РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………… г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

           МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА КОЕВА 

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 1055 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 18.08.2018 г., постановено по гр. дело № 69965/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 57 състав, са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени  искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Ю.М.Б., като е е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 302,59 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. *********, вх. В за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 314, 83 лв. и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 54,46 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.12.2012 г. – 04.08.2015 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 58,45 лв.

Решението на СРС в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ГПК за главница потребена топлинна енергия, както и в частта, с която са отхвърлени исковете, като необжалвано е влязло в сила.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ответника, който обжалва решението в частта, с която е уважен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е прието, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер от 54,46 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.12.2012 г. – 04.08.2015 г. Поддържа се, че на основание чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-днвевн срок от датата на публикуването им в интернет страницата на дружеството, а за последното не са ангажирани доказателства от ищеца.

В законоустановения срок не е е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач “Т.с.” ЕООД .

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение оплакванията на въззивника, съдът намира следното:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т. е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана.

За част от процесния период,а иемнно м. 11.2012 г. – м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на дружеството от 2008 г., поради което се явява правилен изводът на СРС, че за посочения период с оглед основателността на иска за главница, искът за обезщетение за забава се явява основателен.

По отношение на вземанията на ищеца за периода след  м.02.2014 г. до 04.2014 г. са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г., които са обнародвани във вестник "24 часа" и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 / т. е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлиннаенергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите за процесния период Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат сумите за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне на изравнителната сметка, в 30 дневен срок от публикуването им на интернет-страницата на продавача. Действително по делото липсват доказателства, за публикуване на процесните фактури за м. 02.2014 г. до м. 4.2014 г., за който период са относими посочените общи условия.

С оглед изложеното, доводите на ответника се явяват частично основателни по отношение приложимостта на общите условия на ищеца за периода от два месеца за главниците станали дължими след влизане в сила на последните.

Независимо от горното, обаче видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, за посочените месеци от м. 02.2014 г. до м. 04.2014 г. (включително) не е начислена лихва, същата е в размер на 0.00 лв., което е взето предвид и при определяне общия размер на задължението за обезщетение за забава върху главницата.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отношение на разноските във въззивното производство:

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД. Настоящият състав намира, че независимо от направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи на въззиваемият за настоящото производство, доколкото не е подаден отговор на въззивната жалба и не се е явил процесуален представител, поради което съдът намира, че действително не е осъществено процесуално представителство.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.08.2018 г., постановено по гр. дело № 69965/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 57 състав в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач “Т.С.” ЕООД на страна на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.