Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24, 22.03.2021 г., град Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Снежина
Радева
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 1019 по
описа за 2020 г.
В условията на евентуалност са предявени
искове по чл.21 ал.4 СК, чл.23 ал.1 СК,чл.23 ал.2 СК и делба при равни права на
поземлен имот в с.Ушинци и делба на съсобствен имот /преди брака/ в гр.Разград
при равни права.
Депозирана
е искова молба от Н.Д.У., който твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с Решение
71/06.03.2020г. по бр.д. 2052/2019г. по описа на РРС, влязло в сила по
отношение прекратяването на брака на 16.06.20г.. Страните са сключили брак на
08.10.12г. във Великобритания. След сключването на брака заживели в България. Не след дълго, поради несходство в характерите,
сериозни морални и интелектуални различия, двамата се отчуждили и заживели като обикновенни фактически съжители. Брачната им връзка се оказала без необходимото съдържание. Съжителството им било формално. На практика имали отделни домакинства - всеки сам се грижел за себе си и се справял с ежедневните си битови потребности.
На 10.10.13г., през време на брака си
двамата придобили недвижим имот:дворно място с площ от 636 кв.м. в с.У., ул.”***”
№ ***, съставляващо поземлен имот № 343 в кв.33 по плана на селото, за който
имот е отреден парцел IV-146, при граници и съседи: улица, имот № 344, имот №
346 и имот № 145.
В нотариалния акт за покупко-продажбата
на имота, като купувач била записана само ответницата, тъй като тя е български
гражданин и има правото да придобива земя. Освен това, ищецът по това време не
говорел и не разбирал добре български език, което усложняване за изповядването
на сделката. Продажната цена за имота, посочена в нотариалния акт е 1500лв.
Същата била предоставена и заплатена изцяло с лични средства на ищеца, дарена
му от неговите родители. Ищецът лично я предал на ответницата, за да я предаде
на продавачите.
След закупуването на имота, за периода
2014-2015г. ищецът с негови лични парични средства /дарение от родителите му/ и
с личен труд, построил в този имот в
с.Ушинци едноетажна сграда, с предназначение: второстепенна постройка на
допълващо застрояване, представляваща „Лятна кухня, склад за инвентар и покрита
тераса” с обща застроена площ от 82 кв.м., с монолитна бетонова основа, дървена
носеща конструкция, гредоред и дървена покривна конструкция.
Ответницата няма никакъв принос за
придобиването на горепосочения имот - нито за земята, нито за построената в
последствие в имота сграда. Тя няма и друг съвместен принос за придобиването на
имота по смисъла на Семейния кодекс, тъй като не се е грижила за семейството и домакинството, тъй като по това
време на практика живеели разделени.
Ищецът с лични средства /дарени от
родителите му/ покрил всички разходи за проектиране на сградата, за издаване на
необходимите строителни документи, констуркивно становище - проект, разрешение
за строеж и други документи, всички строителни материали, всички разходи за
ползваните строителни услуги и труд.
Съгласно финансовите му разчети, при
построяването на сградата е вложил лични средства в размер на около и над
25000лв. След построяването на сградата, пазарната стойност на имота в с.У. се
увеличили с около 40 000лв и сега е около 41 500лв.
Преди сключването на брака, в
качеството на обикновени съсобственици, при равни права, двамата придобили
собствеността върху друг недвижим имот в гр.Разград. С Нотариален акт № ***/***.,
том **, рег.№ ***, дело № ***/***г. на Р.И., закупили 342/438 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, целият с площ от 438 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
представляващ имот с идентификатор № **** по КККР на гр.Разград, одобрени със
Заповед № РД-18- 37/10.03.2008г. на Изп.директор на АГКК-гр.София, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота от
20.08.2016г., с адм.адрес: гр.Р., ул.„***” № 61-61а, стар идентификатор: няма,
номер по предходни план: № 4784, кв.41Б , парцел 8, който поземлен имот по
Скица № 15- 550705-26.06.2020г., издадена от СГКК-гр.Разград е с площ от 439
кв.м., при граници: имот № 61710.502.7001; имот № 61710.502.3718; имот №
61710.502.3711; имот № 61710.502.3712; имот № 61710.502.3713 и имот №
61710.502.3716, заедно с РЕАЛНО следните построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 1, с идентификатор №
61710.502.4784.2, със ЗП от 54 кв.м.;
ЖИЛИЩНА СГРАДА с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 1, с
идентификатор № 61710.502.4784.3, със ЗП от 32 кв.м..
В нотариалния акт за покупко-продажба
е записано, че продажната цена за този имот е в размер на 15 000лв. и е
изплатена от купувачите на продавачите по банков път при сключване на договора.
На датата на изповядване на нотариалния акт за покупко- продажба -
23.07.2012г., ищецът лично заплатих тази сума от 15 000лв. по банков път, по сметката
на продавача И. Г. К. – със свои лични средства. В действителност продажната
цена на имота била по-висока. На същата дата - 23.07.2012г. допълнително
заплатил с лични средства по банков път, по сметката на продавача И. К., сумата
13 000лв., която била допълнително плащане от действително договорената
продажна цена.
Така той заплатил и припадащата се част
от задължението на ответницата като купувач на 1/2 ид.ч. от имота - 14
000лв. Ответницата не е дала нито лев за този имот, нито му е възстановила
половината от придобивната цена на имота /14 000 лева/.
В последствие ищецът отново с лични
средства и с личен труд извършил
множество подобрения в имота. Направил цялостен основен ремонт на съществуващите
в този имот две жилищни сгради. Съществуващите преди ремонта сгради били две
стари къщи - на поне 200 години. На практика сградите били изцяло реновирани,
като използвали само старите им основи и
стени. Подменил дограмата и вратите на двете сгради. Усилих с нови греди
конструкцията на сградите - греди, подове, стени, покривни конструкции.
