№ 2352
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от К. В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20221110132430 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: К. Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия К. Сотиров гр.д.
№32430 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ......, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр........, представлявано от .....- Изп. директори, срещу Й. Д. Г. и срещу К. Г.
Г., конституирани като наследници по закон по реда на чл.227 от ГПК на мястото на Л. Г. Г.,
починал на 17.10.2021г., в хода на заповедното дело, във връзка с указания по реда на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта по отношение на ответниците, конституирани по реда на чл.227 от ГПК в
правата на починалия в хода на заповедното дело длъжник, при условията на разделност, на
задължения за топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр......... ...., офис №3, аб. №...., за отчетен
период: м.06.2018г.- м.02.2020г., съгласно фактури, включително и общи, издадени в
периода: 31.08.2018г.- 29.02.2020г., за които суми е издадена на 08.04.2021г. Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №18499/2021г. на СРС, 165 състав, срещу Л. Г. Г.,
1
починал на 17.10.2021г. Претендират се разноски.
В законен срок ответната Й. Г. не депозира отговор на исковата молба.
По делото е постъпил в срок отговор на искова молба от ответния К. Г., чрез адв.Г. В.
от АК- гр......, в който излага становище, че не оспорва основателността на исковата
претенция. Поддържа, че неговото поведение не е причина за завеждане на настоящото дело,
тъй като не е получавал, респ. не е подал възражение по чл.414 ГПК по издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №18499/2021г. на СРС, 165 състав.
Прието е с доклада, че между ищеца и ответника К. Г. не се спори по отношение
дължимостта на исковите претенции, основанието за тяхното възникване и техния размер.
В о.с.з. не е прието възражението на ответника за наличието на отрицателна проц.
предпоставка, като не се оспорва вземането от проц. представител на отв.К. Г..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. Традиционно партидата посочва клиента на ищеца. По
делото са представени препис на НА за учредяване на право на строеж срещу задължение за
построяване на жилищна сграда с офиси и гаражи и запазване на право на строеж за
обособени обекти от сградата от 22.10.2008г., подадено заявление до ищеца за откриване на
партида за доставка на ТЕ за стоп, нужди до процесния офис и сключен на 26.09.2012г.
Договор при ОУ за продажба на ТЕ за стоп. нужди, със срок на действие- 5 год. от датата на
сключването му .С оглед на горното починалият Л. Г. Г. е бил приет за клиент на ищеца по
доставка на ТЕ за стоп. нужди, като след смъртта му през 2021г. неговите наследници по
закон- съпругата му Й. Г. и брат му К. Г., видно от служ. изискано удостоверение за
наследници, следва да се считат за обвързани по правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ
за имота. С оглед липсата на оспорване на исковата претенция от отв.К. Г. следва да се
уважи само на това основание исковата претенция за главница спрямо него. Исковите
претенции са недоказани по основание и по размер. Ищецът не е изпълнил съд. указания да
посочи перата, по които е начислена ТЕ за имота. В о.с.з. не се поддържат от проц.
представител на ищеца доказат. искания за допускане на експертизи. При това положение
следва да се уважи исковата претенция за главница единствено спрямо страната, която не
оспорва задължението.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за наличието на ФДР за сградата,
фактуриране на задължението, респ. изплащането му от страна на топлинното предприятие,
поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата
на третото лице- помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо
ответната страна или начисляването на задължение в конкр. размер в полза на ищеца, като
ФДР.
2
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства от общо 150 лв. и
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски
в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да
иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна
да й ги заплати. Правоприемникът встъпва в проц. положение на страната, изгубила
правосубектност, като възражеието на отв. страна в тази насока не може да се приеме.
Ответниците следва да отговарят при твърдяните равни квоти за разноските. С оглед на това
в тежест на отв.К. Г. следва да се присъди сумата от общо 29,50 лв.- разноски в двете
производства. Други разноски не се претендират.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от .....- Изп. директори, срещу Й. Д. Г., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо сума от 26,29 /двадесет и
шест лева и двадесет и девет стотинки/ лв. представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за обект в гр......... ...., офис №3, аб. №...., за отчетен период от 01.06.2018г.
до 30.11.2020г., сума от 19,57 /деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2018г. до 22.03.2021г., сума от
18,15 /осемнадесет лева и петнадесет стотинки/ лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г. и сума от 2,82
/два лева и осемдесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.07.2018г. до 22.03.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №18499/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. Г. Г., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от .....- Изп. директори, съществува вземане за сумата от 26,29 /двадесет и
шест лева и двадесет и девет стотинки/ лв. представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за обект в гр......... ...., офис №3, аб. №...., за отчетен период от 01.06.2018г.
до 30.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда- 31.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането , за която сума
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №18499/2021г. по
описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите от 19,57 /деветнадесет лева и
петдесет и седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.07.2018г. до 22.03.2021г., сума от 18,15 /осемнадесет лева и петнадесет стотинки/ лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. и сума от 2,82 /два лева и осемдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2018г. до 22.03.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №18499/2021г.
по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .....- Изп.
директори, сума в размер общо на 29,50 /двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
3
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4