РЕШЕНИЕ
Номер 260566 11.06.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На тринадесети ноември двехиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
4749 по описа за 2020
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 492780-F505344/30.01.2020г. на **Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което
на „Културно-масова дейност“ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди /
лв. за нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, вр чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Търговецът жалбоподател
моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и писмено становище.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят извършвал търговска
дейност като фактически организирал различни събития от развлекателен характер
в хода на които посетителите ползвали храни и напитки продавани на място. Така
на 04.07.2019г. в района на Гребния канал в гр.Пловдив имало подобна проява.
Около 20.00ч била извършена проверка от служители на ТД НАП Пловдив на каравана
– бирен бар. Свид.В.К. закупила бира наливна, за която заплатила чрез дебитна
карта сумата от 3лв. За плащането бил издаден документ от ПОС терминал, но не и
касов бон. След това проверяващите се легитимирали и установили, че всъщност
изобщо няма въведено в експлоатация фискално устройство на мястото на
продажбата, а именно в обекта каравана. Ето защо представител на дружеството
жалбоподател бил поканен да се яви на 16.07.2019г. в ТД на НАП Пловдив, но на
посочената дата не се явил такъв, а били депозирани писмени обяснения от
управителя. При това положение свид.В.К. съставила АУАН № F 505344/21.08.2019г. срещу дружеството
жалбоподател в отсъствие на негов представител, който на 10.01.2020г. бил
надлежно връчен. Срещу същия на 13.01.20г. било депозирано възражение по чл.44 ЗАНН, но наказващия орган все пак въз
основа на посочения акт издал процесното НП за липса на въведено в експлоатация
фискално устройство от дружеството в обекта каравана от датата на започване на дейността,
а това е 01.07.2019г.
Горното се установи по
категоричен начин от
показанията на разпитания в качеството на свидетел по делото актосъставител В.С.К., с които се потвърждават констатациите по АУАН,
пренесени и в наказателното постановление, като същия е категоричен, че фискално устройство липсва. Същото е
видно и от писмените документи по делото. На практика горното не се спори от
жалбоподателя. Същият в писмените обяснения, възражението срещу АУАН, а и в
жалбата и становището по делото заема позиция, че изначално такова не било
нужно, тъй като разплащанията не се осъществявали в брой. Само по себе си обаче
обстоятелството, че на мястото на продажба на бира, в конкретния казус, няма
предаване на монети или банкноти, не сочи че плащането е безкасово. Във всеки
супермаркет има възможност и за плащане чрез ПОС терминал, но това не значи, че
не следва да се издаде и касов бон. За последното пък е нужно да има въведено в
експлоатация фискално устройство за обекта. На следващо място фискалното
устройство е нужно за всяко работно място, където се осъществява продажба. В
този смисъл след като на няколко места се продава бира /или други артикули/ и
се извършват плащания / без значение с каква карта/, то за всяка такава точка е
нужно отделно фискално устройство според Наредба Н-18/2006г. на МФ. В процесния
казус плащането чрез ПОС терминал не освобождава жалбоподателя от
необходимостта да има въведен в експлоатация касов апарат, защото не попада
сред кръга лица, които са освободени от Наредбата от задължението да имат
такъв. На следващо място не е основателно възражението на дружеството, че не то
осъществявало самите продажби, а било само организатор на мероприятието. По
делото е приложена декларация от управителя на дружеството попълнена при самата
проверка, от която е видно, че всъщност продажбата на бирата е именно от името
на „Културно – масова дейност“ЕООД. На следващо място плащането чрез дебитна
карта е извършено именно по неговата сметка. Следователно то е и лицето по чл.3
от Наредбата, което следва да има касов апарат. Не е основателно и
възражението, че не бил канен представител на дружеството за съставяне на акт,
защото видно е от протокола от проверката от 04.07.19г., че такъв е бил
поканен, но той не се явил, а депозирал само писмени обяснения. При това
положение според настоящата инстанция не е нарушение факта, че през месец
август бил издаден АУАН. Последния е надлежно връчен, а срещу него са постъпили
и възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН, с което е видно че дружеството е реализирало
ефективно правата си по закон.
С оглед горното
фактическо положение настоящата инстанция намира, че правилно актосъставителя и
наказващия орган са ангажирали отговорност на жалбоподателя. Следва да се уточни, че в случая това е ЮЛ.
Характерното при юридическите лица е, че тяхната отговорност е обективна /
безвиновна/, т.е. не е нужно да се установи чия точно е вината за неизпълнение
на конкретно задължение. Ето защо и пак по тази причина е без значение знанието
на който и да е от служители за проблема. В настоящия казус недвусмислено се
установи, че е липсвал въведен в експлоатация касов апарат. С това е нарушено
изискването на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/06г. на МФ , която изисква лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта. А несъмнено се установи, че в процесния казус липсва устройство, а се извършват
продажби.
Наложеното административно наказание по вид имуществена
санкция е съобразено с вида на
нарушителя – юридическо лице, а размера е минималния предвиден в закона - 3000 лева. Ето
защо наказващият орган правилно се е съобразил с
разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Извършеното нарушение не може да бъде
определено като маловажен случай, което да предполага съответно приложение на
чл.28 от ЗАНН. Тук следва да се има предвид, че макар да се издава документ
за плащането посредством бележка от ПОС терминал, то очевидно само по себе си
това не регистрира самата продажба по надлежния ред. За установяване на същите
би следвало нарочна проверка по банка, което е съвсем друг ред за извършване
напроверката, а не директно от фискална памет, което е в правомощията на
съответния контролен орган на НАП.
Не на
последно място самото плащане от потребителя би било надлежно документирано и
от това за него следват и други права, само ако разполага с касов бон, а не и с
бележката от ПОС терминал.
Предвид всичко гореизложено и като намира,
че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални
нарушения, които да са от категорията на съществените, че АУАН и наказателното
постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица,
съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Ето защо и поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
492780-F505344/30.01.2020г. на **Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с
което на „Културно-масова дейност“ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди /
лв. за нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с
чл.118, ал.4, вр чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.