Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1605 от 19.11.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря Г. Д. и прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело
номер 1844 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „ВКУСОТИЙКИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Средец, ул. „Дружба“ № 4, представлявано от управителя К.Я.Г.,
чрез адв. И.К.-Тунтева със съдебен адрес *** против Решение № 27/23.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 56/2020 г. по описа на Районен съд - Средец, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 02-0002935/20.03.2020 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), на
дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение
на чл. 63, ал. 2 от КТ. Със съдебното решение, „ВКУСОТИЙКИ” ЕООД е осъдено да
заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 100,00 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. От касационната
инстанция се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно и
постановено при нарушение на материалния закон. Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по оспорването.
Ответникът по
касация – Директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас се представлява в
процеса от юрисконсулт И.Н., която оспорва жалбата като неоснователна и иска
съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди в полза на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред Районен съд - Средец е образувано по жалба на „ВКУСОТИЙКИ” ЕООД против Наказателно
постановление № 02-0002935/20.03.2020 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 63, ал.
2 от КТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав
на Районен съд – Средец е потвърдил атакуваното постановление като е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени
приложимите разпоредби на ЗАНН и КТ, като от събраните по делото доказателства
безспорно се установява допуснатото административно нарушение. В
първоинстанционния съдебен акт са развити и подробни доводи относно
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното административно
нарушение не съставлява „маловажен случай“ по смисъла на посочената правна
норма.
Решението на Районен съд – Средец е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на
посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Съгласно
разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, сред
които е и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която
е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 лева до 15 000 лева.
В
конкретния случай е безспорно установено, че дружеството в качеството му на
работодател на 11.02.2020 год. в 10.20 часа в обект – училищен стол на СОУ
„Св.Св. Кирил и Методий“ гр. Средец е допуснало до работа лицето Я.Х.С.на
длъжност „чистач/хигиенист“, преди да й предостави копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП Бургас. Без значение е
продължителността на времето, през което лицето е работило, без да му е връчено
уведомление.
Съгласно
чл. 416, ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с
актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Касационният
състав намира, че дружеството – касатор не е успяло да проведе пълно насрещно
доказване в надлежна форма, с което да обори констатациите на
административнонаказващият орган.
Настоящият
касационен състав не споделя заявените в касационната жалба възражения, като
намира същите за неоснователни. Без опора в събрания доказателствен материал е
заявеното твърдение, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи са неправилни,
необосновани и недоказани, доколкото същите не кореспондират с действителните
факти и обстоятелства. В подкрепа на това твърдение е заявено, че липсват
категорични данни, че Я.Х.С.реално е полагала труд към момента на извършване на
проверката. Така заявеното изцяло не съответства на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно производство писмени и гласни доказателства. Видно
от протокола за извършената проверка, в същия безпротиворечиво е вписано, че
към момента на проверката лицето полага труд като хигиенист/чистач – почиства в
обекта. В хода на съдебното дирене, от страна на процесуалния представител на
дружеството не са ангажирани доказателства, които да оборят така вписаната в
протокола констатация. Обстоятелството, че лицето е било в обекта и е полагало
труд се потвърждава и от собственоръчно попълнената от Я.Х.С.справка по чл.
402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ, в която лицето е декларирало, че работи
за дружеството, че има сключен трудов договор като чистачка със съответното
работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. В касационната жалба са
развити пространни възражения, че към момента на проверката лицето не е
осъществявало трудова дейност, но липсва уточняване какво точно е правило
лицето на работното си място – училищния стол.
В
сезиращата съда жалба са развити и твърдения, съгласно които установеното
административно нарушение притежава признаците на „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав не споделя така развитите
твърдения. В първоинстанционния съдебен акт са развити подробни и
обстоятелствени мотиви, защо съда приема, че не са налице законовите
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият
касационен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния районен съд,
като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт, без необходимост от тяхното преповтаряне.
Предвид
така развитите мотиви, настоящия касационен състав намира решението на
първоинстанционния районен съд за валидно, допустимо и правилно и като такова
следва да се остави в сила.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ответника, като съдът намира следното:
Съгласно
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. От друга страна в нормата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди сумата от
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63,
ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/23.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 56/2020 г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА „ВКУСОТИЙКИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Средец, ул. „Дружба“ № 4, представлявано от управителя К.Я.Г. да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от
100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.