№ 304
гр. Варна, 24.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора А. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600308 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим В. С. Р., уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв.К. В. К. от АК – БУРГАС ,
надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Жалбоподател-подсъдим Г. Д. С. , уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв.В. Д. Т. от АК - СОФИЯ,
надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Адв.А. П. П. от АК - СОФИЯ, уведомена, не се явява.
АДВ.Т.: - Адв.П. няма да се явява, за съжаление е болна.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: - Днес ще ме защитава адв.Т..
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П..
Вещото лице С. Д. С., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят А. А. Г., нередовно призован, не се явява, не се води.
Свидетеля Т. С. Т., нередовно призован, води се в съдебно заседание.
СЪДЪТ отстранява свидетеля Т. Т. от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Т.: – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Страните заявиха, че са получили препис от изготвената допълнителна
експертиза.
В.Л.С. Д. С.: - Със снета по делото самоличност. Предупреден за
наказателната отговорност по чл.291, ал.1 от НК. Обещава да даде
заключение по съвест и разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
допълнителната експертиза, изготвена от вещото лице.
В.Л.С.: – Поддържам изготвеното заключение, дал съм отговор според
въпросите, които са направени.
АДВ.Т.: - Във връзка с изготвеното от Вас допълнително заключение,
което сте депозирали на 19.10. Вие кой период сте обхванали от Вашата
проверка, въз основа на който сте заключили, че са налице обстоятелства, че
фирма „Акрополис 63“ следва да бъде в обявена в неплатежоспособност ?
В.Л.С.: – Както ми беше поставена задачата трябваше да разгледам
периода до 31.12.2016 година, като се съобразя и с приходите и разходите и
движенията през 2017 година. Изводът е направен към 31.12.2016 година.
АДВ.Т.: – Казахте, че сте се съобразили с приходната и разходната част
през 2017 година, бихте ли обяснили, след като извършихте обстойна
проверка на приходната и разходната през 2017 година, установихте ли в
дружеството да е имало активи ?
В.Л.С.: – През 2017 година и по-конкретно през месец април е придобит
апартамент, който е дълготраен актив, в баланса би следвало да се запише
като такъв.
АДВ.Т.: – А на каква стойност ?
СЪДЪТ обръща внимание, че на този въпрос е отговорено в
заключението на вещото лице.
АДВ.Т.: - Считам, че неточно е определена сумата, на която е придобит,
т.к. в крайна сметка има и последваща сделка и би следвала да бъде
2
изследвана и стойността на която апартамента е придобит. Може ли да обясни
вещото лице този актив на каква стойност е бил реализиран ?
В.Л.С.: – На каква стойност е бил продаден, през 2020 година публичен
изпълнител продава този апартамент на стойност 28 282 лева.
АДВ.Т.: – След като сте се запознали с финансовата, приходната и
разходна част за 2017 година и наличието на такъв актив можете ли да дадете
категорично заключение, че дружество „Акрополис 63“ е спряло да плаща
през процесната 2017 година ?
В.Л.С.: – Както съм посочил в заключението дружеството не е спирало
да плаща, а е платило задължения към НАП.
АДВ.Т.: – С категоричност можете ли да ни отговорите следвало ли е
дружеството да бъде обявено в несъстоятелност от неговия управител поради
наличието на неплатежоспособност ?
В.Л.С.: – Това към 31.12.2016 година ?
АДВ.Т.: - Това след като сте съобразили при проверката си приходната
и разходна част от 2017 година.
В.Л.С.: - Смятам и както съм изготвил и заключението, че към
31.12.2016 година би следвало да бъде обявено в несъстоятелност, поради
обстоятелството, че както съм посочил дружеството е било към този момент
свръхзадължено. Целия размер на имуществото не е било достатъчно за
покриването на задълженията към кредиторите.
СЪДЪТ: – Има ли разлика между неплатежоспособност и
свръхзадълженост ?
В.Л.С.: – В ТЗ е посочено, че трябва да е изпълнено едно от тези две
условия или да е свръхзадължено или да е изпаднало в неплатежоспособност
дружеството. Това са две различни хипотези, като в закона е посочено или, а
не и.
СЪДЪТ: – Може ли в конкретния случай да се съсредоточите само
върху неплатежоспособност ?
В.Л.С.: – Ако изследваме неплатежоспособността, както съм посочил,
коефициентите за общата ликвидност са по-високи стойности от заложената
референтна стойност, което ще рече, че дружеството не попада в тази
хипотеза за неплатежоспособност, а попада в хипотезата на
3
свръхзадълженост.
СЪДЪТ: - След изследване на коефициентите за ликвидност не е
налице неплатежоспособност, а е налице другата хипотеза -
свръхзадълженост, така ли трябва да разбираме ?
В.Л.С.: – Точно така.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: – Вие казвате, че дружеството „Акрополис“ дължи
на Делукс имоти пет хиляди и няколко лева, така ли е?
В.Л.С.: - Според предоставената счетоводна информация това е така.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: - Сумата е 5 498 лева, това е фактура от 12.11.2014
година. В службата по вписвания един ден по-късно „Делукс имоти“
прехвърля 152 000 лева под формата на два апартамента на „Акрополис“,
един ден по-късно и това е с нотариален акт, в който е записано:
„прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг“.
Значи „Делукс имоти“ дължи 152 000 на „Акрополис“ един ден по-
късно и тя не си спира петте хиляди лева. Когато изповядвахме сделката
нотариуса ни пита всичко ли е платено и тези 5000 лв. бяха приспаднати.
Твърдя, че тези 5000 лева са изплатени и нямам дълг.
Въпросът ми към вещото лице е - Защо и от къде я има тази фактура,
къде съществува ?
В.Л.С.: - Баланса на дружеството изготвен към 31.12.2016 година в
групата на „задължения към доставчици“ е посочена сумата шест в хиляди
лева. При направена разшифровка от счетоводителя на дружеството под тази
сума 6000 стои точно тази фактура, която е посочена от 2014 година. Не мога
да отговоря защо и как е включена, но това е официален отчет, който е
публикуван в ТР и аз съм го ползвал същия.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: – Нормално ли е тогава един ден по-късно, при
изповядване на сделка да не се спре задължението от „Акрополис“ към
„Делукс имоти“.
Ако този дълг на „Акрополис“ не съществува по какъв начин ще
изглежда заключението на вещото лице, как ще се отрази това на
заключението на вещото лице и как ?
В.Л.С.: – Коефициентът на обща ликвидност така или иначе е по-голям
4
от единица. Дори и да намалим с тази сума, той ще си остане също по-голям,
даже ще бъде с по-голяма стойност, което е благоприятно за дружеството.
Всъщност на платежоспособността няма да се отрази. При
свръхзадължеността там би се намалило.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: – В крайното заключение на експертизата Вие
казвате, че свръхзадължението е с 11 000 лева., моята свръхзадлъжнялост с
„Акрополис“ е 11 000 лева. Това е към края на експертизата, в заключението
на експертизата.
В.Л.С.: – Да, така е.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: - Вие взехте ли под внимание активите от фактура
от януари месец 2017 година.
В.Л.С.: – Не мога да се съглася, че трябва да променям заключението
си, при условие, че съм работил с официални документи, подписани от
управителя на дружеството и това е публикувано в ТР.
Тези въпроси, ако ги приемете, бих Ви отговорил, при условие, че
намалим с тези суми, но постоянно да намаляме задължението, при условие,
че има публикувани официални баланси, не виждам защо и как да се прави, те
се подписани от управителя.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи заключението по ССчЕ, както и
допълнението към него, като на вещото лице следва да бъде изплатено
възнаграждение, съгласно посоченото в справките-декларации, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
изготвената ССчЕ, ведно с допълнителната такава.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице С. Д. С. в размер на
447.30 /четиристотин четиридесет и седем лева и 0.30 ст./ лева за
изготвената ССчЕ и 127.80 /сто двадесет и седем лева и 0.80 ст./ , ОБЩО:
575.10 /петстотин седемдесет и пет лева и 0.10 ст./ , съгласно представените
справки – декларации, както и пътни разноски в размер на 64.96 /шестдесет и
четири лева и 96 ст./ Издаден РКО.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля.
5
СВИД.Т. С. Т.: - роден на 21.03.1973 година, в град Дупница, живущ в
град Дупница, неженен, осъждан за побой с наложено наказание от 2 години,
с основно образование, без родство с подсъдимите. Предупреден за
наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Обещава да говори
истината.
Имам две деца, живеят при мен.
Аз работя като строител.
Виждал съм ги и двамата подсъдими.
В. ме взе на работа при него в Несебър и Равда, тогава работех като
строител. Зидахме прегради, строежа беше хотел. Не зная как се казва хотела,
в който работихме, кой се интересува от това нещо.
Имахме трудов договор, не помня как се казваше фирмата.
Веско ми плащаше всяка седмица в петък и събота в брой.
Там работех около месец. Ние правихме само зидария. Строежа беше
среден, на 4 - 5 етажа, зидахме до последния етаж. Свършихме си работата и
си тръгнахме.
Работил съм и след този случай, работил съм по София с него и пак той
ми плащаше.
АДВ.К.: - Как Ви плащаше В. по банков път или в брой ?
СВИД.Т.: - В. ми плащаше в брой.
АДВ.К.: - Какви са впечатленията ти за Г. С., виждал ли си него на
обектите ?
СВИД.Т.: - Виждал съм ги как си говорят двамата. Мен не ме
интересуваше такива работи какво си говорят. Аз не знаех какъв е, виждам, че
се познаваха двамата и си говориха. Аз имах уговорка само с В.. Плащаше ми
се на квадратен метър, за завършена работа, примерно колко квадрата съм си
направил, толкова ми плащаше. Бригадата ни беше от 4-5 човека, К. беше,
Пламен, Наско и някой друг беше, не помня, това е преди пет години поне.
АДВ.К.: – Имаш ли спомен дали си подписвал някакви документи
докато си работил за В. ?
СВИД.Т.: – Значи на трудов договор съм се подписвал, друго нищо.
АДВ.К.: - Имаш ли спомен за името на фирмата, коя фирма те беше
6
наела тогава ?
СВИД.Т.: – Не помня името на фирмата, Бул строй ли беше, как беше,
нещо такова, не помня, казвам истината.
АДВ.К.: – Всички работници ли си получаваха плащанията, когато
свършите работата и как Ви плащаха всеки месец, всеки ден или всеки петък?
СВИД.Т.: – Да, всички работници си получаваха парите, плащаха ни
всеки петък.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
АДВ.К.: – Подсъдимият В. Р. желае да даде кратки обяснения по
делото.
СЪДЪТ дава възможност на подсъдимия В. Р. даде обяснения.
ЖАЛБ.-ПОДС.В. Р.: – Уважаеми съдии, искам да дам обяснения.
Аз от документи не разбирам, имам основно образование, от компютър
не разбирам, от данъци не разбирам.
Аз разбирам от строителство и от каране на такси. Това правя в
разстояние на 20 години и с това поддържам семейството си.
Имах уговорката с Г., доволен съм от него, да му доставя работници за
зидария, до колкото си спомням на хотел „Делукс“ между Несебър и Равда.
Понеже нямах книжка Наско ги караше някой път, някой път и аз отивах.
Мерихме квадратурата и ми плащаше всеки петък. По принцип работих за
него зимата или есента, защото на морето тогава се работи. Лятото работих
по София.
Документите където съм ги подписал, те се виждат, те са две фактури,
счетоводителката ми ги даде да ги подпиша, защото аз знаех, че съм
извършил тази работа като обем, а тя ги изпрати директно на счетоводството
на Г.. Тя каза, че ще се оправи.
Другото, което искам да кажа, пари от Г. съм получавал под формата
само за извършена работа, под формата на данъци или такова изобщо не
разбирам, не ми е плащал. Колкото ми е квадратурата, толкова ми е плащал.
Аз същевременно се разплащам с работниците, взимам малка печалба.
СЪДЪТ: – С колко дружества работихте ?
ЖАЛБ.-ПОДС.Р.: – Тогава съм работил само с „Мулти строй“.
7
ПРОКУРОРЪТ: – Моля да обясните за И. Д. и „Драг билд“, защо се
наложи така да се случи там ?
ЖАЛБ.-ПОДС.Р.: – И. го познавам, пак счетоводителката ни запозна,
аз ги запознах с Г..
За фактурата аз изобщо нищо не знам, те си знаят двамата - Г. и И..
Доколкото виждам от минали показания, които е дал И. те се познават. Аз с
тях нямам нищо общо. Аз имам общо за извършената работа към тази фирма,
но като данъци те си знаят.
Аз съм извършил работата, а пък И. издава фактурата, аз не съм
получил данъци. Г. и И. трябва да кажат защо И. е издал фактурата за моята
свършена работа.
АДВ.К.: – Тогава когато плащанията към „Мулти строй“ бяха
направени от фирмата на Г. по банков път как стигаха до теб, кой имаше
достъп до банковата сметка на „Мулти строй“.
ЖАЛБ.-ПОДС.Р.: – От банковата сметка нищо не е достъпно до мен,
на мен Г. ми плащаше в брой, не знам нищо за банкова сметка.
АДВ.К.: - А кой отговаряше за документацията на „Мулти строй“, за
фактурите, за осчетоводяването, за декларациите.
ЖАЛБ.-ПОДС.Р.: – Счетоводителката имаше електронен подпис,
пълномощното съм доставил на ДП, та имаше пълномощно да подава към
НАП. Г. ми плащаше на обекта в брой.
ПРОКУРОРЪТ: – Така, както казахте, че добре сте работили с Г. С.
това от кои години датира, от кога работите двамата по този начин ?
ЖАЛБ.-ПОДС.Р.: – От 2015 година може би, но не е всяка година,
само есента ме вика за 1-2 месеца. То като са три години не значи, че са
пълни три години, на морето се работи есента и зимата. Не си спомням от коя
година.
СЪДЪТ намира, че свидетеля А. А. Г. следва да бъде заличен от
списъка на лицата за призоваване поради невъзможност да бъде издирен,
призован и разпитан, както и поради факта, че обстоятелствата, които се цели
да бъдат изяснени с неговите показания бяха изяснени чрез показанията на
разпитания днес свидетел Т. Т..
