№ 2995
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. И. Н. срещу решение от 28.07.2022
г. по гр.д. №13792/2022 г. на Софийския районен съд, 173 състав, в частта, в която е
признато за установено на основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.150
ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в гр. София, жк. „*******, аб. №189626,
при отчитане на обстоятелството, че със заповед №177/07.10.2020 г., издадена по ч.гр.д.
№44209/2020 г. на СРС, влязла в сила на 08.12.2020 г. по отношение на Р. Р.Н., последният
отговаря солидарно за заплащане на процесните и установени като дължими по настоящето
дело суми, както следва: 1937,22 лв. за главница за доставена, но незаплатена, топлинна
енергия за периода мес.07.2017 г. - мес.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.09.2020/ г., до
окончателното им изплащане; 309,42 лв. за законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 03.09.2020 г.; 34,47 лв. за главница за дялово
разпределение за периода мес.08.2017 г. – мес.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.09.2020/ г., до
окончателното им изплащане; 5,01 лв. за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2017 г. – 03.09.2020 г., като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно – постановено
при погрешно тълкуване на събраните по делото доказателства и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи, че ответникът е бил нередовно призован за проведеното
о.с.з., както и че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на облигационно
правоотношение на ищеца с ответника, тъй като последният не живее в процесния
топлоснабден имот. Поддържа, че в обжалваното решение не е разграничен размерът на
1
присъдените суми – каква част от тях са дължими солидарно и каква част – разделно. Твърди
също, че по делото не е установено публикуването на процесните фактури, поради което и
ответникът не е изпаднал в забава. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове за отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в
законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно поради следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника в условията на солидарна
отговорност с Р. Р.Н. за доставена топлинна енергия за периода мес.05.2016 г. - мес.04.2019
г., за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.08.2017 г. - мес.04.2019 г., за
имот, находящ се в гр. София, жк. *******, ап.111, и съответните мораторни лихви върху
главниците за периода 15.09.2017 г. - 03.09.2020 г. и периода 11.10.2017 г. - 03.09.2020 г.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като
твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не живее в
процесния топлоснабден имот, а същият е предоставен за ползване по силата на влязло в
сила решение за прекратяване на брака на бившия и съпруг Р. Р.Н.. Оспорва количеството
начислена топлинна енергия и изпадането в забава. Релевира и възражение за изтекла
погасителна давност.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Неоснователни са твърденията на въззивника за допуснати от първоинстанционния
съд процесулани нарушения, изразяващи се проведено о.с.з. при нередовното му
призоваване на същото. Видно от съдържащата се в първоинстанционното дело призовка за
страна, ответникът е призован за насроченото за 12.07.2022 г. о.с.з. чрез процесуалния и
2
представител адв. Гогов, надлежно упълномощен да я представлява пред СРС по
заповедното производство до приключването му пред първата съдебна инстанция, видно от
съдържащото се по ч.гр.д. №10405/2021 г. по описа на СГС пълномощно. Исковото
производство е продължение на заповедното такова – чл.422 ал.1 ГПК, поради което и
учредената в полза на адв. Гогов представителна власт е такава до приключване на
първоинстанционното исково производство.
Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период
мес.05.2016 г. – мес.04.2019 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата
на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент №111, находящ се в гр. София, жк. *******, с
абонатен №189626.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е собственик на
процесния недвижим имот през процесния период, а и това обстоятелства се установява от
представените нот. акт за продажба на недвижим имот №113, т.ІІ, н.д. №300/01.04.1999 г. на
нот. В.Ч. и нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №14, т.ІІІ,
н.д. №353/15.08.2007 г. на нот. С. Д.. От представеното по делото решение
№561319/13.12.2018 г., постановено по гр.д. №22865/2018 г., влязло в сила на 13.12.2018 г.,
се установява, че е прекратен гражданският брак, сключен на 20.12.1987 г. между Р. Р.Н. и
В. И. Н.. Разпоредбите на ЗЕ императивно установяват кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. По
отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл.62
ал.1 от тях, клиент, който напуска семейното жилище по силата на официален документ,
издаден от компетентен орган, е длъжен да уведоми писмено „Топлофикация София“ ЕАД в
30-дневен срок, като подаде заявление за промяна на партидата. Така дружеството признава
възможността на лицата, които със съдебно решение са принудени да напуснат имота, да не
се считат за потребители, тъй като не потребяват топлинна енергия. По делото обаче
ответникът не е представил доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, да е
подала до ищцовото дружество такова заявление за промяна на партидата, като е
ирелевантно дали ответникът е ползвала фактически процесния недвижим имот през
сочения период.
Ето защо, следва да се приеме, че през процесния период ответникът е имал
3
качеството на протребител на топлинна енергия, както е правилно е приел и
първоинстанционният съд, като за периода мес.05.2016 г. – 12.12.2018 г. ответникът и
съпругът и Р. Р.Н. отговарят солидарно за задълженията за заплащане на потребената
топлинна енергия /чл.32 СК/, а за периода 13.12.2018 г. - мес.04.2019 г. – при условията на
разделност от по 1/2 част от задълженията.
За установяване количеството на доставената в процесния недвижим имот през
процесния период топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена, в
първоинстанционното производство е допуснато изслушването на СТЕ, заключението на
която настоящият съдебен състав кредитира напълно. Освен това, обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия
топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания.
Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е
извършено от „Т.С.“ ЕООД правилно и съобразно нормативните изисквания. От
заключението на СТЕ се установява също, че за процесния период размерът на сумите за
потребената ТЕ, при съобразяване със сумите от изравняване, е 2824,05 лв.
В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по
делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни
сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите, както и че дяловото
разпределение през процесния период е извършено в съответствие с изискванията на
Наредба №16-334 от 2006 г./, като съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира
напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, размерът на
това вземане възлиза на 34,47 лв. за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи
цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на
топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.07.2017 г. – мес.04.2019 г.
ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която възлиза на сумата от
1937,22 лв., а цената на извършената услуга дялово разпределение възлиза за периода
мес.08.2017 г. – мес.04.2019 г. - на 61,80 лв.
Основателността на исковете за лихва предполага наличие на главен дълг и забава за
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат
топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но
съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по
чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят
изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Размерът на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017
г. – 03.09.2020 г. възлиза на сумата от 309,42 лв., а размерът на лихвата за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 03.09.2020 г. – на 5,01 лв.
Доколкото обаче съдът достигна до извода, че ответникът и съпругът и Р. Р.Н.
отговарят солидарно за задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия за
4
периода мес.07.2017 г. – 12.12.2018 г., а за периода 13.12.2018 г. - мес.04.2019 г. – при
условията на разделност от по 1/2 част от задълженията, и доколкото първоинстанционният
съд е присъдил всички дължими суми при условията на солидарност, то и решението следва
да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него бъде постановено друго, с което
задълженията за потребената топлинна енергия за периода мес.07.2017 г. – 12.12.2018 г.,
които са в размер на сумата от 1304,82 лв., се присъдят в условията на солидарност,
задълженията за дялово разпределение за периода мес.08.2017 г. – 12.12.2018 г., които са в
размер на сумата от 27,09 лв., се присъдят в условията на солидарност, задълженията за
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода мес.07.2017 г. – 12.12.2018
г., които са в размер на сумата от 208,41 лв., се присъдят в условията на солидарност,
задълженията за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
мес.08.2017 г. – 12.12.2018 г., които са в размер на сумата от 3,62 лв., се присъдят в
условията на солидарност, задълженията за потребената топлинна енергия за периода
13.12.2018 г. – мес.04.2019 г., които са в размер на сумата от 632,40 лв., се присъдят в
условията на разделност, или сумата от по 316,20 лв., задълженията за дялово разпределение
за периода 13.12.2018 г. – мес.04.2019 г., които са в размер на сумата от 7,38 лв., се присъдят
в условията на разделност, или сумата от по 3,69 лв., задълженията за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 13.12.2018 г. – мес.04.2019 г., които са в размер
на сумата от 101,01 лв., се присъдят в условията на разделност, или сумата от по 50,51 лв., и
задълженията за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
13.12.2018 г. – мес.04.2019 г., които са в размер на сумата от 1,39 лв., се присъдят в
условията на разделност, или сумата от по 0,70 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8706 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д. №13792/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 173 състав, в частта, в която е признато за установено на основание
чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че В. И. Н., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. „******* ******* ап.10, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в гр. София, жк. „*******, аб.
№189626, при отчитане на обстоятелството, че със заповед №177/07.10.2020 г., издадена по
ч.гр.д. №44209/2020 г. на СРС, влязла в сила на 08.12.2020 г. по отношение на Р. Р.Н.,
последният отговаря солидарно за заплащане на процесните и установени като дължими по
настоящето дело суми, както следва: 1937,22 лв. за главница за доставена, но незаплатена,
топлинна енергия за периода мес.07.2017 г. - мес.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.09.2020/ г., до
окончателното им изплащане; 309,42 лв. за законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 03.09.2020 г.; 34,47 лв. за главница за дялово
разпределение за периода мес.08.2017 г. – мес.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.09.2020/ г., до
окончателното им изплащане; 5,01 лв. за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2017 г. – 03.09.2020 г., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че В. И.
Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „******* ******* ап.10, дължи СОЛИДАРНО с
Р. Р.Н. на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 1304,82 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане,
5
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, жк. *******, ап.111, аб. №189626, за периода мес.07.2017 г. - 12.12.2018 г.,
сумата от 27,09 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното
изплащане, представляваща стойността за извършена услуга „дялово разпределение“ за
периода мес.08.2017 г. – 12.12.2018 г., и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 208,41 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1304,82 за периода 15.09.2017 г. -
03.09.2020 г., и сумата от 3,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
27,09 лв. за периода 01.07.2017 г. - 03.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №44209/2020 г. по описа на СРС, 173 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че В. И.
Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „******* ******* ап.10, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 316,20 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
жк. *******, ап.111, аб. №189626, за периода 12.12.2018 г. – мес.04.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 632,40 лв., както и искането за
установяване, че дължи сумата солидарно с Р. Р.Н., сумата от 3,69 лв., ведно със законната
лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща стойността за
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 12.12.2018 г. – мес.04.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 7,38 лв., както и искането за
установяване, че дължи сумата солидарно с Р. Р.Н., и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от
50,51 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 316,20 за периода 15.09.2018
г. - 03.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 101,01
лв., както и искането за установяване, че дължи сумата солидарно с Р. Р.Н., и сумата от 0,70
лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 3,69 лв. за периода 01.01.2018 г. -
03.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 1,39 лв.,
както и искането за установяване, че дължи сумата солидарно с Р. Р.Н., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №44209/2020 г. по описа на СРС,
173 състав.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6