Извършил цялостна външна топлоизолация на двете сгради, нова мазилка и
боядисване. Извършил цялостен вътрешен ремонт и обзавеждане на всички стаи и
помещения - бани и тоалетни, кухня, спални и други вътрешни подобрения;
изграждане на нова външна врата; изграждане на външно огнище и външна лятна
кухня и много други подобрения.
Според финансовите му разчети, при
ремонта и подобренията на тези сгради в гр.Разград е вложил лични средства в
размер на около и над 40000лв. След построяването на тези сгради, пазарната
стойност на имота в гр.Р. се увеличила с около 50 000лв. и сега е около 65
000лв.
Тези парични взаимоотношения по повод придобиването
на имота в гр.Р. и извършените
в него подобрения са предмет на евентуални бъдещи искови претенции по сметки
във втората фаза на делбата.
Ответницата Д.Л.П. е отговорила.
Твърди, че общото им имущество придобито по
време на брака, представляващо СИО не се изчерпва само с имота в с.У. Освен
множество движими вещи представляващи обикновена покъщнина - мебели,
електрически уреди за бита, кухненска посуда, инструменти, земеделски инвентар
и други подобни, необходими за живота на всяко едно семейство и домакинство по
време на брака си, през месец февруари 2017 г. двамата са придобили и МПС л.а.
с peг. № ***, марка ЛАНДРОВЕР ФРИЛАНДЕР, цвят СИН МЕТАЛИК, с номер на Рама ***.
Счита за недопустимо съединяването на иска по чл.29 ал.3 СК с иска за
делба.
По същество счита исковете по чл. 21, ал.4 от СК, по чл. 23, ал. 1 от СК
за неоснователни, като искът по чл. 34 от ЗС да делба е основателен, при
равни права. За придобиването
на имота в с.У. по време на брака,
ищецът не е оборил презумпцията за съвместен принос от страна на двамата
съпрузи, поради което същият се явява СИО, прекратена с развод и превърнала се
в обикновена дялова съсобственост при равни права. За придобиването на процесния
имот по време на брака не е налице нито пълна, нито частична трансформация на
лични средства от ищеца, поради което същият се явява СИО, прекратена с развод
и превърнала се в обикновена дялова съсобственост при равни права. Делът на
ищеца от общото имущество е в размер на 1/2, тъй като не е налице значителен
принос от негова страна за придобиването му и съответно, дяловете на страните в
СИО са равни.
Счита иска за делба на имота в гр.Р.
при равни права за основателен. Този втори процесен имот е придобит от тях,
преди брака им и в него изрично е отразена волята им да станат негови
съсобственици при равни права.
Твърди, че с ищеца се запознали през
месец юли 2010 г., а през месец октомври 2011г. се събрали да живеят заедно.
По-късно взели решение и закупили на
23.07.2012г. имота в гр.Р., на ул. „***" № 61-61а,
представляващ - земя и сгради. Изрично в нотариалния акт записали, общата им
воля, да придобият имота при равни права. Всичко това е било обяснено на ищеца и неговата воля била
изразена, чрез назначеният му преводач в нотариалното производство. След
закупуването започнали да правят ремонт на имота, като и двамата активно се
включили в това, както със средства, така и с труд. Спорадично наемали
работници, които да им помагат. Тъй като ищецът е пенсионер, а ответницата
работела през деня, с дребните поправки, които човек може сам да извърши се
занимаваше ищецът, а след като ответницата се приберяла от работа и най-вече
през почивните дни, му помагала активно. Била неотлъчно до него - пренасяла
строителни материали съобразно физическите си възможности, държала при
извършването на отделни дейности, помагала при поставянето на гипсокартон,
чистела след ремонтните дейности и т.н. Така с общи усилия извършили ремонта на
този имот. За ремонта на този имот тя също е давала не малко средства.
Отношенията им били чудесни и затова
сключили брак на ***
Отрича да са живеели като отделни
домакинства. От м.октомври 2011г. живеели заедно като нормално семейство, с общо
домакинство и цели, и с общи усилия се стремели да осигурят благополучието му.
Първоначално живели в апартамента й в гр. Р., а от м.март 2013г. заживели в къщата
в гр.Р.. През м. май 2017г. се преместили да живеят в къщата в с.У. Тъй като ищецът
не говорел и не разбирал добре български език се налагало тя неотлъчно да бъде
с него, да му превежда и да ходят навсякъде заедно. С дейностите, които ги
касаели като семейство и които били свързани с посещение на институции се
занимавала ответницата основно.През годините са имали и спорове помежду си, но
и двамата приемали, че те не са съществени и с взаимни компромиси, ги
преодолявали. С ответника се разделили окончателно на 08.07.2019 г.,
след като той заключил всички врати и не я допускал до къщата в с.У.
Оттогава живеят в отделни
домакинства. След тази дата никой от тях не е извършвал строителни дейности по
двата имота. Всичко, което са постигнали в периода от сключването на брака до
раздялата си е в резултат на общите им усилия и съвместен принос. От закупуването
на имота в гр.Р., до месец март 2013г. се занимавали основно с неговия ремонт.
Ищецът имал голямо желание да купят
имот на село за да го ползват като зеленчукова градина. От обяви за продажба на
недвижими имоти ищецът научил за дворното място в с.У., но то било на висока
цена. През м.август 2013г. ответницата видяла, че продавачите са намалили
цената на 2000лв. и за това се свързала с тях и им предложила да го закупи за
1500лв. Те се съгласили. На 04.09.2013 г. продавачите й подписали пълномощно. На 13.09.2013 г. се срещнали с продавача
С. С. в гр.Р. Заедно отишли в Община Разград, където ответницата заплатила
местните данъци и заплатила договорената покупна цена от 1500лв.у като я предадох
на С. С. изцяло и в брой. Сумата я имала, тъй като била изтеглила от личната си
сметка 400лв., а останалите 1100лв. й дала в заем Т. Г. С., която присъствала и
на предаването на парите. Седмица - две след това й върнала 800лв., които също
изтеглила от банковата си сметка, а останалите 300лв. върнала в продължение на
няколко месеца на различни по размер вноски. Отрича ищецът да й е дал парите за
закупуването на имота.
След като се снабдила с всички
необходими документи за сделката, уговорила дата и на 10.10.2013г. тя в
качеството на пълномощник на продавачите с дадено право съгласно чл.38 ал.1 от ЗЗД и съответно като купувач сключила договора за покупко-продажба на имота в
с.У. Ищецът не е посочен в нотариалния акт, въпреки че към датата на
изповядване на сделката съгласно КРБ и ЗС, той като гражданин на ЕС можеше да
придобива земя на територията на РБ, защото не владеел добре български език,
което щеше да изисква допълнително да му бъде назначен заклет преводач в нотариалното
производство, но и двамата били наясно, предвид сключения между тях брак, че
имотът ще бъде общ. Ответницата заплатила таксите по сделката.
Не е вярно твърдението на ищеца, че
ответницата няма принос в придобиването на този имот. Самите изявления и
претенции на ищеца си противоречат в това отношение. От една страна твърди, че
ответницата няма никакъв принос в
придобиването на имота, а от друга страна претендира да й бъде определена
идеална част от 750/41500, т.е. приема, че
има принос.
Не отговаря на истината и
твърдението му, че парите за изграждането на този имот са негови лични, като
получени по дарение от неговите родители. Никога ищецът не е казвал, че
родителите му, са му давали пари, за покупка на имотите и техните ремонти. През
годините той е получавал пари от тях, но дребни суми, които използвал за
личните си нужди и лечение - за операция. В исковата си молба освен
голословното твърдение, че е вложил лични средства дарени му от родителите,
ищецът по никакъв начин не е конкретизирал какъв е размера на дарените пари,
кога и по какъв начин е ставало предаването им, за това и оспорвам като изцяло
невярно това твърдение, че средствата за изграждането на имота в с.У. са само
на ищеца и че са лични негови - дарени му от родителите.
Почти веднага след като закупили
имота започнали първо неговото почистване, а след това с поставянето на ограда.
Във всички тези дейности, както ищеца, така и тя се включили активно, всеки
според силите и уменията си. Понякога им помагали и приятели. Двамата работили
наравно.
Тъй като имота бил само дворно място
и в него нямало ток и вода, през м.февруари 2014г. купили КАРАВАНА, която
поставили в мястото, като заплащането й направих тя, видно от Извлечение от кредитна
карта за покупка на ****. Поради липсата на вода първото,
което направили през лятото на 2014г. е да изкопаят кладенец. Липсата на ток в
имота била другата пречка за пълноценното му използване. За да се присъединят
към електропреносната мрежа и да имат ток в имота, трябвал проект за изграждане
на постройка, която решили да е лятна кухня и склад за инвентар. Затова през
пролетта на 2014г. ответницата се заела с изготвянето на такъв и получаване на
Разрешение за строеж, което й било издадено на 30.05.2014г. Отрича само ищецът
да е плащал за всички проекти, разрешения и др. подобни.Напротив с тази дейност
се занимавах основно ответницата, защото ищецът не разбирал и не говорел
български.
Присъединяването на имота към
енергопреносната мрежа на ЕНЕРГО- ПРО АД станало едва през м.септември 2015г.
Таксите за присъединяването общо в размер на 510,84 лв. заплатила ответницата
с лични средства, на касата. През м.юни 2015г., изляли
бетоновата основа, върху която е изградена лятната кухня. Ответницата участвала
в това. Заедно с нейн познат - Д.Д.
посетили „Водстрой" АД - Бетонов възел, където договорили количеството
бетон, неговото транспортиране и изливане в с.У.
Основно строителството на постройката
в имота във вида, в който е сега: Едноетажна сграда, с предназначение:
второстепенна постройка на допълващо застрояване, представляваща „Лятна кухня,
склад за инвентар и покрита тераса" с обща застроена площ от 82 квадратни
метра /осемдесет и два квадратни метра/, с монолитна бетонова основа, дървена
носеща конструкция, гредоред и дървена покривна конструкция, станало за период от около 2 години, от юни
2015 г. до април 2017 г.. След това извършвали дребни подобрения, като
изливане на пътеки, навес за паркиране на колата, дървена порта и други, които
също извършили съвместно с вложени средства и труд.
ОСПОРВА и моли съда да не приема като
доказателства отнасящи се до строителството на този имот всички представени от
ищеца - складови разписки, касови бонове и фактури за закупувани строителни
материали, които са с дата на придобиването им преди м.юни 2015 г., същите
не се отнасят за този имот.
За много от строителните материали, за
дограмата и други, също е давала свои
лични средства, получени от трудовото й правоотношение.
Каменната вата, с която е изолирана
цялата къща, я осигурих лично, чрез Д.Д., който й предоставил 12 куб. метра.,
като се договорили да му заплати сумата от 3000лв., която ответницата му дължи
и към настоящия момент. За нейното придобиване ищецът няма никакъв принос, а
поставянето й извършили заедно и с приятелите й Таня и Д..
Основните доходи на ищеца през този
период били от неговата пенсия, която получаваше от Великобритания в размер
между 850 - 950 лв. Лично ответницата внесла в банковата сметка на ищеца сумата
от 2000лв. на 22.01.2014 г., която той впоследствие е изтеглил на различни
вноски и плащания. През този период тя работила непрекъснато по трудово
правоотношение, като БТВ варирало между
1800 - 2000 лв.
