Присъда по дело №627/2016 на Окръжен съд - Варна

 

П Р И С Ъ Д А

 

 

№ 30/23.3.2018г.     гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,              НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и трети март               Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

 

ЧЛЕН СЪДИЯ: ДИМО ДИМОВ

                                                                                                                                                СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.К.

 

Й.А.

 

Д.Г.

 

 

Секретар КАТЯ АПОСТОЛОВА

Прокурор ГАЛИНА МИНЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от председателя

НОХД № 627  по описа за 2016 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Ц.П.: роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неосъждан/реабилитиран/, неженен, не работи, ЕГН **********;

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 28.11.2015г., в кв. „Повеляново", гр. Девня, Варненска област, умишлено умъртвил М.Т. К., ЕГН **********, поради което и на основание чл.115 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да се изтърпи при СТРОГ режим.

НА основание чл.304 НПК ОПРАВДАВА подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение да е извършил  убийството с особена жестокост и по хулигански подбуди - чл.116 ал.1 т.6 и т.11 от НК.

НА основание чл.59 НК ЗАЧИТА предварителното задържане на подсъдимия, считано от 28.11.2015г.

ОСЪЖДА подсъдимия В.П. да заплати на Т.Р.К. и З.  А.К. сума в размер от по 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деяние по чл.115 НК, ведно със законната лихва, считано от  датата на увреждането - 28.11.2015 г., до окончателно изплащане на сумите, както и направените по делото разноски в размер от по 1800 /хиляда и осемстотин/ лева на всеки един от тях.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОК-ВА –

черен на цвят накитник с червени краища и емблема на пума; сиво на цвят поло с надпис „Reebok"; парче стъкло с надпис „Загорка"; кутия от цигари „Карелия слимс";  дървен стол, тип „баров"; 2 бр. запечатани буркана с одорологични следи; сиво мъжко яке; черна тениска с къс ръкав  с надпис „Армани джийнс" с дупка в предна лява част; сив потник с петно от засъхнала червено-кафява течност и дупка в предна лява част; сини дънки „Ю ту джийнс"; чифт черни кожени обувки „Бос Хюго Бос"; черен кожен колан „Арт"; 2 бр. черни чорапи; мъжки часовник „Фестина"; черни боксерки; части от нокти от лява ръка на К.С.А.; части от нокти от дясна ръка на К.С.А.; 4 бр. пакети с косми от трупа - косми теме, косми ляво слепоочие, косми дясно слепоочие, косми тил; сгъваем нож; марля с кръв поднокътно вещество от лява ръка на М.н К.; стъклена водна чаша от 200 мл.; празна бутилка от бира „Загорка; кен от Кока кола; празна стъклена аперитивна чаша; бутилка от 1 л. от уиски „Джеймисън", съдържаща течност; метална електронна запалка сребриста на цвят, както и 5 бр. празни стъклени аперитивни чаши, от които една пукната да се УНИЩОЖАТ след влизане на присъдата в сила, а

Мобилен апарат „Самсунг" с ИМЕИ 354081051418467 и СИМ карта  в-кънект

Мобилен апарат „Нокия"с ИМЕЙ 353792048025402 и СИМ карта Теленор.

Мобилен апарат „Айфон" - черен на цвят, с тъчскрийн екран;

Мобилен апарат „Айфон" - сребристо-бял на цвят с изписан отзад ИМЕИ 356980068570186 след влизане на присъдата в сила да се ОТНЕМАТ в полза на Държавата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 1912.20 /хиляда деветстотин и дванадесет лева и двадесет стотинки/ лева в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Варна, 3157.72 /три хиляди, сто педесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ лева в полза на Държавата по сметка на ОП-Варна, 14 627 /четиринадесет хиляди, шестотин двадесет и седем лева/ лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 10 400 /десет хиляди и четиристотин/ лева в полза на Държавата.

 

Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд гр.Варна в 15-дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

    СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Година 2018                                                                             Град Варна

Варненският окръжен съд                                Наказателно отделение

На двадесет и трети март              Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

 

ЧЛЕН СЪДИЯ: ДИМО ДИМОВ

                                                                                                                                                СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.К.

 

Й.А.

 

Д.Г.

 

                                                                                                                                              

Секретар КАТЯ АПОСТОЛОВА

Прокурор ГАЛИНА МИНЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от председателя

НОХД № 627 по описа за 2016 г.

 

Съдът като взе предвид размера на наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца намира, че спрямо подсъдимия взетата мярка за неотклонение следва да се потвърди, поради което и на основание чл.309 ал.1 от НК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на подсъдимия В.Ц.П..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                   СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

                                                                                                                                

 

Мотиви по Присъда № 30/23.03.2018 год по НОХД № 627 по описа на Варненски окръжен съд,Наказателно  отделение   за 2016 г.

==============================================

Обвинението е повдигнато от Варненска  окръжна прокуратура (ВОП) срещу В.Ц.П., за това, че  на 28.11.2015 г. в кв.Повеляново,гр.Девня, Варненска област умишлено е умъртвил М.Т. К., ЕГН:********** като убийството е извършено с особена жестокост- престъпление по чл. 116, ал.1, т.6 вр. чл. 115 от НК. Прокурорът в хода на съдебното следствие повдигна и ново обвинение на основание чл.287 НПК,като счете ,че са налице основание за  съществено изменение на обстоятелствената част  на обвинението , а именно  убийство извършено и по хулигански подбуди,т.е. и по чл.116,ал.1,т.11 от НК.

В съдебно заседание от 19.07.2016 год. съдът ,като намери,че  процесуално следствени действия по извършването и приобщаването  на разпит на свидетели на ДП  са извършени  при условията  и по реда  предвиден  в НПК,счете че следва да одобри изразеното съгласие от страните  по чл.371, т.1 от НПК за прилагане на тази разпоредба спрямо свидетелите извън поисканите  за личен разпит. С определение от същата дата  съдът одобри  изразеното съгласие от частни  обвинители и гр.ищци,техния повереник,защитника на подсъдимия за прилагане на чл.371,т.1 от НПК по отношение на следните свидетели по делото-М.К.Ш., М.С.М., В.  М.С.,К.Г.  И., С.Г.И.,Д.С.Д.,Д.П.А. и П.В.И. ,като те бяха прочетени и приобщени по делото при условията на чл.371,ал.1 НПК,вр.чл.372,ал.3,вр.чл.283 НПК.

Преди началото на съдебното следствие бе предявена и приета  от съда молба  от адв.Ю.Г. от ВАК,в качеството му на повереник на  родителите –наследници на пострадалия М.н К.- З.  А.К.  и Т.Р.К. за конституиране   на двамата като граждански ищци и частни обвинители  в процеса. След което  и на основание чл.76 и сл.и чл.84  от НПК бяха приети  за съвместно разглеждане предявените гр.искове в размер на от по 130 000/сто и тридесет хиляди/лева,за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането-28.11.2015 год. до окончателното и изплащане. Като съответно   Т.К. и З.К. бяха конституирани,чрез техния повереник адв.Ю.Г. като частни  обвинители и граждански ищци  в настоящия процес.

В съдебно заседание, представителят на ВОП поддържа изцяло обвинението, повдигнато на подсъдимия В.П., като моли съда да го признае виновен, за това че е извършил вмененото му с обвинителния акт обвинение, а именно че умишлено е умъртвил М.н К.,като убийството е извършено  с особена жестокост и по хулигански подбуди, след като му е нанесъл няколко прободно-порезни рани по тялото с нож. Сочи, че основния източник, от който може да черпим данни за това какво се е случило във фаталната нощ са показанията на свидетеля Р.В. , който описва събитията, случили се по време на нападението. На база на тях описва и фактическата обстановка, такава каквато смята, че се извежда на база на тези показания.Счита, че показанията му относно нанесени наранявания на пострадалият именно от  подсъдимият , се потвърждават и от показанията на свид.Д.С., който също  свидетелства за това как въпросната вечер е имало сбиване между Д. и неговите авери  насочено  към Р.  и неговия приятел.В подкрепа на това  са заключенията  по  изготвените по делото експертизи/с изключение на тази СМЕ № 49/2017 г. и от изслушаните становища на вещи лица се установява категорично, че смъртта е настъпила в следствие на 13 на брой прорези от които последното в гръдния кош и сърцето,явило се смъртоносно за пострадалия.

Моли съда да приеме, че именно описаното в обвинителния акт отразява действително случилата се фактическа обстановка като в основата на този извод следва да залегнат показанията на свидетеля Р.В.-приятел на пострадалия  и очевидец на станалото, които са последователни, логични и без противоречия. Тяхната достоверност и надеждност се извежда от категоричното им кореспондиране с целия останал доказателствен материал, в частност показанията на свидетеля Д.С.,който също  чул подс.П. да споделя,че си е срязал ръката и как е казал:„май го дупнах лошо“ така и с изготвените експертни заключения. Моли съда да приеме показанията на свидетеля К.А. и обясненията на подсъдимия като ненадеждни, недостоверни, тъй като същите са в противоречие с останалия доказателствен материал. Счита, че подсъдимият се е опитал да наложи версията, че смъртоносния удар е нанесен при опит той да отблъсне удара нанесен му с нож  от пострадалия,с което подсъдимия обяснява  наличието  на три следи  от  нанесени удари, срязване на лявата му ръка. Поради което държавното обвинение намира, че няма как това да е механизмът, довел до смъртоносния удар на М.н. Като се имат  предвид нараняванията по тялото  на пострадалия по интензитет и по площ удари, т. е. версията на подсъдимия и неговата защита е недостоверна, както с оглед доказателствата, така и с оглед липсата  на житейската логика в нея. Моли съда да приеме, че престъплението е извършено от страна на подсъдимия П. при пряк умисъл, при който същият,насочвайки се с такова по вид оръжие и  след като е нанесъл такива удари по интензитет и насоченост е било абсолютно предвидимо настъпването на смърт на пострадалият ,поради което  и е настъпил този предвидим резултат. С оглед събраните доказателства моли съда да наложи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода"-доживотен затвор, като счита, че това би било адекватно в рамките на  предвидения от закона размер,с оглед причинената смърт на едно младо момче,което само след една седмица е щяло да сключва граждански брак,споделило го е в дискотеката и въпреки данните за чистото му съдебно минало и изразено от подсъдимия съжаление за стореното.

Повереникът на конституираните  като страна в процеса родители на пострадалия-Т.К. и З.К.—адв.Ю.Г.,счита че събраните  в хода на съдебното следствие доказателства напълно подкрепят обвинителната теза по чл.116,ал.1,т.6 и т.11 от НК- и най вече относно квалифициращите елементи- особена жестокост и  хулигански подбуди.Не споделя становището на защитата на подсъдимия,че съответна  на анализа на доказателствените източници би била правната квалификация по чл.124 или тази по чл.119 ,чл.118 от НК. Акцент поставя  върху  активното  агресивно поведение станало повод за възникване на конфликта с пострадалия и предизвикало физическо стълкновение между тях. Неговото становище е ,че станалия побой  между подсъдимия и пострадалия във въпросната вечер са се развили така, не поради   желанието на пострадалия и това се доказва и от заключението по СППЕ. Подкрепя тезата си със становища изразени в съдебни решения на ВКС,в които е прието ,че не може да се позовава на непосредствено  противоправно  нападение онзи,който сам е предизвикал подобно поведение спрямо личността си. Моли съда да  определи на подсъдимия наказание  съответно на данните за личността му и  степента на обществена опасност на извършеното престъпление от него. Счита ,че  приетите  за съвместно разглеждане  в наказателния процес граждански искове  от неговите родители са доказани по основание и по размер,поради което следва да бъдат уважени изцяло, съответно  и  да им бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.

Защитникът на подсъдимия В.П.- адв.П.Н. и адв.Й.Ц./която напълно споделя казаното от него/ считат, че от събраните при проведеното съдебно следствие доказателства не е била потвърдена сочената в акта на прокуратурата фактическа обстановка. Сочи, че начинът, по който е формулирано обвинението в диспозитива на обв.акт звучи противоречиво тъй като спрямо неговият подзащитен е повдигнато обвинение  за това  че П. умишлено е причинил смъртта на пострадалият М.н К.. А всъщност от събраните доказателства  по делото се може  да се направи извод за вероятно причинена тежка телесна повреда, в следствие на която е настъпила смъртта на пострадалия.Проверката на сочените от прокуратурата и новосъбраните от съда при съдебното следствие доказателства опровергават недвусмислено, според защитата, обвинителната теза, че неговият подзащитен е осъществил умишлено убийство по чл. 116,ал.1, т.6 и т.11 от НК, за което го е обвинила прокуратурата. Твърди дори, че в не малка степен е била поставена под съмнение виновната съпричастност на подсъдимия към фаталния резултат – нелепата смърт на пострадалият К.. Според защитника, източник на информация за конкретно случилото се на инкриминираната дата, освен показанията на свидетелите К.А.,Б.Б. и Д.С., са и обясненията на подсъдимия, които сочат на възникнал побой между него и пострадалия . Твърди, че показанията на св.К.А. както на ДП, така и пред съда са последователни и еднопосочни, като подробно описва какво точно е видял,поради което и следва да бъдат кредитирани изцяло. Сочи обаче, че неговите показания са в противоречие с тези на св.Р.В., който описва случилото се по различен начин. Коментира и обясненията на подсъдимия П., като счита, че същите следва да се възприемат като правдиви и обективни.Дадени без каквато  и да било желание  от неговия подзащитен да изопачи станалото, поради това че въпросната вечер е  бил много уплашен и в състояние на стрес.От друга страна твърденията на свид.Р.В. следва да се възприемат и като  житейски нелогични, най-вече поради  голямото количество алкохол установено  от СППЕ, заради което и отново поставя въпросът за неговата свидетелска годност. Освен това не било доказано категорично ,че неговият подзащитен въпросната вечер е носел нож и това се доказвало и от показанията на неговата приятелка М.С. ,която била с него вечерта в колата,с която дошли до дискотеката. Причиняването на смърт-такова тежко престъпление чрез използване на нож предполагало предварителна подготовка и обмисляне на нападението, докато в случая нищо не говори за това. Напротив – видно е, че намесата на подс.П. била спонтанна,т.к. бил повикан по телефона от свид.К.А.  във връзка със възникнал проблем  в дискотеката.Фактически подсъдимия бил провокиран от станало сбиване  между две групи и от  това че пострадалия държал нож ,поради което  неговия подзащитен  само  се е отбранявал на удари нанасяни му  от М.н.

Твърди, че обвинителната теза е опровергана категорично от приетата от съда петорна съдебно-медицинска и трасологична експертиза. И двете тройни съдебно-медицински експертизи – първоначалната– назначена на досъдебното производство№ 2-12/2016 г. и последващата я, назначена от съда № 49/2017 г., са категорични относно това, че причиняването на нараняването  по двете ръце на неговия подзащитен са причинени от ножа ,който е  държал пострадалия. В  последствие поради това ,че М.н бил  много пиян паднал  и също се  ударил, по начин, кореспондиращ с обясненията на подсъдимия П.. Твърди, че приетата тройна съдебно-медицинска експертиза № 49/2017 г. назначената и приета от съда от  вещите лица д-р Л. и др.., са категорични че това не е оръжието на престъплението.Изключва се възможността подсъдимият да е нанесъл множество удари с нож, какъвто механизъм описва прокурорът в обвинителния акт. Според защитата причиняването на фаталните увреждания на М.н К. са станали при фактическа обстановка, описана от свидетелите работили  в дискотеката и от подсъдимия П..

Коментира, че назначената по-късно по искане на прокурора петорна съдебно медицинска и трасологична експертиза с депозираното пред съда заключение, по същество посочва само като вероятно приложеното като ВД-нож по делото да е оръжието причинило  смъртта на М.н К.. Това експертно заключение  е необосновано и голословно, т.к.  не почива на фактите по делото,ето защо счита, че същото не следва да бъде кредитирано с доверие от съда при решаване на въпросите по този наказателен процес. Що се касае до тройната съдебно-медицинска експертиза извършена от вещи лица в гр.Плевен СМЕ № 49/2017 г.,т.к. същата приема, че  вероятно това не е оръжието на престъплението защитникът намира, че  това заключение вече би могло да се приеме с абсолютна категоричност. Като цяло, според него, тази експертиза не опровергава вероятността травмата да е причинена по механизма, описан при повторната СМТЕ №2-12/2016 г., а в последствие приет и от петорната СМТЕ петорна експертиза. Счита, че в подкрепа на тази теза, развита в обясненията на подсъдимия, са и заключенията по Съдебно-психиатрична и психологични експертизи, чистото му съдебно минало , данни за  професионална заетост, поведението на подсъдимия, доказаният факт, че подсъдимият е един обикновен млад мъж, без каквито и да било противоправни прояви, с добри характеристични данни. Нямал е познанство или каквито и да било отношения с пострадалия М.н К. преди инцидента., които да предполагат той да има причина да го убива, жестоко или изобщо да  го наранява.

Твърди, че по делото се доказва, че подсъдимият отбранявайки се от нападението на М.н К., е успял да се отскубне от него и при тези си действия  е бил срязан по двете ръце  от него ,поради което и подсъдимия му е  отнел ножа само за да се защити. Счита, че именно това е фактическата обстановка, която според него, се доказва в този процес. Като и сочи, че при тази фактическа обстановка се поставя въпросът следва ли да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия В.П. така, както предлага с обвинителния акт Прокуратурата. В тази връзка твърди, че подсъдимият П. не е осъществил престъплението по чл. 116, ал.1, т.6 и т.11 вр. чл. 115 от НК, поради което следва да бъде оправдан.

Заявява, че по делото са събрани доказателства, които сочат, че не са налице основания да се приеме, че поведението на подсъдимия е виновно с оглед настъпването на фаталния смъртен край на пострадалият М.н К.. Действайки в случая, той не само че не е искал или допускал настъпването на смъртта на пострадалият, но и с оглед ситуацията, в която е бил поставен – да се отбранява, той не е бил длъжен, а и не е могъл да предвиди настъпването на последиците от настъпателното и нападателно поведение на М.н, в следствие на което са и получени нараняванията на пострадалия, които по-късно са довели и до смъртта му. Твърди обаче, че не без значение в тази насока е и поведението на пострадалият, установено чрез показанията на показанията били заедно със подсъдимия в детската градина въпросната вечер.Това омаловажаване на случилото се най-вероятно, според защитата, е възможно да се дължи на това, че  той, действайки с цел да се предпази от агресията на М.н, която не е очаквал, всъщност очевидно не е отговорил с агресия, а само се е предпазвал. С оглед това, поведението му би следвало да бъде оценено като "неизбежна отбрана" по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК. Твърди, че подсъдимият повикан от приятеля си   се е почувствал  длъжен да прекрати този скандал, но за целта неизбежно е трябвало да влезе в конфликт със М.н. Ето защо моли съда да приеме, че поведението на подсъдимият П. е било случайно стечение на обстоятелствата,за което и може да  се приеме ,че е извършил деяние по чл.124 от НК. Като вероятно съдът може да помисли  и за такова по чл.118 или чл.119 от НК. Моли за присъда в този смисъл.

Подсъдимият В.П. след като даде подробни обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение,заяви че не се признава за виновен. Изразява  съжаление за случилото се и  искрените си съболезнования на близките  на пострадалия. Като  това което е  извършил е било изцяло за да защити  себе си. Твърди, че не е имал намерение, нито си е представял, че може да се стигне до такъв край с пострадалия.Затова сочи като доказателства и нараняването по двете му ръце от въпросния нож  ,взел го от ръцете на М.н, за да се предпази,т.е.като самоотбрана Твърди, че последните няколко години е работил като охрана,отказал се е сам от употребата на наркотици и е  отишъл вечерта защото е бил повикан от собственика на  дискотеката в която работил като охрана. Възраженията му бяха , относно това,че още на  досъдебното производство са били нарушени правата му.Първото което посочи ,беше по повод  извършването на разпознаването  при което  е бил все още с бинтована лява ръка, а никой от другите трима не е бил с такива белези. Като  именно  от тези действия на разследващите загубил доверието  си спрямо тях и затова решил,че следва да дава показания пред тях. Възражения има и по повод частния обвинител-адв.Юл.Г.,т.к. той го е защитавал по трите дела ,по които е осъждан,две като непълнолетен и едно когато е бил вече пълнолетен.Според него информацията който този адвокат има,тоест която подсъдимият му е споделял по лични неща по тези дела , може да  бъде използвана  срещу него в съда.Категоричен е ,че , ако не са му изкарали нож и живота му не е бил застрашен е нямало как да се стигне до този резултат.Както и че  ножа с който М.н му е посегнал е останал в панталона му,който той после  е  изхвърлил в казана за боклук заедно с дрехите си.

В последната си дума подсъдимият  изразява най-искрени съболезнования към близките на починалия и че желае съда да постанови справедлива присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подс.В.Ц.П. живеел с родителите си ,от съвместното им съжителство със свид.А.С. от 7-8 години имали син –К. на 6 години.Той непрекъснато тренирал вкл.и бойни спортове,като основно работил като охранител по барове и дискотеки. Поради това ,че и двамата  имали финансови  затруднения,той  не можел да отделя нужното време за детето си, свид.С. се прибрала в гр.Панагюрище с детето. Последно работил без трудов договор като охранител в дискотека „Каталина", находяща се в сградата на Младежкия дом в гр. Девня, кв. „Повеляново", обл. Варна, стопанисвана по силата на договор за наем от ДЗЗД „Елит", представлявано от свидетелката М.Г.С.. Тя живеела на съпружески начала със св. Д.Л.С.. Преди дружеството на св. С. да наеме дискотеката, тя била стопанисвана от семейството на св. Д.С.. Фактически, заведението се стопанисвало от св. С., св. Д.С. и неговото семейство. Дискотеката работила само в събота и неделя, с работно време от 23.00ч. до около 06.00ч. Заедно с подсъдимия, в дискотеката като охранител също без трудов договор от месец септември 2015г. работил и свидетелят К.С.А.. Като дисководещ в дискотеката работил-св. В.В.Д..

На 28.11.2015г., свидетелят А. и подс. П. отишли на работа в дискотека „Каталина" около 00.30ч. От гр. Варна до работното им място пътували с автомобила ползван от подс. П., марка „ Ауди А4", с per. № В 9462 РХ, сив на цвят, като правото на собственост принадлежало на брат му. По пътя в автомобила се качили и свидетелката М.Т.С. и нейна приятелка с малко име „Севджан". Четиримата влезли в дискотеката и се настанили на столове, намиращи се около бара, където вече седяли св. Д.С. и неговия баща- св. Л.Д.С..Свидетелят Р.Г.В. живеел с родителите и сестра си Диана в къща, находяща се в с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна. Св. Р.В. и М.Т. К. били приятели от близо 20 години. На 05.12.2015г. била планирана сватбена церемония и сключване на граждански брак между бременната сестра на св. В.- Диана и приятелят му М.н К.. М.н К. живеел с майка си- св. З.А.К. и баща си св.Т.Р.К. ***.На 27.11.2015г., около 20.00ч., св. В.  и  М.н К.  се уговорили  да отидат на механа в гр. Варна.  След като посетили механа в гр.Варна, около полунощ напуснали заведението и потеглили към дома си. Пътьом обаче решили да посетят дискотека „Каталина", в кв. „Повеляново", гр. Девня. Около 00.45- 01.00ч. на 28.11.2015г., двамата приятели влезли в дискотеката и седнали на столовете, намиращи се около една от масите в заведението. В този момент в дискотеката имало около 50 посетители. В заведението били и лицата, които го стопанисвали- св. М.С., св. Д.С., и св. Л.С.. Св. С. постоянно била зад бар-плота, а свидетелите Славови често минавали зад бара. Св. В. и К. си поръчали питиета и започнали да пият. Малко по- късно, св. Р.В. забелязал, че на столовете около бара седяли негови познати от гр. Игнатиево- св. Д.С.Д., Й.Г. и още няколко мъже. Той отишъл при тях, поздравил ги и поканил св.Д. Д. на сватбата на сестра си. Извикал при себе си М.н К. и го представил на св. Г. като бъдещия си зет. Двамата приятели решили да се присъединят към компанията от гр. Игнатиево и седнали на столовете до тях. Св. В. видял в дискотеката и друг свой познат от гр. Варна на име Веско. Последният закупил една бутилка с уиски и я подарил на св. В. и приятеля му М.н. Заедно започнали да пият уискито. По някое време, Веско предложил да играят на канадска борба и последователно провели по една игра със св. В. и с М.н К.. До този момент, всичко в дискотеката било нормално, всички посетители се забавлявали и се веселили. Около 03,00 ч., клиентите започнали да напускат заведението. В дома си се прибрал и св. Л.С.. Към 03,00 ч. подс.П. казал на  К. и Д. ,че ще отиде за малко до гр.Варна и свид.М.С. ще дойде  с него. Около 04,30 ч. подс.П. се върнал в дискотеката,там имало  малко хора,вкл. и тези две момчета които видял преди това.  Свид.М.С. го помолила да  закара нея и приятелката й“Севджан“ до тях. Тогава отново  той  казал на Д. и К.,че ще ги закара и отново ще се върне.Отишъл до гр.Девня, където оставил Севджан и  тръгнал обратно  да остави и свид.М.С..

