№ 341
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500347 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Н. Г. срещу Решение № 3833/06.12.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 6892/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLІІ състав, с което е
отхвърлен иска й с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Електроразпределение
Север” АД – Варна за приемане за установено, че И. Н. Г. не дължи сумата от 1668.80 лева,
начислена вследствие на извършена корекция на сметка за потребена електроенергия за
периода от 26.12.2021 г. до 25.03.2022 г. за обект с адрес ***, с аб. № *** и кл. № ***,
обективирана във фактура № **********/28.03.2022 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се уважи изцяло предявения иска. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Електроразпределение Север” АД – Варна в срока по член 263, алинея
1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в
сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
1
Производството пред ВРС е образувано по иск на И. Н. Г. с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК против „Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна за приемане за
установено, че И. Н. Г. не дължи сумата от 1668.80 лева, начислена вследствие на
извършена корекция на сметка за потребена електроенергия за периода от 26.12.2021 г. до
25.03.2022 г. за обект с адрес ***, с аб. № *** и кл. № ***, обективирана във фактура №
**********/28.03.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск
се обосновава с наличието на спор между страните относно дължемостта на сумата по
фактура № **********/28.03.2022 г., която не е заплатена от абоната към настоящия
момент.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
В тежест на въззиваемия - ответник е чрез главно и пълно доказване да установи
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В тежест на ищцата – въззивник е да установи правопогасяващите си възражения.
В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е била ищцата и тя се явява
клиент на ответното дружество и потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ; както и че
имотът, за който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от
електропреносната мрежа; а също и че с ответника са били в договорни отношения за
доставка на ел. енергия, уредени при публично обявени ОУ. Въз основа на това съдът
приема, че въззиваемата има задължението да заплаща използваната ел. енергия, т.е.
страните са обвързани от договорни правоотношения за доставка на ел.енергия, за посочения
2
обект с аб. № *** и кл. № ***, с адрес на потребление в ***.
Въззиваемото дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната
характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ /ДВ бр.74 /2006 г. в сила от 01.07.2007 г./, крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. чл. 50, ал. 1 т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско
измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово
ползване на електрическа енергия от клиента“. В тези случаи именно операторът на
електроразпределителната мрежа /в случая *** АД/ следва да изготви справка за
преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за сумата по корекцията,
която потребителят следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.
Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия размер
е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Съгласно чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
3
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за наличие на неправомерно механично въздействие, довело до промяна на
схемата на свързване на СТИ, съответно за несъответствие при отчитането на потреблението
на ел. енергия в обекта на въззивника е обективирана в Констативен протокол №
5200980/25.03.2022 г.
В КП е отразено, че е съставен от трима служители на ответното АД – О., К., С., в
присъствието на един свидетел – Х. Н., като съставителите на протокола и свидетели са
положили подпис върху същия. Видно е от вписаното в същия, че представител на абоната
не е присъствал на проверката, както и че в 14:56 ч. е бил подаден сигнал на телефон 112 ,
след което в 14:57 ч. служителите на полицията са отказали да посетят адреса. В раздел
първи от процесния КП, послужил на ответника за служебно коригиране на количеството
потребявана ел.енергия от абоната, са записани установените данни от служителите на
ответника за средството за търговско измерване – електромер с фабричен номер ***. По
време на извършената от 14:30 ч. до 15:30 ч. проверка, в раздел втори от КП служителите на
„Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна са вписали, че по време на проверката се
установява наличието на извършено неправомерно свързване към електроразпределителната
мрежа, осъществено чрез меден кабел с две жила със сечение по 10 мм2, като едното се
ползва за фаза, а другото за нула. Присъединяването на фазовото жило е извършено към
трета фаза на захранващия РК3 кабел САВТ 4 х 50 мм2 на около 0,5 м под земята и отива в
имота, където захранва ел.инсталацията . По този начин консумацията на ел.енергия не
преминава пред СТИ, не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Измерен моментен
товар от 17,93А.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от пърноинстанционния
съд СТЕ и разясненията дадени в с.з. на 07.10.2022 г. се установява, че процесният имот на
ищцата се намира на адрес: ***, а ел. таблото на СТИ е ситуирано на успоредната улица ***.
От ел. таблото излиза кабелно захранване – външно и открито положено по покрива на
имота на адрес *** № 11. Именно този кабел захранва имота на Г.. Когато е съставен КП №
5200980/25.03.2022 г. е следвало да се установи кой имот се захранва неправомерно, тъй
като към настоящия момент това не е възможно. Касае се за две долепени къщи, като при
всички случай захранващия кабел преминава през единия имот, за да достигне до процесния
абонат. Незаконно закаченият кабел захранва общо четири електромера. Възможно е
допълнително присъединеният проводник да е захранвал съвсем друг обект. Когато се
4
налага при проверката да се извършва разкопаване се ангажира полицията, но това в
конкретния случай не е направено. В КП не се съдържа техническо описание по какъв начин
е установено, че процесния проводник захранва именно обекта на ищцата. Кабелът, който
преминава по покрива на имота на ул. *** е оригинален кабел на електроразпределителното
дружество. Разкопаването, което в конкретния случай е направено от АД е преди ел.
таблото. Като се взема захранване преди самото табло, се получава напрежение без нужното
отчитане.
От свидетелските показания на служител на въззиваемото дружество се установява,
че при проверката, осъществена на 25.03.2022 г. е извършвано разкопаване, но не е
констатирано кой точно обект се захранва с незаконно присъединения кабел. Установено е
единствено, че въпросният кабел минава под оградата на имота на ул. *** № 11. От
показанията на свидетеля И. /син на ищцата/, които съдът кредитира като обективни и
непротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че
майка му е отсъствала от страната в периода, за който е изготвена корекцията на сметка,
както и че самият той не e заплатил последната такава за потребена ел. енергия преди тя да
замине на лечение, с цел да бъде спряно ел. захранването на жилището й на ***, тъй като и
друг път се е извършвало неправомерно закачане към кабела, който захранва имота с ел.
енергия. Излага се, че сметката е заплатена на 27.03.2022 г., а ищцата се завръща в РБ на
29.03.2022 г. Горното се установява и от справка на ОД на МВР – Варна.
Въз основа на съвкупността на доказателствата по спорния факт, съдът приема, че КП
не отразява действителното фактическо положение, така както то е осъществено, тъй като
не установява обстоятелството, че извършеното вмешателство в схемата на свързване на
СТИ ползва обекта на ищцата и неправомерно го захранва с ел. енергия, която не се отчита
и съответно не се заплаща, поради което не съставлява законосъобразно проведен етап от
производството по корекция на сметка съобразно изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от
ПИКЕЕ и не съставлява годно основание за последващо коригиране на сметката на
ползвателя.
В заключение, съдебният състав приема, че извършената от ответника корекция на
сметката за ползвана в имота на Г. ел. енергия за минал период е незаконосъобразно
проведена.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че определеното от въззиваемото
дружество с корекционната процедура количество за доплащане от въззиваемата от 7128
кВтч за сумата от 1668.80 лева не се дължи на *** АД, поради което и искът на И. Н. Г. с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
3833/06.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6892/2022 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХLІІ състав следва да бъде изцяло ревизирано.
В първоинстанционното производство ищцата И. Н. Г. е отправила искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради
5
което ответникът *** АД следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 425.25 лева,
представляваща заплатени от нея държавна такса за разглеждане на иска и такса за Б. превод
– 68.75 лева, такса за СУ и такса за Б. превод – 6.50 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение – 350 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/лист 85 от първоинстанционното производство/.
За въззивна инстанция на въззивницата И. Н. Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съобразно обжалваемия интерес, следва да й се присъдят разноски като въззиваемото
дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 500.26 лева, представляваща
държавна такса за въззивно обжалване – 33.38 лева и заплатено от нея адвокатско
възнаграждение – 466.88 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/лист 29/ и намалено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на ***
АД за прекомерност се явява основателно предвид това, че минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 466.88
лева, като производството пред настоящата инстанция не се характеризира с фактическа и
правна сложност предвид броя на проведените съдебни заседания /едно/ и липсата на
извършени процесуални действия по събиране на доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3833/06.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6892/2022 г.
по описа на Районен съд - Варна, ХLІІ състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1668.80
/хиляда шестстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ лева, начислена
вследствие на извършена корекция на сметка за потребена електроенергия за периода от
26.12.2021 г. до 25.03.2022 г. за обект с адрес ***, с аб. № *** и кл. № ***, обективирана във
фактура № **********/28.03.2022 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на И. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва: сумата от 425.25 /четиристотин
двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 500.26 /петстотин лева и двадесет и шест стотинки/ лева -
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7