Следва да се приеме като доказателство по делото представеното копие
8
от нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване свидетеля А. А. Г..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА копие от нотариален акт № 196, том III, рег.№
4209, дело № 2017 година, за покупко–продажба на недвижим имот,
представен от защитника на подсъдимия С. – лист 334 от делото.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на
допълнителни следствени действия.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, първо ще кажа, че за мен така
депозираните жалби срещу акта на Силистренския съд са неоснователни и Ви
моля да оставите същите без уважение, говоря като цяло.
Първо, аз лично се солидаризирам с доказателствения анализ, който е
бил направен от Силистренски окръжен съд, с изложените в мотивите към
присъдата съображения и с изводите, до които е достигнал този съд за
установения хаос в търговската, счетоводната, данъчната и разплащателната
документация на ЕООД „Акрополис“, както в посока сделките с неговите
възложители, така и в обратната посока към така наречените подизпълнители.
Вече от уважаемия Апелативен съд, при така проведеното съдебно
следствие бяха събрани още доказателства:
На първо място документация, която беше изискана и получена от
Еконт.
На второ място изключително подробната и прекрасно обоснована
графологическа експертиза и накрая експертизата от вещо лице С., свързано с
обвинението по чл.227б от НК.
Казано с едно изречение считам, че така събраните от уважаемия
Апелативен съд доказателства са изцяло в полза на обвиненията и
потвърждават всичко онова, което е било възприето, включително и крайното
9
решение на първоинстанционния съд.
В случая за мен става въпрос за една класическа схема за грубо казано
източване на ДДС, т.е. за спестяване на такъв данък от страна на ЕООД
„Акрополис“, за една задружна съучастническа дейност между двамата
подсъдими при тази цел да се спестят данъци за „Акрополис“. Ясно е, че
двамата подсъдими са работили така и през предходните години, в която
връзка има не само констатации на данъчен орган, а има образувани
изпълнителни дела срещу „Акрополис“. Но за съжаление въпреки тези
ревизии, най-вече изпълнителните дела от 2014 и 2015 година, през 2016 и
2017 години, т.е. през инкриминирания период двамата подсъдими са
продължили да действат по абсолютно идентичен начин.
Аз мисля, че го казах още в първото, второто съдебно заседание по това
дело, т.к. през цялото време се акцентира на това, че имало сделки, да сделки
има, никой, според мен не спори, че е имало възложители, че те са
договорирали с „Акрополис“ в лицето на Г. С., негов управляващ и
представляващ, разбира се при условията на ЗДДС, каквито са били
възложителите и „Акрополис“, регистрирани по ЗДДС лица и, че
възложителите са си начислявали въпросния данъчен кредит, който пък
съответно се появявал като задължение като ДДС за Акрополис.
Това, че „Акрополис“ не е разполагал с работници и други нужни за
строително-монтажните дейности /СМР/, които е осъществявало по южното
Черноморие, също е установено, което е видно от всички официални
документи на фирмата.
В същото време тези СМР са били осъществени по класическата схема,
по мое мнение, като са намерени чрез подсъдимия Р. тези фирми, да ги
наречем „бушони“, които са регистрирани по ЗДДС и чрез издаване на
фактури към които от „Акрополис“ може да се декларира данъчен кредит и
съответно да се избие ДДС към възложителите. Това е тази толкова сложна
схема, която от години се прилага от съответните нарушители.
Тук специално инкриминирания период не е нито дълъг, нито
усложнен, става въпрос само за няколко фактури, само от три фирми, като
последната от сравка-декларация за февруари 2017 година, една единствена
фактура от края на януари 2017 година, издадена към „Драг билд“, там всичко
е ясно, аз няма да говоря за този период, т.к. там документите и свидетелските
10
показания са в абсолютно пълен синхрон. Видях, че пред
първоинстанционния съд е направена забележка от защитата защо на И. Д. не
е било повдигнато обвинение, ами защото тази фактура е със стойност на
ДДС под 3000 лева, съответно е неинкриминируемо това инцидентно,
единично деяние за този човек.
Предходните фактури обаче най-много са между февруари и май 2016
година с подизпълнител „Елос“ на жената на В. Р. - В.К., съответно малък
период от май месец, с друго свързано с В. Р. лице - Благой Симов, по които,
много интересно, но тези фактури, така издадени от „Акрополис“ въобще не
са били осчетоводени от насрещната страна, съответно не фигурират в
справки-декларации, така, че това автоматично води и до непризнаване на
данъчния кредит.
Според В.К., според самата нея, както е видно и от всички свидетелски
показания, включително и днес разпитания свидетел, нещата в тази фирма са
се движили изцяло от В. Р., а не от В.К..
По същия начин стоят нещата и със следващите фактури от октомври,
ноември и декември 2016 година, вече с подизпълнител „Мулти строй“, като
там видно и от графологическата експертиза две по две фактурите съответно
са подписани и неподписани от В. Р., а декемврийските са подписани от него,
октомври и ноември не, но пък за сметка на това точно те са осчетоводени, а
не декемврийските и в същото време, видно от графологическата експертиза,
която Вие назначихте и приобщихте към делото, всички договори и актове,
касаещи сделките от неподписаните от В. Р. фактури, са подписани лично от
него. Това го казвам не за друго, а защото аз скоро разбрах, че от 2011 година
насам подписа от тези фактури не е задължителен елемент на документа, но
така или иначе когато има подпис е добре той да се изследва за да установим
специално наказателно-правен план относимостта към съответното лице,
което евентуално е положило подписа.
За мен е ясно, че изцяло тази дейност на „Акрополис“, т.к. това са
услуги, набирането на работници, което е било осъществявано от В. Р., от
неговия район - Дупница, са изцяло в сферата на сивата икономика, безкрайно
много нарушения, не само счетоводни, данъчни, разплащателни, включително
и свързани със самата трудова дейност по строително-монтажни работи
/СМР/. Какви са били тези хора, до колко са умеели и как са строяли е въпрос,
11
който не касае настоящото дело, но така или иначе всички знаем, че СМР от
А до Я са дейност с източник на повишена опасност, подчинява се на
съответни правила по Правилника за безопасност на труда, специално при
СМР. Тези хора не само не са имали съответните осигуровки, трудови
ангажименти и т.н. по съответния ред, но разбира се липсват и всякакви и
спазване на останалите правила, свързани със спецификата на тази дейност.
Считам, че единната и съвкупна преценка на всички писмени
доказателства най-вече, т.к. при този род престъпни посегателства те са
водещи, включително свързани с разплащането между възложител и
изпълнител и т.н. подизпълнители, ведно с обясненията на самите подсъдими
ако щете и останалите гласни доказателства, за мен не оставят никакво
съмнение, че двамата подсъдими са осъществили акцента, основното
престъпление, което е всъщност акцент в това производство, а именно
престъпление против данъчната система.
В този смисъл считам, че всички възражения, специално по това
обвинение, са несъстоятелни и лично за мен са лишени от всякакво
основание, т.к. вината е доказана по несъмнен начин. Факта, че двамата
подсъдими са се познавали и са работили по този начин е установен,
включително преди инкриминирания период и пак казвам и въпреки
ревизионните актове и изпълнителните производства са продължили и през
2016 и 2017 година да действат така, за мен визират на престъпна упоритост
специално в тази деятелност, която е свързана в текстовете на чл.255 и
следващите от НК.
Останалите две обвинения по един или друг начин, те са само срещу Г.
С. са свързани с това престъпление по чл.255 от НК, безспорно това важи за
документното престъпление, за обвинението по чл.316, вр.чл.308 от НК. Ясно
е, че въпросните датирани от месец април и месец юни 2016 година, но
използвани при ревизията в края на месец юни 2017 година от Г. С. 4 вносни
бележки са неистински и, че той прекрасно е съзнавал това, т.к. както самия
той казва, а и В. Р. между тях плащания по банков път никога не е имало
никога, включително и към В.К. или „Елос“. Били са представени, с оглед
оправдаване на разходи във връзка са отпочналата поредна данъчна ревизия
на „Акрополис“.
По отношение на обвинението по чл.227б от НК аз намирам, че и в тази
12
част възраженията са несъстоятелни преди всичко предвид константната
съдебна практика по чл.227б от НК, включително задължителната такава,
която дава определение на това що е неплатежоспособност и спиране на
плащанията по смисъла на чл.227б от НК. Имам предвид ТР № 5/22.12.2014
година на ВКС ОСНК. Макар и причината за това решение да е друга,
свързана с колективните органи представляващи съответни дружества, в
началото на решението са дадени дефиниции и как следва да се разсъждава,
т.к. все пак става въпрос не за ТЗ, а за наказателен съд, при поставяне на
въпроси що е неплатежоспособност и що е спиране плащанията, а именно, че
спирането на плащанията е външния израз на неплатежоспособността и се
предполага винаги когато не се изпълнява изискуемо и безспорно по
основание и размер ликвидно парично задължение като това е така и в случаи
когато длъжника е платил или е в състояние да плати частично или цяло само
вземанията на отделни кредитори.
Във всички тези случаи според ТР активно легитимираните лица по ТЗ,
в случая Г. С., са длъжни да поискат откриване на производство по
несъстоятелност.
За мен самия факт, че „Акрополис“, представлявано и управлявано от Г.
С. е дължал, говоря само на държавата, на НАП, не малко пари във връзка, с
които са били образувани изпълнителните дела, предхождащи
инкриминирания период вече са индикация за спиране на плащанията, това
пропуснах да го кажа, но това няма никакво значение какъв е произхода на
задължението, като разбира се то може да бъде и публично такова, както и
частно.
Така, че аз не можах да разбера защо уважаемия съд възложи задача
при елиминиране задълженията към „Елос“, но така или иначе вещото лице,
при тази ситуация стъпва на баланси на документи, от счетоводството на
„Акрополис“, които съобразно другото обвинение по чл.255 от НК са
порочни, т.к., пак казвам, има множеството счетоводни други нарушения.
Всички въпроси ако щете, които бяха зададени от Г. С. към вещото лице
сами по себе показват това. Разбира се съдът не е длъжен да изследва
състоянието на „Акрополис“, нито към 2014 година, нито ако щете към 2020
или 2021 година, т.к. е ограничен в обвинението, което визира състояние към
края на 2016 година и съответно тридесет дневен срок края на януари месец
13
2017 година.
За мен по-важното беше, че в тази експертиза вещото лице като е
анализирал това, което се подава по баланс и което се подписва, както той
много добре казва, от самия Г. С. е визирало едни много интересни факти как
всяка година от 2014, 2015 година се приключват пито – платено, колкото са
получени приходи, толкова са и разходите и се приключва с 1000 лева в
касата, това е за 2014, 2015 година, а за 2016 година дори са малко под 918
лева.
Също интересно е, че на страница 7, за януари 2017 година вече като
разсъждава за 2017 година вещото лице, се вижда как на 26.01.2017 година
Лайф стаил Делукс издава фактура за 15 000 лева и буквално на следващия
ден на 27.01. пък „Акрополис“ издава фактура към „Драг билд“ на стойност
14.40 лева под тези 15 000 лева.
Това няма конкретна връзка с обвинението, но за мен само по себе си
показва как се е действало в „Акрополис“ ЕООД, пак казвам документи,
които са изготвени от счетоводител, но така или иначе изцяло под давлението
и подписите на подсъдимия Г. С..
Имаше мисля в жалбата на Г. С. възражения срещу определението по
разноските и мярката за неотклонение, мисля, че Силистренския съд
правилно е подходил и към разноските, така, че считам, че в тази част
жалбата е неоснователна. По отношение мярката за неотклонение, тя изцяло
зависи от Вашето решение, но би могла да бъде изменена в по-лека или дори
отменена, ако остане такова крайното решение.
АДВ.Т.: – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че подзащитният ми Г.
С. следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения.
Осъдителната присъда, постановена от Окръжен съд – Силистра намирам
за неправилна, незаконосъобразна, а изложените към нея мотиви за изцяло
бланкетни, които преповтарят изцяло изводите на приходната агенция в
приложените по делото ревизионни актове.
Макар и в този случай Административният съд да е приел, че е налице
липса на предпоставките за приспадане на данъчен кредит от страна на
представляваното от подзащитния ми дружество „Акрополис 63“ ЕООД по
описаните в обвинителния акт фактури, считам, че основанията за прилагане
14
на наказателна репресия по отношение обвинението по чл.255 от НК с
категоричност не са налице, нещо повече то не е доказано по несъмнен начин,
каквото е изискването, поставено от закона и трайната съдебна практика на
ВКС.
По отношение обвинението по чл.255, ал.3, във вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7.
В обвинителния акт се твърди, че доставките по описаните в същия
фактури не са налице, респективно не е налице реална доставка от „ЕЛОС“
ЕООД, „МУЛТИ СТРОЙ 7“ ЕООД и „ДРАГ БИЛД“ ЕООД в полза на
възложителя „АКРОПОЛИС 63“ ЕООД, представлявана от Г. С..
Твърди се, че документираните доставки са привидни, а фактурите са
съставени с една обща за подсъдимите цел, каквато теза изказа представителя
на обвинението, а именно неоснователно приспадане на данъчен кредит от
страна на „АКРОПОЛИС 63“ ЕООД.
Считам, че от събраните доказателства по делото, както и тези от
досъдебното производство, по никакъв начин не може да се направи
обоснован извод за привидност на тези доставки.
В обвинителния акт се твърди, че фактурите са съставени единствено с
цел нарушаване на данъчното законодателство без реално от страна на трите
дружества да са извършвани каквито и да било дейности по СМР.
За да мотивира този извод обвинението посочва, че дейностите по СМР
не са детайлно конкретизирани по характер, единична цена и обем в
сключените между „АКРОПОЛИС 63“ ЕООД и описаните в обвинителния
акт три дружества, както и, че липсва представена и одобрена оферта.
Твърди се, че трите дружества изпълнители нямат материална,
техническа и кадрова обезпеченост за да извършат въпросните доставки.
В обвинителния акт, в последствие и в мотивите на първоинстанционния
съд доказателствения материал е разгледан едностранчиво и е тълкуван
превратно. Считам, че не са анализирани всички доказателства по делото, а
удобно е фокусирано вниманието само върху някои от тях.
По делото несъмнено се изясни реалното предоставяне на доставки от
страна на описаните в обвинителния акт три дружества към АКРОПОЛИС 63
ЕООД.
На първо място, в подкрепа на това твърдение се явяват приобщените
15
като доказателства по делото 3 акта за установяване на административно
нарушение, от които е видно, че на дата 12.10.2016 година на строителен
обект в град Несебър, комплекс Делукс 2, са присъствали 6 лица, които са
извършвали строително-монтажни дейности, ангажирани от дружеството
„МУЛТИ СТРОЙ“ ЕООД. Актовете са издадени при случайно извършена
проверка от компетентни служители на Инспекция по труда, в хода на която е
установено, че на посочения обект лицата Руслан Вълков Салиев, Стоян
Колев Николов и Ради Казаков Иванов работят без валидно сключен и
регистриран в НАП трудов договор. Установено в хода на проверката е, че
лицата са наети от „МУЛТИ СТРОЙ 7“ ЕООД с управител В. Р.. Именно В. Р.
(като управител на МУЛТИ СРОЙ 7 ЕООД) е подписал и въпросните
актовете за установяване на административно нарушение.
Видно от приобщените като доказателства по делото протоколи за
извършена проверка от 15.11.2016 година от страна на Инспекция по труда –
гр. Бургас, на същия строителен обект в комплекс ‚Делукс 2“ в гр. Несебър,
на дата 12.10.2016 г., работодателят „МУЛТИ СТРОЙ 7“ ЕООД не е спазил
изискването за запознаване на всички служители с правилника за вътрешния
трудов ред, както и не е извършил всеобхватна оценка на риска и
идентификацията на рисковите работни места. В тази връзка на работодателя
„МУЛТИ СТРОЙ 7“ ЕООД са дадени съответните предписания от органа. В
първия протокол за извършената проверка от 15.11.2016 година е отбелязано,
че при проверката е присъствал В. Р..
Видно от втория протокол е, че при проверката е извършена в
присъствието на Г. С., в качеството на управител на „Акрополис 63“ ЕООД.
Посоченият протокол е съставен при извършена проверка на преди малко
цитирания строителен обект – Делукс 2 в гр.Несебър на същата дата –
12.10.2016 г.
Установява се от проверяващите служители на Инспекция по труда, че от
страна на „Акрополис 63“ ЕООД също не са спазени нормативните
изисквания на Наредбата за електрическите уредби и електропроводните
линии.
Установена е, също така, липса на защитна лента за крака и парапетите и
предпазна мрежа и пр., с което са нарушени минималните изисквания на
Наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
16
на труд.
На работодателя в лицето на „Акрополис 63“ ЕООД са дадени
съответните предписания свързани със спазване изискванията за ЗБУТ. Към
цитираните преписки са приложени доказателства, от които е видно, че
между „АКРОПОЛИС 63“ ЕООД и МУЛТИ СТРОЙ 7 ЕООД е сключен
договор за СМР, по силата на който МУЛТИ СТРОЙ 7 ЕООД се е задължил
да изпълни дейности във връзка със зидария. Тези факти и обстоятелства бяха
потвърдени в днешното съдебно заседание от разпита на свидетеля, който е
извършвал тези дейности от името на „Мулти строй“. Доказа се, че същия е
бил ангажиран от В. Р..
До тук всички писмени доказателства са документи изготвени в периода
датиращ преди иницииране на настоящото наказателно производство, от
независим държавен орган, действащ в кръга на своята компетентност. Тези
документи, освен, че съдържат информация за извършени административни
нарушения, дават едно сериозно потвърждение за изложената от подсъдимите
теза за действително, реално и съвместно извършване на СМР от страна на В.
Р. и ангажираните от него лица, както и Г. С., в качеството му на
представител на „Акрополис 63“ ЕООД.
Представените по административната преписка документи от страна на
представителите на „Акрополис 63“ ЕООД и „МУЛТРИ СТРОЙ 7“ ЕООД
потвърждават именно тази теза – наличието на договор за възлагане
извършването на СМД.
Присъствието на Г. С. на проверката извършена от Инспекцията на
12.10.2016 г. на строителния обект доказва твърденията, които сме изложили
в нашата жалба. Също така доказва, че не просто Г. С. е възлагал от името на
Акрополис 63 извършването на определени дейности по СМР на В. Р., а
действително е участвал и с личен труд в строителството, подпомагайки
подизпълнителя на обекта. Не случайно и на него са издадени предписания.
Фактическото извършване на дейности по СМР на обект Делукс 2 в
гр.Несебър от Г. С. се потвърждава и от гласните доказателства, събрани от
първоинстанционния съд, а именно от разпита на свидетеля Стоян, който е
управител на Делукс имоти, който е заявил, че дружеството Акрополис 63
ЕООД е било ангажирано с извършването на СМР, по-конкретно с фаянс,
санитария и, че работата е надлежно извършена.
17
В подкрепа на посоченото са и многобройните писмени доказателства,
които са събрани в първоинстанционното производство, а това са договори,
стокови разписки и фактури.
При разпита си в първата инстанция свидетеля Цветомир Цеков, който е
представител на фирма Сироко ООД заявява, че е наел представляваната от
подзащитния ми Г. С. фирма „Акрополис 63“ ЕООД за изпълнение на
дейности по СМР в к.к. Свети влас, хотел Котва 3, през 2016 г. Свидетелят
твърди, че работата е извършена, както и, че на обекта са работили десетина
души. Думите, които свидетеля Цеков използва по отношение на Г. С., са:
„участваше, организираше и ръководеше работата“. Свидетеля Цеков заявява,
че материалите са осигурявани от фирма Сироко ООД, а инструментите от
Акрополис 63 ЕООД.
Свидетелката В.К. при разпита си в първоинстанционното производство
потвърждава, че В. Р. и Г. С. са работили заедно, като В. Р. се е занимавал със
СМР, че В. Р. е ангажирал други лица за работата; че В. Р. е работил с
фирмата, на която В.Ш. е била управител и въпреки факта, че поне към датата
на разпита в откритото съдебно заседание свидетелката В.Ш. е живеела на
семейни начала с В. Р., показанията следва да се кредитират и да се считат
за годни и достоверни.
Свидетеля Т.Т., също разпитан в първоинстанционното производство,
заявява, че познава Г. С. като лице, извършило СМР на обект в к.к Слънчев
бряг. Твърди, че работата е извършена и отношенията му с подзащитния ми са
приключили без претенции на която и да е от страните. Също така в
показанията си твърди, че е виждал подсъдимия С. на строителния обект.
Свидетелят И. Д., разпитан отново пред първата съдебна инстанция,
чиито показания отново считам, че са достоверни и правдоподобни, заявява,
че знае, че и В. С. извършва ремонтни дейности по морето в съвместна работа
с Г. С., цитирам: „Да знам, че си работил при него“ – визирайки Г. С. по време
на разпита.
Свидетелят Х.Х. заявява, че познава В. Р., че знае, че същият се е
занимавал със строителство; че е трябвало да отиде с него на обект, че
подсъдимият Р. е организирал момчета за работа.
Доказателства за реално извършена работа по СМД по веригата
възложител – изпълнител – подизпълнител се явяват отношенията между
18
дружествата СИРОКО ООД - АКРОПОЛИС- 63 ЕООД - ЕЛОС ЕООД,
относно полагането на гранитогрес, хидроизолация, первази и др.
При детайлен прочит и анализ на всички събрани пред първата инстанция
и ДП доказателства се изяснява характера на отношенията между тези
дружествата и това, че реално СИРОКО ООД е ангажирало АКРОПОЛИС 63
ЕООД за извършването на посочените СМД, от своя страна, а за част от тях
АКРОПОЛИС 63 ЕООД е възложил на ЕЛОС ЕООД.
Свидетелят Г.К., разпитан в първата инстанция, управител на фирма
ГЛИОН ЕООД заявява, че Г. С. е извършвал ремонтни дейности в санитарни
помещения на комплекс Фиеста в Слънчев Бряг, като е участвал с личен труд
и е бил подпомаган от други лица.
Свидетеля М. – предвид изтеклия дълъг период от време не си спомня
добре, но от показанията му става ясно, че също е работил за В. Р. СМР по
морето гр. Несебър, като заявява отново, че самият В. Р. работи и наема хора
за това.
Цитираните свидетели изцяло, според нас потвърждават тезата на
подсъдимите, а всички показания считам за правдоподобни и
непротиворечиви, поради което считам, че следва да бъдат кредитирани. Чрез
тези доказателства ясно и по несъмнен начин се установява, че моят
подзащитен чрез представляваното от него дружество Акрополис 63 реално е
извършвал СМД, както и е партнирал в работата си с В. Р..
Следва да се отбележи, че В. Р. е действал винаги като представител на
дружествата – изпълнител, осигурявал е работната ръка за осъществяване на
ремонтните дейности, които му е възлагал „Акрополис 63“ ЕООД. Изяснено е
материалите по делото, че са осигурявани винаги от първоначалния
възложител инструменти или част от тях са осигурявани от името на Г. С., а в
по-голямата част от работата от представляваните дружества на В. Р..
За осъществяване представителството на едно дружество в крайна сметка
не е необходима някаква специална легитимация или представяне на писмен
документ. В конкретния случай на липсата на представителна власт дали е
налице може да има само оправомощен да потвърди или да отрече действията
на пълномощника е само този, който е мнимо представляван.
В случая подзащитният ми не е получавал каквато и да било информация
19
за липса на представителна власт на В. Р. по отношение на описаните в
обвинителния акт дружества.
Ето защо, у Г. С. е била налице субективна увереност за наличието на
валидни облигационни отношения между „Акрополис 63“ ЕООД и описаните
в обвинителния акт фирми.
Ноторно известен е фактът, че дружествата влизат в отношения с всички
останали правни субекти посредством действията на своите представители –
физически лица.
В настоящия случай намирам за напълно доказан фактът, че в
отношенията си с АКРОПОЛИС 63 ЕООД В. Р. е действал като представител
на ЕЛОС ЕООД, ДРАГ БИЛД ЕООД и МУЛТИ СТРОЙ 7 ЕООД.
Респективно, това са дружествата реален изпълнител на доставките в
описаните в обвинителния акт фактури.
Твърдението в обвинителния акт за липса на кадрова, материална и
техническа обезпеченост на посочените дружества води до извода за
фиктивност на сделките, но ние не можем да споделим, т.к. за Г. С. е било
достатъчно, че работата по СМР е свършена, като тази работа е свършена
именно от наетите от В. Р. лица. Доколкото В. Р. действа като представител
на тези три дружества, за Г. С. е ирелевантен фактът дали тези лица са наети
на трудов договор или на граждански или изобщо дали са били обезпечени
със съответните договори, дали са назначени като зидари или като сервитьори
също. За повторния възложител е важно фактическото извършване на
работата, не и легитимацията на работниците. Не е в прерогативите на С. да
изисква документи за самоличност или трудови договори на работниците в
ДРАГ БИЛД ЕООД, ЕЛОС ЕООД и МУЛТИ СТРОЙ 7 ЕООД.
Доколкото пък по делото е изяснено кой осигурява материалите и
инструментите, то за преценка дали са привидни или фиктивни сделките,
обективирани в процесните фактури, е ирелевантен фактът дали тези
дружества изпълнители разполагат по документи с достатъчно персонал или
собствени материали, те във всеки един момент могат да наемат
допълнително работници било то на граждански договори или по друг начин
да оформят своите правоотношения.
Изводът в обратната посока на обвинението намирам за неправилен и
преповтарящ изводите на ревизиращия орган в лицето на НАП.
20
Все пак, видно от приложените и приобщени като доказателства по
делото писмени доказателства, че подзащитният ми е изискал и получил от В.
Р. щатна ведомост по отношение на МУЛТИ СТРОЙ 7 ЕООД, от която Г. С.
се е уверил в кадровата обезпеченост на дружеството за извършване на СМР.
По отношение приетата по делото ССчЕ и допълнителна такава – моля да
вземете под внимание следното:
Вещото лице твърди, че е налице липсата на документална обвързаност
на издаваните документи по веригата възложител – изпълнител –
подизпълнител, но както сам експертът в открито съдебно заседание пред
първата инстанция, че се води от различните наименования в различните
документи, за които няма данни и информация дали действително касаят
различни дейности или представляват различни наименования за един и същ
тип дейности. Тези твърдения той подкрепя с факта, че не е експерт –
строител, а е експерт счетоводител. Самата експертиза, както е станало ясно и
в първоинстанционното производство на практика цитира издадените от НАП
изводи в ревизионните актове. Навсякъде в заключението вещото лице
твърди, че приема, че е налице документална необоснованост и липса на
увереност за реално сключена сделка поради липса на оферта, липса на
посочени единични цени, на места – липса на посочен обект. Изводът се
извежда при сравняване на договорите за СМР по веригата.
Следва да се отбележи, обаче, че нито офертата, нито посочването на
единични договорни цени, нито конкретизацията на всички извършвани
дейности е задължителен атрибут за една сделка. Посочената информация,
както предварително се уговаря между страните, не е необходима и за самото
счетоводство. Достатъчно е издаването на първичен счетоводен документ,
връзката между издаването му и действително извършената в тази връзка
работа. Безспорно в настоящия случай е налице такава връзка. Самите
договори, които са представени по веригата възложител – изпълнител -
подизпълнител имат характера на рамкови договори и конкретизацията за
действително извършеното е осъществявана в издаването на акт образец 19,
което е напълно обичайно в практиката.
Считам, че от приложените по делото доказателства можем да стигнем
до индивидуализацията на всяка една сделка, както и до несъмнен извод за
извършването на дейностите, за които са издадени процесните фактури.
21
Имаме яснота по отношение на страните по сделката, нейната цена,
нейния предмет.
Отделните цени, количества, стойности са детайлно описвани в
издаваните от подизпълнителите актове образец 19.
В своята съвкупност Договор - акт образец 19 - фактура ни дават
достатъчно основание и увереност за това, че сделката реално е сключена и
осъществена. Да се конкретизират в детайли единични цени, стойности и
количества в договора за СМР не е необходимо, а и законът не поставя такова
изискване, не може и самостоятелно да се приеме като основание, че не е
налице документална обоснованост или липса на реално сключена сделка.
Предвид изложеното, считам, че в настоящия случай не е налице
съставомерност на престъплението против данъчната система, а твърденията
изложени в обвинителния акт останаха са недоказани.
С категоричност считам, че не са налице доказателства за наличие на
умисъл у Г. С., а в конкретния случай и В. Р. за извършване на данъчно
престъпление, такова, за което говори представителя на обвинението.
Следва да се отбележи също така, че от страна на Г. С. са изготвени и
надлежно подписани всички необходими документи във връзка с уреждане на
отношенията между възложител и изпълнител.
По делото не се установява нито едно място, което да е посочено като
име лицето Г. С., а подписът да е положен от друг. Това се отнася както до
фактурите, така и до договорите за СМР и актовете образец 19. Не е
установено, също така Г. С. да е опитвал да фалшифицира подписа на което и
да е лице. От негова страна относимите към договор за строителство
документи са оформяни надлежно. Дали тези документи са били подписвани
от други лица (извън посочените в самите документи) подзащитният ми няма
как да е знаел и да контролира този процес.
В настоящото въззивно производство от наша страна бе поискана
справка от Еконт, относно разменяните между подсъдимите пратки. Видно от
справката е, че лицата са си разменили общо 7 документални пратки през
2016 г., като подател на всичките е именно В. Р.. Посоченото потвърждава
тезата на подзащитния ми, че е получавал от страна на другия подсъдим
счетоводни документи, в т.ч. платежните нареждания, за използването на
22
които му е повдигнато и обвинението по чл.316 от НК.
По отношение престъплението по чл.316, вр. чл.308 от НК моля да имате
предвид следното:
Г. С. е дал посочените в бележките суми в брой на В. Р., парите са
изхождали от Акрополис 63 ЕООД към представляваното от другия подсъдим
дружество и отразяват реално извършени плащания. Извършените плащания
в брой бяха потвърдени и от В. Р. в днешното съдебно заседание, с дадените
от него обяснения.
Дали е следвало да бъдат издадени точно такива документи доверителят
ми няма как да знае, той не е лице със счетоводни познания. Документите са
му изискани от счетоводството, той ги е предал на счетоводителя без умисъл,
че използва документ с невярно съдържание. Едва ли, ако С. е знаел, че
извършва престъпление щеше да предаде 4-те документа на счетоводителя си,
и едва ли, ако Г. С. знаеше, че документите са неистински щеше да ги предаде
на държавен орган и да рискува да бъде съден днес за това си деяние.
Да, за някои лица престъпният характер на това деяние би бил очевиден,
ако той разполага с определена степен на познание и би съзнавал явно
обществената опасност на това деяние. В конкретния случай за Г. С. не
налице умисъл. Това се доказва не само от неговата защитна теза, но и от
всички събрани по делото доказателства. Бележките съдържат именно
подписа на Г. С., което доказва неговата увереност за истинността на
представените документи.
Ето защо, считам, че по делото не е доказано по несъмнен начин
съзнателното използване на документ с невярно съдържание от страна на
подзащитния ми.
По отношение обвинението за извършване на престъпление по чл.227б,
ал.2, вр.ал.1 от НК:
Доказано по делото е, че по отношение на Акрополис 63 ЕООД не е било
налице спиране на плащанията към посочената в обвинителния акт дата, а
именно 31.12.2016 г., поради което считам, че подзащитният ми не е бил
длъжен да депозира в ОС – Силистра молба за откриване на производство по
несъстоятелност. Не са налице такива основания и това се доказа
включително от допълнителната задача, поставена на вещото лице и дадените
23
от него допълнителни обяснения в днешното съдебно заседание, а именно за
да е налице обстоятелство, което да мотивира управителя на Акрополис 63
ЕООД да депозира молба за откриване на производство по несъстоятелност
пред компетентния за това Окръжен съд – Силистра е следвало да бъде
доказана неговата неплатежоспособност. Това обстоятелство не се доказа с
депозираната по делото експертиза. Нещо повече вещото лице днес потвърди,
че се касае за две диференцирани понятия, а именно с свръх задлъжнялост,
която сама по себе си не води до неплатежоспособност.
Тези обстоятелства се доказват и от приложените по делото
доказателства за извършени плащания от АКРОПОЛИС 63 ЕООД към НАП
през 2017 г., както и за придобиване на недвижимо имущество през същата
година от страна на дружеството, а именно апартамент в град Несебър, за
придобиването на който АКРОПОЛИС 63 ЕООД е заплатило сумата по
банков път на продавача.
Също така е доказано, че на 28.02.2020 година същият този апартамент е
бил продаден за погасяване на публични задължения на дружеството,
респективно не е било налице спиране на плащанията към посочената в
обвинителния акт дата. В тази връзка считам, че следва да бъде оправдан и по
обвинението по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Уважаеми Апелативни съдии, с оглед подробно изложените от нас
аргументи, моля да оправдаете Г. С. по всички повдигнати срещу обвинения и
да се произнесете с оправдателна присъда, като отмените постановената от
първоинстанционния съд в Силистра.
АДВ.К.: – Уважаеми Апелативни съдии, първоначално следвайки
въззивната жалба, депозирана от адв.Й. бях настроен за искане за отмяна на
присъдата на първата инстанция и връщането й на първоинстанционния
Окръжен съд – Силистра за ново разглеждане, но това е безпредметно, най-
вече заради това, че по това дело няма какви други следствени действия да
бъдат извършени на този етап и това е преповторено допълнително и от
настоящата инстанция.
Аз намирам, че мотивите на акта на Окръжен съд - Силистра сочат на
това, че на тази инстанция съдът е проявил изцяло необективен подход
стремейки се да валидира основателността на повдигнатото обвинение.
Както първата инстанция, така и представителя на Окръжна
24
прокуратура - Силистра са заявили, че по делото е било безспорно
установено, че реални доставки на услуги не били извършени, което само по
себе си водело да извода за неистинност на издадената счетоводна
документация.
На това ниво представителя на Апелативна прокуратура - Варна не
отхвърля тезата за това, че тези деяния са били извършени, но като се оспорва
това, че тези доставки са били извършени от дружеството подизпълнител,
защото не са били надлежно документирани.
Аз самия считам, че сговор между В. Р. и Г. С. наистина е имало, но
това е било сговор за съвместна дейност. Единия е имал за ангажимент да
осигурява обекти за строителство и ангажирайки изпълнител, той ангажира В.
Р., който пък благодарение на своите контакти е имал възможността да
осигурява работна ръка за тези обекти.
Това е умисъла и пак бих казал, че целта, която е била постигана и от
двамата в резултат на тяхната съвместна дейност или колаборация.
Очевидно е защо В. Р. не е регистрирал трудови договори за своите
работници, ние отлично знаем, че официалното регистриране на служител и
плащанията на данък и осигуровки води до завишаване на сумата, която се
плаща за този работник, съответно сумата, която се плаща за работна ръка би
станала двойно по-голяма.
Когато изпълнителя се е ангажирал към възложителя да му предостави
резултат срещу определено възнаграждение, то той очевидно избира да го
направи по начин, по който може да се вмести в останалите параметри като
финансова рамка.
Къде обаче е предварителния умисъл между В. Р. и Г. С. за
извършването на данъчни престъпления. Ето, това е хипотезата, която аз не
мога да открия в тази обстановка. И това е така, защото Г. С. като опитен
търговец, дали би се договорил с някой, който ще използва дружества, но
няма да води никакво счетоводство и никаква надлежна документация като по
този начин явно и пряко ще компрометира самия него, но той би се съгласил
да работи така с такъв контрахент само и само да върши такива данъчни
престъпления, при наличието на по-големи суми.
Това твърдение аз намирам за изцяло неуместно, не доказано и
25
противоречащо на нормалната логика. Защото ако Г. С. и В. Р. са искали да
вършат престъпления то тогава те щяха документално да си видят добре
своите дружествени работи.
В. Р. за когото съдът в град Силистра е казал, че той разполага със
завидни познания за данъчното законодателство изобщо не съответства на
този профил, най-малкото това е човек, който днес пред Вас каза, че на него
са му плащали само възнаграждения, но никога не са му плащали и данъка.
Неговите познания за счетоводството и за законодателството са бих казал не
примитивни, но може елементарни.
Отделно стои въпроса, че аз така и не мога да проумея защо на
търговеца се стоварва отговорността за подаваните данъчни декларации
тогава когато това явно се подава от счетоводителя, който е упълномощен от
същия търговец и защо счетоводителя не носи отговорност за тези действия, а
я носи търговеца. И защо от лице, което формално е регистрирано като
търговец се очаква да бъде виртуоз в сферата на данъчното законодателство
или пък счетоводното облагане, при положение, че самите счетоводителя
трудно биха могли да се категоризират като такива виртуози.
Наличието на общност на умисъл между двамата това изобщо не е
потвърдено в рамките на настоящото производство. И това е така, защото
самите действия между двамата подсъдими сочи на това, че между тях е
липсвала координация и най-малкото внимателно разчитане на спорните
моменти. За потвърждение сочи и фактурата издадена от дружество Драг
билд и Г. И. Д., който е управителя на тази фирма, който казва, че имал
няколко си фирми, не знаел колко са били, не знаел коя фирма каква фактура
е издала, обаче като го питат за номер на фактура той казва издал съм я. Какво
знае дали е издал или не, интелигентността на този свидетел, по мое мнение,
граничи с минимално необходимата такава за човек да живее нормално.
От друга страна тази фактура пише, че плащането трябвало да бъде
направено по банков път, а пък то не е било направено по банков път. Изобщо
не е изяснено защо В. Р. се счита за съпричастен към намесването на тази
фактура към документооборота. Изобщо не става ясно и защо самия И. Д. не е
съпричастен по това обвинение като съизвършител, при положение по тезата
на прокуратурата той самия е съучастник на Г. С., аз все още това не мога да
си обясня.
26
Колегата Т. изцяло коментира показанията на всички свидетели, които
потвърждават наличието на реално извършените доставки, за което аз няма да
повтарям същите
Моля да вземете предвид, че субективния обединяващ момент на
съизвършителството е момента, който обединява действията на двамата при
конкретното извършено престъпно деяние. Ако такъв умисъл не е имало
изначално аз намирам, че изначално не може да се твърди, че е било налице
умисъл за извършване на престъпление, поради което при липсата на такава
задружна умишлена дейност на тези две лица аз намирам, че обвинението е
неоснователно, нед9оказано и изцяло необосновано.
Прочие намирам, че първата съдебна инстанция е допуснала изцяло
невъобразим пропуск като е пропуснала да разпита счетоводителя, който
тогава е бил използван от Г. В. Р., която тогава е била жива и не е имало
пречка да бъде разпитана. Сега след нейната кончина това за съжаление е
невъзможно, но твърденията Г. Р., че счетоводителя организирал неговата
документация, подавал е ДДС справките – декларациите, изготвял е
договорните документи изцяло съответства на нормалната житейска логика и
аз не разбирам защо тази линия не е била изследвана от първата съдебна
инстанция.
Моля да имате предвид решение от 21.02.2006 година по дело
С – 255/2002 година на съда на ЕС, според който данъчно задължено лице
може да бъде санкциониране с непризнаване на данъчен кредит само тогава
когато е знаело или е могло да знае, че дадена сделка е част от измама.
След като такъв стандарт е заложен за правила по данъчни
производства в едно наказателно производство следва да бъде заложен
очевидно още по-висок стандарт, а пък до колкото в случая не е доказан
умисъла между двамата подсъдими аз намирам твърдението аз извършено
престъпление в условията на съучастие между тях двамата за голословно и
изцяло необосновано.
Подписа на Г. Р. стои само на две от фактурите, протокол и договор и
не разбирам защо върху него се стоварва отговорността съставянето и
представянето на цяла плеяда от документи. За мен не е изяснено и защо той
е наказателно отговорен за фактурата издадена от дружество Драг билд
ЕООД, при положение, че обстановката там е останала изцяло неизяснена, но
27
никой не е проявил упоритост и стремеж да изясни тази обстановка пред
първата инстанция.
На последно място моля Ви да вземете предвид, че действително
данъчните органи проверявайки дейността на дадено дружество очакват да
намерят едва ли не съвършенство и изцяло перфектно документирана
дейност, подход, който аз намирам за чисто лицемерен, до колкото ние
живеем в общество където плащането в брой без документ се приема за
нормална практика.
Заради това Ви моля да приемете, че въпреки, че дружеството Мулти
строй 7 не е имало документално наличие на работници то безспорно е
извършвало дейността. Безспорно е изпълнил своето задължение съм
дружеството на Г. С., тези обекти са били предадени. Възражения за работата
извършена по тях така и не са налични по делото, заради което може да се
твърди, че има налице нереалност на извършените доставки. А пък поради
липсата на доказателства за наличие на умисъл между двамата подсъдими да
вършат престъпление аз Ви моля да постановите съдебен акт, с който да
отмените присъдата постановена от Окръжен съд – Силистра като неправилна
и да постановите нова такава, с която да оправдаете и двамата подсъдими
като невиновни.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: – Уважаеми Апелативни съдии, искам да кажа, че аз
не съм виновен.
ЖАЛБ.ПОДС.Р.: - Също искам да кажа и аз, че не съм виновен и моля,
до колкото ще го вземете предвид, гледам майка ми, тя е пенсионерка, баща
ми не може да ходи, с бастун е, трябва да му уреждам ТЕЛК. Имам две
дъщери, имам един син от втората ми жена, който съм го изгледал от шест
месеца, апартамента ми е на ипотека, колата ми е на лизинг и таксито.
Всичко, това голямо семейство почти е зависимо изцяло от мен. Аз работя
денонощно, нито в събота, нито неделя почивам, от 4-5 години е така.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Р.: - Моля да бъда оправдан.
ЖАЛБ.ПОДС.С.: - Считам се за невинен и затова моля да бъда
оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и обяви, че ще се произнесе в
28
15:15 часа.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, подписана от
всички членове на състава, която Председателят на състава обяви публично и
разясни на страните срока и реда за обжалването й пред Върховния
касационен съд на Република България – 15 дни, считано от обявяването й.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
29