Около 05.00ч. в дискотеката имало само няколко посетители- св. Б.С.Б., който седял на стол на една от масите в заведението, намираща се в близост до бара; М.н К., който седял на стол в единия край на бара; св. В., който се намирал в близост до дисководещия. По разпореждане на Д.С., дисководещият спрял музиката.През това време, св. Д.С., който охранявал автомобилите на наемателите на дискотеката и на гостите на заведението, отишъл до св. Д.С. и получил уговореното за изминалата нощ възнаграждение за работата си. Св. С. му казал да го изчака навън, за да се уговорят за  следващата вечер . Св. С., излязъл от заведението и зачакал указанията на св. С. пред сградата на Младежкия дом. След това, М.н К. се обърнал към св. Д. С. с думите „ Д., ела за малко", при което св. Д.С. го помолил той да отиде при него, тъй като краката го болели. М.н се приближил до св. Д.С. и му обяснил , че искал  ако може да направи следваща седмица банкет в дискотеката. Св. Д.С. отговорил, че ставало, стига да нямало проблеми и го потупал по рамото, след което си облякъл якето и излязъл навън. Заедно с него навън излязъл и св. А., а след тях и св. Б.. Скоро след това, св. Б. се върнал в дискотеката, като вървейки в посока на бара забелязал, че и св. А. вървял след него. В момента, в който св. Б. влязъл в заведението, св. Р.В. се намирал все още до вратата и разговарял с дисководещия, а пострадалия М.н К. седял на стол на бара, в близост до касовия апарат. Влизайки в дискотеката, св. А. приближил до М.н К. и му казал „Айде бе, само Вас ли ще чакаме?". К. му отговорил „ Ами аз си плащам, ве“ След този отговор св. А. го попитал дали са си платили сметката и без да чака отговор му казал да си хваща пиенето и да напускат дискотеката. К. станал от стола, застанал срещу св. А. и го попитал „Ти много ли си важен ?" Св. А. се ядосал от този въпрос и ударил К. с юмрук в областта на лицето-ченето. Вследствие на удара, К. залитнал но се изправил, тогава вече св. А. го ритнал с крак отново в областта на лицето и той  паднал на пода. Когато видял, какво става с приятеля му, св. В. приближил до св. А. и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, в резултат от който удар той залитнал. В този момент, св. Б. избутал св. В. настрани с надеждата да сложи край на конфликта. През това време, св. А. , тичайки напуснал дискотеката. След него излязъл и св. Б., който запалил цигара пред входа на Младежкия дом. Докато излизал, той видял, че св. Д. С. се намира във фоайето, разположено непосредствено до централния вход на сградата на Младежкия дом. Когато напуснал дискотеката ядосан, св. А. отишъл до намиращия се на отсрещната страна на улицата магазин за хранителни стоки. Мястото около магазина било добре осветено. Вече около 06,00 ч. на 28.11.2015г., св. А. се обадил на подс. П.. В този момент, подс. П. бил в гр. Девня с управлявания от него автомобил и пътувал към дома на св. С. за да я остави. В момента на позвъняването, в автомобила му се намирала св. М.С., отговорил  на обаждането на свид.А.,като много  накратко, св. А. му обяснил, че  в дискотеката е станал проблем.На проблематичното обаждане от страна на свид.К.А.,той отвърнал,като обърнал колата обратно   и потеглил към дискотеката. През това време, св. Д. С. влязъл в дискотеката и от св. М.С. разбрал за сбиването между свидетелите А.- К. и В.-А.. Веднага излязъл във фоайето. В този момент, св. Р.В., взел един от столовете, тип „щъркел", които се намирали в близост до входната врата на заведението и размахвайки го тръгнал да излиза от дискотеката. Подканил и приятеля си К. да тръгват бързо, защото очаквал, че ще бъдат нападнати и бити, тъй като преди седем години преживяли подобен побой. Тъй като познавал местността около дискотеката св. В. решил,че най безопасно ще бъде да се скрият  в детската градина , където да дочакат приятелят им- св. Д.А.С. ,на който М.н се обадил веднага да дойде и да ги прибере с автомобила си. За тази услуга, пострадалият К. го помолил в телефонен разговор, проведен около 04.30 ч. на същата дата. Докато св. В. и пострадалия излизали от дискотеката, св. С. и приятелят му - св. В.М.С. пътували с автомобила на св. С. към кв. Повеляново, но било необходимо още 15-20 минутно пътуване, докато стигнат до там. Пръв от входа на сградата излязъл св. В., изчакал за кратко вървящия след него К. и двамата се отправили към намиращата се в ляво от тях странична част на Младежкия дом, преминали по площадката, завили зад сградата на дома и влезли в двора на намиращото се зад Младежкия дом ОДЗ „Здравец". Входната врата, водеща към двора на детското заведение била на близко разстояние от ъгъла на сградата на Младежкия дом, намиращ се диагонално на входа на същата сграда. Св. В. и К. спрели на пътеката, разположена в двора на детската градина, на разстояние от около 2-З метра от входната врата. Св. В. поставил на земята пред себе си стола, който  преди това взел от дискотеката и казал на К. да стои  до него.Като при евентуално нападение, да застанел зад него, т.к. той нямал никакво средство за отбрана,като  единствено можел да ползва стола като такова средство.

Междувременно, около 06.15ч., подс. П.  дошъл  вече в кв. „Повеляново" ,спрял колата пред дискотеката и слязъл  от нея.Междувременно се насочил към багажника на лекия автомобил отворил го,взел намиращия се там нож и го затворил. Отстрани до него първи  дошъл  св.К.А.. През това време, св. С. заключила дискотеката и заедно със св. В. Д. се отправили към изхода на сградата. Във фоайето към тях се присъединил и св. Д.С.. Пред входа на сградата се намирал и св. Б.. Тримата мъже- свидетелите Д., С. и Б. отишли до  подсъдимия и намиращия се до него св. А.. Подс. П. попитал св. А. какво става ,, а той  му отговорил“Идвай, идвай“.  След което  подсъдимият попитал свид.К.А.:„къде са оръжията“ и четиримата потеглили към детската градина.Като малко преди да влязат в детската градина той попитал Д. какво е станало а той му отговорил „Удариха К.“. С бърз ход, почти тичайки, четиримата- св. А., св. Б., подс. П. и св. Д.С. преминали по площадката, намираща се в дясната страна на сградата на Младежкия дом / спрямо посоката им на движение/, продължили зад Младежкия дом и влезли в двора на детската градина през същия вход, през който малко преди това преминали св. В. и К.. Св. Д., първо влязъл за секунди във фоайето на Младежкия дом, излязъл и тръгнал в същата посока, в която тръгнали подсъдимия и тримата свидетели-А., С. и Б., но стигайки до задния ъгъл на сградата се спрял. Там в този момент се намирал св. Д.С.. Виждайки св. С., св. Д. го посъветвал да се отдалечи от това място, понеже  ставало страшно. Св. С. го послушал и преминал от другата страна на намиращия се в непосредствена близост мост. Св. Д. останал до ъгъла на сградата.Пръв в двора на детската градина влязъл подс. П., който тичайки изпреварил тримата си приятели- свидетелите Б.,  К.А. и Д.С..  Свидетелите Б. , А. и С. влезли непосредствено след подсъдимия в двора на детското заведение. Било все още тъмно, но на близко разстояние можело да се вижда добре. След като преминал през входната врата на детската градина, подс. П. видял, че срещу него, в лявата страна на пътеката, на разстояние от около два метра напред, се намирал М.н К. и го нападнал с въпросния нож. Останалите трима - св. Б., св. А. и св. Д.С., влизайки, видели започналото нападение  насочено срещу К. от подсъдимия, но видяли, че по-навътре по пътеката, в ляво, на разстояние около 4 метра от К. се намирал неговия приятел- св. Р.В., който държал в ръцете си стол- тип „щъркел" и го размахвал пред себе си. За това, те тримата /св. Б., св. А. и св. С./ се насочили към него и го обградили, като св. Б. застанал зад гърба на нападнатия, а останалите двама- от двете му страни. Докато го обграждали, св. Б. самодоволно изрекъл думите „Ох котьо, ох бабачко". Св. А. пръв започнал да нанася удари с ръце и с крака по тялото на св. В., като докато удряли свид.В.  заедно  със св. Б.  искали  да вземат стола от ръцете му. Св. Д.С. също нанесъл няколко удара по тялото на св. В.,който няколко пъти казал на групата- нападатели да не ги бият и да ги „оставят на мира". През това време, вече подс. П. нанасял удари с ножа по тялото и по главата на К., като извършвал резки движения напред- назад. По същия начин / с такива движения/, той нанасял удари и с лявата си ръка по главата и тялото на пострадалия,като няколко пъти – нападал-т.нар.бойна стойка, нанасял удари и се отдръпвал. При тези нападения, той причинил множество рани на К.-три броя успоредни рани в областта на лявата скула на разстояние 4см. зад външния полюс на лявата вежда, една рана в долната част на лявата буза /на нивото на долната редица на зъбите/, една рана в областта на дясното рамо, една рана в горната част на предната повърхност на гръдния кош с дължина около 16см. и една порезно- прободна рана по предната повърхност на гръдния кош на ниво 4 -то ляво междуребрие. К. се опитвал да се брани, но безуспешно. При едно от поредицата приближавания до жертвата, подс. П. хванал с лявата си ръка якето на К. в горната му дясна част, след което нанесъл удар с нож по горната част на тялото му. В процеса на нанасяне на този удар и преди да нанесе 16 сантиметровата рана по горната част на гръдния кош на К., подс. П. порязал с ножа собствената си лява ръка, като си нанесъл порезни наранявания в областта на задната част на палеца на лявата ръка и две рани в областта на лявата длан. Голяма част от ударите, нанесени от обвиняемия с ножа - 9 на брой не достигнали до тялото на К., но прерязали тъканта на якето, с което бил облечен. Други 4-четири удара с ножа, които били нанесени с голяма сила, достигнали до тялото му и причинили описаните по- горе порезни и прободно-порезни рани. След един от последните удари, К. се свлякъл на земята. Виждайки падането на приятеля си, св. В. се обърнал към него с думите „Казах ти да застанеш зад мен". След това, подс. П. се присъединил към приятелите си, които продължавали да бият св. В. на разстояние около 4-5 метра, от мястото където лежал К.. През това време, св. Б. успял да изтръгне стола от ръцете на св. Р.В. и със стола му нанесъл удар в тила. Тъй като св. С. казал на св. Б. да не удря човека със стола, св. Б. продължил да го удря, но с ръце. В този момент и тримата свидетели нанасяли удари с ръце и крака по тялото и главата на св. В.. Посягайки да нанесе поредния удар, ръката на св. Б. била ударена от крака на св. А., който в същия момент се опитвал да ритне св. В.. От това пресрещане, бил контузен единият пръст на св. Б.. Св. В., опитвайки се да се предпази от ударите на нападателите, свил ръцете около главата си. От ударите паднал на земята. Точно в този момент, подс. П. се включил в нападението над В., като му нанесъл удар с ножа в областта на бедрото. След повалянето и на св. В., св. Д. С. се обърнал към приятелите си с думите „Стига толкова, пръскайте се, отивайте надолу". Казал на св. Б. да вземе стола, което той и сторил. Когато четиримата нападатели излизали от детската градина, св. В. охкал от болки на земята, но М.н К. вече лежал неподвижно. След това, четиримата- обвиняемия и тримата свидетели, тичайки в колона един след друг се отправили към автомобилите си, които били паркирани в близост до дискотеката. Преминали зад Младежкия дом и завили покрай задния десен ъгъл на сградата/гледано срещу входа на сградата/. Там все още се намирал св. Д.. Пръв по площадката, намираща се по протежението на дясната, странична част на Младежкия дом бягал св. А.. След него се затичал св. Д., следван от носещият стола св. Б., а след него бил подс. П. и след него св. Д.С.. Докато бягали, подс. П. казал на св. Д.С. „Тоз май го дупнах много лошо", както и „ Май си нарязах и ръката", В този момент, св.Д.С. видял, че подсъдимия държи в ръката си сгъваем нож, който бил с отворено острие, както и, че лявата му ръка е окървавена. Подс. П. седнал зад волана на автомобила си,като на предната дясна седалка, до него седнал св. А., а св. М.С. седяла отзад и се отправили в посока гр.Варна.Подс. П. управлявал автомобила с дясната си ръка, а лявата- порязаната си ръка държал свита от лакътя пред тялото си, като дланта му била между двете предни седалки. Св, А. с ръце притискал лявата ръка на В. в областта на китката, с цел да намали кръвотечението от порязванията.

Св. Д.С., св. Д. и св. М.С., която ги чакала до този момент в лекия автомобил на св. Д.С., също потеглили с автомобила на С.. Преди да се качат обаче, св. Б. дал стола, който носил на св. С. и тя го поставила в багажника на автомобила. Само св. Б. тръгнал да се прибира пеш.

Междувременно, след като нападателите напуснали двора на детската градина, св. В. надигнал главата си и видял, че М.н К. продължавал да лежи на земята, по гръб. Пълзейки, стигнал до него и  чул, че приятелят му диша, но дишането било особено- наподобяващо „хъхрене".Св. С. и св. В.С. били пристигнали пред дискотеката в момента, в който нападателите на двамата мъже се качвали в автомобилите си. Св. С. чул някой да казва „Свършихме си работата" и решил, че са сторили нещо лошо на някое момиче. Огледали се, но не видели никого. Дискотеката била затворена. С бърз ход се отправили да търсят приятелите си около сградата на Младежкия дом. Когато преминали покрай задния десен ъгъл на сградата/ гледано срещу входа на същата/ видели силует на човек / това бил св. Д.С./ и попитали „Р., ти ли си?". Св. С. им отговорил, че не е Р.. В този момент, св. С. и св. С. чули гласа на св. В., който жално викал „М.не, М.не". Веднага, св. С. позвънил на мобилния телефон на К.. Св. В. чул звън от телефон и по светещият в джоба на панталона на К. дисплей разбрал, че звъни мобилния му телефон. Св. В. се досетил, че вероятно св. Д.С. му звъни на К. и набрал С. от своя мобилен телефон. Казал му „ Ела тука отзад, че ни убиха!". Свидетелите С. и С. се ориентирали за посоката, от  думите на В. и влезли в двора на детската градина. Когато преминавали през входната вратичка, видели, че св. В. говори по телефона си и от разговора разбрали, че в момента подава сигнал на тел. 112. Св. С. изтичал пред дискотеката, за да чака линейката. В следващите секунди, спряло „дишането" /хъхренето/ на М.н и св. В. изрекъл думите „ Умира! Умира!". Започнал да му правил изкуствено дишане, на помощ се включил и св. С., но безуспешно.По това време в същия район се намирал св. К.Г.К., който като чул гласове, идващи от към детската градина, отишъл при пострадалите. Видял, че св. В. милвал по лицето К. и казвал „Убиха го! Пребиха ни!". Попитал св. В. дали момчето диша, а той му отговорил „Убиха го". Попитал го от къде са и след като получил отговор „От Николаевка", св. К. също позвънил на тел. 112. Пристигналият на място лекарски екип на „Бърза помощ" констатирал смъртта на К.. Св. С. позвънил на бащата на М.н К. и на бащата на св. В. и им казал, да идват да ги прибират.Междувременно, след като тръгнали от паркинга пред дискотеката, св. Д. С. закарал св. Д. до дома му и заедно със св. С., продължили към техния дом. Докато пътували, св. Д. С. на два пъти набирал  телефонния номер на подсъдимия, тъй като бил  притеснен от думите му,:май лошо го дупнах“. След като тръгнали от кв. „Повеляново" в посока гр.Варна,с автомобила на подс. П., в който били и  св. А. и св. М.С.,тя попитала накъде ще ходят и подсъдимия й отговорил „на хотел". Когато влезли в гр. Варна, подс. П. казал на св. А., че преди да отидат в хотела, трябва да му купят превързочни материали, за да превърже раните си. Свид.А. слязъл  и  закупил превързочни материали от  аптека „ Фрамар Окръжна болница" /аптека, известна като „Валя Дечева"/. Вече наближавало 07.00ч. и той  закупил: 1бр. марлен бинт, 1бл. ластичен бинт, стерилен комплект „Медика", дестилирана вода 1 бут. и 1бр. торбичка за сумата от 7.20 лева /фактура на л. 22, том II/ Докато го чакали в колата, св. С. отново попитала подс. П. какво е станало, но той не й отговорил.След това  тримата  потеглили с автомобила към къща за гости, находяща се в местност „Траката", гр. Варна,където предния ден подс.П. запазил стая.Къщата била стопанисвана от свидетелите К.Г.И. и съпругата му-С.Г.И.. Тримата слезли от колата  и влезли в стаята. Там свидетелите А. и С. промили с дестилираната вода раните по лявата му ръка и я превързали. Св. С. легнала на едно от двете легла в стаята. И тримата поспали известно време. Около 09.00ч., подс. П. излязъл от стаята, но не казал на приятелите си къде отива. Отишъл до автомобила си, привел го в движение и тръгнал в неустановена посока. На неустановено място съблякъл  дрехите си и облякъл други дрехи, каквито имал в колата си. Извадил ножа от джоба на току що съблечените дрехи и го поставил в полиетиленова торбичка, която оставил на задната седалка на автомобила си, а  свалените дрехи изхвърлил. Подс.П. с  автомобила си се придвижил до местност „Свети Никола", в гр. Варна и  паркирал л.а., марка „ Ауди А4", с per. № В 9462 РХ , на паркинг, до № 100, след което  помолил св. И. да го прибере от там със своята кола. След като се качил в автомобила му двамата отпътували към дома на подс. П.. Подсъдимият се обадил на св. А. и му казал да дойде  до Частната автогара със свидетелката М.С.,където щели да  ги чакат със  св. И.. След около 30-40 минути, пред Частната автогара пристигнали св. А. и св. С.,където подсъдимият наел едно такси за св. С. ***, а свид. И. тръгнал да се прибира към гр. Суворово. След известно време около 14,00 ч., подсъдимият и св. А. ***.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната  фактическа обстановка съдът установи от :-обяснения на подсъдимия-частично, показания на следните свидетели приобщени по реда на  чл.373,ал.1,вр.чл.283 НПК,със съгласието на подсъдимия ,неговата защита и всички страни-Д.С.С./л. 7,л.11,л.13-15, т.3 от ДП/, М.Г.С., М.К.Ш., М.С.М., В. Минчев С., К.Г.И., С.Г.И., Д.П.А., Л.Д.С. и П.В.И.,както и показанията на свидетелите-Б.Б./л.161,т.3 от ДП, и на л.20,т.3  от ДП,четени на осн.чл.281,ал.4,вр.чл.281 ,ал.1,т.1 и т.2 от НПК/,П.Г., Б.Н.Ю., Д.Л.С./л.30-31,т.3 от ДП/,М.С./л.46,л.47,т.3 от ДП/, Р.В./л.32,т.3 от ДП/, К.К., Анна Ненова Стойковска, свид.Т.К. и З.К., К.А./л.54,т.3 от ДП/, А.Ж.И., А.П.,В.Д., /л.59,т.3 от ДП/, Д.С./л.68,т.3 от ДП,четени по реда на чл.282,ал.1,т.2  от НПК/ и   Д.Ж.Д./л.64,т.3 от ДП,приобщени по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 и т.7 от НПК/.

-2/заключения по две  видео –технически експертизи/л.5 и л.29 ,т.4,ДП/, Дактилоскопна експертиза/т.4,л.54 от ДП/нова ДНК експертиза назначена и приета от съда, Съдебно медицинска експертиза № 252/2015 г./л.133,т.4 от ДП/, Съдебно-медицинска експертиза №591/2015 г./л.54,т.5 от ДП/, СМТЕ/л.78,т.4 от ДП, СМЕ № 122/2015 г./л.31-33,т.5 от ДП/, ДНК експертиза/л.127,т.4 от ДП/,СМЕ на ВД № 1/15.01.2016 г./л.45-48,т.5 от ДП/, Видео-техническа  експертиза№ 15/ИДИ -278 от 21.12.2015 г.  и допълнителна  видео-техническа експертиза № 16/ИДИ-016 от 15.01.2016 г./л.93 и л.109 ,т.5 от ДП-приобщени по реда на чл.282, ал.3 от НПК/, комплексна СППЕ/л.5-37,т.6 от ДП и приобщен по реда на чл.282 от НПК/,тройна комплексна СППЕ/л.48,т.6 от ДП, нова ДНК, Комплексна СППЕ   и СМЕ относно свид.Р.В. назначени от съда,тройна СМЕ № 49/2017 г., Съдебно-химическа експертиза№ 1-70/09.12.2015 г./л.28,т.5 от ДП приобщена на основание чл.282 от НПК/,  разширена СППЕ и СМЕ/л.387 от т.3 на НОХД/,назначена и приета  от съда относно свид.Р.В..

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза № 252/15г. /том V, л. 3-8/ се установява,че:

1. При огледа и аутопсията на трупа на М.Т. К. са установени:

= прободно- порезно нараняване на гръдния кош /рана № 3/, с раневи ход ангажиращ кожа, подкожие, междуребрена мускулатура на 4-то междуребрие, пристенен лист на плеврата, околосърцева торбичка, стената на лявата камера в областта на върха на сърцето, проникващ в кухината на лявата камера, завършващ в междукамерната преграда на сърцето; Раната е разположена по предната повърхност на гръдния кош в ляво, на ниво 4-то ляво междуребрие, на 1 см. над и вдясно от лявата мамила, същата е с гладки ръбове, два остри ъгъла в левия си горен полюс и по- заоблен ъгъл в десния. Раната е с ход отдясно на ляво и леко отдолу- нагоре, с дължина при събиране на ръбовете З.6 см.

= левостранен хемоторакс-излив на 2000мл кръв в лявата гръдна кухина = анемизиране на вътрешни органи = порезни рани:

-    по лицето /рана №1/, разположена по лявата буза, на ниво долна зъбна редица, същата е с гладки ръбове и остри ъгли, с дъга отворена нагоре, с дълбочина около 0.4см. и дължина около 2.5см.

-    разположена по предната повърхност на гръдния кош/ рана № 21 линейна рана, с хоризонтален ход, започваща от областта на вътрешния полюс на дясната ключица, преминаваща през горния полюс на гръдната кост и завършваща в областта на вътрешната трета на първо ляво ребро на около 5 см. вляво от левия ръб на гръдната кост, същата е с гладки ръбове и остри ъгли, с дължина 16см. и дълбочина, достигаща около 1.3см., като най- дълбока е в средната си част, а с най- малка дълбочина в областта на двата си полюса.

-    разположена по външната повърхност на лявата мишница /рана № 5/, в долната трета, представляваща ламбовидна рана с гладки ръбове, с ламбо с дъга отворена надолу, с дължина около 2.8см. и дълбочина до 0.9см.

-       повърхностна прободно- порезна рана по предно- външната повърхност дясното рамо /рана № 4/, с гладки ръбове, с дължина 0.8 см. и дълбочина около 1см.

= кръвонасядания, ожулване и повърхностно разкъсно- контузии рани по лицето;

= кръвонасядане по лявата предмишница;

=оток на белите дробове и мозъка, мастна дегенерация на черния дроб, перибронхиална лифоцитна инфилтрация.

2/Причина за смъртта на М.Т. К. е прободно- порезното нараняване на гръдния кош /рана № 3/ с ангажиране на стената на лявата камера на сърцето, предизвикало кръвоизлив с обем около 2000мл. в лявата гръдна кухина, анемизиране на вътрешни органи.

