№ 6748
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20241110100796 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ЗД Е.”АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ХР.К.“ № 43,
срещу ЗАД А.Б. АД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Л., ул. „СР.“ № 16, с която се иска осъждането на ответника да
заплати сумата от 296,66 лв. (двеста деветдесет и шест лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща непогасен остатък от изплатено
застрахователно обезщетение по щета № *****/20.12.2021 г.
Ищецът твърди, на 20.12.2021 г., в района на гр. София, на бул.
„АЛ.М.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача
на МПС марка „Ш“, модел „ОКТ.“, с per. № ********, вследствие на което са
нанесени вреди на МПС марка „Д“, модел „Д“, е per. № *******. За
настъпилото ПТП е съставен Двустранен протокол за ПТП от 20.12.2021 г.,
видно от който водачът на МПС с per. № ******** при смяна на лентите за
движение удря движещото се отдясно МПС с per. № *******, вследствие на
което настъпва ПТП с материални щети. Между ЗД „Е“ АД и собственика на
увредения лек автомобил с peг. № ******* има сключен застрахователен
договор за застраховка „Каско на МПС“ № *****/08.04.2021 г., валиден към
датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие към ЗД „Е“ АД е предявена претенция под № *****/20.12.2021 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна
полица. Нанесените имуществени вреди са описани в протокол за оглед и
оценка на щети от 20.12.2021 г. В полза на застрахованото лице е било
издадено възлагателно писмо за отстраняване на уврежданията от външен
изпълнител. Въз основа на така изготвения протокол за оглед е определено
обезщетение в размер на 3367,40 лв. Застрахователното обезщетение било
1
изплатено на сервиза. Била отправена покана до ответника, за заплащане на
заплатената сума. Получена била сума но останали дължими 296,66 лв., които
са предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорват механизма на ПТП. Не оспорва, че е платило останалата част от
регресната претенция не оспорва, стойността на наема на заместващ
автомобил. Единствено оспорва, че обезщетението изплатено за заместващ
автомобил не са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Сочи
че предметът на застраховката „гражданска отговорност“ е само стойността
на лекия автомобил и здравето на водача и пътниците но не и разходи
свързани с невъзможността да се ползва увредения автомобил.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1,
предл. 2 от КЗ.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е определил като безспорни
обстоятелствата, че на 20.12.2021 г., в района на гр. София, на бул. „АЛ.М.“, е
настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС
марка „Ш“, модел „ОКТ.“, с per. № ********, вследствие на което са
нанесени вреди на МПС марка „Д“, модел „Д“, е per. № *******. За
настъпилото ПТП е съставен Двустранен протокол за ПТП от 20.12.2021 г.,
видно от който водачът на МПС с per. № ******** при смяна на лентите за
движение удря движещото се отдясно МПС с per. № *******, вследствие на
което настъпва ПТП с материални щети. Между ЗД „Е“ АД и собственика на
увредения лек автомобил с peг. № ******* има сключен застрахователен
договор за застраховка „Каско на МПС“ № *****/08.04.2021 г., валиден към
датата на процесното ПТП. Безспорно е и обстоятелството, че МПС марка
„Ш“, модел „ОКТ.“, с per. № ******** е било застраховано със застраховка
гражданска отговорност при ответника.
Единственият спорен по делото въпрос е дали разходите за заместващ
2
автомобил са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността на ответника в случая се основава на института на
суброгацията и произтича пряко от закона - чл. 411 КЗ, постановяващ, че в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност", какъвто е и конкретният случай.
По отношение отговорността на застрахователя по застраховка "ГО",
условията на договора между застрахователя по имуществената застраховка и
увредения, са неприложими, същите са му непротивопоставими и не го
обвързват, доколкото той не е страна по този договор - срв. чл. 20, ал. 1 и чл.
20а, ал. 1 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка
"ГО", по отношение на увредения и на неговия застраховател по
имуществената застраховка, произтича от закона.
Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка
"ГО" и застрахованото при него по застраховката "ГО" лице - причинител на
вредите обаче, е друго правоотношение - това по сключения между тях
договор за застраховка "ГО", и в отношенията между тези лица действат
уговорките, и приложимата към тях съществуваща нормативна уредба, и
съобразно тях застрахователят по застраховка "ГО" отговаря пред увредения
като деликвента - пряк причинител, и за всичко, за което последният
отговаря. В този смисъл отговорността на застрахователя по застраховка
Гражданска отговорност е ограничена от една страна от заплатено от
застрахователя по имуществената застраховка застрахователно обезщетение,
а от друга страна, от това за което деленквентът /виновния водач/ отговаря по
реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав приема, че ответникът - застраховател по
застраховка "ГО" на причинителя на вредата би отговарял към увредения до
размера, до който отговаря и самият причинител, т.е. до онзи размер на
застрахователно обезщетение, онази сума пари, която се съизмерява с
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието - чл.
386, ал. 2, предл. 1 КЗ, представляваща стойността на ремонта на увредения
автомобил по действащите към датата на ПТП, средни пазарни цени,
увеличена с признатите по силата на закона ликвидационния разходи. Или
самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на
разхода за наем на заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен и
адекватен резултат на това увреждане.
Със същите мотиви настоящият съдебен състав се е произнесъл в
решението по гр.д. №27002/2023г. по описа на СРС 168 състав като е
отхвърлил, предявения, срещу ЗД „Е“ АД. В отговора си застрахователят ЗД
„Е“ АД е посочил, че разходите за заместващ автомобил не са пряка и
3
непосредствена последица от увреждането.
Ето защо този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответника,
който претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес на делото и ниската фактическа и
правна сложност на делото /налице е само един спорен момент/ съдът намира,
че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 100
лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗД Е.”АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „ХР.К.“ № 43, срещу „ЗАД А.Б.“ АД
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Л., ул.
„СР.“ № 16, искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за
осъждането на ответника да заплати сумата от 296,66 лв. (двеста деветдесет и
шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща непогасен остатък
от изплатено застрахователно обезщетение по щета № *****/20.12.2021 г.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЗД Е.”АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „ХР.К.“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД А.Б.“ АД ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Л., ул. „СР.“
№ 16,основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4