№ 302
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225300601757 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от РП-Пловдив, жалба на частния
обвинител и граждански ищец М. Д. и жалба на подсъдимия А. Г. А. срещу
присъда № 260033/16.06.2022 г. на Пловдивския районен съд,
постановена по НОХД № 6437 по описа на съда за 2020 година, с която
подсъдимият е бил признат за виновен по възведеното му обвинение и
санкциониран, както следва: за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК му е било наложено наказание от една година лишаване
от свобода; за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК му е било наложено
наказание от две години лишаване от свобода; за престъпление по чл. 216, ал.
1 от НК му е било наложено наказание от една година лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 от НК е било наложено едно общо най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението му с изпитателен срок от четири
години, считано от влизане в сила на присъда. Подс. А. е бил осъден да
заплати гр. ищец и частен обвинител М. Н. Д. сумата от 1000 лева-
обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди от деянието
по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на същото –
31.05.2016г., до окончателно изплащане; сумата от 1000 лева, като
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деяние по чл.144 ал.3
1
вр.ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на същото – 20.08.2016г.,
до окончателно изплащане; сумата от 3000 лева, като обезщетение за
причинените на пострадалата неимуществени вреди от престъплението по
чл.150 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на същото –
20.08.2016г., до окончателно изплащане; сумата от 990.83 лева, като
обезщетение за причинени а имуществени вреди от деянието по чл.216 ал.1 от
НК. За разликите над горепосочените размери, до пълните им предявени
размери, съответно от 5000 лева, за престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от
НК, 5000 лева за престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, 10 000 лева за
престъплението по чл.150 ал.1 от НК, гражданските искове са били
отхвърлени като недоказани. В тежест на подсъдимия са били възложени ДТ
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, която е
прието да е 239.63 лева, както и направените съдопроизводствени разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест от
прокурор от Районна прокуратура- Пловдив, както и допълнение към
протеста. Твърди се несправедливост на така определените наказания- и
поотделно за всяко от престъпленията, и общо наложеното. Иска се
увеличаването им, както и увеличаване на срока по чл. 66 ал. 1 от НК до
максималния предвиден- 5 години.
Пред настоящия съд протестът и допълнението към него се поддържат
изцяло от представителя на Окръжна прокуратура- Пловдив. Той изразява
становище, че жалбата на подсъдимия е лишена от конкретни правни
аргументи, в нея е налице превратно тълкуване на доказателствения
материал.
От адв. П.- повереник на частния обвинител и граждански ищец М. Д.,
е депозирана молба за изменение на присъдата, с оплакване за
несправедливост на наказанията и искане за увеличаването им. Присъдата се
обжалва и в гражданската част, като се иска предявените граждански искове
да бъдат уважени изцяло. Възразява се срещу липсата на произнасяне в
обжалваната присъда по въпроса за направените от частния тъжител и гр.
ищец разноски за адвокатско представителство, които са поискани и се
претендира присъждането им от въззивния съд.
Частният обвинител и гр. ищец Д. не се яви пред настоящия съд,
редовно призована. Повереникът й адв. П. поддържа депозирана въззивна
жалба и иска тя да бъде уважена- наложените наказания да бъдат увеличени,
както и срокът по чл. 66 от НК. Счита, че определените обезщетения за
причинени неимуществени вреди са силно занижени и несъответни на
изискването на чл. 52 от ЗЗД са справедлив размер. Намира за неотчетени в
пълна степен от първоинстанционния съд на относими обстоятелства-
възрастта на пострадалата, засягането на нейната полова неприкосновеност,
тежките отрицателни и душевни преживявания, които е претърпяла.
Претендира присъждане на направените от частния обвинител и гр. ищец
разноски за адвокатско представителство в ДП и пред първата инстанция,
както и пред въззивната. Изразява становище за основателност на протеста.
2
От подс. А., чрез защитника му- адв. Р. И., е постъпила жалба и
допълнение към нея. Твърди се материална и процесуална
незаконосъобразност на съдебния акт. Навяват се доводи за необоснованост
на присъдата, липса на анализ и оценка на доказателствата по делото,
неправилно възприета фактическа обстановка на извършеното. Оспорват се
правните изводи на съда за наличие на обективните и субективни признаци
на конкретните престъпления. Иска се отмяна на присъдата и постановяване
на нова, оправдателна присъда.
В пледоариите пред настоящия съд защитникът заявява, че следва да се
оставят без уважение протеста на държавното обвинение и жалбата на
частния обвинител и граждански ищец, като неоснователни. Поддържа
изцяло наведените във въззивната жалба оплаквания. Допълнително сочи
доказателствена необезпеченост на твърденията за заявявани от подсъдимия „
връзки“ в МВР и прокуратура, за възможност пострадалата да го е
посещавала на работното му място, което е с ограничен достъп на външни
лица. Поддържа искането за отмяна на присъдата и оправдаване на
подсъдимия по всички повдигнати му обвинения. Подс.А. изразява същото
становище. В последната си дума иска оправдаване изцяло.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди съображенията в протеста и във
въззивните жалби на частното обвинение и на подсъдимия, доводите на
страните в съдебно заседание и провери обжалваната присъда изцяло,
съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Протестът, жалбата на частния обвинител и гр. ищец Д., жалбата на
подсъдимия Авджиев са допустими. Депозирани са от страна в процеса,
активно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт. Подадени са в
срока за обжалването му.
Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия е основателна в
частта относно оплакването за съществено процесуално нарушение, изразило
се в липса в проверявания съдебен акт на анализ и оценка на
доказателствения материал, необсъждане в каквато и да е степен на
противоречиво заявени факти, както и на доказателствената обезпеченост на
престъпленията, за които е постановена осъдителна присъда.
Мотивите на проверяваната присъда имат следното съдържание:
възпроизвеждане на фактологията на обвинението, съставляващо на практика
редактиран препис на обстоятелствената част на обвинителния акт,
инициирал съдебното производство, включително и пресъздаване на
експертното заключение, на което се е позовало обвинението; кратко
описание на заключението на назначена и приета от съда допълнителна
автоекспертна експертиза и то само в частта относно възможността
уврежданията на лекия автомобил ( по обвинението за престъпление по чл.
216 от НК) да е получено само в резултат на действията на подсъдимия (
3
сочен механизъм в предходната експертиза и заявен от държавното
обвинение), като е останал напълно неотчетен вариантът за настъпване на
значително по- малки вреди от действията на подсъдимия, ако автомобилът
не е бил приведен в движение от собственика му преди подмяна на
двигателното масло и маслен филтър; изброяване на всички разпитани по
делото свидетели, показанията на които съдът е кредитирал, намирайки ги в
„преобладаващата част“ за обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства; деклариране, че съдът напълно се доверява на
заключенията на автооценъчните експертизи; извод, че е несъмнено
установено подсъдимият да е реализирал всяко едно от престъпленията, за
които е предаден на съд.
Конспектираното пресъздаване от настоящия съдебен състав на
мотивите на атакуваната присъда е насочено да послужи за основа на
преценката дали от решаващия съд са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, каквито доводи са развити в допълнението към
въззивната жалба на подсъдимия. Възражението е основателно.
Описаното вече съдържание на мотивите на атакуваната присъда сочи
на липса на съществени елементи – възприети факти, съображения от правна
страна, както и обективира непълноценен доказателствен анализ, доколкото
вместо критична преценка на всички доказателствени източници съдържа
преразказ на обвинителната теза. Извън вниманието на съда са останали
противоречията между изводимото от различните доказателствени
източници; между писменото заключение на първоначално изготвената
експертиза и неподдържането й в цялост пред съда при разпита на вещото
лице, както и на същото заключение с единия от вариантите за увреждането
на автомобила, заявен в допълнителната експертиза, като при разпита
изготвилото я вещо лице е заявило, че „не е следвало да се запали двигателя“-
действие, извършено не от подсъдимия. Неясно е за настоящия съд как е
изведена общо заявената констатация за непротиворечие между
свидетелските показания и приложените по делото писмени доказателства.
Внимателният прочит на показанията на пострадалата свидетелка Д. формира
извод за незаявяване по категоричен начин на времето на извършване на
отделните инкриминирани деяния. За част от сочените от обвинението и
възприети като несъмнено доказани от съда дати на извършване на
престъпленията писмените доказателства относно трудовата ангажираност на
подсъдимия са в противоречие с показанията на свид. Д.- факт, неиндициран
от съда, в каквато насока са и конкретно направените пред настоящия състав
възражения. Липсата на какъвто и да е анализ и на изводимото от различните
доказателствени източници се изразява и в необсъждане на противоречията,
които те съдържат. Така например за престъплението, което съдът е намерил
за несъмнено установено да е реализирано през деня на 31.05.2016 г.,
писмените доказателства сочат по същото време подсъдимият да е бил на
местоработата си. За престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК, твърдяно от
4
обвинението и прието от съда да е било на 20.08.2016 г., се установява същата
дата да е приблизително заявена дата от св. Д., която сочи и то да е
реализирано при срещата й с подсъдимия на местоработата му (противно на
изложеното в ОА). В приложения като писмено доказателство график за
работа на подсъдимия е отразено на тази дата той да е почивал, в каквато
насока са и наведени възражения на защитата.
Пловдивският окръжен съд намира, че мотивите на атакуваната присъда
не отговарят на стандартите на чл.305 ал.3 от НПК и е невъзможно да се
проследи процесът на формиране на вътрешното убеждение на съда.
Мотивите на присъдата, предмет на настоящия въззивен контрол, не могат да
удовлетворят и минималните стандарти за посочване на възприетите факти,
за анализ на доказателствената съвкупност и за изводимите съображения по
правото. Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима волята на
съда по фактите и по правото, обективира процеса на формиране на
вътрешното му убеждение, като също така дава възможност на страните в
процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и
съответно на това да упражнят процесуалните си права. Спазването на
процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд и съответността на правните му изводи на установената
фактология са предмет на проверка при въззивния контрол, но той може да
бъде реализиран само при наличие на обективирани изводи на съда по
същество по въпросите, посочени в чл. 305, ал. 2 от НПК. Когато въззивният
съд констатира неяснота относно вътрешното убеждение на решаващия съд,
когато то не е станало „видимо" чрез обективно външно изражение в
мотивите, то винаги е опорочено, защото оставя съмнения в категоричността
на изводите на съда относно наличието или отсъствието на релевантните
факти. В такава хипотеза порокът на мотивите е абсолютен (Решение № 20
от 02.06.2015 г. по н.д. № 1686/2014 г. на ВКС, II н.о.; решение № 241 от
11.06.2015 г. по н.д. № 619/2015 г. на ВКС, II н.о.; решение № 242 от
11.06.2015 г. по н.д. № 625/2015 г. на ВКС и др.).
Обсъденото съдържание на мотивите в настоящия случай сочи на
липсата им и в този смисъл доводите в жалбата на подсъдимия са
основателни. Не може да се установи каква е била действителната воля на
съдебния състав и да се провери правилността на формираното вътрешно
убеждение. Налице е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
348 ал. 3 т. 2 от НПК, което е неотстранимо от настоящия съд, но отстранимо
при повторно разглеждане на делото. Основателността на направените
възражения относно справедливостта на наказанията и на присъдените
размери на гражданки искове не могат да бъдат проверени.
Това обуславя отмяна на присъдата изцяло и връщането на делото за
ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд, от стадия на
разпоредителното заседание.
Воден от горното и на осн. чл. 335 ал. 2 от НПК, Пловдивският окръжен
5
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260033/16.06.2022 г., постановена по НОХД
№ 6437 по описа за 2020 година на Пловдивския районен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6