Решение по дело №325/2019 на Административен съд - Сливен

                                          Р Е Ш Е Н И Е   № 203

 

                                          гр. Сливен, 29.10.2019 г.

                               

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Детелина Бозукова

 

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 325 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс

 /АПК/.

Образувано е по жалба от ЕТ “К. Б. 1977“ гр. Н. З., ЕИК ……………. подадена против Уведомително писмо за отказ за финансиране по Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2019 г. с Изх. № 02-200-6500/1512 от 11.07.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"– София, с което оспорващият е уведомен, че няма да получи финансиране.

В жалбата търговецът твърди, че уведомителното писмо е незаконосъобразно. Излага съображения, че отговаря на всички изисквания за изплащане на финансово подпомагане по подаденото заявление за 2019 г. Счита, че помощта се предоставя на земеделски стопанин, който е развивал дейност, свързана с растениевъдство през някоя от последните три години преди кандидатстването. Моли оспореният акт да бъде отменен, ведно с последиците от това. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. З. Н. – САК, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че неправилно е отказано финансиране.  

Административният орган –Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - София, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – ст. юриск. Д. Р., който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Счита, че заявителят на помощта не отговаря на изискванията на т.4 от Условия за прилагане на Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2019 г. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият ЕТ “К. Б. 1977“ е регистриран като земеделски производител на 14.04.2015 г. в МЗХ /л.11/.  Първата регистрация на растениевъдна продукция, видно от регистъра на земеделските производители, администриран от МЗХ,  производителят направил на 18.01.2018 г. /л.32/. За 2019 г. е подал Заявление за кандидатстване по Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ с вх. № 02-200-6500/1512/13.05.2019 г., като в заявлението посочил, че продукцията ще се отглежда в землището на с. Баня и с. Сокол. На 10.07.2019 г. от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до Директора на фонда е изготвена докладна записка с вх. № 03-0416/3172 /л.17/, в която са изброени производителите на растениевъдна земеделска продукция, неотговарящи на изискванията за допустимост по т.4 от Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ, сред които е и оспорващият търговец ЕТ „К. Б. 1977“ гр.Н. З.. С докладната записка е предложено на изброените кандидати да бъде отказано финансиране за 2019 г.

На 11.07.2019 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за отказ за финансиране за 2019 г. с изх. № 02-200-6500/1512 /л.18/ С процесния акт оспорващия ЕТ “К. Б. 1977“ е уведомен, че не отговаря на критериите за допустимост, съгласно изискването на т.4 от Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2019 г., поради което получава пълен отказ от финансиране.

По делото са представени Указания за прилагане на схемата за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2019 г., съгласно т.4 на които, помощта се предоставя на земеделски стопани, както и на признати групи или организации на производители в сектор „Растениевъдство“, отговарящи на следните условия: да са регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържание на регистър на земеделските производители за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този период да са се занимавали с растениевъдство. Това изискване следва да бъде изпълнено при кандидатстване, както и да бъде поддържано в 4 годишен срок от датата на договора за предоставяне на държавната помощ. Съгласно т.13.15 от указанията ДФ „Земеделие“ отказва изцяло или частично държавната помощ спрямо искания размер при неизпълнение на условията по настоящата схема.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок – оспореното уведомително писмо е съобщено на оспорващия на 11.07.2019 г., а жалбата срещу него е входирана във фонда на 25.07.2019 г. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от Изпълнителен директор на ДФЗ– София, който съгласно устройствения правилник на ДФЗ и чл.20 т.2 от ЗПЗП организира и ръководи дейността на фонда. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, същият е мотивиран и материално законосъобразен.

    Видно от доказателствата по делото, първата регистрация на растениевъдна продукция, съгласно регистъра на земеделските производители, администриран от МЗХ,  производителят е направил на 18.01.2018 г. Едно от изискванията за изплащане на финансова помощ по схемата за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2019 г., съгласно т.4 от Указанията за прилагане на въпросната схема, е кандидатът да е регистриран по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържание на регистър на земеделските производители за период от 3 години назад, считано от датата на кандидатстване, в случая 13.05.2019 г., като в този период кандидатът следва да се е занимавал с  растениевъдство.  Следователно е необходимо заявителят на помощта – ЕТ „К. Б. 1977“ гр. Н. З. да е регистриран като производител от 13.05.2016 г. и в този период да се е занимавал с растениевъдство. По делото е установено, че по отношение на оспорващия първото изискване е налице, доколкото са налични доказателства, че същият е регистриран като земеделски производител на 14.04.2015 г. Първата регистрация на растениевъдна продукция обаче е направена на 18.01.2018 г. от което следва, че кандидатът за държавна помощ – ЕТ „К. Б. 1977“ гр. Н. З.  не отговаря на заложените в т.4 от Указанията изисквания към кандидатите. Съгласно т.4 от Указанията помощта се предоставя на земеделски стопани, както и на признати групи или организации на производители в сектор „Растениевъдство“, отговарящи на следните условия: да са регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържание на регистър на земеделските производители за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този период да са се занимавали с растениевъдство. Това изискване следва да бъде изпълнено при кандидатстване, както и да бъде поддържано в 4 годишен срок от датата на договора за предоставяне на държавната помощ. От анализа и съдържанието на разпоредбата се налага извода, че са налице кумулативни условия на които кандидатите трябва да отговарят, а именно да са регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържание на регистър на земеделските производители за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване и в рамките на този 3 годишен период кандидатите да са се занимавали с растениевъдство. И двете предпоставки за предоставяне на помощта следва да са установени и доказани, за да се приеме, че кандидатът покрива нормативните изисквания за целево финансиране. В случая настоящия оспорващ отговаря само на първото изисквание, като по делото е безспорно доказано, че същият е бил регистриран по реда на Наредба № 3/1999 г. , т.е. повече от три годни преди подаване на заявлението за подпомагане.

             Втората изискуема предпоставка на т.4 от Указанията обаче не е налице, тъй като земеделският производител е регистрирал за първи път производство на растениевъдна продукция на 18.01.2018 г. Последното обстоятелство сочи, че кандидатът не се е занимавал с растениевъдство през целия нормативно изискуем период от 3 години назад, считано от 13.05.2019 г. /датата на подаване на заялението/. Съдът намира, че нормата на т.4 от указанията е достатъчно ясна и не се нуждае от граматическо тълкуване по начина, по който се възприема от оспорващата страна. Словсъчетанието „този период“ сочи категорично, че се касасе за посочения период“ от най-малко три години назад. Напълно необоснован житейски и логически е заявения от оспорващия довод, че отглеждането на растениевъдна продукция от земеделския производител е започнало в рамките на три години назад, а първото производство и бране на реколта е станало едва през м.01.2018 г., доколкто по делото се установява, че стопанинът отглежда домати, краставици и градински пипер, които определено не са многогдишни растения.

             При тези данни съдът приема, че отказът за финансиране е постановен при правилно приложение на материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Предвид горното, съдът намира, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно, като издадено от компетентен административен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби и при съобразяване с целта на закона. Поради това жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника, оспорващият на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, съдът

 

                                                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „К. Б. 1977“ гр. Н. З. срещу Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/1512 от 11.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като неоснователна.

 

ОСЪЖДА ЕТ „К. Б. 1977“ гр. Н. З. ЕИК ………….. седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул.“Н. б. № ……  да заплати на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция гр. София разноски в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 138 от АПК.

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ: