Решение по дело №432/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. чл. 310 и сл. от ГПК.

С решение № 36/11.03.2010 г., постановено по реда на бързото производство по Г. д. № 328/2009 г., Момчилградският районен съд е уважил предявените от Б. М. Ш. от с. П., О. Д., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, А. 1, 2 и 3 от КТ против С. „П. Х.”, с. П., О. Д., като искът по чл. 344, А. 3 от КТ е уважен частично – за сумата от 2884 лева и е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 4500 лева като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е отхвърлил обективно съединените искове със същите правни основания, предявени от споменатия ищец против Министерството на О. М. и Н. (МОМН). Освен това първият от посочените ответници е осъден да заплати сумата от 176 лева – държавна такса, както и да заплати на ищеца сумата от общо 270 лева разноски по делото.

Срещу така постановения първоинстанционен съдебен акт в частта му, с която са уважени исковете срещу С. „П. Х.”, с. П., О. Д., са подадени въззивни жалби от С. „П. Х.”, с. П., О. Д. и МОМН. С протоколно определение от 21.05.2010 г., постановено по настоящото въззивно производство, въззивният съд е прекратил частично производството във връзка с подадената от МОМН въззивна жалба поради липса на правен интерес от обжалването от страна на жалбоподателя.

В жалбата от С. „П. Х.”, с. П., О. Д., е изразено становище за неправилност на първоинстанционното решение. Иска се отмяната му в частта, в която са уважени исковете, предявените срещу жалбоподателя. Твърди се, че констатациите, съдържащи се в мотивите на атакуваното съдебно решение, са неправилни, включително и поради игнориране на дадени доказателства при обсъждане на доказателствения материА. Същият въззивник твърди още, че са налице съществени процесуални нарушения поради споменатото игнориране от страна на първоинстанционния съд на отделни доказателства, поради необсъждане на отделни доводи и поради непосочване на правни разпоредби, въз основа на които са направени някои от изводите на районния съд. Изложени са и твърдения в смисъл, че първата инстанция неправилно е присъдила обезщетение в полза на ответната страна, като в подкрепа на това твърдение се сочат конкретни аргументи.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на така подадената въззивна жалба от страна на въззиваемия.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят С. „П. Х.”, с. П., О. Д., редовно и своевременно призован, се представлява от директора Шопова и от процесуалния си представител по пълномощие – А. Д.. Поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения. Иска присъждане на разноски.

Въззиваемият Б. М. Ш., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд, като вместо него се явява процесуалният му представител А. Г.. Моли въззивния съд да остави в сила първоинстанционното решение. Счита същото за правилно.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Подадената въззивна жалба от С. „П. Х.”, с. П., О. Д., е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. След като извърши служебна проверка съобразно изискванията на чл. 269, изр. 1 от ГПК, настоящият съд констатира, че постановеното решение на районния съд е валидно и допустимо. Същото, като краен резултат, е и правилно.

В подадената пред първоинстанционния съд искова молба ищецът Б. М. Ш. излага твърдения, че ОУ „П. Х.”, с. П., О. Д. (на което ищецът бил директор) и ДГ „П. Х.”, с. П., О. Д., са преобразувани – със заповед от 02.03.2009 г. на Министъра на образованието и Н. – в С. „П. Х.”, с. П., О. Д.. С писмо от 16.10.2009 г. от страна на министъра на образованието и Н. до ищеца било отправено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение в качеството на директор на основание чл. 328, А. 1, т. 2 от КТ. Това правоотношение било прекратено със заповед на същия министър от 16.10.2009 г., считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на ищеца на 19.10.2009 г. Така Ш. останал без работа и се регистрирал в бюрото по труда. Ищецът счита прекратяването на трудовото му правоотношение за незаконосъобразно. Твърди, че не са били спазени изискванията на чл. 333, А. 1 от КТ и на Наредба № 5/ 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, А. 1 от КТ. Релевира твърдения за немотивираност на заповедта за прекратяване. Счита, че е допуснато нарушение и на чл. 329 от КТ. Въз основа на горните твърдения, Б. Ш. е поискал да бъде признато за незаконно спрямо ответниците С. „П. Х.”, с. П., О. Д. и МОМН уволнението му, да бъде отменена заповедта за прекратяване на правоотношението, да бъде възстановен на предишната работа и длъжност, както и да бъдат осъдени ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 4500 лева за времето, през което последният е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение – от 19.10.2009 г. до 19.04.2010 г. – ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

С отговора на исковата молба ответникът С. „П. Х.”, с. П., О. Д., претендира, че искът е местно посъден на Софийския районен съд, считайки, че пасивно легитимиран да отговаря по иска е другият ответник - МОМН. Отделно от това, оспорва иска по основание. Моли съдът, в случай, че не уважи претенцията относно местната подсъдност, да отхвърли иска като неоснователен. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно. Претендира заплащане на направените разноски.

Твърдения и искания в подобен смисъл са изложени и в отговора на другия ответник – МОМН.

По настоящото дело от фактическа страна се установява следното:

Съгласно трудов договор № 142 от 19.09.1990 г. ищецът полага труд по трудово правоотношение на длъжността „директор” на ЕСПУ в с. П., О. Д.. Така възникналото трудово правоотношение е изменяно многократно, видно от допълнителните споразумения към посочения договор, приложени по делото, но измененията не се отнасят до заеманата от Ш. длъжност.

Видно от приложената трудова книжка на ищеца Б. М. Ш. към 19.10.2009 г. същият е бил на длъжност директор на ОУ с. П., като на посочената дата трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, А. 1, т. 2 от КТ. Последното отбелязано основно трудово възнаграждение на Ш. е в размер на 530 лева.

Съгласно Заповед № РД-09-27 от 03.02.2009 г. на Министъра на образованието и Н., обнародвана в ДВ бр. 13 от 2009 г., на ОУ „П. Х.”, с. П., О. Д. е определен статут на държавно училище по смисъла на чл. 10, А. 2 от ЗНП.

Със Заповед № РД -14-11-100 от 09.07.2009 г. на Министъра на образованието и Н. ДГ „П. Х.”, с. П., О. Д. и ОУ „П. Х.”, с. П., О. Д. са преобразувани в С. „П. Х.”, с. П., О. Д..

Видно от приложеното допълнително споразумение с № РДА 08 – 117 от 01.09.2009 г. между ищеца Ш. и МОМН е уговорено изменение на трудовото правоотношение, по силата на което Ш. е директор на ДОУ с. П., О. Д., изразяващо се в увеличаване на ставката на допълнителните възнаграждения за прослужено време – от 36% на 37 %, считано от 01.10.2009 г.

Съгласно писмо с изх. № РД-01-617/ 25.08.2009 г. на началника на РИО – Кърджали до директора на дирекция „ККСО” при МОМН на 20.08.2009 г. в РИО – Кърджали от страна на Б. Ш. са представени копия на медицински документи, които се изпращат със същото писмо. Писмото е входирано в МОМН с вх. № „към вх. № 0509-153/ 26.08.2009 г.”.

С писмо на Министъра на О. М. и Н. с изх. № 18-573/ 07.09.2009 г. до председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, Г. Кърджали е поискано произнасяне относно това дали ищецът Ш. страда от болест, при която работникът има особена закрила по чл. 333, А. 1, т. 3 от КТ съгласно епикриза, издадена от същото лечебно заведение, приложена по делото (получена в министерството с писмо на РИО – Кърджали с вх. № на МОМН 0509/26.08.2009 г.), видно от която на Б. Ш. е поставена диагноза „Захарен диабет тип 2 с вторична резистентност към СУП-декомпенсиран. Диабетна ретинопатия”.

С писмо от 12.10.2009 г. председателят на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, Г. Кърджали уведомява министъра на О. М. и Н., че Б. М. Ш., съгласно приложените документи, попада под закрилата по чл. 333, А. 1, т. 3 от КТ и Наредба № 5/ 20.02.1987 г. на МЗ.

От приложения по делото протокол № 1/ 14.09.2009 г. е видно, че на същата дата 4-членна комисия от служители на РИО – Кърджали, назначена със заповед на началника на същия инспекторат във връзка със споменатото по-горе преобразуване на учебни заведения, е извършила проверка на постъпилите в РИО - Кърджали документи от лицата, заемащи длъжността „директор” на гореизброените преобразуващи се учебни заведение, по уреждане на трудовите правоотношения по чл. 123 и чл. 328, А. 1, т. 2 от КТ. В протокола са изложени данни относно лицата, заемащи длъжностите „директор”. Съгласно същия протокол, Б. М. Ш. е представил в РИО – Кърджали епикриза за хронично заболяване от Многопрофилна болница „Д-р Атанас Дафовски”, Г. Кърджали, както и протокол за предписване на лекарства.

С писмо на Министъра на О. М. и Н. до директора на дирекция „Инспекция по труда” С. – град с изх. №03113-217/ 24.09.2009 г., на основание чл. 123 вр. чл. 328, т. 2 от КТ е поискано съгласие за уволнение на ищеца Ш. в качеството му на директор на ОУ (държавно) „П. Х.”, с. П., О. Д.. Съгласно текста на писмото, към същото е приложено и копие на гореописаното писмо на председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, Г. Кърджали.

Съгласно писмо с изх. № 0310-217/ 08.10.2009 г. директорът на дирекция „Човешки ресурси” при МОМН е изпратил на директора на дирекция „Инспекция по труда” С. – град копие от протокол за подбор за директор на С. „П. Х.”, с. П. – във връзка с горното искане.

С писмо от 12.10.2009 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда” С. – град уведомява Министъра на О. М. и Н., че дирекцията дава предварително разрешение за уволнение на ищеца Б. Ш..

Съгласно предизвестие с изх. № РД 12 – 349/ 16.10.2009 г., адресирано до ищеца Ш. и връчено му на 19.10.2009 г., министърът на О. М. и Н. го е уведомил, че във връзка с негова Заповед № РД 14 – 100 от 07.07.2009 г. трудовият договор с Ш. ще бъде прекратен на основание чл. 328, А. 1, т. 2 от КТ с изтичане на 30-дневен срок след датата на връчване.

Видно от приложената Заповед № РД 12 – 350/ 16.10.2009 г. на Министъра на О. Н. и М., трудовият договор, по силата на който Б. М. Ш. изпълнява длъжността „директор” на ОУ „П. Х.”, с. П., О. Д., се прекратява на основание чл. 328, А. 1, т. 2 вр. чл. 329 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно тази заповед на Б. Ш. следва да се изплатят обезщетения по чл. 224, А. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск в размер общо на 97 работни дни, както и по чл. 220, А. 1 вр. чл. 326, А. 2 от КТ (във връзка с неспазен срок на предизвестие) в размер на брутното трудово възнаграждение на Ш. за срок от 30 дни. Същата заповед е връчена на ищеца на 19.10.2009 г. Датата 19.10.2009 г. е отбелязана в приложената по делото трудова книжка на Ш. като дата на прекратяване на трудовото правоотношение.

В приложеното по делото поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на персонала на ДГ „П. Х.”, с. П. (към 01.09.2009 г.), е отбелязана позиция 1 за „директор-непл. отпуск”, която е заета от А.М.С.; отбелязано е също, че позиция 1а – „директор” – се заема от Ш.С.Ш.. В колона „трудов стаж, квалификац. степен, ПКС” за С. е посочена цифрата 27.

В приложеното по делото поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на персонала на ДОУ „П. Х.”, с. П. (считано от 01.09.2009 г.), е отбелязана позиция 1 за „директор”, която е заета от Б. М. Ш.. Съгласно същото разписание брутната заплата на директора е в размер на 726,10 лева. Прослуженото време на Ш. е отбелязано като 37 години.

Съгласно заповед № РД 12-433/11.12.2009 г. на Министъра на О. М. и Н., на основание чл. 222, А. 1 от КТ на ищеца следва да се изплати обезщетение за времето, в което е останал без работа, в размер на брутното му трудово възнаграждение, за периода от 19.10.2009 г. до 18.11.2009 г. включително.

По делото е приложена и регистрационна карта на ищеца Б. Ш., издадена от дирекция „Бюро по труда”, Г. Момчилград (към Агенцията по заетостта), съгласно която същият е регистриран в дирекцията под № 3652/04.11.2009 г.

Съгласно приетото от районния съд заключение на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство ССчЕ, което заключение не е оспорено от страните, последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца преди уволнението му – за месец септември 2009 г., е 720,80 лева, съгласно съответната ведомост. В случай, че се заплаща обезщетение за 6 месеца, сумата е 4324,80 лева.

Въз връзка с горното, от правна страна, настоящата инстанция приема следното:

Съдът изцяло кредитира изброените по-горе официални документи, доколкото същите не са оспорени от страните и притежават съответната формална и материална доказателствена сила. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд ССчЕ, доколкото същото е обосновано, дадено е от компетентно лице, в нужната пълнота и в установената от закона форма. Същото заключение, както вече беше посочено, не е оспорено от страните.

Видно е от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че в случая е налице съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, А. 1, т. 2 от КТ, във връзка с което, на 19.10.2009 г. е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника ОУ (държавно) „П. Х.”, с. П., О. Д., по силата на което Ш. е изпълнявал длъжността „директор” на това учебно заведение. За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е обсъдил въпроса относно наличието и законосъобразността на проведен по реда на чл. 329 вр. чл. 328, А. 1, т. 2 от КТ подбор при прекратяване на това трудово правоотношение. Настоящата съдебна инстанция обаче счита, че такъв въпрос въобще не следва да бъде обсъждан в процесния случай. Това е така, защото въззивният съд изцяло споделя аргументите на ищеца относно допуснато при прекратяване на трудовото правоотношение нарушение на изискванията Наредба № 5/ 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, А. 1 от КТ. По-конкретно, в случая е налице нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 6 от посочената Наредба във връзка с чл. 333, А. 1, т. 3 вр. чл. 328, А. 1, т. 2 от КТ. Нарушението на посочените разпоредби се изразява в това, че даденото съгласно горепосоченото писмо от 12.10.2009 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” С. – град предварително разрешение за уволнение на ищеца не изхожда от компетентен за това орган. Макар да липсва нормативно установена дефиниция на понятието „съответната окръжна инспекция по охрана на труда”, използвано в чл. 5 от Наредба № 5/ 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, А. 1 от КТ, то е очевидно, че това е инспекцията (съгласно действащата нормативна уредба – съответната дирекция „ Главна инспекция по труда”) по местополагане на труда от страна на работника/ служителя. На първо място, това следва от самата законоустановена функция на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда” и от функционалното вътрешно разпределение в тази структура от гледна точка на създадените местни подразделения – съответните дирекции „Инспекция по труда”. Очевидно е, че целта, с която тези структурни единици са създадени, е да осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство, а за да бъде ефикасен този контрол, той следва да бъде упражняван именно на местата, където се полага съответният труд. На второ място, от текста на посочената Наредба е видно, че самото отправяне на искането за предварително разрешение за уволнение, както и предоставянето на медицинската документация на съответната ТЕЛК, която дава мнение съгласно чл. 4 от същия подзаконов нормативен акт, се извършва от предприятието. Съгласно § 1 от ДР на КТ по смисъла на кодекса „Предприятие” е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Напълно логично е понятието „предприятие”, употребено в наредбата, да се тълкува систематично с оглед значението на същото понятие, употребено в кодекса, въз основа на който е издадена същата наредба. В процесния случай предприятието, в което ищецът е полагал наемен труд, е горепосоченото училище в с. П., О. Д.. При условията на чл. 61, А. 2 от КТ във вр. чл. 37, А. 3 от ЗНП това училище е и работодател на ищеца (а не МОМН), така че дори и да бъде възприета тезата, че съответната инспекция е тази по мястото на работодателя, то това пак не е инспекцията в Г. С.. Следва да бъде уточнено още, че обстоятелството, че дирекциите „Инспекция по труда” Г. Кърджали и „Инспекция по труда” С. – град са част от структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” по никакъв начин не означава, че едната местнокомпетентна дирекция може да изземе функциите от компетентността на другата. Въз основа на изложеното, настоящата съдебна инстанция стигна до категоричния извод, че компетентна да даде предварително разрешение за уволнението на ищеца в разглеждания случай е била единствено дирекция „Инспекция по труда”, Г. Кърджали. Твърдения и доказателства, че е искано и е дадено предварително разрешение за уволнението на ищеца Б. Ш. от страна на тази дирекция по делото няма. При това положение въззивният съд намира, че за процесното уволнение не е дадено предварително разрешение от инспекцията по труда по смисъла на чл. 333, А. 1 от КТ, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 344, А. 3 от КТ и да се отмени заповедта за уволнение като незаконна само на посоченото основание, без да се разглежда трудовият спор по същество.

Що се отнася до довода, релевиран във въззивната жалба на работодателя относно присъдения размер на обезщетение, то искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение. На практика, това искане има характер на възражение за прихващане, направено при условията на евентуалност. Такова възражение обаче (включително при условията на евентуалност) не е направено в производството пред първоинстанционния съд. Съвсем очевидно е от материалите по делото, че в случая не става дума за новооткрити или новонастъпили доказателства, поради което въпросното възражение се явява просрочено. От друга страна, въззивният жалбоподател, изразявайки това си становище, се позовава на заповеди, с които в полза на ищеца се определя съответното обезщетение. Същите обаче не доказват наличието на изплатено такова. Впрочем, претенциите на въззивния жалбоподател в това отношение могат да бъдат предявени в отделно производство.

Необходимо е да бъде уточнено (макар съдът да не е сезиран с жалба в този смисъл), че отбелязаното брутно трудово възнаграждение на ищеца в споменатото по-горе щатното разписание на длъжностите и работните заплати на персонала на ДОУ „П. Х.”, с. П. (считано от 01.09.2009 г.) в размер на 726,10 лева, следва да се обсъди във връзка с горепосоченото допълнително споразумение с № РДА 08 – 117 от 01.09.2009 г. между ищеца Ш. и МОМН, отнасящо се до промяна в ставката на допълнителните възнаграждения за прослужено време – от 36% на 37 %. От текста на споразумението е видно, че промяната настъпва считано от 01.10.2009 г., към която дата трудовото правоотношение вече е било прекратено. При направено изчисление относно размера на възнаграждението, което следва да получи ищеца съобразно процента преди промяната се получава резултатът, който е посочен в заключението на вещото лице (съгласно съответната ведомост) като последното брутно трудово възнаграждение, получено от Б. Ш. преди уволнението му.

Горните изводи сочат, че обжалваното решение се явява правилно като резултат и налагат потвърждаване на същото.

Доколкото липсва съответното искане от страна на въззиваемия и доколкото не са представени доказателства, за направени от негова страна разноски във въззивното производство, то такива не следва да бъдат присъждани от настоящата инстанция.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 272 и чл. 269 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36/11.03.2010 г. на Районен съд – Момчилград, постановено по Г. д. № 328/2009 г. по описа на същия съд.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България Ч. Окръжен съд - Кърджали в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/