О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №228
гр.Стара
Загора, 06.07.2020г.
Старозагорският
административен съд, VIІI състав, в закрито заседание на шести юли през
две хиляди и двадесета година:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 338 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.197 и
сл. от АПК във вр. с чл.27,
ал.4, изр. второ от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано
е по жалба на Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък, представлявано от М.К.–
директор на музея, против Решение №РА14-Р2-64/22.05.2020г. на Зам.министъра на
културата и Ръководител на Програмния оператор по Програма „Културно
предприемачество, наследство и сътрудничество“.
С жалбата се сочи, че Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък участва с
проектно предложение рег.№BGCULTURE-2.001-0022 за изпълнение на Проект
„Огнената магия на траките“, финансиран от Финансовия механизъм на европейското
икономическо пространство 2014-2021г. Програма РА14 „Културно предприемачество,
наследство и сътрудничество“. Твърди се, че Община Казанлък е получател на
минимална помощ за три данъчни години (считано от 07.08.2019г.), съгласно
регламент №1407/2013г. от 18.12.2013г. в размер на 194 624,20 евро,
равняващо се на 380 646,01 лева. Заявява се, че отпусната финансова помощ
за Община Казанлък е била за предоставяне на заем при облекчени условия за
изпълнение на проект „Светът на траките“ по процедура BG16RFOP001-6.002
„Развитие на туристически атракции“ на Оперативна програма „Региони в растеж“
2014 – 2020г., като Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък не е бил получател
на минимална помощ за три данъчни години (считано от 07.08.2019г.), съгласно
същия регламент. В декларацията за получени минимални държавни помощи
бенефициента на проект – Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък е посочена в
„Раздел 3 държавна помощ „de minimis, поискана в настоящото проектно
предложение” сумата в размер на 194 378,79 евро. Също така, в своята
декларация за получени минимални и държавни помощи, Община Казанлък е посочила,
че с получената помощ в размер на 194 624,20 евро по проект „Светът на траките“
по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020г. (заем при облекчени условия) с поискана
помощ в размер на 4 890 евро за проект „Огнената магия на траките“, общата
стойност не надхвърля 200 000 евро. Според жалбоподателя при тези данни
Община Казанлък спазва изискванията на Регламент (ЕС) №1407/2013г. на
Комисията, което позволява „едно предприятие“ да получи общ максимален размер
на помощта de minimis от 200 000 евро по всички мерки за минимална помощ
за период от три фискални години, тъй като общия размер на исканата
безвъзмездна финансова помощ от двата партньора за проект „Огнената магия на
траките“ се равнява на 199 268,79 евро. В жалбата се сочи също, че с
оспореното решение Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък не е допуснат до
етап техническа и финансова оценка, с мотива, че „декларациите за получени
минимални помощи в предходните две и настоящата бюджетна година сочат, че
кандидатът и партньорът надхвърлят допустимия максимален размер от 200 000
евро“, като административният орган се е позовал на Насоките за кандидатстване
по Първа покана за набиране на проектни предложения по Резултат 2 „Подобрен
достъп до изкуства и култура“ и Регламент №1407/2013г. на Комисията. Обосновава
се, че оспорения акт е издаден в нарушение на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и
процесуалните правила, регламентирани в т.12 от Насоките за кандидатстване по
Първа покана за набиране на проектни предложения по Резултат 2 „Подобрен достъп
до изкуства и култура“ Програма „Културно предприемачество, наследство и
сътрудничество“. Сочи се, че същият не е мотивиран, липсват фактически и правни
основания, което затруднявало правото на защита и съдебния контрол върху акта. Излагат
се съображения, че посочените в оспорения административен акт три заповеди на
Министъра на културата, както и „Административно съответствие и допустимост на
кандидата/партньора от Системи за управление и контрол на изпълнението на
Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, не са
известни на жалбоподателя и не са публикувани, което също затруднява правото на
защита и съдебен контрол върху оспореното решение. Обосновава се, че не са
достатъчно ясни и мотивирани посочените в акта „причини за недопускане“. В
заключение се заявява, че административният орган е приложил неправилно и
материалния закон, тъй като от цитираните в оспорения акт разпоредби на
Насоките, касаещи „предприятия, с които кандидатът/партньорът образува едно
предприятие“ по смисъла на чл.2, §2 на Регламент №1407/2013г. на Комисията,
може да се предположи за прието, че Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък
образува с Община Казанлък „едно и също предприятие“ по смисъла на посочената
от регламента разпоредба. Според жалбоподателя този извод е неверен, тъй като
Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък и Община Казанлък не попадат под нито
една от хипотезите, посочени в чл.2, §2 на Регламент №1407/2013г. на Комисията.
Съгласно посочените указания за третиране на режим на държавни помощи de
minimis по настоящата схема за кандидатстване, посочени на страница 48 от
Насоките за кандидатстване, не е налице свързаност на двете предприятия по
смисъла на Регламент №1407/2013г. на Комисията и получените държавни помощи
поотделно за двете предприятие не се кумулират. С оглед всички изложени
съображения се моли съда да отмени оспореното решение. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът
– Заместник-министър на културата и Ръководител на Програмния оператор, в писмен
отговор счита жалбата за недопустима и неоснователна. Сочи, че жалбата е
депозирана в Министерство на културата с вх.№РА14-Р20128/08.06.2020г., като с
писмо изх.№11-00-97/12.06.2020г. на заместник-министъра на културата е
изпратена цялата административна преписка по издаване на оспореното решение.
Счита, че на основание чл.159, ал.7 от АПК жалбата следва да се остави без
разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати, защото има
образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание.
Претендират се направените в разноски в настоящата инстанция.
Въз основа на
приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Налице е открита
процедура чрез подбор по Първа покана за набиране на проектни предложения по
Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура“ на Програма „Културно
предприемачество, наследство и сътрудничество“ към Финансов механизъм на
европейското икономическо пространство 2014-2021.
От кандидата Исторически
музей „Искра“ – гр.Казанлък е подадено проектно предложение
№BGCULTURE-2.001-0022 за проект „Огнената магия на траките“ с обща стойност 389 737,88
лева, като за партньор е посочена Община
Казанлък. Приложена е декларация за получени минимални и държавни помощи от
Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък, с която е декларирано, че пълната сума
от минимална помощ – de minimis, получена до момента през текущата финансова
година и предходните две фискални години е за 2017г. – 0 евро, за 2018г. – 0
евро и за 2019г. – 0 евро. Приложена и е декларация за получени минимални и
държавни помощи от Община Казанлък, с която е декларирано, че пълната сума от
минимална помощ – de minimis, получена до момента през текущата финансова
година и предходните две фискални години е за 2017г. – 0 евро, за 2018г. – 0
евро и за 2019г. – 194 624 евро.
Проектното
предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка от Оценителна
комисия с мотив, че според декларациите за получени минимални помощи в
предходните две и настоящата бюджетна година, кандидатът и партньорите
надхвърлят допустимия максимален размер от 200 000 евро. За недопускане до техническа и финансова оценка на проектното предложение
оспорващият е уведомен и е подал възражение. Във възражението е обосновано, че Община Казанлък е получател на минимална помощ за
три данъчни години в размер на 194 624,20 евро, равняващо се на 380 646,01
лева, като отпуснатата минимална помощ за Община Казанлък е за предоставяне на
заем при облекчени условия за изпълнение на проект „Светът на траките“ по
процедура BG16RFOP001-6.002 „Развитие на туристически атракции“ на Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014-2020, а в същия списък Исторически
музей „Искра“ – гр.Казанлък не фигурира като получател на държавна помощ. Посочено е, че в декларацията за получени
минимални и държавни помощи на бенефициента на проект – Исторически
музей „Искра“ – гр.Казанлък е посочена в „Раздел 3 държавна помощ de minimis,
поискана в настоящото проектно предложение“ сумата от 194 378,79 евро, а
на партньора Община Казанлък – 4 890 евро, следователно общият размер на
исканата безвъзмездна финансова помощ от двата партньора за проект „Огнената магия
на траките“ се равнява на 199 268,79 евро. Към възражението е приложен
отговор на официално запитване от Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“
към Министерство на финансите и позовавайки се на него бенефициентът счита, че
не е налице „свързаност“ на двете предприятия – Исторически музей „Искра“ –
гр.Казанлък и Община Казанлък, по смисъла на Регламент (ЕС) №1407/2013 и
получените на държавни помощи поотделно за двете предприятие не се кумулират.
С оспореното Решение
№РА14-Р2-64/22.05.2020г. на Зам.министъра на културата и Ръководител на
Програмен оператор по Програма „Културно предприемачество, наследство и
сътрудничество“, на основание т.1 от
Заповед№ РД 09-556/09.08.2017г. на министъра на културата, изменена със
Заповеди № РД 09-252/11.04.2018г., № РД 09-98/18.02.2019г., № РД 09-
21/08.01.2020г. на министъра на културата, т.5.8.1 Административно съответствие
и допустимост на кандидата/партньора от Системи за управление и контрол на
изпълнението на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“
и т.12 от Насоки за кандидатстване по Първа покана за набиране на проектни
предложения по Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура“,
административният орган не е допуснал до етап техническа и финансова оценка проект
№ BGCULTURE-2.001-0022, с кандидат Исторически музей „Искра“- Казанлък. Като
мотиви за издаване на акта е посочено, че причина за недопускане са декларациите
за получени минимални помощи в предходните две и настоящата бюджетна години,
които сочат, че кандидатът и партньорът надхвърлят допустимия максимален размер
от 200 000 евро. По отношение на подаденото от Исторически музей „Искра“
– гр.Казанлък възражение е посочено, че
режимът на държавни помощи de minimis е регламентиран в т.14 от Насоките за кандидатстване по първа покана за
набиране на проектни предложения по резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и
култура“. Максималният размер на средства, отпускани по процедурата под формата
на минимална помощ на едно и също предприятие, не може да надхвърля левовата
равностойност на 200 000 евро за период от три бюджетни години (текущата и две
предходни бюджетни години). В Насоките изрично е предвидено, че размерът на
предоставените минимални помощи се определя като сбор от помощта, за която се
сключва договорът по покана за набиране на проектни предложения по Резултат 2
„Подобрен достъп за изкуства и култура“ и получената минимална помощ от
„предприятията, с които кандидатът/партньорът образува едно и също предприятие“
по смисъла на чл.2 § 2 на Регламент № 1407/2013 на Комисията. Съгласно отговор
на въпрос № 38 от Разяснения на Насоките, публикувани на сайта на Програмата,
част от Единния информационен портал на ФМ на ЕИП за България, както и в ИСУН
2020 и задължителни за всички кандидати, в случай че кандидатът/партньорът/ите
е/са получил/и минимална помощ, която заедно с предвидения по настоящето
проектно предложение бюджет ще надхвърли 200 000 евро за период от три бюджетни
години, предложението се отхвърля. В решението е посочено, че същото може да
бъде обжалвано в 14 -дневен срок от съобщаването му по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
При така установеното, съдът намира
жалбата за допустима по следните съображения:
Оспорването е направено от легитимирано
лице с правен интерес, против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.27, ал.4, вр. чл.34,
ал.4, т.2 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.27, ал.4, изр.2-то от ЗУСЕСИФ в случай на
прекратяване по чл.34,
ал.4, т.2 решението може да се оспорва в едноседмичен срок от съобщаването
по реда на глава
десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс. В разглеждания
случай датата на първото отваряне в ИСУН 2020 на изпратеното по електронен път
решение е 26.05.2020г. Жалбата срещу това решение е подадена до
административния орган, където е заведена с вх.№РА14-РД2-128/08.06.2020г.,
както и директно до Административен съд Стара Загора, където е заведена с
вх.№2852/05.06.2020г. По тази жалба е образувано единствено настоящото
административно дело, към което са приложени материалите, изпратени с
екземпляра от жалбата, адресирана до административния орган, както и тези
изпратени с екземпляра от жалбата, адресирана до Административен съд Стара
Загора. Поради това доводите на ответника за наличие на основание по чл.159,
т.7 от АПК за оставяне на едната жалба без разглеждане и прекратяване на
производството са неоснователни, тъй като се касае само за една жалба, подадена
в два екземпляра до органа и до съда, по която е образувано само едно съдебно
производство.
Както вече беше посочено
съобщаването на акта на жалбоподателя е извършено по електронен път на
26.05.2020г., а жалбата срещу него с дата
05.06.2020г., т.е. от момента на съобщаване на акта до момента на изготвяне на
жалбата е изтекъл период, по-дълъг от законоворегламентирания в чл.27, ал.4,
изр.2-то от ЗУСЕСИФ в 7 дневен срок. Но в случая следва да се има предвид, че
изрично в оспореното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му. Според настоящия
съдебен състав конкретният случай не може да бъде подведен под някоя от
хипотезите на чл.140, ал.1 или ал.2 от АПК, тъй като в административния
акт е указан срок на обжалване, но той е
неправилно определен от административния орган. Такава хипотеза не е нормативно
предвидена като основание за удължаване на сроковете за обжалване, поради което
на основание чл.144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В чл.62, ал.3 от ГПК е регламентирано, че когато съдът определи по-дълъг от установения в закон
срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от
съда срок, не се смята за просрочено. В аспекта на изложеното следва да се
приеме, че жалбата срещу Решение №РА14-Р2-64/22.05.2020г. на
Зам.министъра на културата и Ръководител на Програмен оператор по Програма
„Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ не е просрочена, тъй
като макар и депозирана след изтичане на законоопределелия 7-дневен срок, е
подадена в срока на оспорване на акта, посочен от административния орган.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореното Решение
№РА14-Р2-64/22.05.2020г. на Зам.министъра на културата и Ръководител на Програмния
оператор по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ е
постановено от материално компетентен административен орган. Същото е издадено
и в исканата от закона писмена форма – чл.59, ал.2 от АПК. Обжалваният акт обаче е
незаконосъобразен, тъй като не съдържа никакви правни основания и неясно са
посочени фактическите основания за издаването му. В обстоятелствената част на
решението на първо място е посочено, че според Насоките за кандидатстване размерът на предоставените минимални помощи
се определя като сбор от помощта, за която се сключва договорът по покана за
набиране на проектни предложения по Резултат 2 „Подобрен достъп за изкуства и
култура“ и получената минимална помощ от „предприятията, с които
кандидатът/партньорът образува едно и също предприятие“ по смисъла на чл.2 § 2
на Регламент № 1407/2013 на Комисията. Съгласно посочената разпоредба за целите на настоящия регламент „едно и също предприятие“ означава
всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните
взаимоотношения:
а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или
съдружниците в друго предприятие;
б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от
членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго
предприятие;
в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго
предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба
в неговия устав или учредителен акт;
г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие,
контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или
съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или
съдружниците в това предприятие. Предприятия, поддържащи едно от
взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви а) — г), посредством едно или
няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие.
В административният акт липсва обосновка по кой от посочените критерии
административният орган приема, че е налице „едно и също предприятие“ по
отношение Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък и Община Казанлък. Този
пропуск в съдържателно отношение може да се приравни на липса на мотиви на акта,
тъй като отразеното в оспорения административен акт по никакъв начин не
обосновава наличието на релевантните юридически факти, посочени в чл.2 §2 на
Регламент №1407/2013 на Комисията. Не става ясно дали административния орган
приема, че бенефициентът и партньорът по проекта следва да се разглеждат като
„едно и също предприятие“ или се касае само за партньора – Община Казанлък,
която вече е получавала минимални и държавни помощи и с помощта по процесното
проектно предложение ще надхвърли 200 000 евро. Тази неяснота препятства
съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок
безспорно компрометира законосъобразността на акта. При липсата на информация
за конкретните фактически основания, както е в разглеждания случай, съдът не
може да провери нито какво е целял органът, нито това, което фактически е
установил постига ли целта в съответствие със законовите изисквания. Безспорно
е, че няма пречка фактическите основания,
мотивирали административния орган да се произнесе с дадено решение да бъдат
изложени и отделно от самия акт в съпътстващите го документи, подготвящи
неговото издаване, дори допълнително в уведомителното писмо до лицето – адресат
на акта или в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща до съда, ако
изхождат от същия административен орган, който е издал акта (ТР № 16/1975 г. на
ОСГК). В случая това не е направено, въпреки че в
разглеждания случай доводи за неяснота относно приложението на чл.2
§2 на Регламент №1407/2013 на Комисията и липса на надвишаване на допустимия максимален размер от 200 000
евро, са релевирани още с възражението на бенефициента, преди издаването на
индивидуалният административен акт. Посочените пороци на
административния акт по чл.146, т.2, вр. чл.59, ал.2, т.4 от АПК съществено
затрудняват по-нататъшната проверка за съответствие с материалноправните
разпоредби и съответствие с целта на закона (чл.146, т.4 и т.5
от АПК).
На следващо място в
обстоятелствената част на оспорения акт е посочено, че режимът на държавни помощи de minimis е регламентиран в т.14 от Насоките за кандидатстване по първа покана за
набиране на проектни предложения по резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и
култура“, като максималният размер на средства, отпускани по процедурата под
формата на минимална помощ на едно и също предприятие, не може да надхвърля
левовата равностойност на 200 000 евро за период от три бюджетни години
(текущата и две предходни бюджетни години). Изложени са съображения, че съгласно
отговор на въпрос № 38 от Разяснения на Насоките, публикувани на сайта на
Програмата, част от Единния информационен портал на ФМ на ЕИП за България,
както и в ИСУН 2020 и задължителни за всички кандидати, в случай че
кандидатът/партньорът/ите е/са получил/и минимална помощ, която заедно с
предвидения по настоящето проектно предложение бюджет ще надхвърли 200 000 евро
за период от три бюджетни години, предложението се отхвърля. Действително
посочените разяснения на ОУ са задължителни за всички участници в процедурата
по силата на чл.26, ал.8 от ЗУСЕСИФ. От друга страна обаче в т.14 от Насоките
за кандидатстване (л.29) е посочено, че при
подготовката на проектното предложение по настоящата процедура трябва да имате
предвид, че за минимална помощ за кандидата ще се счита целия размер на
исканата безвъзмездна финансова помощ. В случай, че по проекта се предвижда
партньор/и да разходват средства за трудови възнаграждения, същите ще се считат
за минимална помощ на съответния партньор/и и следва да бъдат заложени във
Формуляра за кандидатстване, секция 3 „данни за парньора“, поле „финансово
участие“. В подаденото от Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък
проектно предложение срещу посочения реквизит „данни за партньора“ е отразена
сума 0.00 лева, но в секция 5 „Бюджет“,
полета „Разходи за персонал“ – „възнаграждения“ – за „координатор – Община
Казанлък“ е предвидено възнаграждение от БФП в размер на 3 637,84 лева, за
„юрист“ – възнаграждение от БФП в размер на 2 288,32 и за „Административен
координатор“ – възнаграждение от БФП в размер на 3 637,84 лева. При тези
данни и с оглед регламентацията в т.14 от Насоките за кандидатстване, относно
разходването на средства за трудови възнаграждения от партньора, които ще се
считат за минимална помощ за именно за партньора, както и предвид декларираното
обстоятелство от Община Казанлък, че пълната сума от минимална помощ –
de minimis, получена до момента през текущата финансова година и предходните
две фискални години е за 2017г. – 0 евро, за 2018г. – 0 евро и за 2019г. – 194
624 евро, не става ясно как административния орган е достигнал до извод, че се
надхвърля левовата равностойност на 200
000 евро за период от три бюджетни години по отношение на партньора Община
Казанлък. Посочените от административния орган общи факти относно режимът на
държавни помощи de minimis не могат да бъдат обвързани наличието на
основания за недопускане до етап техническа и финансова оценка на проектното
предложение, обективирано в диспозитива на акта. Налице е порок във формата на
акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, самостоятелно обуславящ отмяната му като
незаконосъобразен.
Отделно от това административният
орган е формирал и неправилен диспозитив на оспорения акт. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.2 ЗУСЕСИФ, процедурата чрез подбор се извършва на два етапа: а)
оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова
оценка. Процедурата по чл.34, ал.2 ЗУСЕСИФ е приложима за първия етап от оценката на проектните
предложения, при която не се проверява по същество качеството на самото
проектно предложение, а допустимостта на кандидата и на проектното предложение.
Разпоредбата на чл.34, ал.4, т.2 от ЗУСЕСИФ предвижда два варианта на
произнасяне на ръководителят на управляващия орган: 1. връщане проектното предложение за
техническа и финансова оценка; 2. прекратяване производството по отношение на
кандидата. В случая административният орган не е върнал проектното предложение
за техническа и финансова оценка, но не е и прекратил производството по
отношение на кандидата, а е постановил решение, с което не е допуснал до етап
техническа и финансова оценка проекта. Действително, така формулирания
диспозитив се явява непрецизност и не представлява самостоятелно основание за
отмяна на акта, но посоченото обстоятелство следва да се съобрази от
административния орган след връщането на преписката за ново произнасяне.
В заключение следва да се
отбележи, че освен липсата на конкретни фактически основания в оспореното
решение липсват и каквито и да е правни основания.
Не е посочена правна норма, която според административния орган служи за
основание проектното предложение да не бъде допуснато до техническа и финансова
оценка. Липсата на изписана правна квалификация е порок, който не може да бъде
преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание
волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му
засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол.
Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да
предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е
постановил акт с определено съдържание.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата се явява основателна и като такава следва
да се уважи, а оспорения административен акт да се отмени поради наличие на
отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Административната преписка
по оспорения акт следва да се върне на административния орган, за ново
произнасяне по депозираното от Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък проектно
предложение рег.№BGCULTURE-2.001-0022 за
изпълнение на Проект „Огнената магия на траките“, финансиран от Финансовия
механизъм на европейското икономическо пространство 2014-2021г. Програма РА14
„Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, съобразно изложените
мотиви в съдебния акт. При новото произнасяне административния орган следва да
изложи конкретни фактически съображения, че с размера на исканата безвъзмездна
финансова помощ ще се надхвърли левовата равностойност на 200 000 евро за
период от три бюджетни години по отношение на партньора – Община Казанлък или
че Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък и Община Казанлък са „едно и също
предприятие“ по смисъла на чл.2 §2 от Регламент №1407/2013г. на Комисията. Едва
при обосноваване на една от тези две хипотези, които алтернативно представляват
основания за недопускане до етап техническа и финансова оценка на проектното
предложение, административният орган следва да прекрати производството по
отношение на кандидата, а в противен случай – следва да върне проектното
предложение за техническа и финансова оценка.
Жалбата срещу оспорения административен
акт е депозирана директно до Административен съд Стара Загора, като при
определяне на размера на държавната такса все още не е била представена
административната преписка по издаването на акта. Предвид на това съдът е
определил държавна такса в размер на 50 лева, внесена от жалбоподатателя, като с
оглед кратките срокове за произнасяне в производства от категорията на
настоящото, не е оставил повторно жалбата без движение до заплащане на пълния
размер на дължимата такса. Съгласно чл.26, ал.7 от ЗУСЕСИФ, при оспорването на
индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се
събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 0,8 на сто
от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният
интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. За производства по
глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс и за производства
по частни жалби пред Върховния административен съд се събира пропорционална
такса в размер 10 на сто от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко
от 100.00 лв. Материалният интерес в случая се определя от размера на исканото
финансиране, което, видно от проектното предложение, възлиза на 389 735,88
лева и с оглед горепосочените законови разпоредби таксата следва да е в размер 389,74
лв. При така установеното съдът намира, че следва да осъди жалбоподателят да
заплати допълнително държавна такса в размер на 339,74 лв.
При този изход на делото и при изрично
направено с жалбата искане, на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в размер на 889,74лв., от които 389,74 лв., представляващи определена
и присъдена за внасяне държавна такса от страна
на жалбоподателя, както и 500 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна помощ и защита №0215951/04.06.2020г.
Водим от горното и на основание
чл.200, ал. 1, предл. второ от АПК във вр. с чл.27, ал.4 от ЗУСЕСИФ и чл.143,
ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора, VIII състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение
№РА14-Р2-64/22.05.2020г. на Зам.министъра на културата и Ръководител на Програмния
оператор по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, с което не е допуснат до етап техническа и финансова оценка
проект № BGCULTURE-2.001-0022, с кандидат Исторически музей „Искра“- Казанлък.
ИЗПРАЩА преписката по административния акт на Зам.министъра на
културата и Ръководител на Програмния оператор по Програма „Културно
предприемачество, наследство и сътрудничество“, за ново произнасяне по
депозираното от Исторически
музей „Искра“ – гр.Казанлък проектно предложение рег.№BGCULTURE-2.001-0022 за
изпълнение на Проект „Огнената магия на траките“, финансиран от Финансовия
механизъм на европейското икономическо пространство 2014-2021г. Програма РА14
„Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, съобразно изложените
мотиви в съдебния акт.
ОСЪЖДА Министерство на културата, да заплати на Исторически
музей „Искра“ – гр.Казанлък, Булстат: *********, представлявано от директора М.М.К., деловодни разноски в размер на 889,74
(осемстотин осемдесет и девет лева и 74 ст.) лева.
ОСЪЖДА
Исторически музей „Искра“ – гр.Казанлък, Булстат: *********, представлявано от
директора М.М.К., да заплати по
сметка на Административен съд Стара Загора допълнително държавна такса в размер
на 339,74 (триста тридесет и девет лева
и 79 ст.) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от неговото съобщаване, чрез Административен съд Стара
Загора, пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: