РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120204218 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод по жалба подадена от „*“ ЕООД с ЕИК: * /в
несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя *,
чрез адв. Р. Х. – САК, срещу Наказателно постановление № BG2023/5800-71/НП от
16.05.2023 г., издадено от Директор на ТД Митница - София, с което за нарушение на чл.
234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.
234, ал. 4 на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 30 553,20 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат множество
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
АУАН и НП.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Д. Б.-С. от АК-Бургас, надлежно преупълномощена от Адвокатско
дружество „Д. и Х.“, надлежно упълномощено. Представителят поддържа жалбата и
представя документи за сторени разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на НП и представя писмени бележки в тази насока.
Съдът приема, че е жалба е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
Във връзка със Заповед за възлагане № ЗТД-1000-409/07.06.2022 г. на директора на
1
ТД Митница-Бургас, изменена със заповеди № ЗТД-1000-566/08.08.2022 г. и № ЗТД-1000-
627/07.09.2022 г. на директора на ТД Митница-Бургас, и на основание чл. 48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митническия кодекс на Съюза (МКС) и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, служители от
отдел „Последващ контрол“ при ТД Митница-Бургас извършили проверка за установяване
на законосъобразността на действията на „*” ЕООД при прилагането на митнически режим
допускане за свободно обръщение, мерките на търговската политика на ЕС, както и
изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при
поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обръщение“ в периода от
01.06.2019 г. до 06.06.2022 г.
В рамките на тази проверка служители изискали документи и информация, които да
удостоверят фактическите данни, свързани с обстоятелствата от значение за целите на
проверката. Изисканите документи, обхващащи митнически декларации за допускане за
свободно обръщение за проверявания период, ведно с придружаващите ги документи,
справки от счетоводната отчетност и електронното банкиране, писмени обяснения,
сертификати, справки от други отчетности и др. били проучени от св. Н. Ц. – гл. инспектор
в ТД „Митница“ – Бургас, който установил, че за проверявания период „*“ ЕООД е
декларирало за допускане за свободно обръщение единствено стоки, попадащи в обхвата на
Глава 72 на Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз „Чугун, желязо и
стомана“, като декларирало стоките с идентично описание, но в различни кодове по ТАРИК.
Установил, че доставчик на стоките е дружеството *, *, което е и едноличен собственик на
капитала на „*” ЕООД, поради което направил извод за свързаност по смисъла на чл. 127, §
1, буква д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, между доставчика и
вносителя на стоките.
Свидетелят установил и че *., * не е производител на допуснатите за свободно
обръщение стоки. Дружеството извършвало дейности по рязане и формоване на
стоманените изделия, но не произвеждало самата галванизирана стомана. Последната била
произвеждана от други дружества на територията на *.
За изпращаните от * и в последствие допуснати за свободно обръщение в Република
България стоки, доставчикът *. издавал MILL TEST CERTIFICATE съгласно стандарт EN
10204 - 3.1. Въпросните сертификати били представяни и декларирани пред митническите
органи в Република България при декларирането на стоките за допускане за свободно
обръщение. Свидетелят преценил, че съгласно Стандарт EN 10204 MILL TEST
CERTIFICATE следва да бъдат издавани от производителя, какъвто в случая *., * – не е.
B MILL TEST CERTIFICATE, издавани от * било установено несъответствие със
сертификатите, издавани от производителите на стоките, като несъответствията се състоят в
наличието и количествата елементи в химичния състав на допуснатите за свободно
обръщение стоки. Именно наличието и количествата на определени химични елементи в
състава на изделията имали пряко значение за тарифното класиране на стоките.
При извършената проверка на митническа декларация (МД) с основен референтен
номер (MRN) № 22BG005808084771R7 от 01.04.2022 г., подадена пред Митническо бюро
(МБ) София Изток при ТД Митница София - код BG005808, било установено, че „*“ ЕООД,
в качеството си на декларатор и титуляр на режим, декларирало за режим „Допускане за
свободно обръщение“ стоки с описание в ЕД 6/8 на митническата декларация, както следва:
„Галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 мм: 0.58 мм х 122 мм -
24752 кг - 10 бр.; 0.58 мм х 150 мм - 10077 кг - 4 бр.; 0.58 мм х 175 мм - 1698 кг - 1 бр.; 0.58
мм х 200 мм - 1884 кг - 1 бр.; 0.58 мм х 80 мм - 6286 кг - 3 бр.; Х0874КХ/Х3248ЕМ - 10 бр.,
Х0875КХ/Х3056ЕМ - 9 бр.“. Декларираният код по ТАРИК в ЕД 6/15 от МД „Код на стоката
- код по ТАРИК“ бил **********. В ЕД № 4/17 „Преференция“ от МД, дружеството
декларирало код на тарифна преференция 120 „Непреференциални тарифни квоти“ и номер
на квотата в ЕД № 8/1- 098612.
Съгласно откритата към датата на деклариране тарифна квота, към която бил
асоцииран код по ТАРИК **********, била приложена ставка на вносно мито в размер
2
на 0 %.
В ЕД 3/1 и ЕД 3/24 на декларацията, като продавач и износител на стоките било
посочено дружеството *, *.
Приложените към митническата декларация 2 (два) бр. Сертификати за анализ (MILL
TEST CERTIFICATE) съгласно стандарт EN 10204-3.1, издадени от *, P. Турция на дата
26.03.2022 г. съдържали информация за химичния състав и механични характеристики на
стоката, представляваща галванизирани (поцинковани) ленти на рулони - общо 19
(деветнадесет) бр., всеки със съответен идентификационен номер на намотката (Coil
Nomber).
Декларираният в ЕД 6/15 от МД 22BG005808084771R7 код по ТАРИК за стоката -
**********, отговарял на „Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегираии
стомани, с широчина по-малка от 600 тт, планирани или покрити; - Поцинковани по друг
начин; — Други". Съгласно приложените към МД 2 бр. Mill Test Certificate по стандарт EN
10204 - 3.1, издадени от *., *, за стоката бил приложен код по ТАРИК, който съответствал на
химичния й състав и механичните й характеристики.
Предвид обстоятелството, че *., * не било производител на стоката, допусната за
свободно обръщение, от проверяваното дружество било изискано да предостави анализни
сертификати от производителя/ите, от които да е видно вида и състава на стоката, допусната
за свободно обръщение с МД с MRN 22BG005808084771R7 и други документи. В тази
връзка проверяваното дружество предоставило 5 бр. Inspection Certificate according to EN
10204 Type 3.1, издадени от *, *, което дружество се явявало и производител на процесните
метали, поради което и издадените от него Сертификати били приети от проверяващите за
меродавни. От данните в предоставените сертификати, издадени от /, *, станало ясно, че в
химичния състав на стоката, допусната за свободно обръщение с МД с MRN
22BG005808084771R7, се съдържал елементът Алуминий (Аl), чието процентно съдържание
било в границите от 0,015 % до 0,100 %. Същевременно в издадените от *. 2 (два) бр. MILL
TEST CERTIFICATE, не било посочено съдържание на Алуминий, което от своя страна не
представяло достоверно химичния състав на стоките при декларирането им пред
митническите органи в Република България. При това положение и имайки предвид
действителния химически състав на металите - стоката, допусната за свободно обръщение с
МД с MRN 22BG005808084771R7 с дата на приемане 01.04.2022 г., е следвало да бъде
класирана в код по ТАРИК **********, а не в реално класирания – **********.
Към датата на приемане на вносната МД с MRN 22BG005808084771R7 за код по
ТАРИК ********** (в който е следвало да бъде класирана стоката), също е била предвидена
непреференциална тарифна квота, относима към стоки с произход *. Номерът на квотата бил
098610, с период на валидност от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г.
С оглед некоректно декларирания код по ТАРИК, стоката допусната за свободно
обръщение по МД 22BG005808084771R7 с дата на приемане 01.04.2022 г., според
проверяващите - не може да бъде обект на непреференциално тарифно третиране, съответно
да бъде приложена ставка на митото в размер на 0%, а по отношение на нея би била
приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %.
На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена
под режим допускане за свободно обръщение с МД с MRN 22BG005808084771R7
възникнало митническо задължение при внос, като размерът на вносните мита бил 25 461,00
лв. (двадесет и пет хиляди четиристотин шестдесет и един лева) и доплащане на други
публични държавни вземания - ДДС в размер на 5 092,20 лв. (пет хиляди и деветдесет и два
лева и двадесет стотинки), или ВСИЧКО в общ размер на 30 553,20 лв. (тридесет хиляди
петстотин петдесет и три лева и двадесет стотинки).
След приключване на митническата проверка бил изготвен доклад, въз основа на
който свидетелят Ц. съставил акт за установяване на административно нарушение, за това,
че на 01.04.2022 г. в гр. София, „*” ЕООД, с ЕИК: *, като е представило пред митническите
органи на Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните
3
характеристики на допуснатите за свободно обръщение посредством МД с MRN
22BG005808084771R7 стоки и е декларирало некоректен код по ТАРИК, съгласно който се е
възползвало от непреференциална тарифна квота, не е изпълнило задълженията си,
произтичащи от чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на
Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митническия кодекс на Съюза, с което е осъществило състава на нарушение по чл. 234, ал.
1, т. 1 от ЗМ.
По така издадения АУАН постъпило писмено възражение. Изложени били твърдения
за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта. Направено било искане за
прекратяване на образуваното въз основа на АУАН административнонаказателно
производство.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени,
оставил без уважение възраженията на жалбоподателя, тъй като счел, че същите са
неоснователни и не съдържали каквито и да е било аргументи, които да опровергавали
направените в АУАН констатации. На 16.05.2023 г. издал обжалваното постановление, с
което приел, че е осъществен състава на административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1
от ЗМ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
На база на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и
НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в
наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е
извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде очертано от
фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно
конкретни факти - какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по
какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се подвеждат под съответната
правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Това
законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да се
защитава активно и адекватно. Същото може да оборва както фактическите констатации,
претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така
и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна.
Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53,
ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите, които наказващият
орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна отговорност ( в този
смисъл е и Решение №1533 от 30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на
Административен съд- Бургас). Пропускането на този реквизит ограничава и
възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при
липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.
Нарушена е разпоредбата на 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, доколкото в издаденият акт за
установяване на административно нарушение не е направено пълно и точно описание на
4
твърдяното нарушение.
Същото следва да бъде описано с всички обективни и субективни признаци, като в
конкретния случай в издаденият акт не е посочено изпълнителното деяние, с което се
осъществява състава на административно нарушение посочен в акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от ЗМ „Който избегне или направи опит да
избегне: т. 1. пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите
публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или т. 2. забрани или
ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската
политика....“. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението се изразява в избягване или в
опит да се избегне. Видно обаче от съдържанието на АУАН, липсва посочване на
изпълнителното деяние- дали жалбоподателят е избегнал или е направил опит да избегне,
пълно или частично плащане на публични държавни вземания, т.е. не е отразен съществен
признак на нарушението.
В АУАН е посочено, че дружеството е извършило нарушение чрез представянето
пред митническите органи на Република България на Mill Test Certificate, отразяващ
некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обръщение стоки и е
декларирало некоректен код по ТАРИК, съгласно който се е възползвало от
непреференциална тарифна квота, с което не е изпълнило задълженията си, произтичащи от
чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на Европейския Парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза.
Иначе казано, като нарушение е посочено неизпълнението на задълженията по
Регламент (ЕС) № 952/2013 г на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митническия кодекс на Съюза - лице, като съгласно посочените
текстове подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение
или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните: а) точността и пълнотата на
информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението; б)
автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи
декларацията, уведомлението или заявлението.
Видно е, че никъде в АУАН не е описан като съставомерен признак избягването или
опитът да се избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на
другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, а още по-малко са
посочени конкретните размери на тези вземания.
Едва накрая в постановлението АНО е посочил, че жалбоподателят е избегнал
заплащането на дължими публични държавни вземания, което обвинение липсва изцяло в
АУАН. Органът е счел, че подобно допълване е законосъобразно, предвид разпоредбата на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Възможността за приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се преценя за всеки
конкретен случай и с оглед всички обстоятелства по делото. Действително, непосочването в
АУАН на обективни съставомерни признаци на нарушението, може да се отстрани по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но само ако по този начин не се ангажира отговорността на лицето
за нарушение по непредявени му фактически обстоятелства (в този смисъл е и правната
теория - * и *, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 123).
Настоящият състав намира, че в конкретния случай допълнението в НП се явява
недопустимо, тъй като на практика дружеството бива наказано за съвсем различно
нарушение от гледна точка на фактите. Както бе посочено, в АУАН е направено заключение
5
за нарушаване на чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на
Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митническия кодекс на Съюза, като всъщност се касае за форми на невярно документиране,
без да е посочено същото да е довело до други последици. Не може да се приеме, че тъй като
в АУАН също така е описано, че е следвало да бъде внесено мито и ДДС, то признакът на
нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е фактически описан. Касае се за сложна фактическа
обстановка, като АУАН е с дължина дванадесет страници, а накрая актосъставителят е
синтезирал релевантните факти на една страница. Именно формулираното обвинение накрая
предопределя и защитата на наказаното лице - възраженията, доказателствата, които същото
ще реши да представи и т.н.
Посочването за пръв път в НП на формата на изпълнителното деяние, както и
допълването на АУАН с посочването на допълнителни противоправни последици (освен
свързаните с документирането и това, че с това документиране е избегнато внасяне на
публични задължения), препятства жалбоподателя на един по-ранен етап, а именно от
образуване на административнонаказателното производство, да разбере за какво е
ангажирана административно наказателната му отговорност. По този начин се стига до
елиминиране на една инстанция в производството за наказаното лице. Следва да се
отбележи, че сочените за нарушители лица принципно могат да взимат отношение към
всички посочени в АУАН факти, но правната логика е да се навеждат възражения и да се
сочат доказателства за тези факти, които актосъставителят е посочил за релевантни. Още
веднъж може да се отбележи, че в конкретния казус това е особено съществено, тъй като се
касае за АУАН, в който е посочена обширна фактическа обстановка.
В обобщение, съставът намира, че горепосоченото процесуално нарушение е довело
до ограничаване на правото на защита на привлечения към административно наказателна
отговорност субект, поради което същото се явява съществено, респ. влече като последица
отмяна на обжалваното постановление на формално основание.
На следващо място, съдът следва да посочи, че дори да се възприеме, че допуснатият
порок не е съществен, то изводът за незаконосъобразност на издаденото НП, отново би бил
същият. Това е така по следните причини.
Видно от представените по делото материални отчетности – голяма част от номерата
на 19-те рулона, за които е ангажирана отговорността на дружеството, не съответстват на
посочените в Таблица 1 от АУАН и НП сертификати за номера на рулони, издадени от
турското дружество – производител. Това е особено важно, доколкото именно на база на
тези сертификати контролните органи са направили извод, че стоките е следвало да бъдат
тарифирани под друг код, заради наличие на алуминий в тях. Казано по друг начин – в
АУАН и НП са анализирани няколко сертификата, касаещи рулони на производителя с
номера – 22030530GA; 22030533GA; 22030534GA; 21480008GA; 21480007GA и
21480009GA. В действителност обаче голяма част от рулоните, които са предмет на
цитираната МД с MRN 22BG005808084771R7 не съответстват на така посочените номера, а
съответстват на рулон на производителя - 22030532GA. За този рулон по делото няма
приложен и анализиран Mill Test Certificate на производителя, поради което и въобще не е
доказано дали в тях се съдържа алуминий или не, респективно „обвинението“, че стоките са
неправилно тарифирани в грешен код, е напълно недоказано.
На второ място съдът следва да посочи и че, в случая АНО е ангажирал
отговорността на дружеството за това, че е избегнал плащането на митнически сборове, като
тарифирал неправилно стоките с код по ТАРИК е **********, за която е приложима ставка
на вносно мито в размер на 0 %, вместо да ги тарифира с код по ТАРИК – **********.
Същевременно в НП изрично е посочено, че за код по ТАРИК **********, също е била
предвидена непреференциална тарифна квота, относима към стоки с произход * с номер
6
098610. Посочено е също, че към датата на изготвяне на доклада – остатъкът от тази квота е
бил недостатъчен, а от там е направен и извод, че стоката е следвало да се обложи с 25%
мито. Никъде обаче в хода на проверката не е било изследвано, респективно не е било
посочено в АУАН или НП – дали към релевантния момент – подаването на МД с MRN №
22BG005808084771R7 от 01.04.2022 г., е имало достатъчно остатък по квотата или не. По
мнение на съда това е много важно, защото ако се окаже, че към 01.04.2022 г. е имало
достатъчен остатък по квотата, то и вносното мито така или иначе (по верния код по
ТАРИК) отново би било 0 % (изрично в подадената декларация дружеството –
жалбоподател е завило желание да се ползва от преференцията), а от там и изводът на АНО,
че се касае за избягване на заплащане на митнически задължения, а не само за грешно
деклариране (което както стана дума е съвсем различно нарушение на Регламента), би бил
погрешен.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, както и платежни документи от които се доказва, че е бил заплатен
адвокатски хонорар в размер на 3100 лева без ДДС или 3720 лева с ДДС. По делото е
направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар. Разпоредбата на
чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към
сключване на договора) ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с
определен интерес при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. - минималното възнаграждение е
в размер на 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. - т. е. в този случай минималният
хонорар възлиза на 3094,26 лева без ДДС или 3713,10 лева с ДДС, доколкото съгласно пар.
2а от ДР на Наредбата за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху
добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на Закона за данъка върху добавената стойност.
Вярно е, че след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. от СЕС
съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в
Наредбата, но по мнение на настоящия състав този минимум следва да се приеме като един
от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
случая сумата от 3720 лева с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото
и факта, че бяха проведени няколко съдебни заседания (няколко пъти процесуалният
представител депозира становища и се явява в съдебни заседания), поради което и
присъждането му не се явява прекомерно.
7
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2023/5800-71/НП от 16.05.2023 г.,
издадено от Директор на ТД Митница - София, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от
Закона за митниците, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 234, ал. 4 от същия закон,
на „*“ ЕООД с ЕИК: * /в несъстоятелност/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
30 553,20 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „*“ ЕООД с ЕИК: * /в несъстоятелност/
сумата от 3720 / три хиляди седемстотин и двадесет/ лева с ДДС, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8