О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тринадесети март
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 469 по описа
за 2020 година.
С Решение № 3779 от 27.12.2019г., постановено по гр. дело № 8291/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор да заплати на Н.П.И. ***, със съдебен адрес:*** – адв. С.К.,***, сумата от 1796, 21 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257.40часа за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.10.2019г. до окончателното изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес:***. Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по ЗМВР и по-специално от издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява по коефициент 1, 143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е налице специална уредба. За да е приложима въпросната наредба, следва да са налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по отношение на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице. Според въззивника, за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към дневен с въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд. Дори и НСОРЗ да е приложима, то преобразуваните часове нощен труд следва да бъдат заплатени допълнително, но не като извънреден труд. Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, постъпила е в преклузивния срок за обжалване на решението, заплатена е дължимата държавна такса и лицето, което я е подписало разполага с представителна власт за това.
Ответната страна по въззивната жалба – Н.П.И. чрез своя процесуален представител – адвокат К. депозира писмен отговор, в който посочва, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а съдът по същество и въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установени изложените в исковата молба фактически обстоятелства и предложените правни изводи. Твърди, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период, се определят от няколко наредби. Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Горното обаче не можело да се тълкува като забрана за преизчисляване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудови правоотношения. Затова се прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2. Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л
И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. №
1386/10.01.2020г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3779 от 27.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 469/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.