РЕШЕНИЕ
№
24.04.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №2276 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Г.Д., ЕГН **********, съд.адрес: *** против
Наказателно постановление №Пз-9 от 13.11.2019 г. на Началника на РДНСК
Пазарджик, с което на същия в качеството на главен архитект на Община Б. за нарушение
на чл.183, ал.1 във връзка с чл.148, ал.2 и сл. във връзка с чл.232, ал.1, т.2
от ЗУТ и на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложена ГЛОБА
в размер на 1 000 лева.
Поддържа , т.се, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи
за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си в писмено становище поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата РДНСК гр.Пазарджик,
чрез процесуалния си представител си поддържа становище, че наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 10.07.2019 г. в качеството си на длъжностно лице - главен архитект
на Община Б. е издал Разрешение за строеж
№16/10.07.2019 г. за строеж: „Допълващо застрояване - дървен навес“ с
местонахождение УПИ XIV-241. комплексно обслужване, в кв.22 по плана на с.Г., община Б., област П. при липса на договор в нотариална форма от собственика
на 1/15 ид.ч. от имота, в нарушение на чл.183, ал.1 от ЗУТ.
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетелката Н.П.-актосъставител и
писмените доказателства представени по делото.
Адмнистративнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана въз основа на следните обстоятелства:
От длъжностни лица
на РДНСК Пазарджик по реда на чл.156, ал.1 от ЗУТ била извършена служебна проверка
на 29.07.2019 г. на Разрешение за
строеж №16/10.07.2019 г. за строеж: „Допълващо застрояване - дървен навес“
с местонахождение УПИ XIV-241, комплексно обслужване, в кв.22 по плана на с.Г., община Б.,област П. в нормативно
определения 14 - дневен срок, като резултата от проверката бил отразен в
Констативен протокол №879/29.07.2019г.
Разрешението за
строеж било издадено от арх. Драгомий Д., в качеството му на главен архитект на
Община Б.. За възложител на строежа бил посочен А. И. С., съгласно Нотариален
акт №178, том 19, дело 2783, peг. №5848/22.06.2019
г. и Договор за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот №1260/22.06.2016
г. В хода на проверката било установено, че в разписната книга на Община Б.
като собственици на УПИ XIV-241, комплексно обслужване, кв. 22 по плана на с. Г., Общ. Б. са вписани:
-РПК „Белово“,
съгласно Нотариален акт №113, том VI, peг. № 8440, нот. дело №876/2005 г.,
като собственик на 4/15 ид.ч. от имота, Булстат *********;
-Г.Й. К., съгласно
Постановление за възлагане на недвижим имот по ИД №2231/2012 г., като
собственик на 1/15 ид.ч. от имота.
-А. И. С., съгласно
Нотариален акт №178, том 19, дело 2783, peг. №5848/22.06.2019 г., като собственик на 602/903 или 10/15 ид.ч. от имота.
В преписката по
издаването Разрешение за строеж №16 бил приложен Договор №1260/22.06.2016 г. за
разпределение ползването на съсобствен недвижим имот, съгласно който РПК
„Белово“ и А.И. С.определят кои части от горепосочения имот да ползват всички
съсобственици. Същият е съставен в отсъствието на третият съсобственик на
имота-Г. Й. К..
При тези данни е
прието, че при издаването на разрешението за строеж липсва договор в нотариална
форма от притежателя на 1/15 ид.ч. от имота.
Констатациите
посочени в акта се потвърждават от всички събрани по делото устни и писмени
доказателства.
Съгласно
чл.183, ал.1 от ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се
извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите
собственици.
Установи
се безспорно по делото, че от жалбоподателя, в качеството му на гл.архитект на
Община Белово е издадено на А. С. Разрешение за строеж №16/10.07.2019 г. за
строеж: „Допълващо застрояване - дървен навес“ с местонахождение УПИ XIV-241, комплексно обслужване, в кв.22 по плана на с.Г., община Б..
Не
спорно по делото, че имот УПИ XIV-241, „Комплексно обслужване“ в кв. 22 по
плана на с.Г., Общ. Б. е собственост на РПК „Белово“, съгласно Нотариален акт
№113, том VI, peг. № 8440, нот. дело №876/2005 г., като собственик на 4/15 ид.ч. от имота, Г.Й. К.,
съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот по ИД №2231/2012 г., като
собственик на 1/15 ид.ч. от имота и А.И. С., съгласно Нотариален акт №65, том
1, дело 58, peг. №1184/22.06.2016 г., като
собственик на 602/903 или 10/15 ид.ч. от имота.
Безспорно е също, че с Договор №1260/22.06.2016 г., нотариално
заведен на 22.06.2016 г. от Нотариус с рег. №693 на НК, сключен между РПК
„Белово“ и А. И. С.в е извършено реално разпределение
ползването на съсобствения недвижим имот, според притежаваните ид.части от имота на всички
съсобственици.
Вярно е, че договорът е съставен в отсъствието на третият
съсобственик на имота-Г. Й.К., но същият има юридическа стойност и спрямо
неприсъствалия съсобственик съгласно чл.32, ал.1 от ЗС. Според посочената разпоредба управлението
и ползването на общата вещ се извършва по решение, взето от съсобствениците,
които имат повече от половината от общата вещ, какъвто е настоящия случай, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това
решение и да не може да го променя (извън хипотезата на чл.32, ал.2
ЗС).
В тази
връзка, съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ са
властни да вземат решение за застрояването й и това решение ще обвърже всички
съсобственици.
Но в настоящия казус липсва каквото и да е решение взето
от всички или поне съсобствениците, които притежават
повече от половината от общата вещ /РПК
„Белово“ и Александър Иванов Симеонов/ за осъществяване на строежа, за който е издадено
процесното разрешение, още по-малко такова е оформено в нотариална форма,
каквото е изискването на чл.183, ал.1 от ЗУТ.
Случаят не попада и в хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ,
според която за издаване на разрешение за нов строеж, съответно
за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско
жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите
съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права
за съответното строителство в имота.
Въпросният имот, както и издаденото разрешение за строеж
не са за „ниско жилищно или вилно застрояване“ и реализираните в имота сгради
от съсобствениците, извън този на когото е издадено разрешителното също не са
от този тип застрояване.
При
тези данни от правна страна съдът приема, че е осъществен фактическият състав
на чл.183, ал.1 от ЗУТ.
Освен
това за осъществяването на строежа /пристрояване/ жалбоподателката е нямала
сключен договор с другия съсобственик на имота, какво е изискването на чл.183,
ал.1 от ЗУТ.
Отговорността
на жалбоподателя за извършеното нарушение, произтича от чл.24, ал.1, от ЗАНН и
разпоредбата на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ за издаване на строителни книжа в нарушение на този закон.
Съдът
намира, че случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
При
определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда
от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при
които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на
конкретно увредените отношения с конкретното деяние.
За
степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда
от значимостта на засяганите обществени интереси при извършване на подобно
нарушение. Нормите в ЗУТ са създадени, за да гарантират обществения интерес. Всяко
едно нарушение на същите засяга обществения интерес, като в случая е нарушени и конкретните права на
съсобствениците на имота, поради което осъщественото нарушение в никакъв случай
не би могло да бъде разглеждано като маловажен такъв. Освен това жалбоподателят
е действал в качеството си на длъжностно лице. Същият познава закона и въпреки
това го е нарушил.
При определяне размера на санкцията наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, както и че нарушението
е извършено за първи път. При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията
е правилно определен в законоустановения минимум на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ и
няма основание за намаляване.
По изложените съображения обжалваното постановление
е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото е направено искане от юрисконсулт Мъркова,
процесуален представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по
делото разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла
в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по
ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК,
предвижда когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат
не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако
органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт.
Липсата на изрична регламентация в АПК за тази
хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на
спора, възниква по силата на чл.78, ал.8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при
определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща
препраща към Наредбата за правната помощ.
Съгласно чл.24 от Наредбата възнаграждението
за юрисконсулт е от 100 до 200 лв.
С оглед на това и резултата, съдът намира
претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да
бъде осъден жалбоподателя да заплати на ДНСК София направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Разноските по делото са дължими на Дирекцията за национален
строителен контрол,
тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 от Устройствения правилник на
Дирекцията за национален строителен контрол, а РДНСК Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното
и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано
към същата дирекция.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№Пз-9
от 13.11.2019 г. на Началника на РДНСК Пазарджик, с което на Д.Г.Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***, в качеството на
главен архитект на Община Б.за нарушение на чл.183, ал.1 във връзка с чл.148,
ал.2 и сл. във връзка с чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ и на основание чл.232, ал.1,
т.2 от ЗУТ е наложена ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА Д.Г.Д.,
ЕГН
********** да
заплати на ДНСК гр.София направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: