Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
По ВНЧД № 1454/2019 г.
Софийският
Градски съд,Наказателно отделение,7-ми въззивен състав в откритото съдебно
заседание на седми май
две хиляди и деветнадесетата
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай М.
ЧЛЕНОВЕ : Веселина Ставрева
мл.с.Марина Гюрова
С участието на секретар Мария Абаджиева прокурора от СГП – Георги Герасимов съдът разгледа докладваното от съдия М. ВНЧД № 1454/2019 г. , като намери следното:
Производството
по делото е с правно основание Глава ХХI чл.313-340 от НПК”Въззивно производство”.
Постъпил е Протест от прокурор при СРП срещу Определение на СРС,НО,101 - ви състав по НОХД№ 1102/16 г.С това Определение съдът от първата инстанция е групирал наложените наказания на осъденото лице Д.Й.М. , наложени му с различни съдебни актове по реда на чл.23-25 от НК в производство по чл.306,ал.1,т.1 от НПК.Протестираният съдебен акт е постановен след като в производство по Глава 29 от НПК „Решаване на делото със Споразумение“ е било наложено наказание 8 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на М. за деяние по чл.196,ал.1,т.1 от НК.
В Протеста СРП признава ,че „правилно е извършено групирането на последните две наказания“,но не са били взети предвид предходните осем осъждания на Д.М., по които му били налагани ефективни наказания „Лишаване от свобода“.По мнение на депозиралия Протеста прокурор очевидно тези наказания не са изиграли своята функция за превъзпитаване и възпиране на осъдения.Същевременно последните две деяния /предмет на групиране в производството/ са били наложени при условията на чл.29 от НК „опасен рецидив“, а това обстоятелство завишава обществената опасност на деянията и дееца.Затова е следвало СРС да обсъди приложението на чл.24 от НК и справедливо да увеличи общото наказание с 4 месеца или минимум с 31 дни/тъй като осъденият М. бил задържан общо в следствен арест и местата за лишаване от свобода за срок от 8 месеца и 31 дни.В Заключение се иска от СГС да отмени Определението на СРС и да приложи чл.24 от НК като увеличи общото наказание с минимум 31 дни.
Срещу Протеста е постъпило Възражение от сл.защитник/адв.В.И./, в което първият се оспорва.Служебният защитник ,в своя прочит на Протеста на СРП , намира че в последния се оспорва Споразумението , с което е наложено последното наказание/Заб.Предс.всъщност това е неподлежащ на обжалване съд.акт/.Защитата намира още ,че в производството по чл.306 от НПК съдът има правото и възможността на решаващия съд да приложи или не института на чл.24 от НК.Накрая във Възражението си сл. защитник апелира въззивния съд да остави Протеста на СРП без уважение.
В СЗ пред въззивната инстанция се явява прокурор от СГП,който сочи че поддържа Протеста без да прави доказателствени искания.
Осъденото лице Д.М. се явява лично .Явява се сл.защитник В.И. , но също така и упълномощен защитник – М.М..С оглед обстоятелството ,че осъденият се явява с договорно упълномощен защитник , бе освободен от ангажименти във въззивното производство служебния защитник.
Упълномощеният защитник оспорва Протеста на СРП и представи писмени доказателства – епикриза и служ.бележка, които съдът прие като относими към предмета на делото и допринасящи за разкриване на обективната истина.
Съдът прие и прочете писмените доказателства по делото , след което обяви за приключено събирането на доказателства.
Прокурорът предлага на СГС да отмени Определението на СРС ,като се извърши кумулация-групиране на наказаният с обсъждане и приложение на института на чл.24 от НК „Увеличаване на общото наказание“/тоест завишаване на общото наказание с до ½ и в частност с минимум 31 дни/.
Защитникът пледира да не се уважава Протеста, тъй като Определението на СРС е било правилно постановено.Това е така , понеже първата инстанция е групирала наказанията съобразно правилата за това.На осъдения е наложено най-тежкото наказание , а именно 8 месеца „Лишаване от свобода“.Деянията са извършени преди около 5 години-през 2014 г.Наистина съдът има право да увеличи общото наказание,но какви цели на наказанието биха се постигнали след толкова време.От приетите писмени доказателства е видно ,че осъденият е претърпял преди три седмици хирургическа интервенция и сега се възстановява при санитарно-хигиенен режим.Такъв режим в затвора едва ли може да му бъде осигурен.Считано от 15.03.2019 г. е прекъснато изпълнението на наказанието за срок от 2 месеца и на осъдения му предстои да започне работа.Поради това защитата предлага на въззивния съд да не уважава Протеста на СРП и да го остави без уважение.
Осъденият също добавя че иска да не се уважи Протеста/макар да заявява буквално „Протеста не го поддържам“/, а както и уточнява ,че „пет години не прави такива неща“.При последната си дума иска да не се увеличава наказанието.
Софийски градски съд като взе предвид становищата и аргументите на страните във въззивното производство , доводите в Протеста, след запознаване с доказателствените материали по делото и въз основа на служебна проверка на проверявания съдебен акт ,намери следното :
СРС,НО,101-ви състав провел по НОХД№ 1102/2016г. открито Разпоредително заседание/РЗ/ по реда на чл.247 и следващите от НПК, като разяснил възможностите за провеждане на съдебното следствие по особените правила на т.нар. „диференцирани процедури“ на Глава 27 и 29 от НПК.След края на РЗ страните заявили ,че са сключили Споразумение за решаване на делото по реда на Глава 29 от НПК.СРС след производство по реда на тази глава одобрил представеното му Споразумение.Съгласно текста на последното Д.М. е признат за виновен в извършване на престъпление „Опит за кражба“/на движими вещи на обща стойност 92 лв от хипермаркет „Кауфланд“ по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“А“ и „Б“ от НК, като на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК му било определено наказание „Осем месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване следвало да започне на първоначален „строг“ режим.На основание чл.59 от НК е приспаднато и зачетено предварителното задържане/полицейското задържане за 24 часа от 21.01.2014г. , както и за времето от 12.02.2019г. до 14.03.2019г. по мярка за неотклонение „Задържане под стража“/.След одобряване на Споразумението с неподлежащ на обжалване съд.акт било прекратено производството на основание чл.24,ал.3 от НПК.С оглед правната природа на Определението за одобряване на Споразумение е налице съдебен акт, който е еквивалентен на влязла в сила осъдителна Присъда спрямо осъдения Д.М..
След одобряване на Споразумението съдът ,на основание чл.383,ал.2 от НПК е продължил заседанието за решаване на въпросите на чл.23-25 от НК.Прокурорът от СРП е заявил ,че няма пречка да се извърши групиране на наказанията/без да прави искане за увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 от НК/.Сл.защитник/адв.В.И. , която участвала в това заседание/ също не възразила да се извърши групиране на наказанията.
СРС, след като съобразил становищата на явилите се страни и преценил доказателствената съвкупност, изложил кратки съображения относно наличието на матералноправните предпоставки за групиране на наказанията, които били наложени на осъденото лице с одобреното Споразумение и с предишни Присъди, за които са били налице основанията на чл.23 от НК.След това определил като общо най-тежкото наказание от така наложените, а именно 8 месеца „Лишаване от свобода“ и зачел изтърпяното наказания по двете осъждания,предмет на групирането.Всъщност видно е ,че е двете наказания ,предмет на групиране са идентични-по 8 месеца „ЛОС“, като това по първата Присъда е било изтърпяно за времето от 22.01.2014 г. до 19.09.2014 г.
С Постановление на адм.ръководител на СГП от 15.02.2019 г. е прекъснато изпълнението на наказанието за срок от 2 месеца,за времето от 15.03 до 15.05.2019 г. поради изключителни причини от обществен характер,на основание чл.447,т.2 от НПК.С оглед обстоятелството ,че това Постановление е изведено с № 7500/15.03.2019г. , а и с оглед логиката ,че няма как на 15.02.2019 г. Градския прокурор да е знаел какво Определение ще постанови СРС на 14.03.2019г.,въззивният съд намира ,че е допусната техническа грешка и Постановлението на адм.ръководител на СГП е от дата 15.03.2019г. , а не е от 15.02.2019г., както е посочено в него.
Анализът
на съдебното минало на осъденото лице разкрива,че първите две осъждания на М.
са кражба и грабеж като непълнолетен, като след навършване на пълнолетие е
осъден още за две кражби и два грабежа.След което е последвала Присъдата по
НОХД№ 4217/2014 г. ,която е предмет на групиране с протестираното Определение.С
тази Присъда - за кражба на движими вещи на стойност от 1428,48 лв ,му е било наложено
наказание 8 месеца „ЛОС“ , което е изтърпяно през самата 2014г.
С оглед предмета на въззивната проверка е съществено да се рамкира в какво се състои оплакването на държавното обвинение срещу съдебния акт на първоинстанционния съд, на фона на обема на предмета ,по който самият СРС е дължал произнасяне.
С
обжалваното Определение СРС е определил общо наказание 8 месеца „ЛОС“
законосъобразно според правилата в закона.По последното не спори дори и
прокурора , поддържащ Протеста пред въззивния съд.Следва да се отбележи обаче ,че
производството е инициирано служебно от СРС , а не по Предложение на прокурор
от СРП. Разликите между служебното произнасяне по реда на чл.383,ал.2
от НПК и НЧД, които се образуват по Предложение на прокурор от сектор
„Изпълнение на наказанията“ са съществени и чисто практически при втория случай
има повече възможности да се обезпечи изискването на редица справки относно
статута на изпълнение на наказанията, включени групата наказания за групиране.Във
връзка с последното следва да се добави ,че няма писмено искане от държавното
обвинение не само за приложение на института по чл.24 от НК ,но и въобще
по чл.23,вр.чл.25
от НК.Такова искане не е било и устно формулирано от прокурора ,
участвувал в производството пред СРС по чл.383,ал.2 от НПК.Всъщност
същият прокурор е подписал и Споразумението, тоест участвал е в определянето на
всички негови клаузи/за разлика от съда в тази процедура/,вкл. и по въпроса за
размера на наказанието.Защо прокурорът от СРП не е съобразил размера на наказанието
, възможното групиране и евентуалното наличие на фактически изтърпяно наказание
в по-голям размер от потенциалното общо наказание, са въпроси ,на които не е
призвано да отговори настоящото производство.
Вярно е ,че съдът е длъжен да обсъди при данните за обременено съдебно минало евентуалното приложение на чл.24 от НК, но също така е вярно и че от необсъждането им, не следва автоматично нужда от приложението на института.И все пак - СРС е дължал повече аргументи и мотиви от фактически изложените,вкл. и по въпроса за евентуалното приложение на чл.24 от НК.В конкретния случай ,въззивният съд намира ,че наистина съдебното минало на осъдения е обременено, но от друга страна част от осъжданията са като непълнолетен, има кражба при маловажен случай и като цяло деянията , за които Д.М. е осъден да са тежки умишлени , не разкриват особено висока степен на обществена опасност.Следователно , има място да се обсъжда приложение на института на чл.24 от НК, но не в предложените в Протеста 4 месеца/тоест една втора от общото наказание/, а в рамките на изтърпяното наказание до момента , а именно с 31 дни.Ето защо ,въззивният съд счита ,че за постигане на целите на общото наказание, а и за да не се допусне неоснователно задържане, следва да се увеличи общото наказание от 8 месеца на 8 месеца и 31 дни .
На практика с това увеличение на общото наказание няма да се стигне до допълнително изтърпяване на общото наказание „Лишаване от свобода“ ,вкл. и заедно с увеличението от 31 дни след приключване на срока на постановеното прекъсване на изпълнението.
Поради горните съображения Протестът на СРП се явява частично основателен и следва да бъде съответно . уважен , а протестираният съдебен акт продлежи на изменение , като следва да се увеличи общото наказание с 31 дни–срока на фактическо задържане надвишаващ общото наказание.
Предвид гореизложеното следва да се измени протестирания съд. акт на СРС в смисъла по-горе.
С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд на основание чл.306,ал.3,вр.чл.334,т.3, от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Определението на СРС,НО,101-ви състав по НОХД№ 1102/2016 г.,СРС,НО,101-ви
с-в с което са групирани наказанията на осъдения Д.Й.М.
със Споразумение по горното дело в размер на 8 месеца „ЛОС“ и по НОХД№
4217/2014г. СРС,НО,100-ен състав , с което на основание чл.25,вр.чл.23 от НК,вр.чл.383,ал.2 от НПК е определено общо
наказание 8 месеца „ЛОС“ при начален „строг режим“, като на основание чл.24 от НК,
УВЕЛИЧАВА размера на общото наказание с 31 дни като
общото увеличено наказание се определя на 8 месеца и 31 дни/фактически
изтърпяни/, като зачита фактическото изтърпяване и предварителното задържане
/вкл.за времето 21.01 до 22.01.2014 г.,от 22.01 до 19.09.2014г. и от 12.02.2019
г. до 14.03.2019 г./
ПОТВЪРЖДАВА Определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно
09.05.2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.