№ 91
гр. ЛЕВСКИ , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20214410100184 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от СЛ. Р. СЛ. ЕГН**********, с
постоянен адрес: с. ****, чрез адв. Ю.Н., против *****“ АД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ****.
В исковата молба се твърди, че между ищеца СЛ. Р. СЛ. - застрахован и *****"
АД, бил сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №
18054520004. Застраховани били окопни култури - 306 дка слънчоглед, засят в с.
Българене, местност „Първа фрегата". Срокът на застраховката бил от 24,00 часа на
датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка на
застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата. Покрити
рискове: Градушка, буря, проливен дъжд; пожар на корен.
Застрахователната сума по полицата била в размер на 30 600 лева, 100 лева на
дка.
Ищецът твърди, че на 15.05.2018 г. около 19 часа в рамките на периода на
покритие е настъпило застрахователно събитие: градушка с буря. Видно било от
справка на НИМХ - БАН с изх. № ОД -03-114-1/21.05.2018 година, че на 15.05.2018
година, „между 17:40 и 18:10 часа в района на с. Българене, област Плевен, има
гръмотевична буря с бурен вятър, проливен дъжд и градушка. Нанесени са щети на
имущество и селскостопанска продукция".
В резултат на събитието били нанесени щети върху застрахованите 306 дка
слънчоглед в района на с. Българене, местност „Първа фрегата", като ищецът уведомил
незабавно застрахователя за настъпилото събитие.
1
На 17.05.2018 год. експерт на застрахователя - Г.Г. и ищецът извършили
съвместен оглед, в резултат на който изготвили и подписали констативен протокол, в
който било отразено, че събитието "градушка, буря" е настъпило на 15.05.2018 година.
Констатациите били: пречупени растения, откъснат вегетативния връх, съборена
листна маса. От общата засята площ - 306 дка били увредени всички 306 дка. Устно
експертът коментирал, че степента на увреждане е 60 % процента, но в нарушение на
правилата за изготвяне на констативен протокол при настъпило събитие, в самият
протокол не посочил констатираната степен на увреждане. В протокола било записано
само, че окончателна оценка на щетата ще бъде направена по време на прибиране на
реколтата.
На същата дата 17.05.2018 година бил изготвен от Г. и констативен протокол и
за нанесена щета от същото застрахователно събитие по друга застрахована при
ответника култура- пшеница 420 дка в местността „Под селото." И при пшеницата
протоколът бил изготвен по същият начин с констатация на щетата, но без посочване
на процента увреждане, като било изписано, че окончателна оценка ще бъде направена
по време на прибиране на културите. Впоследствие за пшеницата било заплатено
застрахователно обезщетение, представляващ над 60 % от застрахованата сума, като
точният процент не им бил известен, тъй като окончателен протокол и по тази щета не
им бил връчван.
Междувременно Г.Г., в разрез с функциите си като експерт на застрахователя,
правил усилени опити да продаде на ищеца препарати за растителна защита, като
поставил закупуването им като условие за нормално приключване на преписките по
щетите. Обаждал се многократно по телефон и в резултат на натиска, препаратите били
закупени. На 15.08.2018 година Г.Г. пристигнал като представител на ответника, за да
извърши втория (окончателен) оглед на слънчогледа и да определи окончателния
размер на щетата. Междувременно посевите нямали признаци за възстановяване, а
напротив щетата останала над 60 % . Г. бил заведен на място, за да констатира
уврежданията, но той заявил, че тази година имало много щети, достатъчно било, че е
платена пшеницата и трябвало „да спасява компанията", като от това зависело и дали
той ще остане на работа. Въпреки очевидните щети над 60 %, Г. си тръгнал без да
издаде протокол на ищеца, като му казал, че ще го „уговарят допълнително по
телефон". Такъв протокол не им било известно дали е съставян.
Твърди се, че въпреки некоректните действия на представителя на
застрахователя, застрахователното събитие било факт, което било видно и от справка
на Националния метеорологичен институт, филиал Плевен. Факт бил и настъпилото
увреждане върху застрахованите култури. Некоректното съставяне на протоколите не
можело да доведе до отпадане на отговорността на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
2
на СЛ. Р. СЛ. дължимото застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
18054520004 в размер на 18 360 лева, заедно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника.
Ответникът намира иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че от представените към исковата молба доказателства, а и от
плащането, извършено на застрахования по повод увредената от същата щета друга
култура - пшеница 420 дка в местността „Под селото" било явно, че е налице
настъпило събитие - градушка, което ангажира отговорността на застрахователя.
Въпреки това твърди, че застрахованият не е изпълнил задължението си по
застраховката, като не бил уведомил застрахователя за стойността на засегнатото
имущество, и по-точно за количеството на увредения слънчоглед. Твърди, че в ЗК
„Уника" АД не била постъпвала документация, от която да е видно, че застрахованият
ищец е направил искане за повторен оглед на площите със засят слънчоглед. В
дружеството липсвал и Протокол от повторен оглед на процесните декари слънчоглед,
като именно това било възпрепятствало застрахователя да определи дължимо
обезщетение на застрахования. В приложимите по „Застраховка на окопни култури"
общи условия, изрично било описано какви следва да са действията, които да се
извършат от застрахования и застрахователя, за да бъдел формиран и определен
размерът на вредата, а оттам - и на застрахователното обезщетение.
Ответникът счита, че в конкретния случай застрахователят е бил възпрепятстван
да изпълни задълженията си, залегнали в т. 25 и 26 от Общите условия, поради
обстоятелството, че не е бил изготвен протокол от повторен оглед.
Твърди, че застрахователят е приканил ищеца да му предостави необходимата за
решаване на преписката информация, като изисканата информация и документи не са
били представени, за което свидетелствала имейл кореспонденция с процесуалния
представител на ищеца, от която било видно, че след получена покана по електронен
път последвал отговор.
Вместо това бил подаден настоящият иск. Твърди, че застрахованият не бил
изпълнил задълженията си, визирани в т. 27.2 и 27.3 от ОУ, а именно - не е представил
протокол от окончателния оглед, както и други документи, поискани от застрахователя
за изясняване настъпването на застрахователното събитие и размера на вредите.
Намира, че начинът, по който е изчислена цената на иска не кореспондирала с
дължимата стойност на обезщетението, което се дължало от застрахователното
дружество.
Според ответника макар при застрахователя да са застраховани две култури -
пшеница и слънчоглед, и макар щети да са настъпили от едно и също събитие, не
3
можело да се сложи знак за равенство между процента увредена продукция на двете
култури, тъй като самите процеси на растеж, зреене и събиране на реколта от двете
насаждения били коренно различни, като се разминавали както по същината си, така и
по периода, в който се случвали.
Затова не можело да се твърди, че когато една култура е готова за събиране,
каквато е била пшеницата към датата на проведения втори окончателен оглед
(12.06.2018 г.), то й слънчогледът следва да е бил увреден в същото процентно
съотношение. Още повече, че това било видно и от снимките на посевите към дата
12.06.2018 г. - пшеницата била видимо узряла и готова са събиране, докато на заден
план се виждало, че масивът със слънчоглед бил все още зелен и нямало формирани
узрели пити.
Посочва, че с оглед етапа на развитие на конкретната култура, способностите на
растението да се възстанови след процесното събитие били различни. Така например
пшеницата, за която било определено и изплатено обезщетение, е била в последна фаза
на развитие преди прибиране, като възможността насаждението да се възстанови след
градушката и бурята са били минимални. Същото не важало обаче за слънчогледа,
който като култура е имал поне още два месеца след датата на окончателния оглед на
пшеницата, за да се развие и да възстанови листната и стеблена маса, а така също и да
даде реколта.
Твърди се, че когато в един посев - във фаза на усилен растеж, част от
растенията пострадат или загинат, то веднага околните растения се възползвали от
липсата на конкуренция и приемали повече хранителни вещества от почвата за сметка
на загиналите. В тази връзка незасегнатите или слабо засегнатите растения имали
възможността да дадат по-големи плодове (в конкретния случай слънчогледови пити),
които да компенсират в някаква степен реколтата на загиналите растения.
Според ответника окопните култури, дори и с откъснат вегетативен връх имали
възможност да развият добра стеблена и листна маса, които компенсирали част от
загубите от реколта под формата на фураж и силаж за животновъдството.
Културите имали различен период на зреене и узряване, което водело до
заключението, че застрахователят нямало как да приравни уврежданията на 64%
(колкото са определени за пшеницата).
По отношение на твърденията, че вещото лице Г. е предлагал препарати за
растителна защита на ищеца, счита същото за ирелевантно. Още повече, то касаело
твърдения, които се отнасяли до лице, което вече не се намира в трудови
правоотношения с ответното дружество.
Оспорва иска за лихва като акцесорен на главния иск.
Моли съда да отхвърли иска срещу ЗК „УНИКА" АД като неоснователен и
недоказан, като присъди на ответника направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
4
В съдебно заседание пълномощникът на ответника заявява, че ищецът е можел с
помощта на свидетелски показания да установи всичко това, което е предмет на
настоящото производство.
Установява се, че между ищеца и ответника е сключен застрахователен договор,
което се установява от представената застрахователна полица №18054520004, за
застраховка на окопни култури слънчоглед 306 дка по опис в с. Българене, землище и
местност Първа фрегата с. Българене, за 306 дка, на обща сума 30 600 лв., с покрити
рискове: градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен.
Направен е оглед от страна на ответника, за което е представен протокол от
17.05.2018г. Констатирано е, че на 15.05.2018г. е настъпило застрахователно събитие
градушка с буря. Видно от протокола са констатирани пречупени растения, откъснат
вегетативен връх, съборена листна маса. Посочено е, че от общата засята площ 306 дка
са увредени всички 306 дка.
Свидетелят Цветанов твърди в показанията си, че ищецът се занимава със
земеделие и през 2018г. е имало силна градушка. При посещение на блока със
слънчоглед на ищеца, в местн. Първа фрегата, са констатирали, че всичко е
унищожено, като преди бурята културата е била развита нормално – около 20-30 см.
Установява се от показанията му, че нивата е била посетена от застрахователя. В
резултат на градушката от реколтата не е останало нищо – всичко е било залято с вода,
като при това положение според свидетеля насажденията не могат да бъдат
възстановени. Свидетелят разказва, че е посетил нивата по – късно – след като времето
се оправило и засъхнала нивата, но не е имало промяна.
Свидетелят посетил нивата след като почвата засъхнала, но насаждения отново
не е имало. Според показанията на свидетеля представител застрахователя е посетил
нивата и през месец август.
Според показанията му през 2018г. не е имало добив.
Показания е дал и свидетелят В.. Според него градушката е била на 06.05, като
за да установят пораженията, на другия ден са посетили нивата на ищеца, която се
намира в местността Първа фрегата, при което посещение са констатирали, че цялата
местност е била пълна с вода и кал. Преди да мине бурята, стръковете са били
нормално развити - около 20-30 см. След бурята са оцелели малко слънчогледови
насаждения. Впоследствие нивата е била обрасла с плевели. Добивът на слънчоглед
бил 60 – 70 кг. при нормален такъв между 270 – 300 кг.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, макар че в показанията св. В. да
сочи, че бурята е настъпила на 06.05.2018г. и показанията в тази им част се разминават
с писмените доказателства. Това противоречие в показанията му е обяснимо с оглед
изминалия дълъг период от време. Двамата свидетели имат непосредствени
наблюдения от настъпилото събитие, като застрахователното събитие не се оспорва от
страна на ответника, поради което съдът няма причина да не кредитира показанията и
5
на този свидетел.
Не се спори по делото, че страните са валидно обвързани по силата на договор
за застраховка, обективиран в представената застрахователна полица №180545200004,
по силата на което ищецът е застраховал окопни култури – 306 дка слънчоглед, засят в
местността Първа фрегата – с. Българене. Срокът на застраховката е от 24:00 часа на
датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка на
застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата. Покрити
рискове: градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен. Застрахователната сума по
полицата е в размер на 30 600 лв., 100 лв. на декар.
Безспорен и установен от представените доказателства е фактът на настъпване
на застрахователно събитие.
Оглед от страна на застрахователя е направен, за което е представен протокол от
17.05.2018г., когато е установено, че на 15.05.2018г. е настъпило събитие и са
констатирани начупени растения, откъснат вегетативен връх, съборена листна маса,
като извършилият огледа не е определил процент щета. От приложената преписка по
щетата, заведена по застрахователна полица №18054520004, че не е предаден снимков
материал.
Ищецът твърди, че е била застрахована и друга култура – пшеница, пострадала
от същото застрахователно събитие, по отношение на която ответникът е заплатил 64%
щета, което не се оспорва.
От разпитаните свидетели се установява, че щетата не е била по – малко от
пшеницата, като свидетелите сочат, че слънчогледовите насаждения са били „убити“, а
друга част са били пречупени, като тези растения е невъзможно да бъдат възстановени.
Съдът приема, че описаната в обстоятелствената част на исковата молба
фактическа обстановка е доказана, доказан е и размерът на дължимото се
застрахователно обезщетение и съответства на претендираната с исковата молба сума,
поради което искът следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е направил разноски в
общ размер 2334,40 лв., от които 734,40 лв. – държавна такса и 1600 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
От процесуалния представител на ответника е направено в срок възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, което съдът намира за
основателно.
Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, което
приключва в рамките на едно съдебно заседание, без необходимостта от събиране на
допълнителни доказателства, заплатеният адвокатски хонорар от 1600 лв. се явява
прекомерен.
6
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал.5 ГПК съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в минималния размер,
предвиден в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 1080.80 лв.
На основание изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
да ЗАПЛАТИ на СЛ. Р. СЛ. ЕГН**********, с постоянен адрес: с. ****, дължимото
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №18054520004 в размер на
18 360 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 05.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК *****“ АД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, да заплати на СЛ. Р. СЛ. ЕГН**********, с постоянен
адрес: с. ****, сумата от 1815,20 лв., представляващи направените в производството
съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7