Видно от представените от ищеца
разпечатки на банкови сметки за периода юни 2015 г. до края на 2016 г. ищецът е
имал средства от пенсия и е изтеглил суми общо в размер на около 17 000
лв..Дори да се приеме, че както и той е посочил са вложени около 25 000лв. в
построяването на лятната кухня, то излиза, че ищецът е дал всичките си пари за
това и следователно не е участвал по никакъв друг начин в разходите на
семейството- за храна, ток, вода, гориво, телефони, семейни ваканции, мебели,
инструменти, кухненски уреди и други. Очевидно тежестта за всичко останало е
паднала върху нея.
Не е вярно и твърдението, че
ответницата няма никакъв принос, тъй като не се грижила за домакинството. Като
всяка жена и тя се занимавала с пазаруването на хранителните продукти, с
готвене и съответно почистване на дома, пране и всякакви други ежедневни
дейности, които се извършват в едно домакинство, както в гр.Р., така и на с.У.
Непрекъснато е помагала на ищеца и при строителните работи. Участвала е в
монтирането на гипсокартона, в поставянето на каменна вата, която е изолацията
на цялата постройка, в реденето на пластмасовите керемиди, които са на покрива,
в рязането на дървен материал и ОСБ, в носенето на строителни материали, в
почистването след извършването на строителните дейности, която е една доста
тежка и уморителна задача. Извършвала и много други дейности по градината -
косене на тревата, засаждането на зеленчуци, поддържането на цветните алеи,
приготвянето на зимнината и др.
Освен това за осигуряване на семейното
ни благополучие и комфорт през 2013 г. сключила Договор за кредит №***/***. с
„ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ" АД в размер на 3000лв., който е целеви потребителски
кредит за газификация на къщата им в гр.Р. Кредита изплащала лично, съгласно
погасителния план на равни месечни вноски от по 182,95лв. до 26.03.2015г.. Това
са все действия от нейна страна, които несъмнено представляват нейн принос в
семейството, съобразно необходимостите му и възможностите й.
През време на брака ответницата
закупила с лични средства множество
мебели за обзавеждането на къщите в гр. Р. и в с.У. Много от личните й движими
вещи придобити преди брака с ищеца като - кухненска посуда, завивки, електрически
уреди в кухнята и бита предоставила за общо ползване. По този начин семейството
спестило много средства. Основно ответницата пазарувала необходимите хранителни
продукти и други консумативи- прах, препарати, хартия и т.н. за семейството им.
Предвид изложеното оспорва
твърденията на ищеца за липса на принос от нейна страна при придобиване на
съпружеската ни имуществена общност и конкретно при придобиването на процесния
имот в с. У.
Основен принцип за имуществените отношения
на съпрузите при законовия режим по чл.21 СК е общността върху придобитите по
време на брака в резултат на съвместен принос вещни права, и равенството на
дяловете при прекратяване на имуществената общност. Съвместният принос не е
само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и
работа в домакинството. За изменение на установеното от закона равенство на
дяловете, следва да се имат предвид както доходите на съпрузите, така и
полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от
брака, както и всички други обстоятелства, които са от значение за
благополучието на семейството, без на
финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест. За да
бъде оборена презумпцията на чл.21 ал.2 СК трябва да бъде доказано пълно и
главно липсата, на какъвто и да е било принос, във всяка една от неговите
проявни форми. Тежестта за доказване липсата на принос тежи върху този, който
иска да обори презумпцията на чл.21 ал.3 СК. От представените от него
доказателства с исковата молба не се установява и доказва липсата на принос от
моя страна.Този имот е придобит по време на брака ни в резултат на съвместния
ни принос и представлява СИО.
НЕОСНОВАТЕЛЕН и втория иск по чл. 23 от СК - за пълна и
респективно частична трансформация на лично имущество - лични средства на ищеца
при придобиването на процесния имот.
Съвместният принос в придобиването,
който води до възникване на СИО, е изключен при влагането на средства, получени
по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК, като
в тези случаи може да се установява пълна или частична трансформация. В
хипотезите, когато придобиването на имот е само на името на единия съпруг, установяването на трансформация на лично
имущество от страна на другия съпруг е изключено - произходът на сумите по
личната му банкова сметка, ***, е без значение за придобиването му.
Предвид изложеното, счита че ищецът не разполага с правото на иск по чл.23 ал.1
и 2 от СК за частична или пълна трансформация, тъй като той не е придобиващ по
сделката съпруг.
Що се касае да изградената постройка, същата
следва статута на имота, още повече, че и Разрешението за строеж № *** от ***
г. е издадено на мое име. Сградите построени по време на брака, върху имот,
който е СИО, също придобиват статут на СИО, ако законът ограничава правото на
непридобиващия съпруг да търси пълна или частична трансформация на средства при
придобиване на имот представляващ земя и сгради, то по аналогия трябва да бъде
отречено и правото му да търси такава при построяване на сграда, върху имот,
при придобиването, на който не е участвал. В тези случаи този съпруг има право
да участва наравно в СИО.
Ако съда приеме, че същият има право
да търси трансформация на лично имущество то моли да има предвид, най - новата
практиката на ВКС по отношение на такива претенции. С Решение № ***/31.01.2020г. на ВКС по гр. д. № ***/2019г., II г. о., ГК,
докладчик съдията В. М. е прието, че: „....при действащата уредба паричните влогове
се отнасят към личното имущество на всеки от
съпру, тъй като не са изрично посочени в чл.21 СК. Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог
/банкова сметка/ ***, набрани по време на брака. Трансформацията
на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в
чл. 22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите
хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество
когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се
придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21
ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни
права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са
резултат на съвместен принос. В същия смисъл е практиката по приложението на СК
от 1968г , изразена в ППВС № 5/1972
г.,ППВС№ 8/1980г. и др.
Ищецът не представя никакви
доказателства за извършените в негова полза дарения от неговите родители.
Тежестта да опровергае презумпцията за съвместен принос лежи върху този, който
твърди, че такъв няма. Никъде в представената разпечатка на банковата му сметка
няма отразено да са постъпили средства от неговите родители и то с цел да ги
вложи в закупуването и построяването на къщата в с. У. Ищецът не е представил
доказателства в това отношение, защото няма такива. Съдебната практика е
прието, че дори средствата от трудово възнаграждение или пенсия по сега
действащия СК да представляват лични средства, то закупеното с тях имущество по
време на брака е СИО.
Счита, че както по отношение на
нематериалните критерии, така и относно средствата, приносът на двамата е
съвместен в придобиването на общото
имущество, като ищецът няма такъв, който да се определи като
значителен.
Ищецът следва да докаже своя принос, и
то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не
може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е
равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва конкретно,
независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните
придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е основание за определяне
на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава
отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност.
По-големият принос по един само от
критериите по чл. 21, ал. 2 СК сам по себе си не е основание да бъде присъден
на този съпруг по- голям дял от общото имущество, след като съпругата е
изпълнявала задълженията си за грижи за семейството и домакинството, не е
разхищавала семейното имущество, а съобразно възможностите си е внасяла такова. Предвид всичко изложено по-горе, счита имота
в с.Ушинци следва да бъде допуснат до делба, която да е при равни права.
Искът за делба на имота в гр.Р. при
равни права счита за основателен. Този имот са придобили като съсобственици и
вещно прехвърлителния ефект се изразява в това, че двамата са станали негови
собственици. Заплащането на покупната цена не променя придобиването на
собствеността. Ответницата твърди, че предала свои лични средства на ищеца в
размер общо на 8000лв., преди сделката, които той заедно с други негови лични
средства внесе по банковата си сметка няколко дни преди сделката. Съответно
след това плащането към продавача, на сумата от 15000лв. било направено от
него. Не знае ищецът да е правил други плащания към продавача
Оспорва твърдението, че следва да му
върне половината от покупната цена от 7500лв., тъй като в ремонтирането на
имота участвала наравно с ищеца, както за строителните дейности, така й със
средства. Във втората фаза на делбата и производството по сметки, ще
конкретизира претенциите си в това отношение.
Счита, че ответникът и дължи и
половината от продажната цена на лек автомобил /каравана/, марка
„Герланд", модел 165 с peг. №***, пререгистрирана с ДК № *** ,
която ответникът продал сам без нейно участие и знание на 24.02.2020г. Счита,
че ответникът й дължи половината от продажната цена, като ще направи
съответната претенция във втората фаза на делбата.
Моли съда да се включи в делбената маса л.а. ЛАНДРОВЕР
ФРИЛАНДЕР, с per. № ***, цвят СИН МЕТАЛИК, с номер на Рама ***. И да допусне
делбата при равни права.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното: Страните са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на 08.10.2012г.
във Великобритания и е прекратен с решение №***/***. по гр.д.№***/**г. на РРС,
като решението относно прекратяването на брака е влязло в сила на 16.06.2020г.
През време на брака си страните нямат родени деца.
На
23.07.2012г. страните са закупили при равни права 342/438ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 61710.502.4784, ведно с построените в него жилищни
сгради с идентификатори 61710.502.4784.2 и 61710.502.4784.3 за сумата от
15000лв.
На
10.10.2013г. ответницата е закупила правно дворно място в с.У., съставляващо
парцел IV-146 в кв.33 за
сумата от 1500лв. На 30.05.14г. е издадено разрешение за строеж на името на Д.Л.П..
Последната е възложител и за изготвянето на конструктивно становище за строежа
на едноетажна лятна кухня и инвентар. На л.51-63 са приложени касови бонове,
складови и стокови, като тези на л.51, л.54 касаят 2012г,л.56,57,59 касаят
периода до м.09. 2013г.. а останалите са от периода 2015-2016г.Във всички тях
липсва посочено лице за купувач. Същите се представят от ищеца. По делото е
приложен договор за покупка на мебели №40008929/30.11.13г. за сумата от 1640.32лв.,
който е на името на св.Т. С. Приложеният ПКО за сума от 1000лв. също е на името
на свидетелката. На името на ищцата са приложени две експедиционни бележки с
товарителниците, от 2015г. за бетон.
На
23.07.2012г. ищецът е заплатил нотариалните такси за покупката на имота в г.Р. общо на стойност
520.80лв., а на 02.08.12г. е изтеглил от сметката си 3000лв. От представеното
извлечение от сметката на ищеца се установява, че ищецът е прехвърлил по сметка
на продавача сумата от 15000лв. за имота в гр.Р. Относно останалите транзакции
не може да се установи основанието за извършването им.
Ответницата представя доказателства за
доходите си през периода 2012-2020г.,от която е видно, че същата редовно е
пазарувала в големи хранителни магазина. Същата е сключила договор за кредит № ***/***г. с
„ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ" АД за газифициране на имота в гр.Р.д и редовно е
изплащала същия. Партидата за ток за имота в с.У. е на нейно име, като същата
представя фактури и касови бонове за заплащане на сметки за ток. Ответницата
представя множество фактури, гаранционни карти и платежни документи за закупени
стоки и уреди за дома, в които у вписана като купувач. Същата е заплатила
нот.такси във връзка с покупката на имота в с.Ушинци.
По делото са
разпитани трима свидетели: св.С. К. твърди, че познава страните от 7-8 години, когато закупили имота в гр.Р.
от дядото на неговата съпруга. Единственият контакт, който е имал с Н. е покрай
строителството и работата му в магазин за строителни материали. Н. бил клиент на
магазина. Носили са му строителни
материали като за имота в гр.Р., така и за къщата в с.У. Материалите били
предимно на имота в с.У. За къщата в Р., материалите били за около 3000-4000лв.:
сухи смеси, радиатори. Плащал Н.. Той идвал, поръчвал и плащал в брой.
Свидетелят твърди, че като е ходил в имота не е виждал строители. Н. сам
строял.В имота е виждал материали, които не са били закупени от техния магазин.
Свидетелят твърди, че не е виждал съпругата му в с.У. да строи, или да прави
нещо. Не знае с какви средства Н. е купувал материали. Винаги плащал в брой. С
карта не е плащал. Строителство вървяло
бавно, особено довършителните работи. Съпругата
на Н. е идвала в магазина един-два пъти, като придружител.
Св.Т. С. близка
приятелка на ответницата твърди, че познава Н. от 2010г. През 2012г. двамата закупили
заедно къща в гр.Р., а през 2013г. Д. ***, в което построили лятна кухня. Н. и Д.
живеели заедно, до 08.07.19г., когато Н. *** Н. платил от неговата сметка, но
преди това поискал от Д. да му предостави половината сума. Започнали ремонт
след покупката и най-вече след сватбата, която била през месец октомври 2012г..
След тяхното завръщане от Италия, в рамките на няколко месеца до март 2013г. двамата
направили ремонта и заживели в къщата в гр.Р.
Работници не са идвали, освен работник за поставянето на плочките.
Останалите работи правили Н. и Д. заедно. Свидетелката твърди, че е помагала за
поставянето на гипсокартон в спалнята. За
дворно място в с.У. твърди, че Д. осъществила контакт с продавача, който бил
обявил цена от 2000 лв., но се съгласил и на 1500лв. Двете ходили да видят имота
в с.У. Н. присъствал в Общината, където видели скицата. Д. платила данъците за имота.
Свидетелката твърди, че е преодставила заем от 1100лв. на ответницата, тъй като
двамата нямали възможност. След това Д. й върнала парите в рамките на месец-
два. При сключването на сделката Н. умишлено не искал да участва, тъй като
смятал, че като чужденец ще му искат повече пари. Отделно се нуждаел и от
преводач. Н. бил наясно, че този имот е семейна жилищна собственост, придобита по време на брака. Строителството в
с.У. не започнало веднага, тъй като нямало ток и вода. Наложило се мястото да
се разчисти, за което свидетелката и нейната дъщеря помагали. През месец
февруари на следващата година поставили каравана в имота, за да се ползва имота.
Първоначалната идея била да си направят зеленчукова градина. Затова изкопали и
кладенец.
Впоследствие за изграждането на постройката Д. обикаляла по всички
институции. Тя се грижела за изваждането на всички документи, относно
разрешение за строеж, проект на лятна кухня. Н. не е участвал в тези процедури.
От Д. знае, че Н. все се възмущавал от българските закони и се чувствал
онеправдан. Той не говори български, поради което Д. била движещата сила, както
и преводач. По отношение на лятната кухня били изкопани основи и лят бетон. Д. и един техен
приятел ходили за бетонобъркачка. След това сложили дървени колони, между които
изградили стени. Къщата била покрита с пластмасови керемиди. Стените били
изградени от ОSB и вкарана каменна
вата, която доставил техен приятел. Свидетелката твърди, че нееднократно е
помагала на двамата в строителството. Докато строяли Д. ходела на работа
редовна смяна, а Н. бил пенсионер. Според свидетелката двамата работели в
с.Ушинци заедно, след като Д. се приберяла от работа. Свидетелката не е чувала Н. да е споделял за дарени
му средства. Майка му е починала
2013г., вторият баща с инсулт от лятото
на 2014г. Н. не й е казвал, че е получил
пари от майка или от баща си. В с.У. се
нанесли през м. април 2017г., като строителството приключило м.декември 2016
г. На място в с.Ушинци има построени две
спални, хол с кухненска част, баня, тоалетна и два килера. Д. през цялото време
готвела, пазарувала, чистела, шетала. Компанията им ходела на редовно на почивки.
В повечето случаи,когато ставало дума за почивка в чужбина, Д. плащала на нея,а
свидетелката за цялата група. Доходите
на Д. са между 1500 и 2000лв. Н. никога
не е работил в България Той е пенсионер по болест, с пенсия от 800-900 лв. ,в
зависимост от курса на паунда. Н. има проблеми
с ръцете и не може да извършва никакви фини движения. Много от нещата, които
изисквали точност и прецизност ги
извършвала Д.. Същевременно Д. се грижела и за здравето на Н.. Свидетелката твърди, че много често, почти
ежедневно е била в имота в с.Ушинци и е помагала.
За къщата в
гр.Разград видяла, че Н. дава пари на Д.,
защото иска да закупят къща, в която да живеят заедно. Къщата в гр. Р. е заплатена по банкова сметка *** Н..
Св.Д.Д. приятел
на ответницата твърди, че преди брака страните имат закупена къща в гр.Р., а
след брака място в с.У. Свидетелят твърди, че се занимава с хидроизолации и със
СМР. Често е помагал на Н. ***, но е участвал
най-вече в гр.Р. Твърди, че свързал Д. и
Н. с всичките си колеги, които работят в града
за материали. Двамата ползвали и полагащите му се отстъпки. Местото в с.У. го купили празно, без ток и
вода. Двамата сложили една каравана,а година след започнали строеж.. Свидетелят
ходил с Д. да осигури носенето на бетон, тъй като стоежа бил много навътре в
имота и била необходима помпа, която да го прехвърли. Свидетелят твърди, че освен
за бетона е помагал и с много други неща. Транспортирал с буса си материали,
давал им негови работници, давал им материали. Свидетелят твърди, че не е
виждал работници в с.У. Двамата всичко си правели сами. Свидетеля е виждал Д. и дъщеря й да
преместват и да помагат при поставянето на плоскости. Монтирането на ватата ставало
по същия начин. Тази дейност може да
бъде извършена и от жена. Няма как само
един човек например да вдига греди и да прави покрив. Свидетелят помогнал в
намирането на по-леки керемиди, защото конструкцията е дървена. Двамата сами ги
монтирали. Д. ги подавала отдолу, а Н. ги подреждал горе.
В имота
имало и зеленкукова градина, цветни лехи. Много пъти свидетелят е бил гост в
имота. Събирали са се и на други места. Свидетелят е виждал няколко пъти Д. да
плаща сметките в ресторанта. През цялото време докато били семейство Д. се е
грижела за домакинството. Според свидетеля Н. знае говори български доста
трудно и ако човек не е контактувал с него, трудно ще го разбере. Пластмасовите
керемиди платила Д., но за другите материали не знае. Свидетелят
не е чувал Н. да е получавал наследство,но знае че родителите му имали
здравословни проблеми. При сбирките им се е случвало двамата да се скарат за
нещо банално, но не са имали големи кавги и раздели.
По делото
е назначена СТОЕ според заключението, на която
предназначението на построената в имот 343 в кв. 33 по кадастралния план,
одобрен със Заповед № 737 от 2013 год. на Кмета на Община Разград, с административен
адрес: ул. ***“ № ***/ в с. У. сграда е лятна кухня и склад за съхранение на
инвентар. Издадено е разрешение за строеж № 54 от 30.05.2014 год., след
изготвено конструктивно становище. Строежът е шеста категория. Застроената площ
на сградата е 83,134 м2. Елемент е на допълващото застрояване в
имота. Тя е с монолитни бетонови основи, с дървена носеща конструкция - колони,
греди, гредоред и дървена покривна конструкция с хидроизолация от полимерни
керемиди.Строителните работи са извършени през периода 2014 - 2015година. Стойността
на строителните материали и труд, вложени при изграждането на сградата е 25 000
лв. Пазарната стойност на описания недвижим имот /земя и сграда/ е 40 200лв., само
на дворното място е 9 540лв., а само на сградата е 30 660лв..Стойността
на недвижимия имот, след построяване на сградата се е увеличила с 30 660лв.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл.21 ал.1 СК вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като
съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството-чл.21 ал.2 СК. Съвместния принос на двамата
съпрузи при придобиването се предполага до доказване на противното и е изключен
в хипотезите на чл.23 вр. с чл.22 СК.
По иска с правно основание чл.21 ал.4 СК ищецът
твърди, липсата на съвместен принос, като твърди, че с ответницата, макар и
съпрузи са били отделни различни домакинства, че е влагал в имота в с.У. лични
средства, като ответницата няма принос – финансов или пък косвен – чрез работа
в домакинството, в закупуването на имота, нито в изграждането в имота на лятна
кухня, склад за инвентар и покрита тераса от 82кв.м.
Тези твърдения
на ищеца не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Напротив, свидетелите Д. и С. твърдят, че страните са били едно семейство през
годините, до раздялата им, като ответницата неизменно е изпълнявала
домакинските си задължения – да готви, пере, чисти, пазарува. Освен това
ответницата наравно с ищеца е участвала при строително-ремонтните дейности на
имота в с.У. Доходите си от заплата да използва за погасяване на кредит на
газифицирането на съсобствения на страните имот в гр.Разград, за покупката на
вещи за семейството и за заплащането на семейните почивки. Нещо повече,
ответницата тази, която е заплатила разходите по сделката по банков път /л.273-274/.
Тези съображения водят до извода за неоснователност на претенцията и за
наличието на съвместен принос от страна на ответницата.
Предвид неоснователността на този иск и
допустимостта на съединяване с искове по чл.23 СК, съдът произнасяне по
съединените в условията на евентуалност останали искове, в посочената
поредност.
Претенцията
за наличие на пълна трансформация на лично имущество също е неоснователна. Имотът
/дворното място/ в с.У. е придобит през време на брака, но единствено от
ответницата. В този случай, не може да се установява пълна трансформация на
лично имущество от неучастващия в сделката съпруг. Съгласно решения № ***/***
г. по гр.д. № *** /*** г. на ВКС, IV г.о., решение № ***/***. по гр.д. № 1112/
2015 г. на ВКС, II г.о., решение № 828 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 1477 /2010,
на ВКС, IV г.о., решение №172/07.11.19г. по гр.№71/19г. на ВКС, когато се
придобива чрез покупко-продажба имот на името на единия съпруг, може да
възникне или съпружеска имуществена общност или трансформация за придобиващия
съпруг, но не и на съпруга, който не фигурира в акта. Плащането на цената,
респ. извършването на СМР от единия съпруг няма значение за правото на
собственост, ако той не е страна по сделката, а титуляр на придобитото право е
само другият съпруг и че в този случай произходът на средствата за заплащане на
цената е без значение. Извършените в имота СМР се явяват негови приращения.
Не се установи и наличието на частична
трансформация на лично имущество на ищеца. Същият следваше да докаже при
условията на пълно и главно доказване,
твърдението си, че средствата, които е предоставил за закупуването на имота и за
строителството в него са му дарени от неговите родители или са получени в
наследство, тъй като само тогава те биха били лично имущество по смисъла на
чл.22 СК. Паричните средства по лични банкови сметки, ако не са получени по
наследство или дарение, не попадат в обхвата на чл.22 СК. Доказателства за
произхода на средствата по банковата му сметка няма.
