О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
Кюстендил 19.03.2019 г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното
заседание на деветнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
При
секретаря Галина Кирилова и с участието
на прокурора от КнОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ, като разгледа докладваното от съдия
Цекова ЧНД № 125/2019 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.
437 и сл. НПК. Образувано е по МОЛБА за УПО на лишения от свобода В.А.К., ЕГН **********,
получена с писмо вх. № 1896/13.03.2019
г. Към молбата са приложени: Справка за лишения от свобода със становище на затворническата
администрация по молбата за УПО, План на присъдата, Скрининг
за риск от вреди, Първоначален доклад и досието на осъдения.
Представителят на пенитенциарното
заведение ю.к. Г.изрази становище за неоснователност на молбата по изложените в
справката и развити в о.с.з. съображения
за липса на достатъчно доказателства
за настъпило трайно поправяне на осъдения предвид констатираните проблемни
зони.
Прокурорът изрази становище за неуважаване
на молбата за УПО.
Защитникът на осъденото лице адв.Е.В.пледира
за уважаване на молбата за УПО поради наличие на предпоставките за това – изтърпял е много повече от половината от
наказанието - повече от 18 години и изтърпяното до момента наказание е довело
до промяна в поведението му, изразено в доброволно записване и участие в учебен
процес, липса на наказания и така постигнатите промени при едно евентуално УПО
с определяне на изпитателен срок ще проличи отношението му към обществото и постигнатите положителни
промени.
Осъденото лице изрази съгласие с
пледоарията на защитника си. Като последна дума заяви, че иска да бъде
освободен условно предсрочно.
Съдът, след преценяване на доводите на
страните заедно с доказателствата по делото, намери молбата за неоснователна,
като прие следното от фактическа и правна страна:
С така изпратената до съда молба чрез началника
на затвора е изпълнено изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ
бр.13/2017 г./, молбата изхожда от надлежно легитимирано за подаването й
лице и ще се разгледа по същество.
След обсъждане на всички налични
доказателства по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 439 а НПК
съдът, след преценяване на доводите на страните заедно с доказателствата
по делото, намери молбата за неоснователна, като прие следното от фактическа и
правна страна:
За л.св. В.А.К., ЕГН-**********
е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, със средно
образование, без професия, неженен, категория -РЦ.
Постъпил
в затвора гр. Бобов дол на 07.12.2001 г.; преведен в затвора гр. Ловеч на 23.03.2004 г.; върнат обратно в затвора гр. Бобов дол на 29.04.2004 г.;
преведен в затвора гр. София на 04.01.2007 г.; върнат обратно в затвора гр. Бобов дол па 06.07.2009
г.; преведен в затвора гр. Ловеч на
31.03.2011г.; върнат обратно в затвора гр. Бобов дол на 09.06.2011г.
Понастоящем изтърпява едно общо най-тежко наказание в размер на 20 години. лишаване от свобода, при „строг" режим, постановено на основание чл.25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК с Протоколно определение от 30.01.2007 год. по ЧНД № 969/2006
г. на Кюстендилски окръжен съд и определено измежду
наказанията, наложени.му с влезли в законна сила присъди,
както следва:
1. С Присъда № 264 от 28.03.2003 год. по НОХД
№ 744/2000г. на Районен съд Дупница, осъден на 1 година
и 1 месец лишаване от свобода, за престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, пр.1 ~во, 2-ро и 3-то, т.З, вр. с чл. 346, ал.1 от НК, за
деяние извършено на 04/05.12.1999 год.; осъден на 1
година и 1 месец лишаване от свобода, за престъпление по чл. 346, ал.2, т.
1, пр. 1-во и 2-ро, т.2; пр. 2-ро и 3-то, т.З, вр. с чл. 346, ал.1
от НК, за деяние извършено на
04/05.12.1999год.; осъден на 1 година лишаване от свобода, за престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, пр. 1-во и
2-ро,т.2, пр.2-ро и 3-то, т.З, вр. с чл. 346, ал.1 и чл. 18, ал.1 от НК, за деяние извършено на
04/05.12.1999 г; на основание чл. 23, ал. 1 от НК се определя едно общо най-тежко наказание в размер
на 1 година и 1 месец лишаване от свобода, при първоначален
„строг" режим; осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 29, ал.1,
б."а" от НК, за деяние извършено
на 04/05.12.1999 г.; осъден на 8 месеца лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1,
вр. с чл. 29, ал.1, б."а" от НК, за деяние извършено на 04/05.12.1999
год.
Наказанията за последните две престъпления по чл. 196, ал.1, т.1 от НК са постановени да се изтърпяват поотделно, съгласно
редакцията на чл. 26, обнародва в ДВ бр. 62/1997 г.
На основание чл. 59, ал.З от НК е приспаднато задържането по мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от 11.12.1999 год. до 07.07.2000
год. - 6 мес. и 26 дни.
С Решение от 23.12.2003 год. по НОХД №
393/2003 г. на Кюстендилски окръжен съд се констатира, че първоинстанционния
съд неправилно не е приложил изцяло разпоредбата
на чл. 23, ал.1 от НК, като е постановил отделно изтърпяване на последните две наказания „лишаване от свобода" и
следователно К. следва да изтърпи най-тежко
наказание, измежду всички наложени такива, а именно „лишаване от свобода"
за срок от 1 год. и 6 мес. при
първоначален „строг" режим, поради окето е изменена Присъда №
264 от 28.03.2003 год. по НОХД № 744/2000г. на Дупнишки районен съд и на основание чл.23, ал.1 от НК е наложено най-тежкото
наказание „лишаване от свобода", а именно в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, при
„строг" режим; присъдата е
влязла в законна сила на 29.01.2004 год.
2. С Присъда № 32/16.06.2005 год. по НОХД №
453/2003 г. на Окръжен съд, осъден на 20 години
лишаване 01 свобода, за престъпление но чл. 116, ал.1, т. 5,6, пр.1,2 и 3,т.11, пр.1,
вр. с чл. 115, вр. с чл.29, ал.1, б."а" от НК, за деяние извършено на
07.09.2001год.; осъден на 12 години
лишаване от свобода, за престъпление по чл. 131а, нр.1,вр. с чл.131л.5, вр. с чл.128, ал.1, вр. счл.
29, ал.1, б.Т1а", вр. с чл. Зо, 3 7 и 54 от НК, за деяние
извършено на 07.09.2001год.; осъден на 8 години лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 330, ал.1, вр. с чл. 36, 37 и 54 от НК; за
деяние извършено на 07.09.2001 год.; на основание чл. 23, ал. I от НК се определя едно общо най-тежко наказание в размер на 20 години лишаване от
свобода, при „усилено строг" режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварително
задържане по мярка за неотклонение
„задържане под стража", считано от 07.09.2001 год.
Решение № 41 от 15.03.2006 год. по ВНОХД
№ 1454/2005 г. на Софийски апелативен
съд, НО, 6-ти състав е потвърдена изцяло Присъда № 32/16.06.2005 г. по НОХД № 453/2003 г. на Кюстендилски окръжен съд.
С Решение № 854/25.10.2006 г/по КД № 461/2006
г. на Върховният касационен съд на Република България, първо
наказателно отделение е оставено в сила Решение № 41 от 15.03.2006 год. по ВНОХД № 1454/2005 г. на Софийски апелативен
съд, НО, 6-ти състав.
Присъдата е влязла в законна сила
на 25.10.2006 год.
От 01.06.2009 год. ( на основание изменения в ЗИНЗС), режима му е променен
от „усилено строг" на „строг" режим.
Начало па наказанието: 07.09.2001 год.
Лишеният от свобода по време на престоя му в
пенитеницарното заведение е наказван както следва: със Заповед № 23
5/27.03.2014г. на осн. чл. 101 ,т.7 от ЗИНЗС „изолиране в
наказателна килия" за срок от 7 дни; със Заповед № 461/07.08.2014г. на
осн. чл. 101,т.7 от ЗИНЗС с „изолиране в наказателна килия" за срок от 10 денонощия; със Заповед № 409/16.07.2015г. на осн. чл. 101,т.7 от ЗИНЗС с „изолиране в наказателна килия" за срок
от 3 денонощия; заповед № 576/01.10.2015г. на осн. чл. 101,т.1 от ЗИНЗС с „писмено предупреждение"; заповед № 699/03.12.2015г. на осн.
чл. 101,т.5 от ЗИНЗС с „лишаване от хранителна пратка" за
срок от 3 месеца; със Заповед №
76/28.01.2016г. на осн. чл. 101, т.2 от ЗИНЗС „извънредно
дежурство по поддържане на чистота" за срок от 7 дни; заповед № 312/16.06.2016г. на осн. чл. 101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в
наказателна килия" за срок от 3 денонощия; със Заповед № 451/16.09.2016г. на осн. чл.
101,т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия" за срок от
10 денонощия; със Заповед №
428/01.06.2017г. на осн. чл.101,т.5 от ЗИНЗС
„лишаване от хранителна пратка" за срок от 3 месеца; със Заповед №
927/23.11.2017г. на осн. чл. 101,т.2 от ЗИНЗС „извънредно дежурство по
поддържането на чистотата и хигиената" за срок от 7 дни;
със Заповед № 9/04.01.2018г. на осн. чл. 101, т.2 от ЗИНЗС „извънредно дежурство по поддържането на чистотата" за срок от 7
дни.
Лишеният от свобода е диспансеризиран към МЦ на
затвора с диагноза-„Личностово разтройство с черти на емоционална
нестабилност и диссоциалност", злоупотреба с
психоактивни вещества, медикаменти и алкохол. Периодично е изпращан за лечение към психиатрично отделение към затвора гр.Ловеч.
През престоя си в местата за лишаване от свобода са регистрирани редица нарушения на правилата и реда в
затвора. Наказван многократно, активен участник в субкултурата
на затвора. Зависим от психоактивни вещества, въвлича се често във възмездни
сделки, прибягва до себеувреждания - гладни стачки,
поглъщане на предмети и др.
Със Заповед № 206/08.03.2018г. и на осн.чл.60 от ЗИНЗС, вр. с чл.38, ал.1 от
ППЗИНЗС с настаняван в обособено помещение
за МСИР в първа група, приемна, като със
Заповед № 503/19.06.2018г. престоя му е продължен. През месец юли л.св. К. изразил желание да се върне във групата си и със
заповед № 571/13.07.2018г.на началника на
затвора е настанен във втора група за до изтърпяване наказанието си лишаване от
свобода.
Настанен в 4-то спално помещение от м.07.2018г.
Предвид изразено желание да бъде записан за ученик, с цел
запълване свободното време и повишаване грамотността е записан за ученик в пети клас през учебната 7.018/2019г. Посещава училище,
като има случаи на регистрирани безпричинни отсъствия.
Поведението му се следи, подпомаган е при възникване на
напрежение, съдейства му се за разрешаване на проблеми от всякакво естество. Показва стремеж за промяна, отнася се с необходимото уважение към
пенитенциарния персонал. Мотивиран да продължи
образованието си и е насърчаван за включване в спортни и културно масови
мероприятия. До този момент не е изразил желание
за включване в организирани мероприятия.
Първоначалната оценка на риска от рецидив на
правонарушителя по методиката ОАЗ-уз е определен като висок - 97т. Зони с дефицит -
настоящо правонарушение; криминално минало;
отношение към правонарушението; образование и обучение; начин на живот и
обкръжение; злоупотреба с алкохол; емоционални проблеми и умение за мислене. Поетапно редуцирана до 94т. При
настоящото атестиране е снижена с 1 пункт в зоната- начин на живот и обкръжение
- изразяващо се в желание за запълване свободно време с училище и участие в организирани мероприятия. Проблемни зони
остават : настоящо правонарушение;
криминално минало; отношение към правонарушението; образование и
обучение; управление на финансите и доходите; начин на живот и обкръжение; злоупотреба с алкохол; емоционални
проблеми и умения за мислене.
Ресурсите
на лишения от свобода са предимно в позитивна подкрепа от близките му и ангажирането му с учебна дейност.
Рискът от вреди за самият него, обществото и
останалите лишени от свобода е висок, имайки предвид
регистрирано автодестуктивно поведение, нарушаване на правилата и реда в затвора, допускайки редица дисциплинарни нарушения,
настоящо осъждане, а за пенитенциарния персонал - среден.
Корекционната
работа с л.св. В.К. продължава в посока спазване на реда и
дисциплината в затвора, спазване на правилата и задълженията регламентирани в ЗИНЗС и ППЗИН36,
подпомагане, насърчаване и мотивиране за преосмисляне на поведението.
В плана на присъдата от 23.10.2018 г. са
заложени дефицитни зони: настоящо правонарушение и отношението към него,
криминално минало, образование и обучение; начин на живот и обкръжение;
злоупотреба с алкохол; емоционални проблеми и
умения за мислене и той е с продължителност 6 месеца.
Тази фактическа обстановка се установява от
приложените доказателства: Справка за лишения от свобода със становище на затворническата
администрация по молбата за УПО, План на присъдата- първоначален, Скрининг
за риск от вреди, Първоначален доклад и досието на осъдения.
Към
днешна дата остатъкът от наказанието ЛС е 1 година 9 месеца 6 дни.
От
така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо кумулативно
да са налице две предпоставки: осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне и да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 2/3 от
наказанието си. Втората предпоставка по отношение на К. е налице към настоящия момент. Към днешна дата
остатъкът от наказанието ЛС е в размер на 1 година 9
месеца 6 дни, видно от актуалната справка за правното му положение.
Съгласно
чл.439 а НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения
по време на изтърпяване на
наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на
осъдения следва да се формира от поведението му по време на престоя в
пенитенциарното заведение въз основа
на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без
съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.
Въпреки
формалното наличие на едната предпоставка съдът, като прецени наличните
доказателства за предмета на настоящото осъждане, вида на предходните осъждания
и времето на пребиваване на
осъдения в затвора, както и цялостното му поведение по
време на изтърпяване на наказанието, констатираните дефицитни зони и риска от
рецидив и вреди счита, че все още не са
налице достатъчно убедителни
доказателства, за да се приеме, че л.св. К. е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне по см. на чл.70 ал.1 т.1 НК. Безспорно липсата на наложени
наказания след последното му наказване със Заповед от 4.01.2018 г. до настоящия
момент и участието в учебния процес са
положителна характеристика за осъдения. Но това според съда все още не е
достатъчно за допускане на неговото УПО. Защото спазване на правилата в затвора
е задължение, а не привилегия на лишените от свобода, която да бъде основание
за УПО и периодът от 1 година без наказания на фона на изтърпяните 17 години
преди това, когато е бил многократно наказван, не дават основания за настъпила
в достатъчна степен позитивна промяна, че да се допусне УПО..
И това е така, защото: Наказанието, което изтърпява в
момента, е най тежкото общо наказание измежду наложените му наказания „лишаване
от свобода” по 2 присъди за престъпления по
чл.196,
ал.1, т. 1, вр. с чл.29, ал.1,б.”а” НК,
чл.346 ал.1 Нк и настоящата присъда, като общото наказание по нея е определено
по чл.23 ал.1 НК измежду трите наказания ЛС за три отделни престъпления: по чл.116 ал.1
т.5,6 пр.І, ІІ и ІІІ, т.11 пр.І вр. с чл.115 ал.1 НК вр. с чл.29 абл.1 б.”а” НК,
по чл. 131 а пр.І вр. с чл.131 т.5 вр. с чл.128 ал.1 Нк и по чл.330 ал.1 НК.
Рискът от рецидив е снижен от 97 т. на 94 т., но
остава в рамките на високия.
Очертаните в
изготвения Текущ доклад от 23.10.2018 г. проблемни зони са няколко и според
съда са сериозни: настоящо правонарушение и отношението към него, криминално
минало, образование и обучение; начин на живот и обкръжение; злоупотреба с
алкохол; емоционални проблеми и умения
за мислене настоящо правонарушение и отношението към него, умения за мислене,
управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение.
Прави
впечатление, че предходното осъждане, както и настоящото, са все за тежки умишлени престъпления с
висока степен на обществена опасност.
Този факт , както и многобройните наказания
на л.св. К. в пенитенциарното заведение за периода до 4.01.2018 г. и
констатираните дефицитни зони мотивират съда да приеме, че
индивидуално-корекционната работа с осъдения следва да продължи по правилата на
прогресивната пенитенциарна система, за постигане на набелязаните в плана на
присъдата цели и задачи по тях и преодоляване на констатираните дефицитни зони
и рискови фактори. Остатъкът от наказанието в размер на 1 година 9 месеца 6 дни
не е голям на фона на цялостното наложено наказание от 20 години и изтърпяната
част от него в размер на малко повече от 18 години. Но от друга страна този
остатък в размер на 1 година 9 месеца съвсем не е малък срок, в който при
продължаване на работата с осъдения по правилата на пенитенциарната система би
могло да се постигне неговото поправяне, както и продължаване на образованието
му.
По изложените съображения съдът следва да
остави молбата на л.св.В.К. за УПО без уважение. С горното изложение съдът даде
отговор защо не приема за основателни
защитните доводи за основателност на молбата за УПО.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440,
ал.1 и 2 НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл.
70, ал. 1 НК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода В.А.К., ЕГН **********
за условното му предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му с Протоколно определение от 30.01.2007 г. по ЧНД № 969/2006
г.на Окръжен съд-гр.Кюстендил наказание”лишаване от свобода” за срок от 20
години, в размер на този остатък
към днешна дата от 1 година 9 месеца 6
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и
протестира по реда на глава ХХІІ НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред
САС.
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на администрацията на затвора, както и лично на
осъденото лице В.А.К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: