Определение по дело №2954/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 3 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „ИЛАИТ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление [населено място], район Младост, [жк], [адрес], представлявано от Л. Л., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0253-000161/21.11.2024 г. издадена от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Девня, с която спрямо оспорващият на основание чл. 171, т.2А, б. А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС, Т.А. ИВЕКО, рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, считано от датата 21.11.2024 г. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състава намира искането за спиране изпълнението на заповедта за процесуално допустимо, а разгледано по същество - за основателно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

По аргумент от чл. 166, ал. 4 АПК и чл. 172, ал. 6 ЗДвП, условие за допустимост на искането е то да е направено едновременно с на жалбата до съда срещу акта, в случая или по-късно /след подаването на жалбата до съда и до приключване на производството с окончателен съдебен акт/.

С оглед наличието на тази положителна предпоставка за допустимост на искането, за да прецени неговата основателност, съдът съобрази следното:

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в хипотезите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят презюмира наличието на една или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. В съответствие с това всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения – чл. 171 ЗДвП. Заповед № 24-0253-000161/21.11.2024 г. издадена от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Девня, е такава по чл. 172, ал. 1 вр. чл. 171, т.2а, буква “а” ЗДвП, има това ex lege предварително изпълнение, без издалият - административен орган да носи тежестта да доказва предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита е необоримо презюмиран от чл. 172, ал. 6 ЗДвП. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение по силата на закона, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение го да обосновава в заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП и да се разпорежда за допускането му.

Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

Твърдението на оспорващия, че допуснатото предварително изпълнение по силата на закона ще му причини значителна и трудно поправима вреда се изразява в обстоятелството, че ППС-то по отношение на което е наложена ПАМ е единственото чрез което се осъществява дейността на дружеството за превозване на техника, инструменти и материали до обектите, където дружеството осъществява дейност по сключените договори за СМР. Посочва и, че е в невъзможност от наемането на друго МПС, което да послужи за нормалното функциониране на дейността на дружеството. В тази връзка сочи, че: ще изпадне в невъзможност да изпълнява сключените от оспорващото дружество договори (за което са приложени доказателства по делото – 2 бр.); ще бъде принуден да заплаща неустойки и обезщетения по сключените договори, респ. същите биха били прекратени; ще затрудни и ще направи дейността на дружеството невъзможна; ще се наложи прекратяване на трудови правоотношения с наетия персонал (приложено доказателства за 16 души наети към момента - справка от НАП); както евентуално преустановяване на дейността на дружеството. Вредите са посочени по вид и са аргоментирани, както и вероятност от настъпването им, същественост и непоправимост. Освен уточнени, те са и установени, защото искането е скрепено с доказателства, което от своя страна води до извод, че вредите са значителни и/или трудно поправими, за да обусловят спиране изпълнението на заповедта, които да засягат или накърняват негов личен интерес, който е със същата или по-висота степен на важност от тази на обществения интерес да се осигури изпълнението на заповедта.

Исканото спиране на процесната принудителна административна мярка е основателно, тъй като жалбоподателят доказва, че предварителното й изпълнение би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, които да засягат или накърняват негов личен интерес, който е с надделяваща степен на важност от този на обществения интерес, който предварителното изпълнение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква “а” ЗДвП охранява.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, АдмС-Варна, XIV състав

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на ЗППАМ № 24-0253-000161/21.11.2024 г. издадена от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Девня, с която спрямо оспорващият на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС, Т.А. ИВЕКО, рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, считано от датата 21.11.2024 г.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на настоящето определение делото да се докладва на председателя на XIV състав, за продължаване съдопроизводствените действия по подадената жалба.