Р Е Ш Е Н И
Е
№ /21.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2239 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 55446/29.07.2019г.
на „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез процесуалния му
представител адв. Н.Г. от ВАК, срещу решение № 3068 от 05.07.2019г., допълнено
с решение № 4821/08.11.2019г., и двете постановени по гр.дело № 8219/2018г. на
Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в частите, с която искът е отхвърлен
за сумата в общ размер 700,78 лв., поради извършено съдебно прихващане с 1/ вземане на „СМ
БГ" ЕООД към „Енерго-Про Продажби" АД в размер на 287,78 лв., придобито
от „СМ БГ" ЕООД с договор за цесия от 27.10.2017г. от цедента ****, с ЕГН:
**********, представляващо „5-та" по ред последна вноска, по сключен
договор за разсрочено плащане № ДР 10093 от 19.05.2012г., недължимо заплатена
от цедента в полза на „Енерго-Про Продажби" АД на 29.10.2012г., относно
издадена фактура № **********/21.04.2012г., на стойност 1847,45 лв., начислена
при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за
потребена електроенергия, с период на корекцията от 18.09.2011г. до
27.02.2012г., по констативен протокол от 27.02.2012г., за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление гр. Добрич, ул.
„Петко Р. Славейков" № 23-а и с 2/ вземане на „СМ БГ" ЕООД към
„Енерго-Про Продажби" АД в общ размер на 413 лв., представляващо
съдебно-деловодни разноски, присъдени на „СМ БГ" ЕООД с решение №
1437/04.04.2018г. по гр.д. № 18910/2017г. по описа на ВРС, гражданско отделение
34 с-в, от които сумата в размер на 386,50 лв., представляваща сторени в
заповедното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата в
размер на 26,50 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски,
на осн. чл. 78, ал. от ГПК
В жалбата е изложено
становище за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част.
Сочи се, че в съдебно заседание въззивникът е представил платежно нареждане, с
което е установил, че е заплатил на въззиваемото дружество сумата от 718,48 лв.
Този факт не е отречен от последното дружество. Процесната сума представлява
част от сумата от 718,48 лв., която сума е присъдена на въззиваемия с решение №
1437/04.04.2018г. по гр.д. № 18910/2017г. „СМ БГ“ ЕООД е направило изявление за
прихващане на сумата от 700,78 лв. /287,78 лв. + 413 лв./ и съдът е извършил
такова, въпреки представените доказателства, че сумата е заплатена. Отправеното
искане е да отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е
изразено становище за недопустимост, в евентуалност – за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли
за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно – деловодни разноски.
Образувано е и по частна жалба № 84151/14.11.2019г. от „СМ
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Бук“ № 1, ет.5, ап.10, представлявано от управителя Петър Н., чрез процесулния
му представител адв. Д.Я., срещу определение № 4821/08.11.2019г., постановено по
гр.дело № 8219/2018г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, с която е
отхвърлена молбата на частния въззивник за изменение на решение №
3068/05.07.2019г. в частта за разноските.
Изразено е становище
за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита, че
съдебните разноски следва да се определят по правилото на чл.78, ал.3 ГПК,
независимо че искът е отхвърлен по направено от ответника възражение за
прихващане, а за призната за основателна част от иска от ответника – да се
възложат на ищеца, на основание чл.78, ал.2 ГПК.
В срока по чл.276,
ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор на частната жалба. Намира, че
при отхвърлен иск, поради уважено възражение за прихващане, разноските се
дължат изцяло от ответника, доколкото с поведението си същият е дал повод за
образуване на делото. Излага, че исковата молба е депозирана на 29.05.2018г.,
към който момент не е било да се извърши прихващане, тъй като вземанията на
ответника са възникнали по-късно.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от „Енерго-Про Продажби” АД срещу „СМ
БГ“ ЕООД за заплащане на сумата от 7537,06 лв., платена без основание на
01.03.2018г. с осем банкови превода, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.05.2018г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът излага, че във връзка със
съставени констативни протоколи за корекции на сметките на лицата: ******** е
издал на всяко едно от тези лица
фактури с № **********/28.09.2017г., № **********/05.06.2012г., № **********/23.11.2017г.,
№ **********/22.11.2017г., № **********/22.11.2017г., № **********/04.12.2017г.
и № **********/04.12.2017г., на обща стойност 7766 лв. Сочи се, че по така
издадените фактури за периода от м.юни 2017г. до м. януари 2018г. от името на
седемте абоната **** е извършил по банков път общо 646 броя частични банкови
превода по сметка на ищеца със суми в размер от 9,10лв. до 20,60лв., като в
основанието за преводите е посочил, че погасява задълженията по издадените
седем фактури на абонатите ***, ***, ******. Общата сума на преводите получени
от името на седемте абоната е в размер на 7537,06лв., като преводите са
извършени от една и съща банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД, от
която ищецът е получавал доброволно плащания по спечелени дела срещу ответника.
Ищецът твърди, че на 22.02.2018г. е превел обратно сумите по сметката, от която
са били получени плащанията, а на 23.02.2018г. е получил съобщение от „Първа
инвестиционна банка“ АД, че същата отказва да получи плащанията на ищеца, като
преводите са били върнати отново в сметката му. Ищецът твърди, че след
неосъществяване на превода от сметката в „Първа инвестиционна банка“ АД, на 01.03.2018г.
е превел сумата в размер на 7537,06 лв. по друга сметка на ответника в „Обединена
Българска банка“ АД, като е уведомил абонатите си, заявявайки им, че не приема
частични плащания и им връща получените пари. Ищецът излага, че през месец
април 2018г. е получил искови молби от страна на Илиян Г. Иванов, Драга
Валериева Велкова, Златина Стойчева Иванова, Пенка Кунчева Чонкова и Ивелин
Василев Йовков, от които се е установило, че абонатите не са получили парите
си, тъй като превода извършен на касата на ПИБ, а сметката от която са
извършвани плащанията от ПИБ е служебната сметка на банката, а не е сметка на
ответника. Ищецът твърди, че преведените пари на 01.03.2018г. по сметка в ОББ
на ответника са извършени без правно основание и че ответникът към настоящия
момент не е върнал същите на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор срещу подадената искова молба, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че сумата от
7537,06 лв. е преведена от ищеца по банковата сметка на ответника, както и че
тази сума е получена от него неоснователно и че дължи връщането й. Твърди, че
не е бил потърсен от ищеца, за да му възстанови процесната сума и че не е дал
повод с поведението си за завеждане на иска. Излага, че е кредитор на ищеца по
множество вземания, ,посочени от ищеца в исковата молба и които са били
изискуеми към 01.03.2018г. Ето защо релевира възражение за прихващане на
претендираната по делото сума със сумата 7527,91 лв. по неговите вземания, а за
останалата част от 9,15 лв. прави признание на иска.
С обжалваното решение предявените
осъдителен иск е уважен за сумата от 9,15 лв. и отхвърлен в останалата му част,
поради извършено прихващане с 45 вземания на ответника към ищеца, вкл. и с
процесните две за сумите от 287,78 лв. и 413 лв.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените
писмени доказателства се установява, че въззивникът на 01.03.2018г. е превел
сумата в размер на 7537,06 лв. по сметка на въззиваемия в „Обединена Българска
банка“ АД, като е уведомил абонатите *****, заявявайки им, че не приема
частични плащания и им връща получените пари.
От представеното по делото писмо,
получено от въззиваемия на 31.05.2018г., възивникът го е уведомил, че в
изпълнение на съдебно решение, постановено по гр.д.№ 18910/2017г. по описа на
ВРС, е извършен превод на сумата 718,48 лв. по посочена банкова сметка ***.
Изложеното в писмото се потвърждава от представеното платежно нареждане на
сумата от 718,48 лв. от въззивникът към въззиваемия, като основание за превода
е доброволно плащане по гр.д. № 18910/2017, ****.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
По
въззивна жалба вх. № 55446/29.07.2019г.:
Разпоредбата на чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД дава правна възможност за реституиране на полученото
без основание. Тя визира една от хипотезите на неоснователното обогатяване, с
която законът осигурява възстановяване неоснователното разместване на
имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД изисква
от кредитора - ищец да докаже плащането, а за ответника е в тежест да докаже,
че е налице валидно правно основание за получаване на престацията. За да се
установи наличието на фактически състав на неоснователно обогатяване, трябва да
са налице конкретни факти, които са довели до обедняване на ищеца и съответното
обогатяване на ответника.
В
конкретния случай не е спорно между страните, че процесната сума е платена от
възвивника на въззиваемия и че това плащане е без основание. Въззиваемото
дружество релевира възражение за прихващане на процесната сума с вземания,
които има към въззивника. В контекста на въззивните оплаквания, предмет на
настоящето производство е съществуването на валидно вземане на въззиваемия към
въззивника в размер на 700,78 лв., с което да се извърши прихващане.
Според правната
теория и съдебна практика материалното изявление за прихващане е способ за
погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато
длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Основна предпоставка за
осъществяване на прихващането е двете задължения да са ликвидни и изискуеми.
Това означава същите да са безспорно установени по основание и размер, каквато
безспорност създава влязлото в сила съдебно решение. Прихващането има
прекратително действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като
замества изпълнението на неговото задължение. Прекратяването на насрещните
задължения не настъпва по право. Длъжникът по насрещното задължение трябва да
изрази воля за прихващане. При извънсъдебното прихващане, за да настъпят
последиците от прихващането, изявлението на длъжника трябва да достигне до
насрещната страна. Съдебното прихващане се извършва чрез насрещен иск или чрез
възражение. В случая, изявлението за прихващане е направено от ответника с
отговора на исковата молба, който е депозиран в съда на 05.07.2018г. Към тази
дата задълженията на ищеца към ответника за заплащане на сумите от 287,78 лв. и
413 лв., присъдени по гр.д. № 18910/2017г., не са съществували, тъй като са
погасени чрез плащане. Релевираното възражение е неоснователно в тези му части,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и
да се постанови ново, с което предявения иск за сумата от 700,78 лв. да се
уважи.
По
частна жалба № 84151/14.11.2019г.:
Отговорността за разноските е уредена в Общите правила
на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Анализът
на цитираната разпоредба, която е приложима и за въззивното производство,
налага извода, че на ищеца/въззивник се присъждат разноски единствено в
хипотезата на изцяло или частично уважен със съдебен акт или съдебна спогодба
съдебен спор. За разлика от ищеца, правото на разноски за ответника е
предвидено не само при изцяло или частично отхвърляне на исковата претенция
/ал.3/, но и при прекратяване на производството /ал.4/. Освен това ответникът
може да се освободи от отговорността за разноски и когато признае иска и с
поведението не е станал причина за завеждането на делото /ал.2/. Законодателят
не е предвидил аналогични разпоредби за ищеца, поради което на последния се
дължат разноски единствено в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК. Без значение за
отговорността на ищеца за направените от ответника разноски е причината, поради
която е отхвърлен /изцяло или частично/ искът му. Дали това е сторено поради
неоснователност на исковата претенция или поради уважаването на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, крайният резултат
е отхвърляне на иска, което е единствено условие да бъде осъден ищеца да
репарира направените разноски от ответника. В конкретния случай ищецът, още в
исковата молба, основава искането си за обезпечаване на предявения иск с
твърдения за съществуване на вземания на ответника към него и отправя искане за
тяхното запориране. Едва след получаване на препис от молбата на ответника по
чл.248 ГПК, излага твърдения, че същите тези вземания са възникнали след
предявяването на исковата молба в съда. Подобно поведение следва да се определи
като злоупотреба с процесуални права, доколкото от един и същия факт, в
различни процесуални хипотези, се цели диаметрално различни последици.
Изявлението на ищеца в исковата молба досежно съществуване на тези вземания
следва да се приеме като признание за тяхната дължимост, макар и преди
приключване на образуваните съдебни производства относно същите. А след като ищецът
е бил наясно, че дължи сбора от сумите по вземанията на ответника, то следва да
се приеме, че за тези суми ответникът не е станал причина за образуване на
делото. Ищецът е разполагал с избора дали да предяви иск, при наличието на
правна възможност за възражение за прихващане от страна на ответника, водеща до
отхвърлянето на иска като неоснователен и понасяне на отговорността за разноски
спрямо ответника, в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
По изложените
съображения съдът намира молбата по чл.248 от ГПК за основателна. Ето защо и
предвид изхода от въззивното обжалване, решението, в частта за разноски, следва
да бъде изменено и на страните да се присъдят разноски, съобразно правилата на
чл.78 ГПК.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 1 ГПК въззиваемият следва да
заплати на въззивника сторените разноски пред настоящата инстанция, които са
385 лв. /360 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса/. Предвид
резултата по частната жалба „Енерго-Про Продажби" АД следва да заплати на „СМ
БГ" ЕООД сторените разноски в размер на 15 лв., представляващи внесена
държавна такса.
Воден от
горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3068 от 05.07.2019г.,
допълнено с решение № 4821/08.11.2019г., и двете постановени по гр.дело №
8219/2018г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта, с която
искът е отхвърлен за сумата над 9,15 лв.
до 709,93 лв., поради извършено съдебно прихващане със 1/ вземане на „СМ
БГ" ЕООД към „Енерго-Про Продажби" АД в размер на 287,78 лв., придобито
от „СМ БГ" ЕООД с договор за цесия от 27.10.2017г. от цедента ****, с ЕГН:
**********, представляващо „5-та" по ред последна вноска, по сключен
договор за разсрочено плащане № ДР 10093 от 19.05.2012г., недължимо заплатена
от цедента в полза на „Енерго-Про Продажби" АД на 29.10.2012г., относно
издадена фактура № **********/21.04.2012г., на стойност 1847,45 лв., начислена
при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за
потребена електроенергия, с период на корекцията от 18.09.2011г. до
27.02.2012г., по констативен протокол от 27.02.2012г., за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление гр. Добрич, ул.
„Петко Р. Славейков" № 23-а и 2/ вземане на „СМ БГ" ЕООД към
„Енерго-Про Продажби" АД в общ размер на 413 лв., представляващо
съдебно-деловодни разноски, присъдени на „СМ БГ" ЕООД с решение №
1437/04.04.2018г. по гр.д. № 18910/2017г. по описа на ВРС, гражданско отделение
34 с-в, от които сумата в размер на 386,50 лв., представляваща сторени в
заповедното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата в
размер на 26,50 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски,
на осн. чл. 78, ал. от ГПК, включително и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет.5, ап.10,
представлявано от управителя Петър Н., да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 700,78 лв. /седемстотин лева и
седемдесет и осем стотинки/, като получена без основание на 01.03.2018г., на
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.05.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет.5, ап.10,
представлявано от управителя Петър Н., да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща направените
разноски пред въззивната инстанция в производството по въззивната жалба, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 4821/08.11.2019г., постановено по гр.дело № 8219/2018г. на
Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, с което е отхвърлена молбата на „СМ БГ“
ЕООД за изменение на решение № 3068/05.07.2019г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на решение № 3068/05.07.2019г. по
гр.дело № 8219/2018г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта му за
разноските, като ОСЪЖДА „СМ БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ №
1, ет.5, ап.10, представлявано от управителя Петър Н., да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 108,63 лв. /сто и осем лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща направените разноски пред първата инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК и ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс –
Г, да заплати на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет.5, ап.10, представлявано от управителя
Петър Н., сумата от 634,07 лв.
/шестстотин тридесет и четири лева и седем стотинки/, представляваща
направените разноски пред първата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет.5, ап.10,
представлявано от управителя Петър Н., сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща направените разноски пред
въззивната инстанция в производството по частната жалба, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: