, а не болестни симптоми.
Състоянието и симптоматиката в емоционалната сфера на ищцата
понастоящем не е с негативна насоченост и безперспективност, но качеството
на живот, сравнено с този преди инцидента, е различно и все още трудно за
възприемане от ищцата, но е започнало възстановяване в психичната сфера.
Следва да бъдат съобразени и икономическите условия в
страната към момента на настъпване на ПТП - м. декември 2022 г., показател
за която са например: нивата на застрахователно покритие по застраховка
"ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица /чл. 492,т.1 от КЗ/ ; размер на средна работна заплата за
този месец по данни на НСИ - 1 947 лв.; общ доход средно на лице от
домакинство – 2 426 лв., общ разход средно на лице от домакинство – 2 259 лв.
Съвкупната преценка на всички относими обстоятелства
мотивира въззивния съд да приеме, че размерът на дължимото обезщетение
правилно от първоинстанционния съд е определен на 40 000 лв. Този размер е
съобразен с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във връзка с
конкретно установените факти по делото, изложени по-горе. Според състава
на ПАС не е налице основание същият да бъде увеличен, при което въззивната
жалба се преценява като неоснователна. Обжалваното решение в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до пълния претендиран
размер от 60 000 лв. следва да бъде потвърдено.
За законната лихва върху дължимото обезщетение:
Първоинстанционният съд е приел, че върху дължимото
обезщетение се дължи лихва за забава, считано от 10.04.2023 г. – деня,
следващ датата на която е изтекъл 3-месечният срок за произнасяне от страна
на застрахователното дружество по претенцията подадена на 10.01.2023 г. за
изплащане на обезщетение съгласно разпоредбата на чл.496 ал. 1 от КЗ.
По отношение на началния момент, от който следва не са
съобразени предвижданията на чл. 429 от КЗ, а именно:
Съгласно чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователното обезщетение по
застраховка „ГО“ включва и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Според чл. 429, ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
8
чл. 430, ал.1,т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна.
Т.е. началната дата на дължимите лихви е по-ранната от двете дати,
на които застрахователят е уведомен за застрахователното събитие –
съответно от увреденото лице и от застрахованото лице.
В случая уведомяването на застрахователя е на дата 10.01.23 г.,
видно от обратната разписка за доставяне на застрахователната претенция на
увреденото лице/л. 46 от първоинст.д./ Няма данни за уведомяване от страна
на застрахованото лице.
При това положение началният момент на дължимата законна
лихва съобразно цитираните правни норми е 10.01.23 г., в какъвто смисъл са и
доводите във въззивната жалба. В частта относно началната дата на
присъдената законна лихва върху дължимото обезщетение решението следва
да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което началната
дата на присъденото обезщетение се определи на 10.01.23 г.
За разноските:
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция няма
условия за уважаване претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на адв. Г. като
процесуален представител на жалбоподателката.
Следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна направените разноски пред втора инстанция в размер на
2200 лв. съобразно представения списък на разноски, кореспондиращ с
данните за платено адвокатско възнаграждение в представеното пълномощно.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/18.10.24 г., постановено по т.д.
№ **/23 г. на ОС Хасково, В ЧАСТТА МУ, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения
от Л. К. Б. ЕГН ********** против ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД С. ЕИК *********
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП от 22.12.2022 г., около 19,00 часа, в
Д., виновно причинено от Н. Р. Н. като водач на л.а „О. К.“ рег. № ** **** **,
признат за виновен по споразумение № ** от ******** г. по нохд № ***/****г.
на РС Д., за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 82/18.10.24 г., постановено по т.д. №
**/23 г. на ОС Хасково, В ЧАСТТА МУ относно началната дата на
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
9
вреди в размер на 40 000 лв. - 10.04.2023 г. /деня, следващ датата на която е
изтекъл З- месечния срок за произнасяне от страна на застрахователното
дружество/,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД С. ЕИК ********* да заплати на
Л. К. Б. ЕГН ********** законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 40 000 лв. с начална дата 10.01.23 г.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. К. Б. ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Б. В. И.
Г.“ АД С. ЕИК ********* 2200 лв. – разноски за втора инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10