3/Прободно- порезното нараняване на гръдния кош е резултат на действие на предмет, притежаващ остър връх и поне един режещ ръб,  предмет,какъвто е и ножът. По вида на кожната рана- с два остри ъгъла в левия си полюс и по-заоблен в десния, при причиняването на нараняването, действащият предмет /ножът/ е бил с насочен нагоре и наляво режещ ръб и гръб насочен надясно и надолу спрямо тялото на пострадалия. Дължината на раната е 3,6 см., а раневия канал, проследяващ се от нея е 14 см. Повърхностната порезно- прободна рана /с №4/ по дясното рамо, също е получена от действието на предмет притежаващ остър връх и поне един режещ ръб, но с по- малка сила на нанасяне на удара, в сравнение с рана № 3. Порезните рани по лицето /№1/, по предната повърхност на гръдния кош/ рана № 2, по лявата мишница /рана № 5/ са резултат на действие на предмет притежаващ режещ ръб, какъвто предмет е и ножът. Кръвонасядането и повърхностните разкъсно- контузни рани по лицето са резултат от удар /удари/ с или върху твърд тъп предмет с подчертани ръбове или притежаващи груба повърхност. Кръвонасядането по лявата предмишница е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и носи характеристиките на н.т. „защитно нараняване". Всички описани травматични увреждания имат прижизнен характер. Взети в съвкупност, описаните травматични увреждания биха могли да се получат при позиция на нападателя и пострадалия лице в лице или при положение на нападателя в ляво на пострадалия, като най- вероятно, нападателят е държал оръжието в дясната си ръка. Само по медицински път не може да се определи последователността за нанасяне на травматичните увреждания. След получаване на прободно-порезното нараняване в областта на гръдния кош /рана № 3/, смъртта е настъпила в рамките на минути, като първоначално пострадалият би могъл да извършва активни действия, включително да се придвижва на кратко разстояние. В този период, К. е изпитвал болка от получените травми.

4. При изследване по ГХМ се установи съдържание на етилов алкохол в кръвта- 1.96 промила, в урината- 2.63 промила и в гръбначно- мозъчната течност- 2.83 промила, което отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване в стадий на елиминация на алкохола.

Съдът  не кредитира изразеното становище на експерта, че при рана с дължина 3,6 см. и раневи канал 14см., измерен при положено по гръб тяло на починалия К., острието на използвания предмет е с ширина не по- голяма от 3,6 см. и дължина не по-малка от 14 см., тъй като противоречи на мотивираното заключение на комплексната съдебно- медицинска и трасологична експертиза- петорна.

От заключението на извършената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства № 15/ДНК-189 /том 5, лист 18-22/ се установило:

1.     ДНК профилът на клетъчния материал по обект № 1.2 /нож-дръжка/ и обект № 2.4 /яке дясна предница/ съвпада напълно с ДНК профила на В.Ц.П.. ДНК профилът на клетъчния материал по обект № 2.1 /яке ляв ръкав/, обект № 2.2 /яке десен ръкав/, обект 2.3 /яке гръб/ и обект № 3.2 / нокти дясна ръка, както и всички представени алели в ДНК профила на клетъчния материал по обект № 3.1 / нокти лява ръка/, съвпада напълно с ДНК профила на М.Т. К.. Този резултат представлява категорично доказателство, че клетъчният материал по левия ръкав на якето /обект № 2.1/, десния ръкав на якето /обект № 2.2/, гърба на якето /обект № 2.3/, както и ноктите на лява и дясна ръка на М.Т. /обекти № 3.1 и 3.2/ произхождат от самия М.н К..

От заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза № 122/15г. /том V, л./ се установило, че на 28.11.2015г., В.Ц.П. е получил следните увреждания:

= порезна рана в областта на палеца на лява ръка със срязване на сухожилие на мускул разгъван на палеца.

= порезна рана в областта на показалеца на лява ръка

= две повърхностни порезни рани по показалеца на дясна ръка

=кръвонасядане по подбедрицата на десния крак.

По повод на уврежданията, на 02.12.2015г. е постъпил на лечение в клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна" Варна, където на 04.12.2015г. са извършени оперативен шев на сухожилието, в областта на гърба на палеца на лява ръка. Следоперативният период е преминал гладко, свалени са конците на раната. Към 21.12.2015г., състоянието на ръката е със зараснала следоперативна рана, спокойно, без наличие на възпаление. Лечебният процес е приключил.

От заключението на извършената по делото комплексна съдебно­медицинска и трасологична експертиза СМТЕ № II-12/2016 г./ том IV, л. 78-лист 96/ се установява,че:Всички установени прорези по якето и фланелката са резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб. Големият хоризонтален прорез на якето отпред на гърдите и подлежащата черна фланелка отговарят да са получени при положение лице в лице между нападател и пострадал, с хоризонтален замах с дясна ръка, отдясно наляво по тялото на потърпевшия. В дясната част на раната прореза върви само по тъканта на якето, постепенно по посока наляво отива навътре (в дълбочина), прерязвайки подлежащата фланелка, кожата и подкожието на пострадалия, след което постепенно намалява дълбочината, и излиза извън тялото и дрехите. Тази динамика на нараняването допуска и възможността в момента на удара лявата ръка на извършителя да е захващала якето на пострадалия, като напр. по този начин да запази тялото му неподвижно. Това би позволило получаването на прорез с такава голяма дължина. При това захващане е възможно ножът първоначално да е порязал и гръбната повърхност на лявата длан на извършителя. Възможно е и лявата ръка на извършителя да е била близо до тъканта, където има зацапване с неговата кръв (по лявата ръка на В. има две рани – видно  от снимките).

Прорезите по якето и тениската и прободно-порезните и порезни наранявания у М.н К. са причинени от предмет с остър връх и режещ ръб и е възможно да се получат от нож, както сочат показанията на свидетелите. Прободно-порезните наранявания по лявата ръка на В.П. също са причинени с предмет, притежаващ режещ ръб и остър връх.Според морфологията им, всички те биха могли да бъдат причинени от едно и също оръжие.

По якето са установени общо 13 на брой прореза. Всеки един от тях сочи за отделно нанесен удар. Четири от прорезите са по предната повърхност на якето, три в областта на десния ръкав и 6 в областта на левия ръкав. Локализацията на тези увреждания сме посочили в отделна схема за прорези по якето и отделно по фланелката.Девет от прорезите са повърхностни и не достигат до подлежащата фланелка, респ. и до тялото на М.н.По черната фланелка се установиха четири прорязвания, а под тях са описаните при аутопсията порезни и прободно-порезни рани.Характеристиките на приложения към делото нож допускат нараняванията по М.н К. да са получени от него. Основание за това дават особеностите на раната по дясното му рамо. Там при аутопсията е установена рана с дължина 0,8 см и дълбочина около 1 см. На представения нож широчината на лезвието на отстояние 1,2 см от върха е 0,8 см.

Нараняването, причинило смъртта на К., според даденото в аутопсията описание на раневия канал, обхваща кожа, подкожие, меките тъкани в четвърто междуребрие, прерязване на сърцевия мускул на лява камера, като нараняването е достигнало до междукамерната преграда. За постигането на такава дълбочина на раната е достатъчно дължината на лезвието да е над 5-6 см. Конкретното оръжие е с дължина на лезвието до ограничителя 9,6 см. Широчината на лезвието в близост с дръжката на ножа е 1,5 см. Дължината на кожната рана е 3,6 см, което също допуска това нараняване да е с посочения по-горе нож.

Посочената в СМЕ за аутопсия дължина на раневия канал е 13-14 см, който е определен при изследване на трупа в максимално задно положение на сърцето в гръдната кухина (лежащ на секционната маса). Реално при жив човек сърцето извършва движения в гръдната клетка, като при всеки сърдечен удар то се доближава плътно до предната стена на гръдния кош. При това положение, както  е посочено по-горе, е достатъчна дължина на ножа от порядъка на 5-6 см, за да се проникне в сърцевата кухина.

От заключението на назначената и извършена съдебно- химическа експертиза № 1-70/2-2015г. /том V, л. 28-29/ било установило, че в изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от В.Ц.П., по метода на тънкослойната хроматография не се установило наличие на алкалоиди, барбетурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови производни, дибензодиапазепинови производни, наркотици /хероин, морфин, кодеин, кокаин, марихуана/, амфетамини, метамфетамини, трициклични антидепресанти, фенциклидин,. са били отрицателни.

В изпратената за изследване проба кръв, взета от В.Ц.П. по кръстосания метод се установи кръвна група 0 /алфа, бета /.

От заключението на назначената и извършена съдебно- медицинска експертиза №591-2015 /том V, л. 54-56/ се установило, че на 28.11.2015г., Р.Г.В., ЕГН ********** е получил : прободно- порезно нараняване с подкожен хематом в областта на лявото бедро, мозъчно сътресение, контузия на главата, счупване на ностните кости без разместване на фрагментите, епистаксис / кръвоизлив от носа/, травматичен оток, кръвонасядания и ожулване по главата и лицето, контузия на гръден кош. Прободно-порезното нараняване и подкожен хематом в областта на лявото бедро са резултат от действие на предмет притежаващ остър връх и поне един режещ ръб, като такъв предмет е и ножът. Останалите травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети, включително юмруци, ритници и др. Всички описани травматични увреждания, в своята съвкупност имат давност до няколко часа преди проведения на 28.11.2015г. преглед и обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота. В представените материали по делото и медицинската документация на МБАЛ „Св. Анна" Варна не се установяват категорични данни за загуба на съзнание от страна на пострадалия, непосредствено след получените травми по главата, което да определи, ведно с мозъчното сътресение разстройство на здравето опасно за живота му.

От заключението на извършената по делото съдебно- видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза № 8 /л.5-21 ,tom.IW се установило следното: 1. От изследваните 11 броя DVD+ R „TDK" се установило, че 7броя от тях с надпис „САМ2" с №№ от 1 до 7, съдържат по един видеофайл записан в MPEG-4 формат, 2броя с надпис „САМЗ" с №№ от 1 до 2 съдържат по един видеофайл записан в   MPEG-4 формат; 1брой с надпис „САМ1 06.30-08.00" съдържащ един видеофайл записан в MPEG-4 формат и 1брой с надпис „САМЗ 07.00- 07.45+ снимки, съдържащ 22броя снимки, записани в JPEG формат и един видеофайл записан в MPEG-4 формат. Екпортирани са снимкови кадри от действията на заснетите лица, обработени са с помощта на редактор за растерни изображения Adoble Photoshop CS3 и се представят в хронологичен ред- снимки от 1- 77. От извършения преглед и направената оценка на снимковите кадри се установи, че са с качество, което не позволява отграничаване на частни и общи признаци, характеризиращи заснетите лица. Причина за това са: ниската разделителна способност на заснемащото устройство, недостатъчна запълненост на кадъра със заснетия обект, неподходящо разположение на камерата, заснемане в тъмната част на денонощието. В случая, поради недостатъчна информация, тези файлове не са годни за идентификация. В обстоятелствената част на експертизата са описани подробно действията на заснетите лица, в т.ч. и влизането на 4 лица от мъжки пол в 07.16.37ч. в обхвата на камера №3, преминаването им и през обхвата на камера 1. В 07.17.10 по същата траектория преминава пето лице от мъжки пол. В 07.19.10ч. пет лица от мъжки пол влизат срещу камера 1 в посока на камера 3, като се движат един след друг с бързи крачки. Първото лице, с брада бяга, следвано от второто лице, след него трето лице, носещо стол в ръцете си, следвано от четвъртото лице, което по време на движението си държи свита в лакътя и прибрана към тялото си лява ръка, върху която се вижда тъмно петно, разположено между палеца и показалеца, а в дясната си ръка държи къс предмет, който по време на движение на ръката и при определено положение отразява светлината на камерата, следван е от петото лице от мъжки пол. Лицата излизат пред сградата, където ги чака лице от женски пол. Първо се появява първия бягащ мъж и се насочва към пътното платно, след това този, който е бил след него и се насочва към лицето от женски пол. Четвъртия поред бягащ през обхвата на камера 1 излиза пред сградата и се насочва към пътното платно, като продължава да държи свита лявата си ръка, която оглежда на осветения участък. След него пред сградата излиза лицето, което е бягало след него и също се насочва към пътното платно. Последен пред сградата се появява лицето със стола, отива до лицето от женски пол и тримата заедно / до жената вече се е приближил втория бягащ през обхвата на камера 1/ се приближават до паркиран лек автомобил пред сградата. Лицето, носещо стола го оставя в лекия автомобил и се отдалечава. Другите двама се качват в този автомобил. Една минута по- късно на предна лява седалка сяда последният преминал през обхвата на камера 1 мъж и след привеждане на автомобила в движение се отдалечават. /Времената, които са описани в експертизата са тези, които са записани в записите на камерите, а те са с 1 час по- напред от астрономическото време/.

От заключението на изготвената по делото съдебно- видеотехническа и идентификационна експертиза № 11/л.29-36,том IV/ се установило, че след преглед на 1брой CD-R „Verbatim", с ръкописно изписан текст „А-ка окръжна" се установи, че съдържа 16 видеофайла записани в AVI формат от охранителните камери разположени в аптека „Фрамар Окръжна болница", находяща се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител", № 77. Видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео- охранителната система. Не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Експортирани са избрани снимкови кадри от действията на заснетото лице, обработиха се с цел повишаване на информационната им стойност и се подредиха в хронологичен ред- снимки от 1 до 15. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия, вероятно е заснето едно и също лице, посочено като К.С.А., ЕГН **********.

-От заключението по новоназначената и приета от съда тройна СМЕ № 49/2017 год. вещите лица са определили,че причината за смъртта на М.н К. е  нараняване на сърцето,което е несъвместимо с живота увреждане. От друга страна ,отчитайки,че ширината на представения за изследване нож е 2,8 см. Като правят извода си ,че не приемат нараняването да е станало с този нож поради несъответствието в ширината на острието с тази на кожната рана и особено повредите по дрехите. Като в заключение  изключват  представения нож-ВД, като оръжието,с което  е нанесено фаталното нараняване в областта на гърдите и сърцето.

Съдът не кредитира това заключение , предвид оборването му от заключението по назначената петорна СМТЕ.

При извършеното на 29.11.2015г. претърсване и изземване от лек автомобил, марка „Ауди А4" с per. № В 9462 РХ, ползван от обв. П.,*** на паркинга, е бил иззет сгъваем нож с желязна дръжка, с обща дължина 23см., дължина на острието около 10 см. и ширина в основата на острието 1.5см., намерен в найлонова торбичка, поставена на задната седалка.

От приобщено по делото  Удостоверение за наследници на М.Т. К. /том III, л./ е  видно че, негови единствени наследници са родителите му З.А.К., ЕГН **********- майка и Т.Р.К., ЕГН **********-баща.

По отношение на св.Р.В. вещите лица/както от двойната,така и от тройната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертизи /назначени  от съда  сочат, че същият е психично здрав, както и че е към 06,00 ч. на 28.11.2015 г. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – тежка степен. При него е налице спомен за преживяното, както е налице и психическа годност да възприема явленията, които имат отношение към извършеното, респ. годност да дава показания, които отразяват обективната действителност, ако желае. В този смисъл сочат, че при него е налице психична годност да дава свидетелски показания. Психичното му състояние към момента на изследването не се явява пречка за участието му в наказателния процес, респ. в това да дава достоверни отговори на поставените му въпроси, ако желае.

-А от заключението дадено по разширената съдебно-психиатрична и психологична експертиза назначена от съда от вещите лица К.К., А.П.,С.В. и д-р Д., не се направиха поправки спрямо предходните, а напротив се потвърдиха заключенията :относно това ,че свид.Р.В. по време на инцидента  е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-тежка степен,което  не е променило количествено и качествено неговите  базисни психични годности и да му пречат  да възприема важни   обстоятелства по делото.Като степента на стреса  не е променяла яснотата на съзнанието на освидетелствания и през цялото време той е имал възприятия,преценявал и разсъждавал.Вследствие на стреса не е разбрал,че е бил прободен в долния крайник,но непрекъснато се е опитвал да оказва помощ на М.н,констатирал е смъртта  му,обадил се е на Деян и на тел.112.

-От заключението по  петорната съдебно медицинска и трасологична експертиза назначена от съда  от вещите лица-Доц.Д-р А.А. ,д-р А.Х.,д-р И. Б.–М.,д-р М.Г. и Н.Д. бе установено следното:

-вещите лица  считат,че  по лявата ръка на подс.П. е имало  три рани   в една плоскост и същите съотвестват да са получени  при самонараняване,т.нар.“бойна стойка“,както той показва с изнесена напред лява ръка свита в юмрук при нанасяне на удари с нож с изпъната дясна ръка.Най често такива увреждания могат да се получат  при фиксирана  лява ръка-например  при захват с нея на якето на пострадалия./в областта на дясната му предна половина ,където е установен  ДНК материал от подс.П./. и силен „пропускащ  мишената „ хоризонтален удар с дясната ръка,държаща режещ  предмет,при което  се осъществява пресрещане на двете ръце.Този пропускащ мишената силен удар  най-вероятно е причинил дългия напречен прорез на якето,частично на черната блуза и порезното нараняване на гърдите  на починалия. А уврежданията на дясната ръка са  били повърхностни,т.к. една година след тях няма белези и най вероятния  механизъм  на получаването им  е приплъзване на оръжието в дясната ръка при нанасяне на ударите. Като същите правят извода си  и въз основа на това,че  при опит за отнемане на остро оръжие от ръка на нападател, най-често уврежданията са  по дланната повърхност на пръстите на ръката, а този случай не е такъв.

-Относно   вероятността  средството причинило  нараняванията по лява и дясна ръка  на подс.П.,  да е това което е причинило и нараняванията по тялото на М.н К.,експертите отговарят положително,т.к.  нараняванията   по ръцете на подсъдимия и по тялото на М.н са с основно порезен характер,т.е. може да се заключи,че същите са получени  от действието на предмет притежаващ режещ ръб. Още повече при прободно –порезните  наранявания,установени при аутопсията  върху тялото на К. са налице характеристики,непротиворечащи и съответстващи  на характеристиките на предоставения за експертиза –нож.

-За дължината  на острието на действалия предмет , вещите лица приемат,че  дължината на лезвието на ножа ,реализирало този раневи канал  е не по-малка от 7 см., а  ширината на острието,предвид установената широчина на кожната рана № 3 /която е 3,6 см/приемат, че  е по-малка от 2,8 см. Настоящия състав на съда  се съгласи с изразеното от тях,че дължината на раневия канал измерена като 14 см.,не отговаря на анатомичните особености на тялото,т.к. раневия канал достига до  предната стена на  лява камера на сърцето,която е разположена зад гръдната стена и при нормално телосложение,анатомичното  разстояние при жив индивид в изправено  положение е не повече от  7,9 см. А относно дължината на лезвието на ножа ,която  е не по-малка от 7 см.,изводи правят от това,че  при аутопсията тялото се е намирало в легнало положение и органите под действието на земното притегляне се „слягат“ към задната повърхност на гръдната клетка.

-Същите заключават,че  с ножа предоставен като ВД по делото  е напълно възможно да е  причинен смъртоносния удар,тъй като максималната  широчина на гърба на ножа преди дръжката е -2,64  мм. А от стереомикроскопското изследване на прорезите  върху якето и блузата,които съответстват на  прободно порезно нараняване проникващо в гръдния кош и засягащо сърцето,се установява,че краят който съответсва на  гърба на ножа  е с широчина между 1,99 мм.-2,48 мм. И това води до извода ,че е напълно възможно с този нож  да са получени както повредите по дрехите,така и уврежданията по тялото  на починалия. Предвид горното и съдът не приеме изводите  на предходната тройна СМЕ № 49/2017 г.  за обективни,предвид пълното противоречие  с това на коментираната сега. Изводите  на лещите лица  по тази СМЕ № 49/2017 г. относно невъзможноста представения по делото като ВД-нож,да е оръжието,с което  е извършено престъплението ,бяха  оборени от СМТЕ –петорна,назначена от съда ,както и СМТЕ № 2-12/2016 г.Тезата ,че този нож следва да се изключи въобще от кръга на оръжията,с които е осъществено деянието,бе  изградена въз основа  на тяхното становище за несъотвествието  в ширината на гърба на острието на ножа,което според е- 4 мм. Което е необосновано имайки предвид  измерванията които са направени  в настоящата петторна експертиза,чрез оригинален стандартизиран и калибриран  софтуерен метод при стереомикроскопия на обектите ,без оказване на външна намеса.Поради което заключението на вещите лица по тройната СМЕ № 49/2017 г. не бе кредитиран от съда,като необоснован.

-От това заключение  съдът прави извода си,че  се касае за причиняване на смърт  на М.н К. ,чрез  установени  порезно нараняване в лицева област,гърдите и  лявата предмишница,прободно-порезно нараняване на гръдния кош/с ангажиране на сърцето/ и повърхностно  на дясното рамо,кръвонасядания, ожулване и повърхностни  разкъсно-контузни рани по лицето. От проведени изследвания върху дрехите му  се установило,че спрямо него в областта на  ръцете  и тялото му са насочени не-по-малко от 14 удара с остър предмет, от които пет  достигат до тялото му и само едно е смъртоносно. И то е получено последно с удар с прободно-порезно оръжие.Анализът на уврежданията  по дрехите на пострадалия дава основание да се счита за установено,че  е била  налице изразена  динамика с промяна на позициите на пострадалия и извършителя с обща хаотичност на ударите,което сочи на положение основно между двамата –лице в лице. Вещите лица са преценили,че  повредите по якето на К. и  ударите с ножа  спрямо него  са били в бърза последователност,насочени основно в областта на торса му.От друга страна същите посочват ,че якето на К. към момента на  получаване на дългия напречно разположен срез по средната повърхност е било в състояние на „затворен цип“ и това състояние на ципа обусловило отграничаване на започналото въздействие режещия ръб на ножа и възкачване на същия върху металните му прешлени на нивото на причинения  напречен  срез,който е в посока отляво-надясно,спрямо предната повърхност на якето на пострадалия. Това възкачване на режещия ръб на острия предмет/ножа/ върху металните прешлени на затворения цип е обусловило това отдалечаване на острието от тялото  на К.,което се е отразило върху причинената  порезна рана върху гърдите,чрез следа от дълго изтегляне на  ножа.След преминаване на режещия ръб на ножа  върху ципа на якето,той е продължил своето  въздействие върху якето-дясна предна част,което е било отдалечено от тялото на пострадалия/вероятно заради захвата на същото с лявата ръка на  подсъдимия,за фиксация на тялото на К./.,поради което и   се е реализирал само прорез  на същото,но острието не е достигнало до  черната блуза и тялото му.Предвид тези обстоятелства-липса на ограничаване на скоростта  и силата  на действието на ножа,същият е продължил своето направление и е влязъл  в контакт  с лявата ръка на извършителя/самонараняване,свита в юмрук,държаща  дясната предна половина на якето на К./ и е причинил нараняванията,констатирани  при подс.П.. Експертите бяха категорични в заключението си ,че  въз основа на всички установени характеристики на ножа,той не може да бъде изключен като вероятност за причиняване на  всички увреждания  по изследваните дрехи и наранявания установени при К. и П.,като по неговия режещ ръб, върху  върховата му част са налице и характерни следи от взаимодействие с много твърда повърхност,каквато е и материята на ципа от якето на К./с което е бил въпросната вечер/.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р.В., М.С., Д.С., К.И., С.И., Пл.Г. и Б.Н., а на свид. Д.С., А.И., Б.Б., Л.С., В.В. и Д.Д.-частично, като подробно ще ги анализира.Като счита, че показанията на двете така посочени групи свидетели са особено съществени за изясняване на обективната истина по делото и най- вече на основния спорен момент по делото- как точно са били причинени травматичните увреждания на пострадалият и причастноста на подс.П. към това. Част от показанията на тези свидетели, тоест на втората група на тези които са тръгнали след двете момчета не посочват точно подсъдимия да е носил или замахвал с нож спрямо М.н, който въпрос  е спорен, но на база само на техните показания не може да се установи дали към момента на инкриминираното деяние подс.П. е бил с нож, респ. дали именно това е ножа, с който св.Р.В. твърди да е бил подсъдимият към момента на инкриминираното деяние. Факта, че В. е държал нож въпросната вечер като е замахвал с него спрямо М.н ,се потвърждава от показанията свид.Б.Б. и от извършеното претърсване и изземване на автомобила на подс.П., където на задната седалка  е намерен ножа. Като  и по  него видно от заключението –ДНК е  установен профил на В.П.. Ето защо по никакъв начин не се разколебава извода на съда за предназначението на иззетия нож, което между впрочем се подкрепя и от заключението по петорната СМТЕ  назначена и приета от съда. Категорично се установи от заключението на вещите лица изследвали ножа, че това е оръжието причинило нараняванията както на К., така и на подс.П..

От анализа на показанията на  свидетеля Р.В. се установи,че същите са  непротиворечиви  и достоверни. Както относно  възникналия спор в дискотеката-между него, М.н и свид.К.А.,така и за нанесения им впоследствие побой в детската градина. Като момчето което стояло зад бара ударило в брадата М.н, за да си тръгват вече,той посочва свид.К.А..След което М.н паднал ,а той за да го защити ударил с юмрук това момче. Хванал М.н, взел един стол и излезли навън,за да се скрият някъде, където няма да ги намерят./т.к.преди 5-6 години в същата дискотека ги пребили от бой/. И след като влезли в детската градина, застанали на близко  разстояние  един от друг,само след 2-3 минути влезли 5-6 момчета и започнали да ги заплашват ,че ще ги убият,като чул и израза“Ох котьо, ох бабачко“.През това време викал и на М.н да застане зад него ,понеже имал поне стол в ръцете си. Последния от групата, които дошли се отправил директно към М.н:“бяха в контакт един с друг и мисля, че точно тогава го е намушкал“. Другите се занимавали с него.Тогава вече му взели стола и започнали да го удрят,като той паднал на земята  и си покрил главата,като бил много уплашен и вече нищо не виждал.Вероятно е изпаднал в безсъзнание,защото като се събудил, видял,че М.н лежи на земята по-гръб, като чувал много тежко  дишане от него-„хъхрене“,започнал да му помага чрез изкуствено дишане, но видял,че той вече спрял да диша. Съдът ги възприема изцяло като обективни и правдоподобни, т.к. свид.Р.В. е на практика единствения очевидец на побоя и не могат показанията му да се считат за заинтересовани по някакъв начин, поради липсата на някакви отношения между двете групи предварително .

На показанията на свид. К.А. ,приятел на подс.П.,съдът не се довери, т.к. счита същите за предубедени и заинтересовани, т.е. дадени в интерес на подсъдимия. Като неговата версия за станалото въпросната  вечер е следното:Същият бил въпросната вечер с него в дискотеката,останал там докато подс.П. отишъл до гр.Девня да заведе едно момиче до домът й.По това време понеже станало вече много късно и трябвало да затварят дискотеката  и по молба на Д.,той отишъл до бара й казал на М.н и Р. ,вече да си тръгват.Тогава М.н му казал,че не той ще му каже кога ще си тръгва и че когато си допие пиенето тогава ще си тръгне.Тогава  К. отново му казал ,че всички са си тръгнали и диждея е спрял музиката.А М.н отново му казал „какъв си ти ,ве“ и го бутнал.Тогава вече К. го ударил,като веднага след това получил удар по дясната страна на скулата си от Р.. Като паднал на земята  видял,че Р. е взел стол и е тръгнал към него. Тогава К.  избягал навънка,там се обадил на В.,че е станал проблем в дискотеката, Тогава видял  пред дискотеката  само Б. и Д..През това време дошъл В. и той му казал какво се е случило ,че са го ударили по скулата .А Б. им посочил на къде са тръгнали. Б. и Д. тръгнали,след тях В. и тогава К.. По пътя чул Д. да казва:“сега ще ги изкъртя“или може би „сега ще ги убия“.С влизането си  в детската градина според него М.н е нападнал В.,като те тримата-К., Д. и Б. били срещу Р.. И са били на няколко метра встрани от М.н и В..Той виждал как М.н и В. си разменят удари.Р. стоял прав срещу тях но те не си разменяли удари.Р. размахвал стола, а той бил уплашен.През това време М.н паднал на земята. Тогава  Р. тръгнал със стола към В., но се подхлъзнал и паднал. Б. и Д. започнали да му нанасят удари,като Б. му взел стола и започнал да го размята.После излезли четиримата от детската градина,като той и В. се качили в колата,а Д. и Б.  останали в дискотеката.В. карал  и лявата му ръка била много зле.Категоричен ,е че не видял оръжие в ръцете нито на В.,нито на М.н.Не е чул и реплика „май лошо го дупнах този“.Но е сигурен,че М.н и Р. са пили въпросната вечер,защото и М.н е говорил заваляно,но те със В. не са пили.Като пред съда направи поправка в разпита си по ДП,в смисъл да се разбира ,че В.  му е казал ,че е срязан с нож. От съпоставката на свид.К.А. и свид.Р.В. в очна ставка,бяха установени следните противоречия в показанията на двамата/л.397,с.з. от 07.02.2017 г./:

-свид.Р.В.  каза,че още с влизането си в дискотеката,К. казал“вие още ли не сте си тръгнали“,на което М.н му отвърнал“да си изпием пиенето „. И тогава вече К. отивайки към него го ударил в лицето,след което вече Р. ударил К. ,а К. ударил повторно М.н ,който  паднал на земята.

-М.н категорично  заяви,че те не са нападали групата  от трима,която е идвала към него и че последния се е отправил към М.н,но не е виждал М.н да напада последния от групата.

-Свид.К.А.    не е чувал такива изрази като: „ох котьо, ох бабачко“ изречени от някой от тяхната група или пък Р. да говори и да ги моли да ги пуснат да се приберат

- и двамата са сигурни ,че М.н и другото момче се боричкат,като боя с Р. още не бил започнал ,защото след това някой вече  му вземал стола и Р. се смъкнал на земята при което започнал да получава ритници.Р. е видял само боя между М.н и другото момче и това ,че М.н пада на земята. И след това вече Р.В. е получил пробождането в лявото бедро. 

Тоест така и двамата не достигнаха до уеднаквяване на позициите си за извършеното въпросната вечер,поради което и съдът прие,че единствено може  кредитира като обективни, житейски логични достоверни показанията на свид.Р.В..  

Показанията на свид.Д.С.С. съдът кредитира, доколкото те кореспондират с тези дадени  от свид.Р.В. помежду си и очертават в пълнота станалото извън дискотеката въпросната вечер,доколкото е работел като охрана при Д.,на колите пред дискотеката.Виждал  от стъпалата отвън на Младежкия дом  и по конкретно как едно от момчетата на Д. излязло разкървавено,с петна кръв по горницата и тръгнало да тича към магазина.И след минута и половина видял как л.а.“Ауди А 4“ сив  на цвят се връща с него и още 2-3 момчета.Като излязъл Р. и това момче ,с което  е дошъл  от дискотеката тръгнали към детската.А подсъдимия/посочва го в залата/ с Д. и  с още две-три момчета тръгнали след тях.Той заедно с диджея останали встрани на дискотеката и понеже в детската  имало храсти и нищо не се виждало,чували само псувни и обиди.След около 5-6 минути видял как Д. и останалите си тръгват и как подсъдимия казал на  Д.:“добре си свършихме работата“.

Относно показанията на свид.М.С.,дадени  в съдебно заседание от 07.02.2017 г. съдът ги кредитира изцяло,т.к. същата е била въпросната вечер почти непрекъснато с подс.П. и е наблюдавала неговите реакции.След прочитането на показанията и на основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1 и т.2 от НПК , дадени в ДП от 28.11.2015 г. на л.44,т.3  и от 29.11.2015 г.  на л.47,т.3 от ДП,същата отрече да е виждала някога нож в джоба на подсъдимия, а в жабката  на л.а. само веднъж когато са ги спрели за проверка. Като за противоречието в показанията  й  посочи ,че се дължи на тогавашното й притеснение.Съдът обаче не възприе така изреченото впоследствие пред съда за обективно и достоверно,а счете че по логично е  да приеме фактите, така както са възпроизведени  от нея  веднага след инцидента.

Относно показанията на свид.Д.С., дадени в съд.заседание  от 07.02.2017 год.,л.402,същият  уточнява пред съда,след прочитане на показанията му на осн.чл.281,ал.1,т.1 и т.2 от НПК от 29.11.2015 г./л.30,т.3  от ДП/,че диджея  му се е обадил от Кипър  много след инцидента да му каже ,че  убития и дебелия са му показали нож в дискокабината. Както и че още  докато бил в дискотеката свидетеля-Р.В. /посочва го  в залата/му замахнал с един стол,т.е. посегнал да го удари, а другото момче М.н го спрял.Не е поръчвал на никого да се обажда на подс.П. да се връща ,както и че В. не е работил при него като охрана. В детската тръгнали един след друг,като Р. казал на М.н“ставай да ги убиваме“Не е виждал въпросната вечер В. да разговаря с М.н и Р.. Както и че  той лично нея вечер не е провеждал разговор с К.  по отношение на двамата.М.н е искал да почерпи  за това ,че след една седмица ще се жени.К.  не му се е оплаквал от поведението на М.н и Р..Едва след като излязъл от дискотеката видял В.  и  тогава разбрал,че някой го е повикал.Твърди ,че никой не е знаел накъде отиват.Единствено Б.  им е показал къде са двамата. Не е  знаел в каква поредност са влезли,но и според него било нормално всеки да има нож.Когато вече излизали от детската градина видял ръката на В. и ножа и това ,че В. казал:“ май си нарязах ръката,май го дупнах лошо.“Още като влезли в детската чул Р. да казва:“дай да ги убиваме“ и вдигнал стола, а по това време вече М.н и В. се преместили на пътеката  и там се биели.Очевидно неговите показания са дадени само  за да защитят  и подкрепят  интересите на неговите служители- охранители,за които очевидно и той самия се опитва да заблуди съдът. Като сам желае да прикрие истината, такава каквато е била, за да се размине всичко по-спокойно.Като дори казаното ,че  подс.П. не е работил там като охрана, се обори от показанията на свидетелите К.А., М.С.,така и от обясненията на самия подсъдим.Показанията на  този свидетел съдът  възприема за достоверни  и обективни частично- само относно следните факти:че В. единствен от групата  е държал нож и замахвал спрямо М.н, след което като си тръгвали от детската чул от В. да казва:“Този май го дупнах много лошо“,в този момент имал в ръката си нож и след това казал“Май си нарязах и ръката“ Като  е дал  и подробно описание на ножа,след което видял и как го сгъва и го прибира в джоба си. Именно в тази им част съдът ги  кредитира в процеса.

В този смисъл е и проведената  очна ставка между свид.Д.С. и Р.В. в съдебно заседание, от която отново не можаха да се постигнат еднакви позиции по ключови въпроси.От  нея се установи,че :

-изобщо М.н и Р. не са замахвали с нож на диджея

-Р. не замахвал със стол още в дискотеката спрямо Д.С. и изобщо като са излизали  от дискотеката не са се срещали с него.

-Р. и М.н като се скрили в детската градина не са приказвали високо,защото  ги било страх да не  пребият от бой като ги намерят.

Тоест съдът отново възприе единствено тезата на свид.Р.В.,като най обективно дадена  и обоснована от заключенията по СМТЕ и СППЕ.

Изводите на съда относно посочената  фактическа обстановка се изградиха и въз основа  на показанията на свид.Б.Б./дадени на ДП,л.16-19,т.3/.Същият е бил въпросната вечер в дискотеката и присъствал на  разигралия се инцидент- видял как първо К. ударил М.н и той паднал на земята,след това Р. го ударил  и това момче с брадата –К. излязъл извън дискотеката. По късно с кола дошъл подсъдимия-„Гущера“ и К. докато му казва нещо видял как двете момчета-М.н  и Р. отиват към детската. Той  посочил на групата на къде са тръгнали М.н и Р.-двете момчета.И тогава след тях тръгнали той, В., К. и Д..Двете момчета били застанали отляво  на детската. А  те като влезли се сбили-В. с М.н,  а той и К. с Р..Видял как „Гущера“ тръгва към  бялото момче,застанал в стойка,започнал да пуска юмруци,видял в раката му нож и как от разстояние е правил удари които са невъзможни-„пуска и се дърпа назад“.Гущера държеше нож в дясната си ръка.“Изведнъж  дойде Гущера и той взема да удря  Р.,защото бялото момче вече беше на земята.Бялото момче вече не помръдваше“.Те не били едни до други и на края той видял М.н на земята без да  мърда.Р. също бил на земята  но той мърдал и тогава Д. им казал да спрат.И като си тръгвали вече до колите видял ,че единствено В. държи нож  в дясната си ръка и има кръв по ръцете си. И е чул В. да казва“много лошо го наръгах“.Още влизайки в детската Б.  казал:“ох котьо“. Понеже Р. му посегнал със стола той застанал зад гърба му,съборил го за да му вземе стола,взел го и  го ударил няколко пъти. В този момент К. се засилил да ритне Р. но вместо  него ритнал в дясната ръка Б.,като му счупил пръста.В показанията си дадени пред съда от съдебно заседание на 04.12.2017, свид.Б. заяви:“В. наръга М.н ,аз вина нямам“.Видял само и единствено как „Гущера“ се бие  с М.н.Поддържа казаното че е  чул как „Гущера“ като слиза от колата казва на К. :“къде са оръжията“ и К. му отговорил ,че не му трябват оръжия. Освен това е видял докато се бият  как е блеснало острието на нож в ръката на „Гущера“-видял острието,като  не е сигурен дали някой го е приготвял предварително, но е видял като тръгвали „Гущера“ как отишъл до багажника на неговата кола-отворил го и после го затворил.

Съдът кредитира изцяло неговите  показания (включително тези от ДП), тъй като са еднопосочни и непротиворечиви помежду им, като счита, че те са изключително  важни с оглед изясняване на обстоятелства по делото и то по основните спорни въпроси по делото. А именно:-за възникналия спор  в дискотеката,за последвалото сбиване между двете групи в детската градина и за съпричастността на подсъдимия в деянието-единствено държейки ножа насочен срещу пострадалия-М.н.

Като не ги възприема за достоверни само в частта им  относно изречения израз  „Дай да ги убиваме“,който свидетеля споделя да е чул от някой от двамата-М.н или Р.,които се насочили към. Това изцяло противоречи на казаното от свид.Р.В., а  и на  последващите  показания на свид.Б.:“Р. когато ми посегна със стола,аз му казах ,че ще го пребия.“Като сам потвърждава,че никой друг не  е казвал нищо освен него:“ще те пребия бе,ох котьо“ и този израз го казвал когато се ядосал много,т.е когато е  бил под въздействието на  емоциите. А те са имали достатъчно време да обмислят задълбочено и да нагласят твърденията си, така че същите да бъдат единствено и само в тяхна полза.

Така заявеното от  свид.Р.В. и от свид. Б.Б. непосредствено след инкриминираното деяние се явява според съда в най- пълна степен достоверно, доколкото към този момент те все още не са имали възможност да обмислят версията си и да нагласят нещата по начин, който да облагодетелства единствено тях или да злепостави и обвини подс.П. без повод и причина, респ. да измислят версия, при която да сочат като единствена причина и повод за случилото поведението на пострадалия М.н и неговия приятел.

Предвид това съдът не възприе изцяло показанията на св.К.А. в частта им-че те са били заплашени от М.н и Р., като счита, че същият преекспонира този въпрос и му придава ненужно голямо значение, доколкото логично и нормално е да отрича скандалът, конфликтът да е бил провокиран от него. Като сочи  поведението на пострадалия  и на неговия приятел-Р.  в късните часове на денонощието в дискотеката и нежеланието им да я напуснат, като провокация към него и работещите там.

Освен, че едно такова поведение е лишено от здрава житейска логика, това твърдение на св.К.А., Д.С. и Б.Б., не се подкрепя в някои техни части от другите събрани по делото доказателства досежно повода за конфликта (обсъдени по- горе), както и от доказателствата събрани във връзка с процесния нож. Този нож действително е  намерен в лекия автомобил на подсъдимия и това му действие е в известна степен логично при положение,че той е използвал този нож, за да нанесе побой над други лица, измил го и  след това да го остави  в неговата собствена кола.

От друга страна едно такова последващо, нехайно поведение изключва като логично и нормално подс.П. да се е подготвил предварително и да се е "екипирал" с цел да нанесе побой над пострадалия М.н и свид.Р.В., вземайки го от колата си, който след това да "зареже" по този начин в колата си.

Същевременно съдът прие, че св.Б.Б. и свид.К.А. имат интерес да отричат че те са били активните в конфликта и че само М.н и Р. са провокирали по някакъв начин персонала на дискотеката, понеже не са искали  да си тръгват, въпреки че е станало много късно. Но пострадалият  се е намесил като е ударил диджея в брадата,т.е. особено и ако е бил активен. Последното обаче не се установява по категоричен начин по делото, доколкото и независимо, че съдът не прие показанията на св.К.А.  и Д.С. за това как е протекъл конфликтът и кой е бил първопричината за побоя нанесен над пострадалия. Съдът не прие изобщо версията на подсъдимия за случилото се по време на инкриминирания инцидент и какви конкретно действия е предприел  спрямо пострадалият М.н К..

Обясненията на подсъдимия, дадени на 08.02.2017 г. в съдебно заседание, съдът приема за нелогични, необективни ,несъстоятелни и най вече в своя защитна позиция,поради което и не ги кредитира.И това е  поради много противоречия с казаното от него и съпоставката му с показанията на свид.Р.В. и най вече   от проведената очна ставка между двамата на л.413,в съдебно заседание от 08.02.2017 г. Същите бяха изключени  от доказателствения материал по делото, най-вече поради противоречието им с показанията дадени от  свид.М.С., свид.Б.Б., свид.Д.С. и свид.Р.В.: А те се дължат на фактите установени по делото, които напълно оборват казаното от подсъдимия, а именно:

- че според подсъдимия  момчето ,което държало  стола казало:“Ей сега ще ви избия“ и  тръгнало срещу  Б., К. и Д.. А другото момче се засилило право срещу него.Видял ,че това момче се приближава много бързо и замахва към него с дясната си ръка в която държи нож. Нанесло му удар по лявата  ръка  от която започнало да тече кръв. Подсъдимия си увил дясната ръка с кърпа, много се уплашил  и той му посегнал.Тогава  подсъдимия  му хванал юмрука с който държи ножа и острието се забило в дясната част на показалеца му.Тогава изпитал много силна болка.  Хванал острието на ножа  с дясната си ръка  и го обърнал към него ,след които започнал да ръкомаха хоризонтално наляво-надясно. Момчето се спускало към него, но той се издърпвал назад, а подсъдимия ръкомахал при всяко негово спускане. В едни момент вече видял как се строполил на земята.Другото момче  чуло как се засилва към него  със стола,но се подхлъзнал и паднал. Тогава  вече подсъдимия  посегнал с ножа към крака на момчето  и го срязал. Изправил се и се отдръпнал. Тогава там дошли -Б., К. и Д. и след като Б. му взел стола започнали шутове, юмруци и псувни.тогава В. казал на К. и Д. да си тръгват.Отворил ръката си  и видял ножа, казал на Д.,че може да е дупнал това момче  много лошо.Увил ножа  в кърпата и го оставил в десния  си джоб и се качили в колата с К. и М..На другия ден сам съблякъл окървавените дрехи с които бил и ги хвърлил в коша за боклук, където в джоба на панталона му е останал и ножа.А при предявяване на нож-ВД намерен в колата на подсъдимия той е отрекъл това да е ножът, с който М.н му е замахнал,а че това е друг нож който стои отдавна в колата му.И че ножа на М.н,който е изхвърлил е бил два пъти по-голям ,от намерения в колата му,но също бил сгъваем.

-основният въпрос по този казус бе- дали пострадалият М.н или подсъдимият въпросната нощ са имали нож,като свид.Р.В. и подсъдимия са на напълно противоположни позиции.Съдът  прие само едната от тезите за вярна, а тя беше ,че само подсъдимия В.  е носил нож  и точно с него е нанесъл  ударите и съответно причинил нараняванията  на пострадалия М.н. За нейната достоверност,се основа на показанията на свид.Р.В., свид.Б.Б. и свид.Д.С..Едно от основните гласни доказателства на което изгради изводите си бе тезата на  свид.Р.В. ,като взе предвид неговата роля в процеса и логичността на дадените от него показания в следната насока:

-въобще въпросната вечер не са  отишли с М.н в дискотеката да се бият с някой, даже са черпили, за предстоящата сватба на сестра му и М.н.

-факта,че той е взел стол от дискотеката за да се защитят,ако евентуално  дойдат да ги бият/защото и друг път им се е случвало/

-че никога М.н не е носел нож нито в себе си нито в колата си.

-че последния човек който е влязъл се е засилил направо към М.н,но няма как М.н да е тръгнал към В. ,т.к. идващите са били  четирима ,а тримата от тях  са се насочили към Р..

За истинността на показанията дадени от свид.Р.В.,съдът на първо място отчете това, че той е бил първият човек ,които след като е видял приятеля си,че не диша,се е опитал да му помогне и веднага след инкриминирания случай  се е обадил на тел.112, като  и по това време е правил опити да се свърже с  приятеля  им-свид.Д.С./който трябвало да ги вземе оттам с колата си/. Още един аргумент, който даде основание на съда да приеме, че свид.Р.В. не само е видял присъствието на подсъдимия да бие неговия приятел, но така също и той самият не се е намесил в конфликта- така, както твърдят и подсъдимият и неговите приятели е и окончателния развой на събитията-че свид.Р.В. след падането на приятеля си на земята е бил прободен по крака  от подсъдимия  с ножа,който носил.

В този смисъл са и възраженията на защитата, доколко неговите „свидетелски показания“ могат да се възприемат за годни. Защитата се  основава на установеното високо количество алкохол в кръвта на свид.В.-тежка степен, както и на това, че след като  свид.Р.В., сам още тогава е казал че е бил паднал и може би бил в безсъзнание.От заключенията  изготвени по  назначените от съда СППЕ ,комплексна двойна СППЕ и разширена четворна  съдебно психологична и психиатрична и съдебно-медицинска експертиза  и приети по делото ,категорично бе установено,че въпреки високата степен на алкохол в кръвта на Р.В.-2,80 промила/тежка степен/,това отговаря на обикновено алкохолно  опиване,което не отговаря на симптоми характерни  за тежка степен на алкохолно опиване.Т.е. не са  били налице  психопатологични феномени,които да променят качествено или количествено  психичните годности на В.  и да му пречат да възприема важните обстоятелства по делото.Което означава,че съдът не може да приеме това възражение на защитата като несъстоятелно и необосновано.Заключението  по този съществен въпрос по делото изискващо изследване сторено от специалисти в съответната област,безспорно оборва тезата на защитата.

Съдът прие, че няма основание да не даде вяра изцяло на показанията на св.Р.В., които кореспондират с тези на полицейските служители за това какво са намерили в колата  на подсъдимия-кръв между седалките  и нож. За разлика от подсъдимият, който има най- голям интерес от крайния изход на делото и който заявява,че  не е нанасял побой над пострадалият, а само се е отбранявал.Същите се опровергаха по един категоричен и несъмнен начин и от заключенията на няколкото приети по делото СМЕ . Всички вещи лица, с изключение на тези от тройната СМЕ № 49/2017 г./гр.Плевен/- в.л.Л., д-р С.К. и д-р Пл.Д., бяха категорични в становището си, че констатираните при пострадалият наранявания и травматични увреждания са в резултат на множеството нанесени му удари с предмет с остър връх и режещ ръб-нож,приобщен като ВД по делото.

От заключението по делото по комплексна съдебно-медицинска и трасологична експертиза № II-12/2016 г ,изготвена от вещите лица-проф.Д.Р.,д-р В.Д. и В.В. бе направен извода,че подсъдимия  е  хванал с лявата си ръка якето на пострадалия.А те  се основават на анализа на всички събрани по делото доказателства и предоставени им ВД,а именно :

-1/ върху якето на М.н в областта на дясното рамо има доказано наличие на   ДНК кръв  от В.,т.е. кървящата повърхност на ръката на подсъдимия  в един момент се е допряла до якето на М.н

-2/ самата порезна рана върви  напречно,хоризонтално  по дължината на тялото според това как е описана в аутопсията и според прорезите  по дрехите на М.н и по този механизъм,дърпане  с известен натиск на острието на ножа.

Вещите лица от тройната СМТЕ № II-12/2016 г.и от петорната  СМТЕ последователно и еднопосочно не се съгласиха със становището на вещите лица от тройната допълнителна СМЕ№ 49/2017 г. по този въпрос, като дадоха и еднозначни отговори по едни и същи въпроси.Чрез тях те категорично опровергаха застъпеното от вещите лица по тройната СМЕ № 49/2017 г.становище досежно възможния единствен механизъм на причиняване на телесните повреди на пострадалият-самонараняване и в частност възможно ли е  с ножът представен като ВД да е причинен смъртоносния удар.

Между впрочем дори и вещите лица от тройната СМТЕ № 49/2017 г. не изключиха като възможен вариант –отнемане на ножа,самонараняване или получени едновременно/от едно срязващо движение или  от два удара/.Като обаче застъпиха тезата, че това, което твърди подсъдимият в своите обяснения –т.е при отнемане на ножа, се явява в конкретния случай от медицинска гледна точка не само възможно, но и обективно достоверно. Точно обратното- всички други вещи лица посочиха, че по принцип такъв механизъм на причиняване на телесните повреди на пострадалият, какъвто сочи подсъдимият  с оглед причинените му увреждания по лявата  ръка е възможен, но с оглед на конкретния случай е изключен. Те обясняват това с нараняването причинено на пострадалия по дясното му рамо, като отрекоха не само възможността, но дори и вероятността при изтегляне на ножа от пострадалия- подсъдимия   да получи тези наранявания по горната част на дланта си.

Те дадоха и логични и обосновани отговори на поставени им въпроси, свързани с констатирани при пострадалия наранявания, като подробно и аргументирано защитиха своята теза,относно възникналите противоречия  с вещите лица по СМЕ № 49/2017 г.

Ето защо съдът кредитира заключенията на СМЕ на труп на пострадалият, изготвено на ДП, заключението по тройната СМТЕ № II-12/2016 г.по ДП, както и заключенията на петорната СМТЕ , изготвена в хода на съдебното производство пред първата съдебна инстанция досежно механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалият.

Съдът възприе и кредитира становищата на вещите лица от тези експертизи, както и становището на вещото лице, изготвило заключението на СМЕ на труп на ДП изразени по време на разпита на вещите лица в съдебно заседание пред съда във връзка с механизма на причиняване на телесните повреди на пострадалият Д., доколкото тезите на същите лица кореспондират помежду си и бяха подробно аргументирани и обосновани. От друга страна, съдът няма как да не вземе предвид в случая и количествения признак, а именно, че общо 12 вещи лица- медици и специалисти в съответните области, голяма част от тях съдебни медици застъпиха категорично едно становище по въпроса за механизма на причиняване на нараняванията на пострадалият, като категорично също така всички те отрекоха възможността и вероятността тези наранявания на пострадалият да са получени по механизма, който сочи в обясненията си подсъдимия П., респ. в показанията си св.К.А.,Б.Б. и Д.С.. На обратната позиция- че този механизъм е възможен и обективно достоверен от медицинска гледна точка в конкретния казус бяха единствено трите вещи лица по назначената СМЕ № 49/2017 г.

Макар и количественият показател да не е основен и определящ, в случая и той бе от значение за преценката на съда на кое заключение да даде вяра, респ. какво да приеме- дали заявеното от подс.П. и неговата група  досежно начина, по който се е развил конфликта, е достоверно от медицинска гледна точка или не. Следва да се подчертае и това, че вещите лица от петорната СМТЕ убедително и аргументирано посочиха защо не приемат тезата на своите колеги от тройната СМЕ във връзка със средството причинило нараняванията и довело до смъртта на М.н К.,като изтъкнаха аргументи, с които според съда по един категоричен и несъмнен начин обориха становището на вещите лица от тройната СМЕ № 49/2017 г./Плевен/.

Това бе основният аргумент на съда да кредитира заключението на тези две експертизи- заключението на първоначалната СМТЕ  от ДП № II-12/2016 г. и на петорната назначена от съда СМТЕ-комплесна, а не заключението на тройната СМЕ/изготвена от вещите лица от гр.Плевен/ досежно механизма на причиняване на порезните рани по лявата ръка на подсъдимия .

 

Тези вещи лица не приемат заключението  на вещите лица по тройна СМТЕ № II-12/2016 г./по ДП/ като  посочват и  в този смисъл допускат-  три възможни варианта за причиняване на тези рани:-1/получени при отнемане на ножа:2/от самонараняване: 3/получени едновременно от едно срязващо движение или от два удара.И същевременно  в отговаряйки  на въпрос №1- казват ,че не могат да  отхвърлят  или категорично да потвърдят нито един от тези механизми/посочени по-горе/, включително и посочения от подсъдимия.

Що се отнася до заключението по тройната СМЕ, назначена от съда, както вече бе посочено  съдът не кредитира същото. Имайки  предвид становището, което застъпиха вещите лица от тази експертиза в съдебно заседание, доколкото експертите бяха твърде уклончиви в отговорите си, не можаха да заявят категорична позиция по много от поставените им въпроси, отговаряйки, че е възможно и едното и другото и в този смисъл не успяха да помогнат и на съда да прецени как са били причинени нараняванията  по лявата ръка на подсъдимия и дали се касае за нанесен на пострадалата побой (нанесени удари) или се касае за лошо стечение на обстоятелствата- нелепа ситуация, при която подсъдимият е нападнал директно пострадалият с нож в ръка. Вещите лица от тази експертиза нямаха категорично становище и по другият най-съществен въпрос , който им бе поставен,относно възможността  ножа представен като ВД по делото да е  оръжието причинило фаталното нараняване  на М.н К./въпрос № 8/.Същите  в първия си абзац от този отговор са посочили:“ с ПРЕДСТАВЕНИЯ НОЖ могат да  бъдат причинени нараняванията  описани при аутопсията  ,както и фаталното в областта на сърцето, но не приемаме,че нараняването е станало с този нож,поради несъответствието в ширината на острието с тази кожна рана.Определили са ,че  дължината  на острието не може да се определи ,но ширината му е минимално-2,8 см.,а ширината на гърба е  минимално -0,4 см. В последния абзац от отговора на този въпрос,са посочили ,че тези характеристики на острието на ножа изключват представения нож-ВД, като оръжието което  е нанесло фаталното нараняване  в областта на гърдите и сърцето.  Тоест тяхното заключение остави извод за противоречивост в същността си и в този смисъл да отграничи  един  категоричен  отговор  измежду другите .Поради което и съдът прецени, че същите с изразената от тях позиция в хода на съдебното следствие не спомагат за изясняване на обективната истина по делото, което наложи и назначаването на допълнителна петорна СМТЕ.

Доколкото съдът кредитира  не заключението на тройната СМЕ/Плевен/, а заключенията на другите две експертизи, то и логично прие, че дадените от подс.П. обяснения и показанията на св.К.А. по въпроса за това как точно се е развил физическият конфликт между подсъдимия и пострадалият се явяват недостоверни в тази им част поради чисто обективни причини- обективната невъзможност  подсъдимия  да се е  самонаранил по лявата ръка посягайки да взе ножа  от  пострадалият М.н, вследствие на което пък от страх подсъдимия да е нанесъл този удар по  тялото на пострадалият.

Всички вещи лица са категорични, че са нанесени 13 прореза по якето,като всеки от тях сочи за нанесен  отделно удар,като са  причинени от  действието на един и същи предмет-нож.Четири от  прорязванията са по черната фланелка на пострадалия, а под тях са описаните  при аутопсията  порезни и прободно-порезни рани.. Всичко това сочи на недостоверност на обясненията на подсъдимия за начина, по който се е развил конфликта между него и пострадалият, респ. сочи на недостоверност на твърденията му, че не е носел нож. Той между впрочем не отрича да е нанасял удари на  пострадалият в поза-„бойна стойка“, твърдейки че това не са били нарочно нанесени от него удари, а получили се  в опита му да се отскубне от пострадалият, който според него пръв го е  нападнал. Дори това да е вярно- т.е. дори да се приеме за вярно онази част от обясненията на подсъдимия, в които той твърди, че е бил нападнат изненадващо от пострадалият, лице в лице,държейки нож и отскубвайки ножа от ръката му го  е ударил, то абсолютно недостоверни от медицинска гледна точка и в този смисъл чисто обективно, са онази част от неговите обяснения, при които той твърди че е отишъл там,просто да помогне на приятеля си.При кредитирани свидетелски показания на свид.Б.Б. ,който заяви, че е чул подсъдимият да пита свид.К.А. при слизането от колата си:“Къде са оръжията“.

Поради всички тези съображения съдът не даде вяра на обясненията на подс.П. и на показанията на св.К.А., които не си противоречат в частта досежно как се е развило сбиването между подсъдимия и пострадалият и какви действия е предприел той спрямо М.н. Съдът прие, че както св.К.А., така и подсъдимият имат интерес да не изнесат цялата истина по този въпрос в хода на процеса, именно поради това, че и подсъдимият и свид.А. са взели активно участие в това сбиване и това е видно както от нараняванията, констатирани по пострадалият, а така също и от факта на причинено нараняване по лявата ръка на подсъдимия. Ето защо и доколкото съдът  установи в детайли как точно е протекъл конфликтът между подсъдимия и пострадалият, прие че такъв е налице, респ. че подсъдимият е нанесъл множество удари на пострадалият и така му е причинил  множество наранявания, като в резултат на една последна  прободно-порезна рана в сърцето и гръдния кош е настъпила и смъртта му. Съдът прие, че в случая и доколкото подсъдимият изобщо отрича да е нанасял целенасочено удари на пострадалият, то дори и същите да са били хаотични то те са насочени  и са попаднали  в такива жизнено важни органи, че  е бил обусловен настъпилия трагичен резултат.

Доколкото обаче подсъдимият отрича да е нанасял целенасочено каквито и да е било удари на пострадалият, то съдът прие, че в случая няма данни по делото пострадалият да се е нахвърлил първи върху подсъдимия и то с нож в ръка. Този въпрос макар и значим и релевантен не е предопределящ за преценката на съда извършил ли е подсъдимият инкриминираното деяние- нанесъл ли е на пострадалият М.н К. множество удари с ножа по тялото му респ. какви са последиците от това му деяние и как следва да бъде квалифицирано същото.

Що се отнася до показанията на свид. Д.С. и Б.Б., съдът има възможност вече да коментира същите по повод обсъждането на други доказателства събрани по делото и във връзка с преценката и установеността на други релевантни за конкретния казус обстоятелства. Техните показания съдът прие частично за достоверни за това че подсъдимият е бил подготвен с нож, още като се е запътил към детската градина с придружаващата го група  от дискотеката. В тази връзка съдът кредитира показанията на св.Б.Б., който  е очевидец на случилото се и  пресъздава какво е чул и видял въпросната вечер, защото самият той е биел Р.,но не се  е намесвал  в боя между пострадалия М.н и подсъдимия.

Св.К.А. като лице, близък приятел на  подсъдимият, има най- голям интерес след него да поддържа версията на подсъдимия и да отрича той да е нанесъл побой над пострадалият. Ето защо и неговите показания досежно това как точно се е развило сбиването и кой  е носил ножа, съдът не кредитира в цялост. Още повече, че той поддържа версията още в дискотеката по повод  възникнал конфликт между него и двете момчета-М.н и Р.  да е бил наранен от тях и  затова да се е обадил  за помощ на В..

Последното обаче се опровергава и от нанесените рани на пострадалия в областта на гръдния кош, изяснен, чрез допуснатата СМТЕ от съда, както и от механизма на получаване  на раните по лявата ръка на подсъдимия-изключващо самонараняване- обективен факт.

Все обективни факти, които сочат на недостоверност на показанията на св.К.А. и на обясненията на подс.П. по тези въпроси, респ. дават основание на съда да кредитира не техните твърдения, а тези на св.Р.В. за нанесен побой от подсъдимия над пострадалият,а след това и над него- пробождането на крайника му от  подсъдимият.

Заключенията на приетите по делото различни експертизи съдът кредитира като изцяло, с изключение на  заключението по тройната СМЕ №49/2017 г., изготвена в хода на съдебното следствие сочеща различен механизъм на причиняване на раните по лявата ръка  на подсъдимият по съображения обсъдени подробно по- горе,както и че представения като ВД-нож не може да бъде оръжието с което е причинено фаталното нараняване в областта на гърдите и сърцето,поради несъответствие в ширината на острието и особено повредите по дрехите.

Останалите заключения съдът прие и кредитира изцяло, включително заключенията на СМЕ на подсъдимия и св.Р.В., както и СППЕ на двамата. На база на същите съдът прие, че всеки един от тях е получил травматични увреждания в рамките на сбиването и в този смисъл е взел участие в него. Относно травматичните увреждания причинени на свид.Р.В.,  същите  подробно са описани в СМЕ № 591/2015 г./л.54, т.5  по ДП/, едно от които е прободно порезно нараняване  и подкожен хематом в областта на лявата бедро,  в резултат на действие на  нож. Като обаче и тук е мястото да се отбележи ,че вещото лице е дало заключение ,че въз основа на  представените материали по делото и медицинската документация на МБАЛ“Св.Анна“АД -НЕ СЕ УСТАНОВЯВАТ категорични данни за загуба на съзнание от страна на пострадалия,непосредствено след  получените травми на главата.А от заключенията по  двете  назначени  от съда  СППЕ  и СППМЕ  бе установено, че независимо от високото съдържание на алкохол в кръвта на св.Р.В. той е могъл да възприема правилно фактите и да отразява същите достоверно стига да иска. Р.В. е имал свидетелска годност и достоверността на неговите показания се дължи според съда на желанието му да изложи всичко така както се е случило в действителност.

Съдът кредитира само посочените по горе събрани по делото писмени и веществени доказателства, като счита, че същите са взаимно допълващи се, кореспондират помежду си и спомагат за цялостното и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

Съдът кредитира като цяло показанията на свидетелите Б.Н., П.Г.,  М.С., Пл.И., С.И., Д.С., като счита, че същите не са особено съществени за изясняване на обективната истина по делото и най- вече по основния спорен момент по делото- как точно е възникнал конфликта въпросната вечер и как точно  и от кого са били причинени нараняванията на пострадалият и съответно причастността на подс.П. към това. Част от показанията на свидетелите от тази група касаят въпроса с намереният в колата  на подс.П. нож , респ. дали това е бил ножът, с който св.Р.В. твърди подсъдимият въпросната вечер да е убил приятеля му  и после да го е пробол в левия крак. И св.Б.Б. и свид.М.С. сочат, че става въпрос за нож, който подсъдимия държал  в колата си, където и ножа действително е намерен. В този смисъл не се установява ножът да е бил изхвърлен, респ. да е направен опит същият да  бъде скрит. Този нож очевидно  след деянието е бил измит от подсъдимия и оставен в колата,но въпреки това върху него е намерен материал с ДНК профил на подс.П.,същият както и якето на пострадалия. Ето защо  не се  разколебават твърденията на св.Р.В. за предназначението на иззетият нож, което обаче не потвърждава версията на подсъдимия-това да не е оръжието ,с което е извършено деянието.Поради липса на житейска логика подсъдимия  създава  версията , за  възможността да е имало и друг нож /два пъти по  голям от неговия/ освен иззетият, който да е изхвърлил след деянието, а неговия просто така да си е стоял в колата му. И тогава  на възникналия въпрос как едновременно върху  намерения  нож в колата му  и върху якето на пострадалия са намерени  следи  с един и същ ДНК профил на подсъдимия, би могло да се отговори само положително-като именно това да е оръжието на престъплението.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОДСЪДИМИЯ:

Съдът обсъди всяко едно поотделно и анализира,след което обоснова  изводите си  относно тяхната основателност:

-Относно извършеното процесуално действие-разпознаване на 28.11.2015 г./л.42-43 ,т.2 от ДП/ извършено в противоречие с правилата на НПК-тоест погазвайки правата  на неговият подзащитен-чл.171,ал.2 от НПК.

Разпоредбата на чл.171,ал.2 НПК предвижда  лицето да бъде предоставено за разпознаване заедно с още  три  по възможност-сходни по външност лица. От изготвения фотоалбум е видно ,че разследващите  не са взели мерки, а е трябвало  да организират разпознаването така,че да не се забелязва,че единствено   на подсъдимия,лявата му ръка е превързана.Въпреки ,че  съдът напълно кредитира показанията на свид.Р.В./разпознаващия/ макар  и че  тогава той е заявил ,че не разпознава никое от лицата.За това  следва да се съди и от показанията дадени от свид.Р.В. преди разпознаването  в който той сочи,че било тъмно и не може да разпознае никой.Тоест макар и той тогава да не е разпознал никой /или в един от протоколите само посочва свид.К.А. като едно от момчетата  ударило М.н в дискотеката./Съдът счита,че този протокол е годно доказателствено средство,макар  и  да не са спазени формалните изисквания,предвидени като гаранция за обективност и надежност на процедурата .От друга страна обаче правата на подсъдимия  по никакъв начин не са били погазени, чрез това процесуално действие,тъй като никое от  разпознаващите не го е посочил и в този смисъл не е  засегната конкретно неговата личност.Освен това и самият подсъдим се е предал в полицията на сутринта и сам не отрича  присъствието си по време на инцидента. Относно възражението за неспазване на реда  по провеждане на  извършеното процесуално действие –разпознаване, съдът  след като съобрази по –горе изказаните  аргументи го отхвърли, като прие че това действие не е довело до обрат в изхода на делото и по конкретно  до спор относно  авторството на деянието.  

-Относно проведения разпит на свид.М.С.  по ДП –л.47-50,т.3 от 28.11.2015 г. като извършен  в часово време – от 00,10 ч. до 01,10 ч.,т.е. няколко часа преди датата на инцидента.Съдът  счита,че очевидно се касае за допусната фактическа грешка при  изписването на часа  на извършения разпит.Понеже на 29.11.2015 г. по реда на чл.223 от НПК е проведен разпит на същата свидетелка пред съдия от ВОС,извършените процесуални действия не се възприемат от съда като негодни.Така че и това възражение на защитата не бе  прието от настоящия състав за основателно.

-Относно липсата на каквито и да било доказателства  за соченото в обв.акт действие на подсъдимия-при пристигането си  до Младежкия дом  да е взел от автомобила си сгъваем нож и да  го е поставил в  джоба на анцунга си.Този факт обаче  се подкрепя напълно от показанията на свид.М.С., която още на ДП е заявила категорично ,че  е виждала В. да носи нож в себе си  като  го държи в жабката на автомобила  си  или в джоба си. Като дори най подробно е посочила и отличителните му белези- с черна дръжка метален, като на дръжката има копче, като се натисне излиза острието. В подкрепа на това са и показанията на  свид.Б.Б.-очевидец на станалото, един от групата тръгнали от дискотеката след двете момчета и посочил на къде са тръгнали М.н и Р. .Освен това видял единствено в ръката на „Гущера“-подсъдимия нож. И чул подсъдимия да казва след това “Май много лошо го наръгах“, а преди това  казал:“Гущера мисля че държеше нож  в това време при колите.“аз не съм видял“. Така че  и това възражение съдът не прие за основателно като взе предвид и заключенията на посочените СМЕ и СМТЕ-допълнителни такива от които е видно ,че именно с такива белези е бил  и представения за изследване нож-ВД по делото.

-За основния спорен от страните въпрос по делото: дали  соченото  от прокурора оръжие –нож иззет като ВД ,може да бъде  предмет на престъплението.Като възраженията на защитата са ,че иззетия от автомобила на подсъдимия- нож не е бил, този с който е причинена смъртта.Това според защитата се доказва от СМЕ № 252/2015 г. и повторна СМЕ № 49/2017 г./Плевен/,както и обясненията на подсъдимия. Но не и от Петорната СМТЕ,посочила в заключението си,че  е възможно  нараняванията на пострадалия и на подсъдимия, да бъдат причинени  с приобщения по делото нож.Защита счита,че  това заключение като необосновано и неправилно ,изградено въз основа на предположения не следва да се кредитира от съда по следните съображения:

-1/ вещите лица не са обосновали тезата си,как е възможно  кожната рана  № 3 имаща дължина на раневия канал  -14 см. да е причинена от нож, който е бил с дължина на  острието  не-по малка от 13-14 см. И фактически след като не са изчислили правилно  слягането на органите находящи се в гръдната кухина,как вещите лица са допуснали  дължината на раневия канал  № 3 да е по-малка от  посочената от съдебния лекар,извършил аутопсията.Защитата посочи за достоверни по този въпрос единствено изводите направени от вещото лице д-р В.С. дадени в съдебно заседание от 08.02.2017 г./СМЕ №252/2015 год./, но не и тези  на вещите лица извършили комплексна СМТЕ № II-12/2016 г.Като счита изводите на вещите лица по другите експертизи като напълно необосновани,доколкото са  само предположения.  Съдът не възприе това възражение на защитата за основателно, поради това че д-р С. се опита в съдебно заседание да убеди съда  в правилността единствено на неговите изводи, за несъгласие с мнението на предходните си колеги  изказано по тройна СМТЕ № II-12/2016 г.,по въпроса,че  :“те твърдели,че каналът може би не е измерен точно,поради това,че е измерен в легнало положение“.Основанието за това от негова страна бе  невъзможноста да се получи  описан като този раневи канал от действието на нож,който е по къс от около 12-14 см.Това негово становище обаче бе оборено  категорично  от заключенията по тройната СМТЕ № II-12/2016 г. и най-вече от комплексна петорна СМТЕ.В заключението си  на въпрос № 6 от тази СМТЕ/л.87 / вещите лица са отговорили,  защо дължината на раневия канал измерена като 14 см. Не отговаря на  анатомичните особености на тялото,доколкото това разстояние при жив индивид в изправено положение е не –повече от 7-9 см.А това което не е взето предвид при направеното  измерване   на по-дълъг раневи канал , е че  при аутопсията  тялото вече се намира в легнало положение и че органите  слягат към задната повърхност  на гръдната клетка. Освен това тези промени в анатомичното положение на  сърцето и  белите дробове  допълнително се засилва при отваряне на гръдната клетка/настъпило  още при нанасянето на  смъртоносното нараняване и се е засилило  при извършване на аутопсията.

В заключение изводите на вещото лице д-р С. като не съобразени с конкретните факти по делото и в противоречие с останалите изводи   не могат да се кредитират от съда. Поради което и тезата на защитата за обоснованост  единствено на заключението на д-р С. по този въпрос,съдът не възприе за основателна.

Освен това заключението на  петорната СМТЕ бе кредитирано  изцяло  като  компетентно дадено, обосновано,базиращо се на всички събрани по делото доказателства  и най-вече на факта че е изготвено със  най-съвременна техника.Поради което и изводите на съда бяха формирани  само и единствено на тези две заключения относно  характеристиките на  процесното оръжие-нож.

-2/-не ставало ясно на какви данни и изследвания са се основали  вещите лица за да отговорят на въпрос № 6 относно широчината на  кожната рана № 3  и определили същата на 3,6 см.Като защитата счита ,че няма отговор на въпроса как  раздвижването на оръжието  при изваждането му  по посока режещия ръб може  да се отрази на единствено на широчината на нараняването. А според адв.Н. такъв механизъм  би се отразил само на дължината на нараняването? На този въпрос  вещите лица от петорната СМТЕ са отговорили  прецизно,че след  пълното си  запознаване с материалите по делото   са направили извод,че тъй като действалото оръжие  е с по-малка широчина от 2,8 см оттам и установената широчина на кожната рана № 3/която е 3,6  см./ е  в резултат на раздвижването на оръжието на оръжието при изваждането му по посока на режещия ръб,който е бил насочен надясно. Освен това вещите лица от петорната СМТЕ са приели ,че дължината на раневия канал измерена като 14 см. Не отговаря на анатомичните  особености на тялото,тъй като раневия канал достига до  предна стена на  лява камера  на сърцето ,която  е разположена  зад гръдната стена и при нормално телосложение/което е видно от снимките  приложени по делото/анатомичното разстояние при жив организъм в изправено  положение е не повече от 7-9 см. Възраженията на защитата  по този въпрос, съдът възприе единствено като  изказани мнения и предположения в областта на съдебната медицина. А това ,че на вещите лица  е бил зададен вече този въпрос ,чийто отговор  очевидно не задоволява интересите на защитата и на подсъдимия не означава ,че същите следва да обвиняват в некомпетентност. Съдът именно поради това ,че не притежава  специални знания  в областта  на съдебната медицина и трасологията назначи тази комплексна  съдебно медицинска и трасологична експертиза и прие изцяло заключението й,като компетентно дадено,прецизно,основаващо се на  всички събрани по делото  доказателства.Възраженията на  защитата в тази им част,съдът не  възприе,поради тяхната неоснователност.

-3/оспорва се  заключението по петорната СМТЕ,относно възможния   механизъм за причиняване на  три наранявания  по лявата ръка на подс.П.. Тезата на защитата е ,че не може да се допусне  трите увреждания  да са причинени от самонараняване,ако нанасящия удара причинява този прорез с дясната си ръка ,а с лявата си  ръка стиска  предната повърхност на якето на пострадалия. И това той съди от факта ,че ако лявата ръка  на нанасящия удара фиксира  лявата ръка на стоящия срещу него пострадал е невъзможно пресрещане на ножа с горната повърхност на левия юмрук,/както били допуснали  експертите/.Освен това адв.Н. не е съгласен ,че за да обосноват своите изводи вещите лица са се позовали на ДНК профил на подсъдимия намерен -по предна-дясна повърхност на якето на пострадалия, а досегашните ДНК експертизи не са установявали по делото ДНК профил на подсъдимия. По така изброените по-горе   възражения на защитата ,съдът прие същите за необосновани и в този смисъл не се съгласи с тях, като взе предвид следното:

-вещите лица в заключението си по петорната СМТЕ са отговорили подробно на въпрос № 12/л.91/ и на въпрос № 13 и 14/л.92 от петорна СМТЕ/ като са приели,че най вероятния механизъм  на причиняване на тези увреждания  е при нанасяне на  хоризонтално ориентиран удар с дясна ръка с нож в същата и самонараняване  на лявата ръка свита в юмрук,фиксирана чрез захват на дясна предна повърхност на якето на починалия. Като доказателства за това са от една страна:-обясненията дадени от подсъдимия,в които той подробно описва“бойна стойка“ с лява ръка  изпъната напред и от друга страна- наличие на ДНК профил от подсъдимия по предна-дясна част на якето на починалия. Вещите лица  считат,че те са причинени в момент в който  е нанесен силно –хоризонтално ориентиран удар с дясна ръка –държаща нож,  в посока отдясно-наляво  за нанасящия,при лява ръка стискаща в юмрук дясна предна повърхност на якето на починалия. И тъй като ударът с ножа ,тъй да се каже „е пропуснал мишената“ и е действал с върховата част  на острието си,тангенциално спрямо предната част на дрехите  и тялото на М.н,то ударът е запазил придобитата си енергия и е продължил  хоризонтално в посока наляво за нанасящия удара,при което се е стигнало до „пресрещане“ с горната повърхност на  юмрука на лявата  му ръка стискаща  и фиксираща както тялото на пострадалия   ,така и лявата му ръка като цяло. При това  съприкосновение  на върхова повърхност на ножа   и режещата част на лезвието му с горно стоящите  повърхности на юмрука на лявата ръка са се реализирали трите наранявания на подсъдимия. А относно  това възражение във втората му част, съдът счете че очевидно защитата  не в достатъчна степен се запознала с материалите по делото, тъй като още в първата ДНК експертиза-Протокол № 15/ДНК -189 от 15.12.2015 г./л.18,т.5 от ДП/ вещото лице Д.К. е дала категорично заключение, че по предоставените й ВД-дръжка на нож и дясна предница на якето на М.н К., ДНК профилът напълно съвпада с този на В.П..

-4/ защитата счита ,че съдът не следва да  приема заключението на   петчленната СМТЕ ,тъй като вещите лица не са обосновали изводите си по следните  въпроси:

-При отговора на  въпрос № 9 от заключението си ,те напълно отхвърлили като  необоснован извода на вещите лица от предходната СМЕ тройна № 49/2017 г.,относно размера на ширината на гърба на ножа  ,който според тях  не може да бъде в порядъка  на  4 мм.  Съдът приема заключението  именно на тази СМТЕ,като компетентно дадено,т.к.в отговора на този въпрос те са  посочили,че максималната широчина на гърба на ножа непосредствено преди дръжката е 2,64 мм. И този извод се основава на стереомикроскопското изследване на  прорезите върху  якето и блузата,които напълно съответстват на  прободно-порезното нараняване проникващо  в гръдния кош и засягащо сърцето и от което се съди,че  гърба на ножа  е със  широчина между  1,99 мм. и 2,48 мм.Въз основа на техните анализи,те са направили извод,че е напълно възможно с ножа предоставен им за изследване като ВД да се получат както повредите по дрехите,така и уврежданията  по тялото на починалия

–на какво се основа извода на вещите лица, че този нож е действал при затворен цип на якето  до ниво  над установения срез, а това не съвпадало със снимките в протокола за оглед на местопроизшествие-от където било видно, че якето на пострадалия е с разтворен цип. А относно положението на  ципа на якето на пострадалия и  тезата на защитата,че на снимките  от огледния протокол ципа на якето на пострадалия е бил  със разтворен цип, а впоследствие вещите лица  правят изводите си  като споменават вече положение на затворен цип. Това становище на защитата не се възприема от съда ,тъй като  експертите,като осъществяващи най-важните измервания и анализи, са тези които определят при какво положение на ципа да ги извършат. От друга страна следва да се вземат предвид показанията на  свид.Р.В. дадени  пред съда и по време на ДП/които съдът напълно е кредитирал/. Същият е казал,че след като групата от нападатели се е оттеглила,първото действие което той е предприел спрямо своя приятел М.н, след като е чул тежкото му дишане е било да  даде  въздух  и  да му направи сърдечен масаж.Тъй че и това възражение остава необосновано от защитата.

-Относно уврежданията  по лявата ръка на П. вещите лица са установили,че  е имало 3/три/ рани в една плоскост и че същите са получени при самонараняване ,при т.нар:.“бойна стойка“ описана от подсъдимия.А този механизъм на получаване на раните  по лявата ръка на подс.П.-като самонараняване не следва да си приема според защитата поради съществени противоречия в изводите на вещите лица от комплексната  петорна СМТЕ и по СМТЕ № II-12/2016 г./тройна /. Противоречията се дължат на следното:експертите от тройната СМТЕ № II-12/2016 г. твърдят ,че самонараняването е в посока  отдясно –наляво за  пострадалия в  хоризонтален ход, а   вещите лица от петорната СМТЕ-отдясно-наляво за нанасящия,в момента в който е реализирал дългия напречен прорез на якето на починалия.При тези противоречия в изводите на двете експертизи  защитата счита ,че не следва да се приема заключението по комплексната СМТЕ. Защитата обаче не подкрепи достатъчно своите тези в тази насока,като просто издигна  и посочи за единствено достоверна само една от тях.В този смисъл и съдът не можа да приеме становището на защитата, защо следва да приеме само заключението  по една от експертизите, а другата директно да отхвърли.  Съдът възприе за единствено възможен механизъм за получаване на трите рани по лявата ръка на подсъдимия чрез самонараняване както са посочили в заключението си вещите лица от петорната СМТЕ. Същите  са извършили изследванията си чрез оригинален стандартизиран и калибриран софтуерен метод при стереомикроскопия на обектите ,без оказване на  външна сила върху тях и най вече при сведена до минимум възможност за грешно отчитане на стойности на изследвани обекти. В  този смисъл недостоверно  и обективно  невъзможно е изказаното  като предположение  в пледоариите  от защитата твърдение относно нараняванията по тялото на пострадалия и по ръцете на подсъдимия. Причина за което  и защитата и подсъдимия сочат - възникнало внезапно нападение с  нож от страна на пострадалия,без да сочи какви са били  мотивите  на М.н за това.

-Защитата сочи, че заключението на тази експертиза - петорна СМТЕ/назначена от съда/ като неправилно и  необосновано, не следва да бъде кредитирано при преценката дали  ножът приложен по делото като ВД може да причини уврежданията на  пострадалия  и на подсъдимия, както и  относно посочения механизъм  на причиняване  уврежданията по ръцете на подсъдимия и на   получаване на срезовете по дрехите на пострадалия. Това според защитата се доказва от факта, че по ножа намерен като ВД не са открити никакви следи и дори ДНК следи от подсъдимия.Това възражение като необосновано също не бе прието от съда. Вещите лица на въпроси № 11 и № 17 са направили извода си ,че срезовете по сиво яке и черна тениска са направени от предмет  с остър връх и режещ ръб и е възможно  същите да са причинени с ВД-нож,както по тялото на К. така и по ръцете на П..Категорични са ,че не се установяват характеристики по прорези по дрехи и наранявания на починалия и на подс.П.,които да противоречат на характеристиките на изследваното  ВД-нож.Този извод се допълва и от характерната находка/л.94/-надрези  по метални прешлени  на ципа на якето на убития,която предполага частично увреждане на режещия ръб на ножа ,при преминаването му  през метални елементи,каквито находки са били установени при предоставения им ВД-нож.Възражението на защитата в тази му част се оборва изцяло  от вещите лица  дали  заключението на  петорната СМТЕ,които допускат напълно това да е ножът  с който са причинени травматичните увреждания по пострадалия и подсъдимия,доколкото по ножа са  констатирани набраздявания,дефект по режещия му ръб и по ципа на якето също са констатирани повреди,което очевидно се отдава на съприкосновение  на метал в метал.Според защитата  тези дефекти  по острието на ножа  са били констатирани едва  от вещите лица по петорната комплексната-СМТЕ. И тук тезата на защитата е ,за вероятността тези дефекти по ножа да са били причинени при предоставянето му за изследване,тъй като не са били констатирани нито от вещите лица по тройната СМТЕ № II-12/2016 г ,нито  в протокола от изземване. Възражението на защитата относно ножа приложен като ВД се състои  и  в това ,че  ножа –ВД по делото не е оръжието с който  е извършено престъплението,защото по него  в началото на изследванията-протокол за оглед и първоначална СМТЕ никое от вещите лица не споменава върху него да е имало следи  от метал. Това може да се обясни  от съда логически и чисто обективно с  отговорите  дадени в съдебно заседание  от 19.02.1018 г. от   вещите лица  по петорната СМТЕ ,че констатираните побитости  по ножа  са установени  едва при извършеното от тях стереомикроскопско изследване, при което са установени микро побитости и този дефект с прост поглед не може да бъде видян.Но механизма на получаване на  тези микро дефекти по режещото острие на ножа-във върховата му част,съпоставено с уврежданията на ципа /този цип е метален/  е именно при преминаването и въздействието на острието спрямо тези прешлени на ципа и това е довело до взаимните  увреждания по двата метала.Като взе предвид компетентно дадения отговор на този въпрос от експертите, твърдението на защитата не може да се приеме за житейски обосновано и най-вече логически издържано,като го приема само в сферата на  предположенията  и то  дотолкова,че да обоснове  тезата на неговият подзащитен

5/на следващо място  защита сочи многото констатирани противоречия  в показанията на свид.Р.В., поради което и следва да се направи пълен анализ и преценка на свидетелската му годност,като например:

- мястото където са застанали при влизането си в детската градина с неговия приятел М.н,като е посочвал различни места на различните си показания,като съдът счита  за достоверни единствено тези които свид.Р.В. е дал пред съдия и са му били прочетени-:“вляво от портичката,където имаше една катерушка.“

-дали излизайки от дискотеката  е знаел къде отиват заедно с пострадалия М.н ,очевидно отговорът на този въпрос е положителен . Същият  е знаел  много добре къде отиват,защото  и баба му и дядо му са от  Повеляново и е знаел какво има зад дискотеката, и заради това двамата са се  отправили за да могат да се скрият.

- В този смисъл според защитата не могат да се кредитират показанията на този свидетел, т.к. е бил в безсъзнание въпросната вечер и то от голямото количество изпит  алкохол.Според адв.Н. не следва да се има вяра на разширената СППЕ.Съдът  обаче  намира ,че следва да се  даде  вяра на заключенията по двойна и двете четворни/вкл.разширена / назначена от съда  СППЕ от 24.10.2017 г. на свид.Р.В., от които е видно ,че концентрацията му   към 06,00 ч.  на 28.11.2015 г. е била 2,80 промила-тежка степен, бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Като в клиничната му картина няма симптоми-психопатологични  феномени, които да променят качествено или количествено базисните  психични  годности на В. които да му пречат  да възприема важни обстоятелства по делото и няма пречки от медицински характер,които да му пречат да дава  достоверни показания.Като вещите лица  след анализ на цялостното му поведение  са направили извод,че  действията му са били целенасочени и последователни .Степента на стреса не е променила яснотата на съзнанието ,като през цялото време е възприемал ,преценявал и разсъждавал. Вследствие на стреса, не е разбрал,че е бил прободен в долния крайник, но активно се е опитвал  да оказва помощ  на М.н и след като е установил смъртта му  се е обадил на Деян  и на тел.112.Това възражение на защитата също не може да се приеме за основателно,т.к. не се базира на  обективни данни събрани по делото, а от друга страна няма основание съдът да отхвърли изводите на  вещите лица,т.к. са компетентни и се основават на  извършен разширен анализ   на събраните по делото доказателства.

-анализ на гласните  доказателствата-показания на свид.К.А., Б.Б. и Д.С.

1/ от които не било  установено  категорично свид.Б. да е чул въпроса на подс.П. :“Къде са оръжията“спрямо свид.К.А.. Наличието на  нож в колата на подсъдимия   се доказва и от свид.М.С. ,която  още на ДП е заявила ,че той е имал нож в джабката на колата си  или в джоба  си.

2/относно въпроса  кой е казал заплашителния израз :“Ей сега ще ви избия.“-отправен  според защитата от свид.Р.В.  към групата  на свид. С.Б. и А.. Съдът установи категорично, а и   свид.Б. го потвърди,че го е казал на Р.,когато е замахвал със стола към него:“Ох котьо, ще те  пребия“,така че и това  възражение доколкото е необосновано не следва да се приеме .

3/-относно местоположението на М.н и Р. и групата в която е бил и подсъдимия- как изведнъж от  местоположението  където е бил баскетболния кош и катерушката,двамата се оказват значително по-напред,като обяснение за това  защитата сочи отправянето на заканата“Ей сега ще ви избия“. Т.е. че М.н и Р.  са нападнали групата,както сочат свид.А. и свид.С. и разбира се  подсъдимия в обясненията си. Нямало  друго  обяснение  освен  двамата да са тръгнали напред за да нападнат групата,като Р. преди това даже се подготвил със стол и се насочил към групата на  Б., Д. и К., а М.н се насочил към В..Именно това било мястото на 6-7 м. от вратата на двора,където било намерено   наличие от човешка кръв от пострадалия ,което  показва,че там е станал и сблъсъка между В. и М.н,като за да се защити подсъдимия  след отнемането на ножа от ръката на М.н  е нанесъл  някоя от порезните рани на пострадалия. Именно това обстоятелство доказвало категорично,че  въпросната вечер пострадалия е  имал нож в себе си ,както и че го е използвал срещу В.. За това следвало да се имат  предвид и показанията на свид.Д.Д.,които дори и прочетени от  съда  в съдебно заседание от 26.06.2017 г. на осн.чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 и ал.7 от НПК не изясниха  точно кой е държал нож .Т.к.  и пред съда свидетеля Д.  заяви категорично:“ не знам на кого е бил ножа  и то къде се е появил,не са ми  разказвали.Не знам кой е държал ножа и кой е нанесъл удара с ножа.“ От тук и  това възражение на защитата,че безспорно  след като  Р. е държал стола,значи единствено възможно е пострадалия М.н да е държал нож,не може да се приеме от съда за достоверно при тези  така изречени показания на свид.Д.Д.. В този смисъл и показанията  на свид.Д.Д. като изречени само в подкрепа на  неговия приятел свид.Б.Б. не следва да се  кредитират от съда. Свид.Д. разказва като непряк очевидец,казаното му от свид.Б.  за станалото въпросната вечер ,че едното момче е държало стол, а другото –нож. Именно поради това не може  да се  потвърди,че категорично държалия нож  е бил пострадалия,т.к. няма никакви описателни белези изречени  дори  и в първите му показания дадени след инцидента.

-следващото възражение на защитата  е свързано със липсата на доказателства   подсъдимия  да е имал в себе си въпросната вечер нож. В полза на своята теза адв. П.Н. посочва следните доказателства : Свидетелските показания на свид.М.С. и тези на свид.Д.Д./цитирани по-горе/,както и факта,че не можело  логически две лица  да нападнат  числено превъзхождащи ги  четири лица, без да са  уверени че ще надделеят над тях, ако не  са разполагали със  средства-нож и стол.Иначе ако  са влезли с голи ръце в двора на детската градина,инстинкта им за самосъхранение би се задействал и би  ги възпрял. Именно поради това и следва да се възприемат напълно обясненията на подсъдимия,че е бил нападнат от пострадалия с нож, Това възражение на защитата обаче  няма как да  се възприеме  за логически обосновано  и житейски правдоподобно,с оглед на извода на съда,че ако двамата М.н и Р. не са се страхували от побой  и то от хората  от дискотеката е нямало за какво  и от кого да се укриват  в детската градина. А по логично би било да си останат  вътре,докато дойде техния приятел-Деян да ги  вземе с леката си кола.  И ако не са били притеснени, не е следвало свид.Р.В. /за да може поне малко да предпази двамата/ да взима стол от дискотеката и да казва непрекъснато на  приятеля си М.н да се стои  зад него.

-според  защитата дори и от показанията на свид.В.Д.,следвало да се  направи извод ,че свид.Р.  В. и неговия приятел са конфликтни личности,по точно  от разказа му за случилото се в дискотеката въпросната вечер. Само ,че от неговия разказ пред съда се установи противно на казаното от защитата.А именно, че К. първи ,се изрепчил на М.н и след като М.н се обърнал  и му казал :“кой си ти“  К. му нанесъл удар  в лицето-в ченето с юмрук.М.н като залитнал К. още един път го ударил, и тогава Р.  ударил К..След сбиването Р. взел един стол и замерил К. и той тръгнал да бяга навънка и всички  излезли ,за да се гонят.Освен това свид.В.Д.  бе категоричен  в показанията си ,че  преди случая с К.  поведението на  М.н и Р. в дискотеката било нормално ,нямало проблеми и никой не е проявявал агресия.Така че и тези възражения на защитата остават недостоверни и необективни,поради което и съдът не ги възприе.

-относно механизма на получените наранявания по ръцете на подс.П.,според защитата  единствения отговор на този въпрос дава заключението по  приетата повторна СМЕ № 49/2017 г., но не и  на Заключението по  Повторната СМТЕ № II-12/2016 г. ,поради което и тя  не следва според защитата да се приема,т.к. вещите лица са се позовали на един изследван факт-само на установен ДНК- профил от кръвта на В. и такъв  по фланелката на М.н,но   изобщо ДНК експертизата  по делото не е имала задача  да изследва такава фланелка и в тази връзка   това заключение не следва да се  приема по делото и да се градят изводи. Съдът  не обсъжда  изобщо въпросната тениска  в мотивите си,тоест не приема това възражение за основателно ,тъй като действително  ДНК  експертизата  не е имала за задача да изследва черна тениска.И макар и  вещите лица дали заключение по  тройна СМТЕ/л.78-93 от ДП/) №II-12/2016 год. при  отговора на първия им  въпрос да  са споменали  и такава,съдът обръща внимание единствено на  якето  на пострадалия и на ножа по които категорично е установено ДНК профил от кръвта на подс.П.. Като обсъждайки механизма на образуване на  срезовете по представените ВД    те са установили ,че в момента на удара е напълно възможно и допустимо лявата ръка на извършителя да е захващала якето на пострадалия,като например да запази тялото му неподвижно.Това  би довело до прорез  с такава голяма дължина.И при това захващане е възможно ножът  първоначално да е  порязал гръбната повърхност на лявата длан на извършителя.Тоест съдът не се съгласи с изводите на защитата относно получените  наранявания по двете ръце на  подсъдимия.Според  адв.Н. експертите от петорната СМТЕ се опитали да обяснят механизма   на получаването им/които били по гръбната повърхност на показалеца/ като при приплъзване на оръжието в дясната ръка  при нанасяне на удари Само че вещите лица при отговор на този въпрос  в съдебно заседание посочиха ,че при този механизъм  е  най-възможно тези  наранявания  да са получени по вътрешната повърхност на ръката и пръстите,което не е настъпило в този случай.Извода на вещите лица също се преекспорнира, доколкото  подсъдимия сам е казал, че е хванал лезвието на ножа с дясната си ръка , а вещото лице д-р Д. е отговорил,че той  не може да  захване ножа без да се пореже, а засегната му ръка е лява и освен това раните са по  горната му повърхност,като  защитните рани  би следвало да са  по долната повърхност.  В тази насока защитата счита ,че единствено  следва по делото да се приеме заключението по назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза № 49/2017 г. изготвена от трите вещи лица-Доц.Д-р П.Л.,Д-р С.К. и Д-р  П.Д. ,доколкото то е  пълно и в достатъчна степен обосновано и аргументирано.Този извод  обаче е некоректно  представен пред съда,първо като се има предвид,че експертите  по тази експертиза в съдебно заседание от 18.04.2017 г.заявиха  ,че механизмите на получаването на нараняванията по лявата ръка на подсъдимия са три/като никой от тях не могат да отхвърлят  или да приемат/.Но са категорични ,че при положение подсъдимия  да е  хванал юмрука на пострадалия няма как да се нарани, както самия той казва.Като относно  нараняванията по дясната  ръка на подсъдимия,  а именно :-одраскванията  по показалеца на дясната ръка на подсъдимия следва да се има предвид ,че вещите лица  и по СМЕ № 49/2017 г.,както и тези по СМТЕ №II-12/2016 г. и СМТЕ-петорна,ги определят като –„плюска“, става въпрос за издрасквания,но не могат да се характеризират като порезна рана.Поради което и механизма за тяхното получаване  не следва да се обсъжда. Това становище  на вещите лица съдът напълно възприема.На многобройните възражения на защитата,по въпроса  за причинени наранявания по ръцете на подсъдимия  но не по механизма на самонараняване,съдът отговори подробно/по-горе/ и като се основа на експертното мнение на вещите лица най-вече на петорната СМТЕ/назначена от съда/,обоснова изводите защо не ги приема за  логични и основателни.

-съдът не се съгласи и с възражението на адв.П.Н., относно съпричастността на подсъдимия в деянието и най-вече на характеризирането на действията му единствено като самозащита.  Това се извеждало от факта ,че  само една от раните  е прободно –порезна,което посочват в заключенията си вещите лица,като от всички  13 на брой прореза по якето на пострадалия само четири са достигнали до тялото на пострадалия. Освен това  поведението на М.н/пострадалия/ е било настъпателно и нападателно спрямо подсъдимия.Като подсъдимия- В.  е искал само да се защити от М.н,чрез ръкомахане  да отнеме ножа от пострадалия и след  отнемането му нанесъл последния удар-смъртоносен в областта на гърдите и сърцето.Тази ситуация е била дотолкова непредвидима имайки предвид и от поведението на пострадалия/за което се съди по показанията на свид.Р.В./че М.н е бил в състояние на тежка степен алкохолно опиване на излизане от дискотеката/.Поради което и следвало да се приеме,че сме изправени пред хипотезата на превишаване пределите на неизбежна отбрана,срещу  продължилото  от страна на пострадалия нападение. Като дори според защитата това превишаване може да се дължи на възникнал страх и смущение у подзащитния му, дължащо се на внезапно нападение в тъмнината и нанесено му нараняване. Тук съдът не се съгласява категорично с тезата на защитата ,като счита за невъзможно достигането на М.н до посоченото му от свид.Р.В. място, а най-логично би било оставането му там където е бил. От друга страна  обаче  ако пострадалия М.н е бил в такава  висока степен алкохолна концентрация, как  при пристигането си в детската градина/дори там да го е завел неговия приятел-Р. /щеше да предприеме толкова активни действия по  нападение както  описва адв.П.Н.,това би било невъзможно съгласно признаците  за такова опиване. Освен това абсурдно и житейски нелогично изглежда тезата на защитата-М.н да причаква подсъдимия в детската градина с приятеля си. И  при пристигане на подсъдимия да се нахвърли самоубийствено срещу  него  тринадесет пъти,виждайки  го че държи нож.Най малко и защото  първо  у него би се задействал инстинкта му за самосъхранение.  .  А относно  описаното възникнало-чувство на страх у неговия подзащитен , никое от вещите лица по тройната СППЕ на подсъдимия, не е правило анализ на такова състояние на подсъдимия,който сам при това изследване е трябвало да  го сподели. А дори д-р М.  е направила извода си ,че у подсъдимия не се е породил страх,чувайки думите „ще ви избия“,доколкото е видял насреща си само двама души които нищо не са извършвали в момента, а тяхната група се е състояла от четири лица.С тези изводи на вещите лица, съдът напълно се съгласява,т.к. няма открити обективни данни в противоположната посока. Адв.П.Н. зададе конкретен въпрос  на вещото лице д-р М., като впоследствие се  позова на отговора й, че внезапното нападение в тъмнината би  отключило страх както у подсъдимия,така  и у всеки човек.“ От така дадения отговор по късно защитата формира  становището си в пълен интерес  на подсъдимия. Като изгради тезата си ,че неговият подзащитен  е бил нападнат и  отключилите се страх и уплаха са се отразили на последвалите  реакции на  продължилото нападение,преиначавайки  думите  на експертите.  

-Относно израза на подсъдимия,въпросната вечер,веднага след инцидента: “май го дупнах лошо“/който  и той не отрича да е казал/“. Защитата счита ,че думите изречени от неговия подзащитен ,следва да се  тълкуват  само  като  изразеното от него съжаление за това което е сторил. Което обаче  не може да се възприеме от съда като такова ,предвид присъствието на неговия шеф и  като най вероятно  израз на оправдание  пред него-бил по това време там ,така и пред останалите от групата с която е бил,въпросната нощ.Както следва да се  имат предвид  и  последвалите действия на подсъдимия-прибирането на ножа в джоба на анцунга му  и потегляне към гр.Варна Тези действия на подсъдимия не могат да се тълкуват като съчувствие или съжаление, а напротив  житейски погледнато-като липса на интерес към станалото и безпричастност към него.

-Съдът счита за неоснователно  и неподкрепено  от данните по делото и заявеното  от защитата на подсъдимия-адв.П.Н. възражение,че подсъдимия е извършил процесното деяние в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.118 НК,поради което същият  следва да се ползва от привилегованата отговорност на този текст от закона. Състоянието  на силно раздразнение според разпоредбата на чл.118 НК е такова състояние, при което  съзнанието на дееца е до такава степен  овладяно от чувствата, че възможността  му правилно да ръководи постъпките си  в значителна степен е намаляла. Волята на дееца е завладяна от неговите чувства дотолкова, че той макар и да запазва  вменяемостта си, т.е. макар и да разбира свойството и значението на деянието и да може да ръководи постъпките си, под напора на силните  чувства взема  решението  за извършване на убийството/Р № 48/25.01.1971 г., Р № 58/14.02.1979 г на ВКС/. Като първо условия за да бъде приложена  разпоредбата  на чл.118  НК е да бъде установено, че деянието е извършено в силно раздразнено състояние. След това  следва да бъде установено,че деецът е изпаднал в такова състояние вследствие неправомерното поведение на пострадалия спрямо личността  му или спрямо близките му. Това неправомерно поведение на пострадалия трябва да се изрази в насилие,тежка обида  или клевета или друго  тежко противозаконно  действие, от което са настъпили или могат да настъпят тежки последици за дееца или неговите близки. Необходимо е  да бъде изяснено дали това поведение на  пострадалия не е предизвикано от неправомерното поведение на подсъдимия, в който случай  деецът не може да се ползва от приложението на разпоредбата на чл.118 НК. В случая  събраните по делото доказателства не сочат подсъдимия  да е изпаднал  именно в такова състояние на силно раздразнение,хпри което под влияние на силни чувства да не е могъл да вземе правилно решение. От  неоспоримите  в това отношение доказателства-СППЕ/двойна и тройна такава/,се установява,че конкретните  фактически действия и външни прояви на подсъдимия П. не обективират такива субективни негови усещания, които да имат характера на афект-бурно, краткотрайно и внезапно настъпващо чувство на раздразнение под влияние на  значим дразнител. Действията му преди инцидента и  по време  са били  адекватни,обмислени и  нехаотични. Подсъдимият е бил повикан от своя приятел по телефона, за настъпил проблем и след като е слязъл от колата си  К.  му е разказал какво е станало,след което той докато е вървял с групата от дискотеката до двора на детската градина е обмислил поведението си, като очевидно е тръгнал да се разправя с двама мъже, които преди това са били в дискотеката, взел  е ножа от колата си или   той вече е бил в него като е слязъл няма значение. Директно се е отправил към М.н сам но въоръжен с годно да причини смърт –оръжие, чрез нанасяне на 13 на брой удари в предната част на тялото на М.н, не хаотични, от които последния е засегнал жизнено важна част от човешкото тяло, напуснал местопрестъплението веднага след това, настаняване в хотел, преобличане и изхвърляне на изцапани с кръв дрехи. Нито едно от  посочените действия на подсъдимия не сочи за някаква негова обърканост, за себезащитна негова реакция или за загуба на спомен, каквито симптоми според  комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза следва да се налице, за да се приеме, че подсъдимия е бил в специфично емоционално състояние, представляващо физиологичен афект, което  пък се сравнява с правното понятие“състояние на силно раздразнение“ по смисъла на чл.118 от НК.Този извод не може да бъде променен, както заявиха вещите лица по тройната назначена и приета  от съда СППЕ, които заявиха /д-р К./в съдебно заседание ,че дори и след като са изслушали  обясненията на подсъдимия/дадени след извършеното изследване и видели протоколите  от НОХД/,не  могат да  променят заключението си. По тези съображения този състав на съда не намери основания, обосновани от  данните по делото, да преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние в такова по чл.118 от НК.   

 Съгласно правната теория и практика за приложението на този състав  е необходимо  да са налице едновременно  медицинския и  юридически критерий, заложени в текста. От медицинска гледна точка физиологичния афект е състояние на  бурна емоционална реакция, при която съзнанието на дееца е овладяно от чувства, отслабени от задръжките, а поради това и неадекватно контролиране на постъпките.

От заключението на приетата по делото  комплексна  съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза от 17.04.2016 г. от вещите лица д-р А.Д.,Г.К. и Г.М.  /том VI, л. 48-143 от ДП / се установило следното:

Освидетелстваният В.Ц.П., с ЕГН ********** не страда от психично разстройство по смисъла на Международната класификация на болестите - Десета ревизия, което да представлява умствена недоразвитост или психично разстройство, в смисъла на критерия «краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието». Не се регистрират прояви на душевна болест в тесният смисъл на думата /чл.ЗЗ от НК/ както актуална, така и за минало време или следи от понесена такава болест понастоящем. При П. се установява личностово разстройство с преобладаващи диссоциални тенденции, което не отговаря на критерия за разстройство на съзнанието.

По данни от делото и споделени в хода на експертното обсъждане от самия П., към датата на инкриминираното деяние 28.11.2015г. не е употребявал и не се е намирал под влиянието на каквито и да е ПАВ. При В.П. не се установяват нарушения на интелекта или на базисните му психични качества и функции, които да представляват или покриват критерия „умствена недоразвитост" и/или „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" по смисъла на чл. 33 от НК към момента на извършване на деянието, т.е. подекспертният е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.

В хода на психологичното изследване проведено от Г.К. Осв. се представя като лице с личностова акцентуация⁴, характеризираща се с повишена егоцентричност, базово чувство на неудовлетвореност и стремеж в социалните интеракции да се презентира сила и надмощие. Изследваното лице се отличава с гъвкавост на ума, изобретателност, оригиналност на съжденията, и широта на интересите, на фона на известна затвореност, своеобразие на съжденията и непредсказуемост на постъпките. В обичайни житейски ситуации за изследваното лице са характерни известна настойчивост и склонност към потискане на интензивните емоционални преживявания и добър контрол върху поведението на фона на базисно повишена емоционалност. В обичайни житейски ситуации изследваното лице успява да организира личностовия си ресурс и стратегии за справяне и успешно да удържа емоциите и да контролира поведението си. В случай, че стреса надвишава възможностите за справяне и/или в ситуации на изчерпване се наблюдава склонност към дезорганизация на поведението и емоциите и импулсивно отреагиране включително и що се отнася до гневните емоционални преживявания.

От психологичното изследване проведено от Г.М. О. е екстраверт, емоционално нестабилен, с буен нрав с проблеми с границите -отглеждан на воля от дядо и баба, наказван физически с бой /"с всякакви средства - крак на стол, детска сабя и др."/ от баща си. Изборът на професия и начинът, по който я упражнява показват това. Освид. има способността да се вживее в ролята и поставената задача и да я изпълни прецизно. Има своя философия как и до каква степен да прилага телесна агресия - „не да добива, а да унижи". Изпитва вътрешен конфликт, вътрешно противоречие: изпълнява наказателни задачи, но чувства, че „не е човекът, който ще трябва да съди и да наказва". От следващата скала „Депресия" се прибавят потиснатост, раздразнителност, склонност към конфликти в тесния кръг. При Осв.П. има такива в семейните отношения и във взаимоотношенията с началниците, а по отношения на други лица изразява агресия чрез поемане на задачи . Осв. е осъждан за различни закононарушения, като при някои от тях е прибягвал до използването на нож, с който е нанасял удари по потърпевшите, злоупотребявал е с ПАВ, имал е трудности в интимните взаимоотношения, които са приключили с раздяла.

По време на инкриминираното деяние се очертават елементи на диссоциална личност с недвусмисленни данни за изключително агресивно физическо поведение с нож, довело до летален край:

= игнориране на социалните норми, правила и задължения, въпреки натрупания минал криминален опит и изтърпяване на наказания в места за лишаване от свобода; = невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки, че няма затруднения в установяването им;

Склонен е да вижда виновни и опасни срещу себе си, дори с риск да сгреши. Възникват проблеми при необходимост Осв. да се съобразява с авторитети;

=изразена склонност да се обвиняват другите лица или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели до конфликт с обществото, в случая П. смята, че е човекът, който вечно е помагал на приятелите си и е бил лоялен към тях;

= безразличие към чувствата на другите;

= неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания.

От медицинска гледна точка, не се установяват обективни причини, поради които Осв.П. да не може правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития имащи значение за досъдебното производство и дава достоверни показания, ако желае тъй като същия не страда от психично разстройство или умствена изостаналост, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието". При проведените специализирани изследвания и интервюта се установява, че към момента на освидетелстването по-голямата част от емоционалните преживявания на П. са в тревожно-депресивния регистър и са съпроводени с повишена потиснатост, безпокойство, неувереност, негативно възприемане на себе си и предъвкване на негативните мисли и емоции, на фона на преживяване за обреченост и активиране на психотравмени преживявания свързани с пребиваване в места за лишаване от свобода.

-Съдът не приема за основателни възраженията на защитата относно  възможността въпросната вечер подсъдимия да е бил нападнат от пострадалия  и това да е отключило у него страх и уплаха, от които да е възникнал  силен стрес. Защитата се основава единствено на   казаното от д-р К.,че при подсъдимия  в случай  че  стреса надвишава възможностите за справяне,се наблюдава  склонност към дезорганизация на поведението. И това че подс.П. се защитава  в пределите на неизбежната отбрана се извежда  и от невъзможността правилно да прецени обстановката-непознато място,тъмнина в двора на детската градина и невъзможност да възприеме своевременно  и ясно предприетите   спрямо него действия от страна на М.н. Отговорите дадени от  вещите лица в съдебно заседание от  10.10.2016 год./-л.254 от НОХД/ бяха  подробни  и задълбочени и бяха в пълно съответствие със заключенията по  двойната СППЕ от 17.03.2016  и тройната –комплексна СППЕ от 17.04.2016 г. В този смисъл съдът напълно сподели изводите на експертите  изказани в съдебно заседание, а именно:-

- относно физиологичен афект-че те са обсъдили неговото състояние  по време на инцидента и след като са съобразили ,че  не е имало необичайни провокатори  за освид.,които да провокират  някакви необичайни  емоционални преживявания, са достигнали до заключението ,че както преди ,така и по време на инцидента няма никакви необичайни преживявания,които да  доведат до извод за  физиологичен афект.Това становище се поддържа дори и след като вещите лица изслушаха  подс.П. в с.з. и най-вече казаното от него ,че  е изпълнявал част от служебните си задължения.

-относно нанесените  разрези по лицето на пострадалия от подсъдимия ,което е окачествено като безогледно поведение, подкрепено от  всички останали показания по делото и това което той сам твърди.Становището на вещото лице д-р М. бе ,че  от страна на подсъдимия е имало преследване,защото човека  който  иска само да се защити обикновено бяга или остава на място, а активното преследване и влизане  в ръкопашен бой е доказателство,че има активна намеса  в ситуацията и изпълнение на задача,така както разбира подсъдимия. Това се доказва и от ударите по тялото-якето на М.н  и после към крака на Р.,това вече е ярост.

-относно фразата,която му е била цитирана от вещото лице:“да отиваме да ги убиваме“,подсъдимия по време на освидетелстването  не е обяснил да е изпитал страх.

И трите вещи лица по СППЕ/назначена от съда/-д-р К.,д-р М. и д-р Д. бяха категорични,че към момента на  инкриминиране на деянието и  в съдебно заседание когато се запознаха  с протоколите от съдебно заседание,нямат основание да променят заключението си  подс.П. да е бил  в емоционално състояние,което да го е лишавало от базисните му годности да разбира свойството  и значението  и да ръководи постъпките си. Поведението на подсъдимия по време на извършване на деянието  не може да се определи като  импулсивно ,т.к. той е преценявал  по какъв начин да  блокира противника и да нанася ударите,бързината им ,броя им показват ,че  той е бил изцяло съсредоточен върху това. Въз основа на тези техни изводи и съдът    прие,че не може поведението на подсъдимия да се определи като импулсивно и  безцелно поведение.

Т.е. от медицинска гледна точка не може да се направи извода ,той да е бил в състояние на силно раздразнение.Не е налице и юридическия критерий на чл.118 от НК по отношение на пострадалия. От доказателствата по делото се налага извода ,че  М.н К.  не е предизвикал  у подсъдимия афекта  по указания от закона начин-чрез насилие,тежка обида  или клевета  или с друго противозаконно действие, от което  са настъпили или е било възможно да настъпят  тежки последици за виновния или негови близки. Безспорно няма упражнено насилие,предвид липсата на следи от такова,няма отправена обида,която да е тежка или клевета от страна на пострадалия към подсъдимия. Напротив  от показанията на свидетелите  и от установените следи по тялото на пострадалия е видно ,че подсъдимия е упражнил над него физическо насилие,като го е удрял многократно с въпросния нож.Не е налице и провокиращо поведение спрямо подсъдимия от страна на пострадалия,т.к. по делото липсват такива доказателства,дори и в неговите обяснения.Изложеното налага извода ,че не е имало думи или действия от страна на пострадалия,преди извършването на убийството,които да са предизвикали у него силно раздразнение.Пострадалия дори се е оттеглил с неговия приятел в градинката ,за да не бъдат  още бити  от хората в дискотеката.

-Относно възражението   на защитата, деянието   да е било извършено при пряк умисъл, както твърди обвинението. По  въпроса дали деянието е било извършено  при условията на пряк или евентуален умисъл, както твърди защитата:съдът счита,че  обществено опасния резултат е бил пряка цел на подсъдимия. Той е целял настъпването на  обществено опасните последици, защото от  всичко станало въпросната вечер се установява, че дори след нанасянето на първия удар с ножа, подсъдимият е могъл да  преустанови  нанасянето на следващите поражения, но е продължил да упорства в осъществяване на  преследваната си цел-умъртвяването на пострадалия. В съдебната практика не  съществуват неясноти  относно признаците ,на прекия умисъл при такива престъпления: За умисъла на дееца да извърши  умишлено убийство или телесна повреда, може да се съди само като се направи пълна преценка на средството, с което си служи той, насоката и силата на ударите, разстояние и положение от което са нанесени и върху каква част от тялото са били нанесени/Р 63/88 ОСНК/.Освен това е налице и друга практика  в която се казва,че :“ в случаите когато деецът причинява множество телесни  увреждания на пострадалия, с нанасянето на тежки удари върху жизнено важни центрове на тялото, в резултат на което настъпва смъртта, е на лице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.Това е така защото в съзнанието на дееца се съдържат представи ,че с деянието се причиняват телесни  увреждания на пострадалия, несъвместими с живота.“/Р 163/88/ В тази насока ,съдът  ще посочи  поведението на подсъдимия след приключването на инцидента. Подсъдимият не е проявил никаква милост или състрадание, а спокойно  със своя приятел и другите от групата се е  оттеглил от местопроизшествието, което говори за  категоричността  на намерението му да довърши  престъплението. Ако целта е била да нанесе телесни повреди при евентуален умисъл би следвало реакцията да бъде естествено състрадателна и с проява на загриженост, поне за да се увери, че не е  предизвикал фатален край.

-относно възражението на защита повтаряно  многократно в изложената пледоария – че деянието на неговия подзащитен може да се определи само като непредпазливо, самонадеяно,вследствие на  причинена  при евентуален умисъл телесна повреда, при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, евентуално  в състояние на силно раздразнение. Съдът не възприе никое от тях за основателно, обективно и подкрепено със събраните по делото доказателства. Защита в случая  се основава  само на факта ,че подс.П.  е ръкомахал  с ножа в ръка, но без да настъпва  към М.н, т.е без да предприема активно нападателно поведение ,а това се извеждало от факта, че повечето  прорези по дрехите  и тялото на М.н били само порезни  и само едно е с характеристика на  прободно-порезно. Доказателство за това ,че неговият подзащитен не е подходил със сила ,били и броя на прорезите по якето-тринадесет  на брой, като само четири са достигнали до тялото на пострадалия. Като за това  се съдило и от факта, че след като пострадалият е паднал на земята, подсъдимият не е предприел никакви последващи действия спрямо него.От тук според адв.Н. се извеждало и липсата на  намерение  у неговия подзащитен да наранява  пострадалия. Именно поради това  според защитата подсъдимият не е желаел да достигне до нараняването на М.н ,а дори да предотврати такъв резултат,което налагало приложението на чл.124 от НК.  

-Неснователно е възражението  на защитата, че деянието на подсъдимия П. следва да се преквалифицира  по чл.124 от НК. Според становището изразено в практиката, умишленото убийство се различава от умишлената телесна повреда, от която е  последвала смъртта  на пострадалия по умисъла на дееца. В първия случай субектът иска или допуска настъпването на смъртта на пострадалия, а във втория-иска или допуска причиняване повреда на здравето му като се отнася  непредпазливо към възможността да настъпи  смъртния резултат.Умисълът на дееца се проявява, извлича от поведението, в което  се е обективирал, а не от твърденията му след извършване на престъплението. За намеренията му се съди по обективните  действия, чрез които се причинява смъртния резултат.Като се има предвид обективната страна на поведението на подсъдимия-уврежданията на М.н К. в областта на гръдния кош и сърцето, ляво и дясно рамо, техния брой-13, вид:механизъм на причиняване:брой ,насока и сила на ударите: уязвимост на тези  части на човешкото тяло,следва извода че той е съзнавал неизбежното настъпване на смъртта му и е желаел този резултат. Поради това извършеното  от него съставлява умишлено убийство, а не умишлена телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост е причинена  смъртта на пострадалия. В горния смисъл е и практиката на ВКС/Постановление № 2/1957 г. ПВС изм. И доп. С ТП № 7/06.07.1987 г.,Решение № 31/69 г.- по НД № 807/69 г., Второ НО, Р №163/1988 г. по НД № 134/1988 г.-Първо НО, Р № 380/1981 г. по НД № 379/1981 г. ВК, Р № 558/1982 г. по НД № 566/1982 г. Първо НО,  и др.

Възраженията  на подсъдимия и неговата защита относно начина на извършване на деянието и принадлежността, собствеността на  оръдието на престъплението-ножа,бяха обсъдени подробно с оглед на съществуващите обективни данни  и след като съдът  ги прие за неоснователни, недостоверни, нелогични, същите бяха  отхвърлени като несъстоятелни. Нито едно от тях не промени крайните изводи на съда относно авторството на деянието, начина на извършване и вината,поради липсата на доказателства в тяхна подкрепа.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка по делото  съдебния състав прие, че с поведението си, подсъдимият В.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 115 от НК. Съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия, като прие ,че не са налице квалифициращите признаци на така повдигнатото му обвинение по чл.116,ал.1,т.6 и т.11 от НК,за  особена жестокост и извършено по хулигански подбуди.

Основен признак от обективна страна на деянието, инкриминиран в диспозицията на законовата разпоредба на чл. 115 от НК, съдържаща основния състав на убийството, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго- такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт.

В конкретния случай се установява, че от обективна страна на 28.11.2015 г. в гр.Девня, подсъдимият умишлено е умъртвил  М.н К., като използвайки нож подсъдимия  е нанесъл  четири броя  прободно-порезни наранявания по тялото,като едно от тях-прободно порезно нараняване на гръдния кош/рана № 3/ с ангажиране  на стената на лявата камера на сърцето,предизвикало кръвоизлив в  лявата гръдна кухина,анемизиране на  вътрешните органи е станало причина за настъпване на смъртта на К..

В конкретния случай "оръжието", с което е действал подс.П. е –нож ,с който е нанесъл на пострадалия прободно порезно нараняване на  гръдния кош /рана № 3/,порезни рани по лицето,по предна повърхност на  гръдния кош,по лявата мишница и  по дясното рамо.

По всички тези съображения настоящият съдебен състав  прецени, че подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 115 от НК, като е умъртвил- причинил смъртта на М.н К., като му  нанесъл множество удари с нож в различни части на тялото, респ.му причинил множество увреждания, едно от които изразяващо се в  прободно-порезно нараняване на гръдния кош, с раневи ход  ангажиращ  кожа, подкожие околосърцева торбичка,стената на лявата камера в областта на върха на сърцето,проникващ в кухината на лявата камера,завършващ  в между камерната преграда на сърцето,левостранен хемоторакс-излив на 2 000 мл. кръв  в лява гръдна кухина,  от което е настъпила и смъртта на пострадалият. В този смисъл и от обективна страна се касае  за довършено деяние.

Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност налагат извода, че от обективна страна подсъдимият е направил всичко необходимо, за да лиши от живот пострадалият като е положил началото на един процес, който е довел и реално до неговата смърт.

Досежно авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия съдът изложи подробни съображения при обсъждане на доказателствата по делото, поради което и не намира основание да повтаря отново същите. Съдът следва да отбележи, че по делото не са налице каквито и да е било доказателства друг да е нанасял удари и телесни увреждания на пострадалия към инкриминирания период/това се доказва и от показанията на свид.Д.С., Б.Б. и Р.В./. Категорично е установен моментът, към който са причинени нараняванията на пострадалият и фактът, че към този момент пострадалият е имал физическо съприкосновение само с подсъдимия. Касае се както вече бе посочено за нанесени на пострадалият удари, от които са му причинени нараняванията и в частност смъртоносното такова. По този въпрос съдът изложи подробни съображения, поради което и с оглед на тези прие, че именно подсъдимият П. е автор на деянието- т.е. именно той е лицето, нанесло ударите и нараняванията на пострадалият, причинили неговата смърт.

С оглед обаче възраженията на защитата за възникнал проблем още в дискотеката между приятеля на подсъдимия-свид.К.А. и пострадалия,  и в този смисъл-събраните по делото доказателства за наличие на конфликт между подсъдимия и пострадалият непосредствено преди нанасянето на ударите от страна на подсъдимия, съдът намира за необходимо да обсъди въпроса дали в случая има данни подсъдимият да е действал при условията на неизбежна отбрана, респ. дали ако е налице такава може да се приеме, че е налице превишаване пределите на същата от страна на подсъдимия, респ. дали това не се дължи на уплаха или смущение.

За да се обсъждат тези две последни хипотези следва преди всичко да е налице хипотезата на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК.

В конкретния случай съдът прие, че подсъдимият не е действал в условията на неизбежна отбрана и с цел да предотврати или отблъсне едно непосредствено, противоправно нападение. Този извод следва на първо място от факта, че подсъдимият изобщо отрича да е нанасял каквито и да е било целенасочени удари на пострадалият. Сочи единствено, че е възможно да го е ударил с отнетия нож, след като той го е нападнал, но този удар не е бил нарочен и умишлен по негови твърдения, а при  опита му  да се отскубне от неговия захват. С други думи отрича нанасянето на каквито и да е било умишлени (целенасочени) удари спрямо пострадалият. Ето защо и на тази плоскост няма как да се разсъждава дали подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана.

На следващо място и за да приеме, че в случая изобщо не може да се обсъжда въпроса за неизбежната отбрана, респ. за превишаване на нейните предели, съдът прие, че по делото не се установява по категоричен и несъмнен начин  пострадалият  първи да се е нахвърлил върху подсъдимия, както твърди той и ако е така, дали това му поведение е било реакция на неговото агресивно такова  или пък се е нахвърлил безпричинно върху него или подсъдимият първи е започнал да му нанася удари без да е бил конкретно провокиран от негова страна. Ето защо и съдът прие, че в случая не се доказва по категоричен начин да е имало нападение от страна на пострадалият спрямо подсъдимия, както и не се доказа към момента, в който той е започнал да му нанася удари с ръце , едно такова нападение, ако е имало в действителност такова, все още да е било непосредствено- т.е. продължаващо, още по- малко се установи по категоричен и несъмнен начин, дори и да е имало нападение от страна на пострадалият то да е било противоправно- т.е. непровокирано по никакъв начин от поведението на подсъдимия П..Предвид това съдът счете, че в случая изобщо не може да обсъжда хипотезата на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия, както и тази на превишаване пределите на неизбежна отбрана, камо ли хипотезата това превишаване на пределите на неизбежната отбрана да се дължи на уплах или смущение.

С оглед обстоятелството, че подсъдимият отрича изобщо да е нанасял целенасочено удари на пострадалият не следва изобщо да се обсъжда и въпроса за това дали деянието е извършено при условията на физиологичен афект- т.е. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противоправно поведение по смисъла на чл. 118 от НК.

От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК,тъй като той  е съзнавал  обществено опасния му характер,предвиждал е настъпването на общественото опасни последици и е искал тяхното настъпване. В частност той е съзнавал,че деянието му  е от естество да причини смърт на пострадалия М.н К.,тъй като  в съзнанието си той е имал конкретни представи,че с нанасянето на множество,последователни  удари с процесния нож  и то по предната повърхност на тялото на пострадалия,дори и лице и гръден кош ще му причини  такива по характер увреждания,които са от естество да причинят неговата смърт.Съдът приема  за безспорно установено по делото, че подс.П. е съзнавал всички гореизброени обстоятелства,представляващи  от обективна страна елементи от състава на престъплението. В съдебната практика  въпросът за   установяване на вината е решен принципно, в смисъл че данните  за психическото отношение на дееца към деянието не следва да се извличат от конкретните негови изявления и от субективните му преценки, а от  онези  факти от обективната действителност, в които са обективирани  конкретни негови действия, насочени към осъществяване на престъплението, респ. на целения  престъпен резултат. В случая за да приеме,че подс.П. е действал умишлено при извършване на деянието,съдът прецени в съвкупност всички  установени факти и обстоятелства по делото,вкл.предшестващото поведение на подсъдимия,които се обуславят  от насоката,мястото и силата на упражненото въздействие върху организма на пострадалия,както и използваното средство. Явното намерение на подс.П. да умъртви пострадалия  се обективира от  фактически действия-подсъдимия е нанесъл тринадесет на брой  удара с процесния нож по тялото на пострадалия и то не само  в една и съща анатомична област на тялото на пострадалия,в зависимост от приближаването и оттеглянето на пострадалия,като повечето са нанесени в горната част на тялото му: използван  по този начин процесния нож е представлявал средство годно да причини смърт:подсъдимия е нанасял  ударите  в области на тялото на пострадалия,в които се намират жизнено важни органи,което сочи на целенасоченост и упоритост при преследване на  искания резултат:-поведението на подсъдимия преди нанасянето на  смъртоносните удари-очевидно преди тръгването към детската градина е имал нож в себе си.Прекият умисъл на  подсъдимият да лиши от живот пострадалия се извежда  и от  мястото на причиненото последно телесно увреждане и неговия характер-сърце и гръден кош ,както  и от  вида , броя и силата  на така нанесените удари. В случая обаче позовавайки се  на  по-горе обсъдените  доказателства и изведените от  фактически обстоятелства,съдът прие,че подсъдимия  напълно е съзнавал,че от деянието му ще настъпи със сигурност смъртта на жертвата,поради което счете ,че убийството е извършено при пряк умисъл, а не при евентуален. Като се има предвид интензивността на посегателството  не може да се приеме,че подсъдимият е действал при евентуален умисъл,т.е. наред с целения резултат той да е допускал, че може да настъпи и смъртта на пострадалия,но да се е отнесъл безразлично към него. Допускането съдържа в себе си предположение за настъпване на последиците. То означава още ,че макар и възможен,допълнителния резултат,не е  непременно неизбежен.. В случая насочвайки такъв  остър предмет с режещ връх, какъвто е ножът подсъдимия е съзнавал,че неизбежно и закономерно, с положителност ще настъпи смъртта  на същия,т.е. налице е пряк умисъл, а не евентуален.Умишлените престъпления,каквото е  и причиняване на смърт е волеви акт,при който  съзнателно се засягат  обществените отношения. Неговото извършване,сочи,че в психиката на дееца  вземат превес мотиви чужди на общественото съзнание  и морал. А в този случай съдът счита,че  това престъпление  е в резултат на погрешно разбрани  обществени интереси/без да осъзнава защо отива  към мъже ,които по никакъв начин предварително не са го провокирали /. Съдът отсъди, че деянието на подсъдимия е извършено при пряк умисъл,въз основа на  изводи си за поведението  му преди и по време деянието.Преди инцидента той не е бил  провокиран нито от М.н,нито от Р..След обаждането на  приятеля му свид.К.А. спокойно  и адекватно е отговорил,т.е.  в съзнанието му вече е имало оформена  нагласа как да се  разреши възникналия проблем,който очевидно  е възприел и като служебен ангажимент. И за да  изпълни задълженията си  е от  отвърнал с действия надвишаващи многократно законосъобразната и морално допустима рамка на човешко поведение.

Относно мотивите на подсъдимия : За да разреши така създадения проблем е решил,че трябва да отговори чрез действия и правила създадени от него ,съобразно неговата ценностна система и  при  очевидна липса на личен  мотив да причини смъртта на М.н К..  

 Настоящият състав на ВОС категорично не може да се  съгласи и да приеме за основателна  защитната теза,че деятелността на подсъдимия В.П.  разкрива наличието на извършено престъпление по чл.119 от НК. Данните  събрани по делото  не убеждават съдът ,подсъдимия да е причинил смъртта на М.н К. в условията на неизбежна отбрана и при превишаване на нейните предели. От горе коментираните  доказателства и доказателствени средства се установява,че когато пострадалия и неговият приятел  са пристигнали в детската градина или преди това  още докато са били  в дискотеката  са започнали да се разправят с някой от  работещите там.Напротив дори  свид. В.Д. бе категоричен,че първи на М.н се е изрепчил К./макар и да не е бил никакъв в дискотеката , а просто е идвал с В./ след което  при запитване от М.н“кой си ти“ К.  му нанесъл първи удар с юмрук в лицето-ченето. Не се установи  от събраните  доказателства пострадалия или неговия приятел-свид.Р.В. в някакъв момент  от инцидента пряко да е  нанасял някакъв удар на подсъдимия и да са му причинили каквито и да било телесни увреждания. Не се установи  и на свид. К.А.  да са били причинени някакви телесни увреждания от нанесени удари на  посочените  лица,освен от падането му на земята при сблъсъка със свид.Р.В. още в дискотеката/който тръгнал да защити приятеля си –М.н от втория удар нанесен му от К./. Версията на подсъдимия  в обратния смисъл за  нанесените му първоначални удари с нож  от пострадалия М.н и постъпателни такива по двете му ръце не се подкрепят от доказателствата по делото. Освен това  от нито едно от събраните  доказателства по делото не се установи пострадалия  или свид.Р.В. да са нападнали подсъдимия използвайки някакво оръжие. Свид.К.А. е бил този който е започнал нападението на пострадалия още в дискотеката. А в двора на детската градина  подсъдимия започнал нападението  срещу пострадалия, а свид.К.А., Д.С. и Б.Божинов-тръгнали направо към свид.Р.В.. Подсъдимия тръгнал с нож в ръка,който преди това държал в себе си, с явното намерение да убива пострадалия ,като това се обективира  и от неговите следващи действия.С този нож  подсъдимия се нахвърлил върху пострадалия,като  му нанесъл не  един удар, а множество –тринадесет на брой, с голяма интензивност и сила,по предната част на тялото му . За силата на този макар и последен удар говори фактът, че причинената  в резултат на него прободно-поредно рана по тялото-сърцето и гръдния кош, засегнало жизнено важни органи и довели до остра кръвозагуба, от която пък настъпил  този летален резултат. Както бе посочено по-горе вида на средството-нож и насочеността на  ударите,характеризират деянието  като такова осъществено  при пряк умисъл. От всичко това е видно,че подсъдимия не е бил  поставен от пострадалия в положение да се отбранява срещу непосредствено противоправно посегателство върху неговата личност. С оглед на изложеното не може да се приеме,че подсъдимия е действал при условията на неизбежна отбрана,поради което  и  не следва да се обсъжда въпроса дали има превишаване на нейните предели.Предвид горе посочените изводи на състава на съда ,същият счита че не е житейски  обосновано и допустимо да възприема по делото  единствено изградената от подсъдимия и неговия защитник  обратна теза. Същата съда възприема  като защитна такава и основаваща се само  на версия от неправдоподобни  изявления  на подсъдимия по време на целия процес. Същата бе оборена напълно  от показанията на  свид.В.Д. и от свид.Р.В., както и  от вещите лица дали заключения по СМЕ № 49/2017 г., по СМТЕ №II-12/2016 г. и от СМТЕ-петорна назначена от съда.

Упоритостта с която ,подсъдимия е нанасял ударите с ножа  по жизнено важни точки на тялото на невъоръжен противник и най-вече непревъзхождащ го  физически,говорят  определено  за целенасочено желание  ефектът да бъде категоричен  и фатален. Изложеното се потвърждава от цялостното поведение на подсъдимия, от уязвимостта на органите на жертвата върху които е посегнал-глава ,гърди.,където нараняването и  увреждането със сигурност води до смърт, от средството с което е извършено престъплението –нож.

Съдът прие, че от обективна и субективна страна не са налице признаците на квалифицирания състав по чл. 116, ал.1, т.6 и т.11 от НК, доколкото деянието  не е извършено с особена жестокост и не е осъществено по хулигански подбуди .

На отделен анализ е необходимо да се подложи  становището на държавното обвинение,че деянието е извършено по хулигански подбуди-чл.116,ал.1,т.11 от НК по този въпрос  съдът е солидарен с мнението на защитата. Доказателствата по делото не водят до правни изводи от които да се наложи такава  квалификация. В доста голяма част  от свидетелските показания са изяснени ,както поведението на  подсъдимия ,така и на пострадалия. Целта е  да се  установи,че с цялото си поведение,подсъдимия  е демонстрирал  непредизвикано агресивно отношение към  пострадалия  на публично място,тоест извън дискотеката, в детската градина в това число с   изваждане на  хладно оръжие,което по късно е послужило за  извършване на престъплението. За да може  това  посочено поведение на подсъдимия  да послужи като правна квалификация на престъплението,използвана от прокурора и частния обвинител, е необходимо да се установи,че деецът  е извършил хулигански действия преди и по време на извършването му и че то е стимулирано и е последица от тези действия. Съдът счита,че действията на подсъдимия от момента на излизането от колата му  до навлизането му в детската градина и след това  не могат да се квалифицират като хулигански-непристойни,грубо нарушаващи  обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.Касае се до укоримо поведение,но в никакъв случай характеризиращо се като хулиганство. От приложените по делото заключения по СППЕ безспорно се установява,че подсъдимия е  лице с нисък праг на задръжки, но не в степен,че да се налага криминализиране на поведението му в тази насока. Описаното поведение на  подсъдимия  извън  дискотеката и още повече в детската градина,  в днешно време се приема за търпима норма в отношенията между младежите. По голямата свобода в отношенията  им и  до известна степен на агресия е норма на себеутвърждаване в тази среда. Не може този стил на поведение да се приеме  като хулигански. Именно желанието да помогне на приятеля си който го е повикал преди това и най-вече желанието му да се отзове, да изпълни социалния си ангажимент-работа като охрана го е довело да покаже превъзходство над физически по слабия  пострадал. В този смисъл  липсват каквито и да са индикации за хулигански подбуди при осъществяване на деянието. Квалификацията  по чл.116,ал.1,т.11 от НК е такава не защото  подсъдимия изобщо е хулиган или въобще се проявява като такъв, а поради това,че мотивът да извърши конкретното убийство е хулигански. Такива доказателства  по делото липсват.Т.е  убийството  е извършено по „хулигански подбуди“,когато мотивът на дееца е бил   да изрази явно неуважение към обществото,незачитане на приетите норми. Чрез  хулиганския акт той иска да „изяви“ себе си като погази установения ред и всичко,което се изпречи на пътя му,той иска да докаже ,че  може да  върши каквото си пожелае,независимо от нормите  на обществото. При убийството по „хулигански подбуди“ липсва личен мотив,липсват някакви  видими поводи  за убийството.Основния мотив на дееца е  не да засегне пострадалото лице, а да демонстрира пренебрежение към  обществените ценности чрез посегателство върху пострадалия.При хулиганския мотив за убийство деецът е воден от вътрешна необходимост да изрази неуважението си към обществото и то да го изрази явно.затова и убийството ,движено от такъв мотив,неизбежно е демонстративно,цели провокация,скандал. Този белег обаче   липсва в поведението на подсъдимия.Вярно е че е нанесъл опасни удари с нож за пострадалия,но това не обуславя хулиганския му мотив.В действията на подсъдимия отсъства  преднамерената показност на хулиганско отношение.За тази квалификация трябва да се констатира,че деецът е имал хулиганско поведение,което предхожда или съпровожда самото убийство и което го е тласнало към неговото извършване.Значи трябва да са извършени хулигански действия във всички случаи преди  или съпровождащи  убийството и същите да са подбудата, мотивът за извършването му. А при липса на такава връзка,какъвто е настоящия случай,няма да е налице квалифицирано престъпно деяние по чл.116,ал.1,т.11 от НК,т.е. само извършването на деянието на обществено място не е достатъчно за тази квалификация,поради което и подсъдимият беше признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил деянието по хулигански подбуди.

-Относно квалификацията  по чл.116, ал.1 т.6 от НК:която се поддържа от прокурора и от повереника на  частните обвинители и гр.ищци за извършено деяние при особена жестокост. Смъртта е причинена само от едно смъртоносно нараняване-последно,от което не може да се съди то да е причинено по особено жесток начин,за  това следва да се има предвид и Постановление № 2/57 г. на Пленума на ВС.Особената жестокост като качество на дееца трябва да се оценява по начина на извършване на деянието,свидетелстващ  за безчовечност на дееца и по отношението му към пострадалия.В случая  фактическите обстоятелства във връзка с начина на осъществяване на деянието на които се основава прокурора и частния обвинител за да  искат  да се приложи  т.6, пр.3  на чл.116 от НК, не разкриват  особена жестокост. В хода на процесуалните действия от заключенията  по СМЕ, вещите лица са уточнили, че  именно от последното  прободно –порезно нараняване в гръдния кош на пострадалия е настъпила смъртта,въпреки че са налице общо 14 на брой прореза. Прободно порезните и порезни наранявания по тялото на К. са пет на брой, като само едно от тях е смъртоносно.По външната повърхност  на  якето има  14 прореза. По хастара на якето са установени 6 прореза, а по черната блуза-5 прореза.нараняването на сърцето е било последно ,след което подсъдимия е паднал на земята с последващо развитие на кръвозагуба.Като  фактически са установени две прободно-порезни  и три порезни наранявания,които са в резултат от действието на  нож. Според указанията  по прилагане  на т.6,пр.3 от чл.116  НК,съдържащи се  в т.15 на Постановление № 2/1957 г. на Пленума на Върховния съд, особената жестокост е проява на  изключителна  ярост,ожесточение, отмъстителност или садизъм. От тези указания следва ,че тя е качество на дееца, което може да  се обективира в характеризиращите личността му негови конкретни действия, свързани от една страна на начина на  извършване на деянието и използваните средства за неговото осъществяване и  от друга страна с неговото отношение към жертвата и страданията й. Ето защо за този квалифициращ признак има значение  начина на умъртвяване на жертвата чрез способ  или средства, които надхвърлят  необходимото за причиняване на  общественоопасните последици. Такива обстоятелства например могат да бъдат :-тежест на увреждания, употребено оръжие, характерът на нараняванията, когато са повече и всяко от тях води до смърт, доколкото те разкриват степен на  проявена ярост, ожесточение и я определят като  изключителна. Относно този признак  е от значение  и последващото поведение на  дееца, който да демонстрира отсъствие на състрадание и изразена коравосърдечност, като  например  да прояви безразличие към  молбите на жертвата да не продължава посегателството, доколкото това разкрива  неговата отмъстителност. След анализа на фактите по делото се установи,че  тринадесет от ударите с ножа  са нанесени  хаотично  и едва един от тях е засегнал гръдния кош и сърцето/последен/довел до летален изход. Особената жестокост е външна характеристика  на убийството,чрез която се  отразяват  субективните качества на дееца. На практика тази квалификация ще е налице, когато:- по интензитет изпълнителската дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на умъртвяването:-по начина изпълнение умъртвяването сочи на допълнително  субективно отношение към жертвата, съдържащо  неоправдана злоба, ожесточение, мъст. Начинът на извършеното убийство от подсъдимия не отговаря на нито една  от тези обективни и субективни  изисквания,за да бъде законосъобразно квалифицирано като такова с особена жестокост. В случая обаче доколкото  събраните по делото доказателства  не обосновават извод за убийство извършено  с особена жестокост,деецът  беше признат  за невиновен и оправдан да е извършил  престъпление по този квалифициращ признак  по чл.116,ал.1,т.6,пр.3 от НК. 

Това не води до извод, че интензитета на изпълнителната му дейност явно е надхвърлял необходимото за причиняване на смъртта на пострадалият. Не може да се говори  за проява на такава жестокост, упорство и агресия при нанасянето на ударите на пострадалият,като се има предвид и липсата на толкова силни удари на пострадалия. Подсъдимият е бил напълно наясно че ще последва  сбиване и в този смисъл,че ще последват  удари с ножа ,който носи върху пострадалия, поради което и от субективна страна, същият  не е   съзнавал, че проявява неоправдана жестокост и агресия спрямо пострадалият. Освен това от събраните  характеристични данни за дееца не се установи той да е  жесток като човек и като характер.

Като причини за извършване на деянието, съдът отчете  незачитането на установения в страната правов ред, свързан със защита правото на живот и явно дълбоко погрешните му представи за това как може да помага на приятел, попаднал в проблемна ситуация и в заведението  в което работи като охрана, в смисъл да изпълни  ангажимента си към своя работодател. Предвид горното и респ. до каква степен реда и спокойствието имат приоритет пред живота и здравето на човека.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

Съдът определи  наложеното наказание съгласно  разпоредбата на чл.54 от НК, като при индивидуализацията на същото взе предвид на първо място  обществената опасност на конкретното деяние.В тази връзка следва да се разгледат всички обективно  проявени признаци на извършеното деяние, което  в конкретния случай е със завишена степен на обществена опасност,определяща се  както от непосредствения обект на засягане,така и  с престъпния резултат-причиняване смърт на пострадалия-М.н К.. На следващо място  за индивидуализацията на  наказанието  следва да се отчете  и степента на обществена опасност на дееца,която се определя при съвкупен анализ на данни свързани с личността на подсъдимия,неговото съдебно минало,противообществени прояви,възраст,характеристични данни,трудова заетост.

По отношение на  смекчаващите отговорността обстоятелства:касае се за лице реабилитирано към момента на извършване на деянието,на зряла възраст, полагащо грижи за детето си,доколкото му позволявала трудовата му заетост-работи като охранител, както и добрите характеристични данни дадени от жената с която е живял на семейни начала. Пред съда  същият изразява искрено съжаление за случилото се , а в хода на досъдебното производство съдействие като сам е отишъл  при полицаите. Трябва да се има  предвид и факта, че  на същият  следва да бъде даден шанс  след като изтърпи наложеното му наказание да се ресоциализира и да успее да помогне  на детето си на 6 години  да израсне пълноценно и  да изгради добро и здраво семейство, за което той има възможност, както поради социалния си статус, така и поради своята трудова ангажираност и  образование.

Като  отегчаващи отговорността обстоятелства ,съдът прие  обстоятелството, че убийството е извършено през тъмната част на денонощието, което  не дава възможност на жертвата някой  да й укаже помощ /т.к. и неговият приятел е станал жертва на побоя/.След извършване на деянието П. е сторил усилие да прикрие постъпката, като изхвърлил окървавените си дрехи и измил въпросния нож.Т.е. подсъдимият не е преценил трезво ценността на човешкия живот,при желанието му за такава физическа саморазправа.Очевидно става въпрос за  несъпоставими помежду им ценности, което е било подценено от подсъдимият П. и той е посегнал на човешкия живот провокиран от един разговор по телефон с приятеля си, което го очертава като личност, която трудно се въздържа и контролира, която няма изградена стабилна ценностна система и за него човешкият живот не е приоритет. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и това, че освен смъртоносно нараняване на пострадалият, което е станало пряка причина за смъртта му, подсъдимият му е нанесъл и още 13 прореза с ножа по предната част тялото, насочени към жизнено важни органи.При установената фактическа  обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието,след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция,съдът намира ,че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства Въз основа на  установеното  по горе състава на ВОС, намери ,че относимото за подсъдимия наказание за стореното е Лишаване от свобода за срок от петнадесет  години,което да изтърпи при строг режим.

Ето защо съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в рамките на границите, предвидени за съответното престъпление в случая от 10 до 20 години.

Отново и с оглед на изложеното по- горе съдът прецени, че в случая преобладават отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В тази връзка съдът прие, че не са налице основания за индивидуализиране на наказанието на подсъдимия П. по реда на чл. 55, ал.1, т.1 от НК- под установения в закона минимум, доколкото и освен това, съдът счита, че определяне на наказание по този ред не би съответствало на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Извод, който следва  и от това, че смекчаващите отговорността обстоятелства  са по - малобройни, все пак  е налице превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства-като високата степен на обществена опасност на деянието/умишлено  отнемане на живота на друго  лице/, множество  нанесени  на пострадалия удари с ножа и нанасянето им  предимно в горната част на тялото-предна такава,насочени към жизнено важни органи,които сочат на проявено от страна на подсъдимия ярост и престъпна упоритост при преследване на  целения резултат и липса на каквото и да било съжаление към пострадалия,напускайки веднага мястото на  инцидента,както и опит да заличи всички възможни следи след това,поради което  съдът прие, че определяне на наказание под установения в закона минимум не би съответствало именно на степента на обществена опасност на подсъдимия и на извършеното от него.

Съдът прецени, че така индивидуализираното и наложено на подсъдимия П. наказание по реда на чл. 54 от НК се явява най- подходящото по вид наказание и размер за конкретния случай, съобразено изцяло със степента на обществена опасност на подсъдимия и на самото деяние. Съдът прие, че доколкото не се касае за личност с установени престъпни навици наказание в този размер, би постигнало в най- пълна степен целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и най- вече тези на индивидуалната превенция свързани с поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

На основание чл. 59, ал.1 НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия П. наказание от 15 години "лишаване от свобода" времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение, ,“Задържане под стража", считано от 28.11.2015 год.

С оглед вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от 15 години, както и на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия П. СТРОГ режим на изтърпяване на същото.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът прие, че иззетите и предадени с приемо предавателен протокол по делото вещи следва да се унищожат,четири на брой мобилни апарати да се отнемат в полза на държавата,  а един брой  -1 бр.-DVR устройство-черна на цвят кутия с надпис ТVТ H264 DVR ,ведно с един брой зарядно устройство и 11 бр. оптични носители следва да  се върнат на  Елка Илиева Иванова

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия В.П. да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 1912,20 лв. в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Варна, 3157,72 лв. в полза на Държавата по сметка на ОП-Варна,14 627 лв. направени в хода на съдебното производство - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на ВОС, а така също  държавна такса върху уважените гр.искове в размер на 10 400 лв. в полза на Държавата.

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

Предявени  и приети от съда за съвместно разглеждане бяха два гр.иска от  родителите на починалия-М.н К.-бащата –Т.Р.К. и от майката –З.А.К.  в размер на от по 130 000 лева /сто и тридесет хиляди/ лева,чрез техния повереник-адв.Юл.Г., които са доказани по своето основание. Деянието на подсъдимия  представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД,той е длъжен да  репарира  вредите, които бащата и майката на починалия са  понесли. От показанията на разпитания по делото свидетел-Р.В.,включително и родителите на починалия, се установи че се касае за едно изключително сплотено семейство,с много добри отношения между родители и единствено дете. Починалия М.н е живеел при родителите си. И те,както и той са  имали много добър живот. М.н К., техния син е работил  в местната кооперация ВК „Чорбаджи А.“***.При това една седмица след инцидента е следвало да сключи граждански брак със сестрата на свид.Р.В.,която  е била бременна. Родителите на починалия М.н са знаели за това негово решение и са го  подкрепяли напълно. Самият М.н по време на престоят им в дискотеката въпросната вечер с неговия приятел-свид.Р.В. е уговорил  след една седмица малко тържество по повод сватбата си,която му предстояла.Момичето било вече бременно, но към настоящия момент детето вече е на три годинки и е кръстено  на баща си-М.на. Изложеното сочи на една дълбока емоционална връзка между родители и син, за които  загубата на М.н е бил  един неочакван тежък удар. Няма по-тежка загуба от тази родителите да  загубят  детето си, което е здраво ,младо момче, в разцвета на силите си. Преживяното от родителите  на убития безспорно им е причинило психически травми, стрес ,страдание, както  в момента когато са разбрали  за убийството на сина им и  в следващия период ,когато са погребали детето си, така и  сега когато понасят тази загуба, липса и празнота. Синът им М.н е бил само на 23/двадесет и три / години-работил е  в  кооперацията  в с. Николаевка, на длъжност-водач селскостопански машини. Като  видно от характеристичните му данни  е бил един от младежите  на който са имали голямо доверие,поради което са му поверили да управлява един от най-новите трактори във въпросната кооперация. Желанието им за живот сега фактически се поражда  единствено от  грижите  които полагат за внучето си-М.на. С оглед  изложеното съдът приема гражданските искове  за причинени неимуществени вреди за доказани   по размер на от по 130 000/сто и тридесет хиляди/ лева за всеки един  от двамата родители, която сума подсъдимия следва да заплати на майката и на бащата на убития. Този състав на съда счете че следва да уважи изцяло така предявените граждански искове от родителите ,тъй като дори и тази сума не би могла да възвърне предишния им живот и още повече единственото им дете.Така предявените гр.искове от родителите на починалия, която съдът уважи по размер изцяло,не може по никакъв начин да възвърне детето на тези пострадали родители. Тази сума от по 130 000лв. на двамата родители  подсъдимия  следва да заплати със законната лихва,считано от 28.11.2015 г.-датата  на която е причинена смъртта на М.н К..

Подсъдимият следва да заплати на родителите на убития,в качеството им  на частни обвинители и граждански ищци,направените от тях разноски по делото, по договор за правна помощ,тъй като и двамата са заплатили на адв.Ю.Г.-ВАК сумата от по 1 800/хиляда и осемстотин/лева,за да ги представлява пред съда,която сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                            Съдия при ВОС:

                                                 Член съдия: