РЕШЕНИЕ
№ 3364
гр. *, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110102719 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: град *, жк *, срещу „Ю*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *,
обективно евентуално съединени искове, както следва:
1. главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит № */12.10.2023 г., предвиждаща
„такса за разглеждане“ в размер на 712,50 лева, поради заобикаляне на закона;
2. евентуално предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит № */12.10.2023 г.,
предвиждаща „такса за разглеждане“ в размер на 712,50 лева, поради противоречието й с
добрите нрави.
Твърди се в исковата молба, че на 12.10.2023 г. ищецът сключил с ответника Договор за
кредит № */12.10.2023 г. Излага се, че по силата на договора ответното дружество му
предоставило кредит в размер на 4 000 лева, която сума се задължил да върне в срок от 36
месеца от сключване на договора. ГЛП бил фиксиран и възлизал на 38 %, при ГПР 57,99 %.
Общо дължимата сума за връщане била в размер на 7 396,11 лева.
Сочи се, че в процесния договор била предвидена дължимост на такса за разглеждане,
която подлежала на възстановяване на кредитополучателя с дължимите месечни вноски.
1
Твърди се, че визираната клауза била нищожна поради заобикаляне на закона, доколкото
предвидената с нея такса представлявала дейност по усвояването, съответно не била
„допълнителна услуга“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Заявява се, че процесната клауза била нищожна и поради противоречието й с добрите
нрави, доколкото същата водела до неоснователно обогатяване за кредитора, като не
предвиждала никаква насрещна престация за длъжника.
По изложените съображения, се иска уважаване на предявените искове за прогласяване
нищожността на визираната клауза от сключения между страните договор за паричен заем,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
прави признание на исковете и моли за постановяване на решение в съответствие със
същото. Изложени са съображения за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на
ищцовата страна в минимален размер, с оглед направеното признание.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява и не изразява
становище.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище
поддържа направеното в отговора на искова молба признание на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че на
12.10.2023 г. между страните в производството е сключен Договор за кредит № */12.10.2023
г., предвиждащ „такса за разглеждане“ в размер на 712,50 лева, като същата заобикаля
закона и противоречи на добрите нрави.
От представения и приет по делото Договор за кредит № */12.10.2023 г. се установява,
че съгласно същия на ищеца е предоставена сумата от 4 000 лева, която сума се задължил да
върне в срок от 36 месеца от сключване на договора. ГЛП бил фиксиран и възлизал на 38 %,
при ГПР 57,99 %. Общо дължимата сума за връщане била в размер на 7 396,11 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните
правни изводи:
Безспорно по делото се установява, че между ищеца и ответника е налице сключен
Договор за кредит № */12.10.2023 г., по силата на който е предоставена в полза за ищеца
сумата от 4 000 лева със срок на издължаване 36 месеца, като е уговорено да се върне
сумата, чрез 36 погасителни вноски, всяка от които включваща главница, лихва и такса за
експресно разглеждане.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
2
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
По отношение на процесната такса експресно разглеждане съдът намира от правна
страна следното:
Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Според тази разпоредба, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Според подписания между страните договор, таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.
Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Чрез тази клауза реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на
кредита, каквато е дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и
оценяване на платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е
свързана с кредитния риск.
Предвид изложеното, предвидената клаузата на сключения между страните Договор за
кредит № */12.10.2023 г., установяваща задължение за заплащане на такса експресно
разглеждане, е нищожна, поради заобикаляне на закона. В този смисъл е и изразеното в
отговора на искова молба становище от страна на ответника.
Поради това, предявеният главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед на посоченото, съдът не
дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски за производството има ищецът. Последният
претендира заплащането на сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса за
исковото производство по предявените искове, и 710 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Направено е възражение за прекомерност от страна на ответника за претендирано
възнаграждение, релевирано още с отговора на исковата молба. Съобразно нормата на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, дължимото
възнаграждение е в размер на 400 лева. Съдът намира, че претендираното такова в размер на
710 лева е прекомерно, поради което следва да се намали.
Производството пред настоящата инстанция има за предмет установителен иск за
прогласяване нищожност на договорна клауза. Делото не се характеризира с фактическа и
3
правна сложност, не са предприети редица процесуални действия за доказване на правно
релевантните факти, а единствено са представени писмени доказателства, които са приети.
Проведено е едно съдебно заседание, в рамките на което ищецът не се е явил, не се е
представлявал от процесуален представител и не е изразил писмено становище, а спорът,
макар и потребителски такъв, се характеризира с типичните възражения, по отношения на
които има многобройна константна съдебна практика.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че възражението за прекомерност се явява
основателно и следва да бъде уважено, като се присъдят разноски в размер на 400 лева.
С оглед гореизложените мотиви в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в
общ размер на 450 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: град *, жк *, и „Ю*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, че
клаузата от сключения между тях Договор за кредит № */12.10.2023 г., предвиждаща „такса
за разглеждане“ в размер на 712,50 лева, е нищожна поради заобикаляне на закона, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ю*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. П., ЕГН **********, с адрес: град *, жк *, сумата от общо 450
(четиристотин и петдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски, от
която: 50 (петдесет) лева - заплатена държавна такса и 400 (четиристотин) лева -
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - *.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4