От
представеното извлечение от сметката на ищеца не се установява наличието на
извършвани плащания от него през целия месец октомври 2013г., през който е
извършена покупката на дворното място в с.У. Посочените като извършени покупки
от търговец, не копеспондират по дати и суми с представените от счетоводни
документи /касови бонове, експедиционни бележки, стокови разписки,товарителници
и пр./, а в тях не фигурира посочено лице за купувач.
Предвид
гореизложеното, недоказана се явява и претенцията на ищеца по чл.23 ла.2 СК за
наличието на частична трансформация на лично имущество.
Основателни са единствено исковете за делба на обикновената
съсобственост и на СИО, прекратена с развода на страните. Досежно квотите в съсобствеността,
касаеща имота в гр.Р. страните нямат спор. Този имот следва да бъде допуснат до
делба при равни права.
При равни
права следва да бъде допусната делбата и на имуществото /имот в с.Ушинци и
л.а./ в режим на СИО, тъй като ищецът не можа да обори презумпцията на липсата
на съвместен принос от страна на ответницата, както и за налачието на трансформация
на лично имущество на ищеца.
Ответницата
претендира разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК. Предявени са 5 обективно съединени иска, като
първите четири са в условията на евентуалност, а последният-кумулативно.
Заплатеното възнаграждение е общо, поради което съдът намира, че ответницата е
заплатила еднаква част за всеки един от исковете или по 200лв., като съдът се е
произнесъл съобразно заявените в отговора възражения и е отхвърлил първите три
иска и е допуснал до делби сочените вещи. По исковете за делба разноските за
адвокат са за сметка на страните и не следва да се присъждат. Разноските по
отхвърлените искове се дължат на ответницата. Същите са в размер на 600лв.
На
основание изложеното и на основание ч.235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА между Н.Д.У., гражданин на Великобритания, роден на ***г.,
със статут на постоянно пребиваващ чужденец, ЛНЧ ********** и Д.Л.П., ЕГН **********
*** ПРИ РАВНИ ПРАВА следните
имоти:
1. само 342/438
ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 438 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
метра/, представляващ имот с идентификатор № 61710.502.4784 по КККР на
гр.Р., одобрени със Заповед № РД-18- 37/10.03.2008г. на Изп.директор на
АГКК-гр.София, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо имота от 20.08.2016г., с адм.адрес: гр.Р., ул.„***” №
61-61а, стар идентификатор: няма, номер по предходни план: № 4784, кв.41Б ,
парцел 8, който поземлен имот по Скица № 15- 550705-26.06.2020г., издадена от
СГКК-гр.Р. е с площ от 439 кв.м., при граници: имот № 61710.502.7001; имот №
61710.502.3718; имот № 61710.502.3711; имот № 61710.502.3712; имот №
61710.502.3713 и имот № 61710.502.3716, заедно с РЕАЛНО следните построените в
имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой
етажи: 1, с идентификатор № 61710.502.4784.2,
със ЗП от 54 кв.м.; ЖИЛИЩНА СГРАДА с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи: 1, с идентификатор № 61710.502.4784.3, със ЗП от 32
кв.м..
2.дворно място с площ от 636
кв.м. в с.У., ул.”***” № ***, съставляващо поземлен имот № *** в кв.***
по плана на селото, за който имот е отреден парцел IV-146, при граници и
съседи: улица, имот № 344, имот № 346 и имот № 145,заедно с построената в имота
едноетажна второстепенна постройка за допълващо застрояване, представляваща
„Лятна кухня,склад за инвентар и покрита тераса“ с обща застроена площ от
82кв.м.
3. лек автомобил марка ЛАНДРОВЕР модел ФРИЛАНДЕР, с per. № ***, цвят
СИН МЕТАЛИК, с номер на Рама ***
Лекият
автомобил са намира в имота в с.У., при ответницата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Д.У. против Д.Л.П.
отрицателен установителен иск по чл.21 ал.1 СК за установяване липсата на
съвместен принос от страна на ответницата по отношение на придобития през време
на брака недвижим имот- дворно място с площ от 636 кв.м. в с.У., ул.”***”
№ ***, съставляващо поземлен имот № 343 в кв.33 по плана на селото, за който
имот е отреден парцел IV-146, при граници и съседи: улица, имот № 344, имот №
346 и имот № 145,заедно с построената в имота едноетажна второстепенна
постройка за допълващо застрояване, представляваща „Лятна кухня,склад за
инвентар и покрита тераса“ с обща застроена площ от 82кв.м. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Д.У. против Д.Л.П.
иск с правно основание чл.23
ал.1 СК, за признаване на установено по отношение на ответница, че ищецът е
едноличен собственик на дворно място с площ от 636 кв.м. в с.У., ул.”***”
№ ***, съставляващо поземлен имот № 343 в кв.33 по плана на селото, за който
имот е отреден парцел IV-146, при граници и съседи: улица, имот № 344, имот №
346 и имот № 145,заедно с построената в имота едноетажна второстепенна
постройка за допълващо застрояване, представляваща „Лятна кухня,склад за инвентар
и покрита тераса“ с обща застроена площ от 82кв.м. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Д.У. против Д.Л.П. иск с правно основание чл.23 ал.2 СК, за признаване на
установено по отношение на ответница, че ищецът е собственик на
40750/41500ид.ч. от дворно място с площ от 636 кв.м. в с.У., ул.”***”
№ 26, съставляващо поземлен имот № 343 в кв.33 по плана на селото, за който
имот е отреден парцел IV-146, при граници и съседи: улица, имот № 344, имот №
346 и имот № 145,заедно с построената в имота едноетажна второстепенна
постройка за допълващо застрояване, представляваща „Лятна кухня,склад за
инвентар и покрита тераса“ с обща застроена площ от 82кв.м. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Д.У.,
ЛНЧ ********** да заплати на Д.Л. П.,
ЕГН ********** сумата от 600лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: