Определение по дело №458/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260594
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20203100500458
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               /14.10.2020г.

 

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно гражданско дело № 458 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 30372/24.04.2019г. от Е.Ш.А., ЕГН ********* ***, чрез пълномощника си адв. Констадин Н.К. от ВАК, съдебен адрес *** срещу решение № 1362 от 03.04.2019г. постановено по гр.д. № 3325/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав.

В жалбата е изложено становище за недопустимост, евентуално неправилност на решението, като се навеждат следните оплаквания: районният съд не е разпределил доказателствената тежест по отношение на ищците; решението е основано на нерелевирани от ищците в исковата молба факти и обстоятелства; несъобразяване със събрани свидетелски показания досежно изпълнение на задължения по договор за гледане и издръжка от ищците по отношение на Донка Атанасова; необсъждане в мотивите на решението манифестираното от страна на въззивника намерение за владение спрямо съсобствениците Йорданка и Тодор Жечеви; съдът не се е произнесъл по въпроса дали е еоборена от ищците презумпцията оп чл.69 от ЗС; счита се, че субективното съединяванена искове по чл.108 от ЗС е недопустимо при наличитието на различни придобивни основания на ищците; намира предявените срещу втория ответник – К.Б. искове по чл.108 от ЗС за недопустими, тъй като по делото не е доказано същата да владее за себе си процесния имот; в решението липсва произнасяне на съда по искането по чл.537, ал.2 от ГПК по отношение на ответницата К.Б.. Искането му е за отмяна на атакуваното решение и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от насрещните страни по жалбата , в които са изложени становищата за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намират за правилно и законосъобразно.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 38617/30.05.2019г. от К.П.Б., ЕГН ********** *** срещу решение № 1362 от 03.04.2019г. постановено по гр.д. № 3325/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав.

В жалбата е изложено становище за недопустимост, евентуално неправилност и назаконосъобразност на решението, като се навеждат следните оплаквания: решението е основано на нерелевирани от ищците в исковата молба факти и обстоятелства, поради което е недопустимо; районният съд не е разпределил доказателствената тежест по отношение на ищците; намира, че е ненадлежна страна, доколкото е доказана липсата на намерение за своене и волеизявление в този смисъл; не е доказано да е била владелец или държател на имота; в решението липсва произнасяне на съда по искането по чл.537, ал.2 от ГПК по отношение на жалбоподателката.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от насрещните страни по жалбата , в които са изложени становищата за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намират за правилно и законосъобразно.

Образувано е и по частна жалба вх. № 87845/27.11.2019г. от Е.Ш.А. и по частна жалба вх. № 88631/29.11.2019г. от К.П.Б. срещу определение № 13795 от 22.10.2019г., постановено по гр.дело № 3325/2018г. на ВРС, 19-ти състав, с което е оставено без уважение молбата на частните въззивници за изменение на решение № 1362 от 03.04.2019г. в частта му за разноските.

В жалбите са изложени становища за липса на правна и фактическа сложност на делото, поради се оспорва размера на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на ищците. Счита се, че адвокатските възнаграждения не са съсобразени с обема на притежаваните права от всеки от ищците.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от насрещните страни по частните жалби със становища за тяхната неоснователност.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от цитираната забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая, въззивникът Е.А. желае да се приеме като писмено доказателство по делото писмо изх. № РД17011322ВН-001ВН-001 от 18.07.2017г. на кмета на район „Одесос“ при Община Варна. Доказателственото искане се явява несвоевременно направено и преклудирано, доколкото страната е имала възможност да поиска събирането на посоченото доказателство от първоинстанционния съд и липсват твърдения за допуснати процесуални нарушения от последния. По изложените съображения направеното от въззивната страна доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл. доказателства за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 30372/24.04.2019г. от Е.Ш.А., ЕГН ********* ***, чрез пълномощника си адв. Констадин Н.К. от ВАК, съдебен адрес *** и въззивна жалба вх. № 38617/30.05.2019г. от К.П.Б., ЕГН ********** *** срещу решение № 1362 от 03.04.2019г. постановено по гр.д. № 3325/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав., както и частна жалба вх. № 87845/27.11.2019г. от Е.Ш.А. и по частна жалба вх. № 88631/29.11.2019г. от К.П.Б. срещу определение № 13795 от 22.10.2019г., постановено по гр.дело № 3325/2018г. на ВРС, 19-ти състав, с което е оставено без уважение молбата на частните въззивници за изменение на решение № 1362 от 03.04.2019г. в частта му за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивната страна.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 458/2020г. на ВОС за 03.11.2020г. от 15,00ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: