Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 07.08.2020
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет
и девети юни Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 3072 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Пълномощникът на ищцовото дружество
юрисконсулт М. М. заявява, че между „П.и.б." АД (в качеството ѝ на универсален правоприемник на „Ю." ЕАД с
ЕИК, с предишно наименование ТБ „МКБ Ю." АД) от една страна
и длъжника М.П.П., ЕГН **********,
като кредитополучател от друга страна бил сключен Договор за комбиниран
ипотечен кредит за покупка на имот и довършителни работи, ремонт и
реконструкция № ***, сключен на *** г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от ***
г, ведно с Погасителен план - Приложение 1, по силата на който Б.та е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер
на 10 500.00 евро за покупка на имот, довършителни работи и ремонт с краен срок на погасяване 01.04.2046 г.
Предоставеният кредит бил изцяло усвоен
на 06.04.2011 г. по сметка с IBAN:
***, открита на
името на Кредитополучателя в Банката.
Усвоеният кредит бил погасяван по
главница на дата и със суми, както следва:
С дата на погасяване – 02.05.2011 г.,
погасена сума в евро: 18.00; С дата на
погасяване – 01.06.2011 г., погасена сума в евро: 4.06; С дата на погасяване – 01.07.2011 г.,
погасена сума в евро: 6.22; С дата на
погасяване – 01.08.2011 г., погасена сума в евро: 4.12; С дата на погасяване – 01.09.2011 г.,
погасена сума в евро: 4.15; С дата на
погасяване – 03.10.2011 г., погасена сума в евро: 6.31; С дата на погасяване – 01.11.2011 г.,
погасена сума в евро: 4.22; С дата на
погасяване – 01.12.2011 г., погасена сума в евро: 6.38; С дата на погасяване – 03.01.2012 г.,
погасена сума в евро: 4.28; С дата на
погасяване – 03.02.2012 г., погасена сума в евро: 4.31; С дата на погасяване – 01.03.2012 г.,
погасена сума в евро: 0.01; С дата на
погасяване – 06.03.2012 г., погасена сума в евро: 8.59; С дата на погасяване – 02.04.2012 г.,
погасена сума в евро: 4.39; С дата на
погасяване – 02.05.2012 г., погасена сума в евро: 6.55; С дата на погасяване – 01.06.2012 г.,
погасена сума в евро: 4.46; С дата на
погасяване – 02.07.2012 г., погасена сума в евро: 6.61; С дата на погасяване – 01.08.2012 г.,
погасена сума в евро: 4.53; С дата на
погасяване – 03.09.2012 г., погасена сума в евро: 4.56 С дата на погасяване – 01.10.2012 г.,
погасена сума в евро: 6.71; С дата на
погасяване – 05.11.2012 г., погасена сума в евро: 4.63; С дата на погасяване – 04.12.2012 г.,
погасена сума в евро: 6.78; С дата на
погасяване – 04.01.2013 г., погасена сума в евро: 4.70; С дата на погасяване – 04.02.2013 г.,
погасена сума в евро: 4.73; С дата на
погасяване – 05.03.2013 г., погасена сума в евро: 11.11; С дата на погасяване – 03.04.2013 г.,
погасена сума в евро: 4.83; С дата на
погасяване – 09.05.2013 г., погасена сума в евро: 6.98; С дата на погасяване – 04.06.2013 г.,
погасена сума в евро: 4.91; С дата на
погасяване – 02.07.2013 г., погасена сума в евро: 7.05; С дата на погасяване – 05.08.2013 г.,
погасена сума в евро: 4.98; С дата на
погасяване – 08.10.2013 г., погасена сума в евро: 5.01; С дата на погасяване – 08.10.2013 г.,
погасена сума в евро: 0.01; С дата на
погасяване – 26.11.2013 г., погасена сума в евро: 7.14; С дата на погасяване – 02.12.2013 г.,
погасена сума в евро: 5.09; С дата на
погасяване – 02.12.2013 г., погасена сума в евро: 3.42; С дата на погасяване – 27.12.2013 г.,
погасена сума в евро: 3.81; С дата на
погасяване – 02.01.2014 г., погасена сума в евро: 5.17; С дата на погасяване – 09.10.2014 г.,
погасена сума в евро: 16.74; С дата на
погасяване – 08.05.2015 г., погасена сума в евро: 63.34.
Усвоеният кредит бил погасяван по
лихва на дати и суми, както следва:
С дата на погасяване – 02.05.2011 г. ,
погасена сума в евро: 66.77; с дата на
погасяване – 01.06.2011 г. , погасена сума в евро: 66.34; с дата на погасяване
– 01.07.2011 г. , погасена сума в евро:
64.18; с дата на погасяване – 01.08.2011 г., погасена сума в евро: 66.28; с дата на погасяване – 01.09.2011
г., погасена сума в евро: 66.25; с дата на погасяване – 03.10.2011 г. ,
погасена сума в евро: 64.09; с дата
на погасяване – 01.11.2011 г., погасена сума в евро: 66.18; с дата на
погасяване – 01.12.2011 г., погасена сума в евро: 64.02; с дата на погасяване –
03.01.2012 г., погасена сума в евро: 66.12; с дата на погасяване – 01.02.2012
г., погасена сума в евро: 41.28; с дата на погасяване – 03.02.2012 г., погасена
сума в евро: 24.82; с дата на погасяване – 01.03.2012 г., погасена сума в евро:
46.24; с дата на погасяване – 06.03.2012 г., погасена сума в евро: 15.56; с
дата на погасяване – 02.04.2012 г., погасена сума в евро: 66.03; с дата на
погасяване – 02.05.2012 г., погасена сума в евро: 63.85; с дата на погасяване –
01.06.2012 г., погасена сума в евро: 65.94; с дата на погасяване – 02.07.2012
г., погасена сума в евро: 63.79; с дата на погасяване – 01.08.2012 г., погасена
сума в евро: 65.87; с дата на погасяване – 03.09.2012 г., погасена сума в евро:
65.84; с дата на погасяване – 01.10.2012 г., погасена сума в евро: 63.69; с
дата на погасяване – 01.11.2012 г., погасена сума в евро: 0.25; с дата на
погасяване – 05.11.2012 г., погасена сума в евро: 65.52; с дата на погасяване –
03.12.2012 г., погасена сума в евро: 0.13; с дата на погасяване – 04.12.2012
г., погасена сума в евро: 63.50; с дата на погасяване – 02.01.2013 г., погасена
сума в евро: 5.50; с дата на погасяване – 04.01.2013 г., погасена сума в евро:
60.20; с дата на погасяване – 01.02.2013 г., погасена сума в евро: 5.38; с дата
на погасяване – 04.02.2013 г., погасена сума в евро: 60.29; с дата на
погасяване – 01.03.2013 г., погасена сума в евро: 5.26; с дата на погасяване –
05.03.2013 г., погасена сума в евро: 54.04; с дата на погасяване – 01.04.2013 г.,
погасена сума в евро: 5.13; с дата на погасяване – 03.04.2013 г., погасена сума
в евро: 60.46; с дата на погасяване – 09.05.2013 г., погасена сума в евро:
63.42; с дата на погасяване – 03.06.2013 г., погасена сума в евро: 12.47; с
дата на погасяване – 04.06.2013 г., погасена сума в евро: 53.04; с дата на
погасяване – 01.07.2013 г., погасена сума в евро: 8.86; с дата на погасяване –
02.07.2013 г., погасена сума в евро: 54.50; с дата на погасяване – 01.08.2013
г., погасена сума в евро: 8.32; с дата на погасяване – 05.08.2013 г., погасена
сума в евро: 57.10; с дата на погасяване – 02.09.2013 г., погасена сума в евро:
1.02; с дата на погасяване – 08.10.2013 г., погасена сума в евро: 95.49; с дата
на погасяване – 26.11.2013 г., погасена сума в евро: 72.49; с дата на
погасяване – 02.12.2013 г., погасена сума в евро: 88.48; с дата на погасяване –
02.01.2014 г., погасена сума в евро: 65.29; с дата на погасяване – 03.02.2014
г., погасена сума в евро: 4.22; с дата на погасяване – 19.02.2014 г., погасена
сума в евро: 51.05; с дата на погасяване – 07.03.2014 г., погасена сума в евро:
6.09; с дата на погасяване – 04.06.2014 г., погасена сума в евро: 50.61; с дата
на погасяване – 09.10.2014 г., погасена сума в евро: 59.85; с дата на
погасяване – 05.11.2014 г., погасена сума в евро: 102.12; с дата на погасяване – 11.11.2014 г.,
погасена сума в евро: 153.18; с дата на погасяване – 21.11.2014 г., погасена
сума в евро: 51.06; с дата на погасяване – 21.01.2015 г., погасена сума в евро:
70,42; с дата на погасяване – 04.02.2015 г., , погасена сума в евро: 81,70; с
дата на погасяване – 30.04.2015 г., , погасена сума в евро: 208.58; с дата на
погасяване – 08.05.2015 г. , погасена сума в евро: 186,66; с дата на погасяване
– 23.09.2015 г. , погасена сума в евро: 204.24; с дата на погасяване –
23.08.2016 г. , погасена сума в евро: 204.19
Кредитът е станал в просрочие, считано от 02.02.2015
г. - общо 1 411 дни към 13.12.2018 г. включително.
По кредита били просрочени 46 вноски по главница,
съгласно Раздел I, т. 1.11. към Договора за кредит, които били дължими на
падежи и в размери, както следва:
02.02.2015 г. – дължима главница – 3.58; 02.03.2015 г. – дължима главница
– 12.00; 01.04.2015 г. – дължима главница – 7.90; 01.05.2015 г.– дължима главница
– 7.95; 01.06.2015 г.– дължима главница –
5.92; 01.07.2015 г.– дължима главница
– 8.03; 03.08.2015 г.– дължима главница
– 1.85; 01.09.2015 г.– дължима главница
– 10.17; 01.10.2015 г. –дължима главница – 8.16; 02.11.2015 г. – дължима главница – 4.06; 01.12.2015 г.–дължима главница –
10.30; 01.01.2016 г.– дължима главница
– 6.22; 01.02.2016 г.– дължима главница
– 6.26; 01.03.2016 г. – дължима главница – 10.44; 01.04.2016 г.– дължима главница
– 6.37; 02.05.2016 г.– дължима главница
– 6.41; 01.06.2016 г.– дължима главница
– 8.51; 01.07.2016 г. – дължима главница – 8.57; 01.08.2016 г.– дължима главница
– 6.56; 01.09.2016 г.– дължима главница
– 6.60; 03.10.2016 г. – дължима главница – 4.59; 01.11.2016 г.–дължима главница –
10.78; 01.12.2016 г.– дължима главница
– 8.79; 02.01.2017 г.– дължима главница
– 4.74; 01.02.2017 г.– дължима главница
– 8.88; 01.03.2017 г.– дължима главница
– 13.03; 03.04.2017 г.– дължима главница
– 2.87; 01.05.2017 г.– дължима главница
– 13.12; 01.06.2017 г. – дължима главница – 7.06; 03.07.2017 г.– дължима главница
– 5.06; 01.08.2017 г.–дължима главница –
11.22; 01.09.2017 г.– дължима главница
– 7.21; 02.10.2017 г.–дължима главница – 7.26; 01.11.2017
г.– дължима главница – 9.34; 01.12.2017 г.– дължима главница – 9.40; 01.01.2018
г.– дължима главница – 7.42; 01.02.2018 г.– дължима главница – 7.47; 01.03.2018
г.– дължима главница – 13.60; 02.04.2018 г.– дължима главница – 5.58;
01.05.2018 г.– дължима главница – 11.69; 01.06.2018 г.– дължима главница –
7.71; 02.07.2018 г.–дължима главница – 7.76; 01.08.2018 г.– дължима главница –
9.83; 03.09.2018 г.–дължима главница – 3.84; 01.10.2018 г.– дължима главница –
13.95; 01.11.2018 г.– дължима главница – 7.99.
Общият размер на просрочената сума по главница преди
обявяването на кредита за изцяло и предсрочно изискуем е била 366.05 евро, а считано от датата на предсрочната
изискуемост - 10 221.11 евро.
По кредита
били просрочени 38 вноски по договорна лихва, които са били дължими на падежи и
в размери, както следва:
01.12.2015 г.– дължима договорна лихва в ЕUR – 54.94; 01.01.2016 г. – дължима договорна лихва в ЕUR – 64.19; 01.02.2016 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 64.15; 01.03.2016 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 59.97; 01.04.2016 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 64.04; 02.05.2016 г.–дължима договорна лихва в ЕUR – 64.00; 01.06.2016 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 61.90; 01.07.2016 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 61.84; 01.08.2016 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 63.85; 01.09.2016 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 63.81; 03.10.2016 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 65.82; 01.11.2016 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 59.63; 01.12.2016 г. –дължима договорна лихва в ЕUR – 61.62; 02.01.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 65.67; 01.02.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 61.53; 01.03.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 57.38; 03.04.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 67.54; 01.05.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 57.29; 01.06.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 63.35; 03.07.2017 г. –дължима договорна лихва в ЕUR – 65.35; 01.08.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 59.19; 01.09.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 63.20; 23.09.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 44.82; 01.10.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 16.30; 01.11.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 63.09; 01.12.2017 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 61.01; 01.01.2018 г. – дължима договорна лихва в ЕUR – 62.99; 01.02.2018 г. – дължима договорна лихва в ЕUR – 62.94; 01.03.2018 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 56.81; 01.04.2018 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 62.81; 01.05.2018 г.–дължима договорна лихва в ЕUR – 60.73; 01.06.2018 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 62.70; 01.07.2018 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 60.63; 01.08.2018 г. – дължима договорна лихва в ЕUR – 62.59; 01.09.2018 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 62.54; 01.10.2018 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 60.47; 01.11.2018 г.– дължима договорна лихва в
ЕUR – 62.42
Общ размер на просрочената
сума по лихва преди обявяването на кредита за изцяло и предсрочно
изискуем е била 2 233.11 евро,
а считано от датата на предсрочната
изискуемост - 2 247.19 евро.
Заявява, че
съгласно т. 8.1 и 8.1.2 от раздел „Стандартни условия относно предсрочна
изискуемост на кредита" от Договор за ипотечен кредит Б.та има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем когато:
- Кредитополучателят или
Солидарният(те) длъжник(ци)/Поръчител(и) не са погасили изцяло в срок, което и
да е задължение за плащане на анюитетна погасителна вноска или вноска по
главница, дължими лихви, вкл. наказателни лихви, такси или комисионни съгласно
този договор и/или Тарифата на Б.та;
Кредитът е в просрочие,
считано от 02.02.2015 г.
Сочи, че на основание т. 8.2 с
писмено предизвестие с изх. № г, изпратено чрез Нотариална покана, с рег. № на
Нотариус с рег. № *** по регистъра на НК, връчена на 28.09.2018 г. по реда на
чл. 47 от ГПК „П.и.банка" АД е уведоМ.и поканила длъжника М.П.П., като и е бил даден 7-дневен срок за плащане, като
изрично на длъжника е било указано, че в противен случай, след изтичането на
срока и без да бъде изпращано повторно уведомление, Б.та ще счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички предвидени в закона
действия за принудително изпълнение.
Срокът е изтекъл, но до този момент Кредитополучателят не е погасил
всичките си задължения по горепосочения договор.
Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
08.11.2018 г.
Общият дълг на
длъжника М.П.П., ЕГН: ********** към
14.12.2018 г. е 12 872,34 евро.
С оглед
гореизложеното на 14.12.2018 г. „П.И.Б." АД е подала в Районен съд – К.
Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника М.П.П., ЕГН: **********,
въз основа на извлечение от счетоводните книги на Б.та.
По горното
заявление на „П.И.Б."АД, е било образувано частно гражданско дело №
3290/2018 г. по описа на Районен съд - К., и е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
съответния Изпълнителен лист от 18.12.2018 г., с който М.П.П., ЕГН: **********, е била осъдена да заплати на „П.И.Б."АД, общо сума в размер на 12 872,34 евро, от които: 10 221,11
евро – просрочена главница; 2 247 евро – непогасена лихва за редовен дълг
(договорна лихва) по т.1.6 от договора от 01.12.2015 г. до 07.11.2018 г.;
274,22 евро – непогасена лихва за просрочие (наказателна лихва) по т. 1.7 от
договора от 02.02.2015 г. до 13.12.2018 г.; 102,22 евро – непогасена комисионна за управление по
т. 1.8 т.1.8.2.2 от договора за 2017 г. и 2018 г.; 27,61 евро – разноски по
връчване на нотариални покани; законна лихва от подаване на заявлението в съда
до изплащане на вземането.
Дължими по договор за комбиниран ипотечен креди за покупка на имот и
довършителни работи, ремонт и реконструкция № ***, сключен на *** г. между ТБ
„МКБ Ю.“ АД, изменен и допълнен с Анекс № 1 от *** г., ведно с държавна такса в
размер на 503,52 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че след като бил издаден
изпълнителен лист, банката образувала срещу длъжника изпълнително дело
20198670400042 при ЧСИ Д. Д., рег. №.
На 16.10.2019 г. в „П.и.банка“ АД е получила съобщение от Районен съд – К.,
с което били уведомени, че заповедта за незабавно изпълнение № 1970/18.12.2018
г. по ч.гр.д. № 3290/2018 г. на РС – К. е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид изложените обстоятелства за „П.и.б.“ АД се е породил правен
интерес да предяви против М.П.П., ЕГН ********** иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането на Б.та, за
което са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 18.12.2018
г. по ч.гр.д № 3290/2018г. на Районен съд - К., поради което сезират
съда със следното искане:
Молят съда да
постанови решение, с което да установи, по отношение на ответника, съществуването на изискуемо парично вземане в
полза на ищеца „П.И.Б."АД, произтичащо от Договор за комбиниран ипотечен
кредит за покупка на имот и довършителни работи, ремонт и реконструкция № ***,
сключен на *** г. и удостоверено в извлечение от счетоводните книги на „П.И.Б."АД,
въз основа на което извлечение от счетоводните книги, са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 18.12.2018 г. по ч.гр.д № 3290/2018 г. на Районен съд - К.,
като изискуемото парично вземане има за предмет общо сума в размер 12 872,34
евро, от които: 10 221,11 евро просрочена главница; 2 247,19 евро непогасена лихва за редовен
дълг (договорна лихва) по т. 1.6 от договора от 01.12.2015 г. до 07.11.2018 г.;
274,22 евро непогасена лихва за просрочие (наказателна лихва) по т. 7 от договора
от 02.02.2015 г. до 13.12.2018 г.; 102,22 евро непогасена комисионна за
управление по т. 1.8 т. 1.8.2.2 от договора за 2017 г. и 2018 г.; 27,61 евро
разноски по връчване на нотариални покани, и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Молят съда да се произнесе с осъдителен диспозитив по
отношение на разноските в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
3290/2018 г. на Районен съд – К., представляващи внесена държавна такса в
размер на 503,52 лева, както и 50 лева, представляващо юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, молят в полза на ищеца „П.И.Банка" АД да
бъдат присъдени и разноските по настоящото производство, като за пълния им
размер, ще представят списък, съгласно чл.80 от ГПК. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от юрисконсулт Д., който моли съда да уважи
предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в
писмена защита по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.П.П.,
чрез назначения ѝ особен представител адв. В. А., с който заявява, че
счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Съображенията ѝ за оспорване на
установителния иск по основание и размер са следните:
Сочи като безспорно, че между „МКБ Ю."
АД и ответницата П. на *** г. е бил сключен договор за комбиниран ипотечен
кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция. По
силата на този договор на ответницата е бил предоставен кредит на размер на 10
500 евро със срок на погасяване 420 месеца след датата на усвояване на кредита,
но не по-късно от 01.04.2046 г. Погасяването на главницата по кредита е било
уговорено да се извършва на 420 равни месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно
съгласно Погасителен план - Приложение 1 към договора /т. 1.10 и 1.11 от
договора/. В раздел 4 от същия са посочени стандартни условия относно лихвите
по кредита, в раздел 7 - стандартни условия относно издължаването на кредита, а
в раздел 8 - стандартни условия относно предсрочна изискуемост на същия.
Заявява, че в исковата молба ищецът
твърди, че кредитополучателят –ответницата П. е усвоила отпуснатия кредит на
06.04.2011 г. по откритата ѝ банкова сметка ***вница и лихви.
Сочи, че ищецът твърди, че кредитът е
в просрочие от 02.02.2015 г., тъй като ответницата е преустановила плащането по
него. Поради това обстоятелство и позовавайки се на т. 8.1 и 8.2 от договора,
ищецът е предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. За
целта била изпратена Нотариална покана чрез нотариус с рег. № ***, вписан в
регистъра на Нотариална камара, която била връчена на 28.09.2018 г. по реда на
чл. 47 ГПК. Поради непогасяване на всички задължения по договора от страна на
ответницата, ищецът заявява, че е обявил кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 08.11.2018 г. С оглед на това на 14.12.2018 г. е подал
заявление в КРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение съгласно чл. 417 ГПК.
Особеният представител на ответницата
твърди, че съгласно трайната и постоянна съдебна практика предсрочната
изискуемост съставлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип
на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявлението на едната страна, което следва
да бъде отправено и да достигне до другата страна. С дадените задължителни
указания в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК Върховният съд е постановил, че едно потестативно право не
може да бъде надлежно упражнено, ако волеизявлението на едната страна по
договора, не е достигнало и станало известно на другата страна по договора.
На следващо място сочи, че съдебната
практика приема, че волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита следва да е обективирано в писмен документ
и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора,
които дават право на кредитора да упражни правото си, като във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и
недвусмислено.
Заявява, че в настоящия случай ищецът
се позовава на изпратена Нотариална покана изх. № от г. чрез нотариус Н. К. В
същата кредиторът „П.и.банка" АД заявява, че към този момент дългът на
ответницата е „общо в
размер на 12 298.86 евро, от които просрочени задължения 2 410.23 евро,
както следва: 332.48 евро просрочена главница; 2 077.75 евро просрочени лихви.
С нотариалната покана се поканва длъжницата П. в седемдневен срок от
получаването ѝ доброволно да погаси всички задължения. Допълнително е
посочено, че след изтичането на срока и без да бъде изпращано повторно
уведомление ще счита /кредиторът/ ползвания кредит за изцяло и предсрочно
изискуем".
Счита, че така отправената нотариална
покана и условието по нея не е достигнала до ответницата. Видно от отразеното в
същата тя не е била връчена на П..
На второ място заявява, че в нотариалната
покана се съдържа уведомление за наличието на просрочени задължения и покана за
доброволно плащане и, за да бъде счетено, че същата представлява упражняване на
правото от страна на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е
необходимо тя да съдържа изрично волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като бъде посочено какъв е вида и размера на задължението,
ако срокът бе изтекъл, т.е. до изтичане на срока - 01.04.2046 г. Поканата,
видно от записаното в нея, посочва задължението на ответницата към датата на
отправянето на нотариалната покана - 09.08.2018 г., а именно 12 298.86 евро.
Посочването по този начин в нотариалната покана на размера на дълга е от
значение за отправената до длъжника покана за доброволно изпълнение, а не към
обявяването на предсрочната изискуемост на кредитното задължение.
Заявява, че в исковата молба се сочи,
че Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
08.11.2018 г. Въз основа на какво и как е определена тази дата, остава неясно.
На следващо място, подавайки Заявление
на 14.12.2018 г. до КРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
основание чл. 417 ГПК заявителят-кредитор е посочил, че длъжникът М.П. дължи
сумите: 10 221.11 евро просрочена главница, 2 247.19 евро - договорна лихва по
т. 1.6 от Договора за периода 01.12.2015 г. до 07.11.2018г.; 274.22 евро -
наказателна лихва по т.1.7 от Договора за периода 02.02.2015г. до 13.12.2018г.;
102.22 евро -непогасена комисионна за управление по н.1.8 и т.1.8.2.2. от
Договора за 2017 и 2018г., 27.61 евро - разноски по връчване на нотариални
покани, както и законна лихва върху главницата, считано от 14.12.218 г. до
изплащане на вземането.
Сочи, че посочените в заявлението суми
се различават от тези, отразени в нотариалната покана. Ако се приеме, че същата
представлява волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, то това би било неоснователно, тъй като в нея не са посочени по вид
и размер ясно и недвусмислено конкретните окончателните числа на задълженията
на кредитополучателя по отделните пера.
Поради това заявява, че оспорва
твърдението на ищеца, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита по
задължението на кредитополучателя по цитирания договор е извършено по надлежния
ред и начин преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на основание чл.417 ГПК.
С оглед на изложеното твърди, че
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, поради което вземането не е било изискуемо в заявения
размер. Ето защо счита, че поради недоказаното настъпване на предсрочната
изискуемост за част от кредита не следва да бъде уважаван иска за суми над
размера на падежираните погасителни вноски. Това води след себе си и
възражението ѝ за размера и на претендираните лихви, като размерът на
същите следва да се определи само по отношение на тези, които са били просрочени
към момента на подаване на заявлението.
По изложените по-горе съображения моли
съда да приеме, че не са налице убедителни и надлежни доказателства за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и достигането на това до
кредитополучателя М.П.П., поради което предявеният иск в посочения от ищеца
размер се явява неоснователен и недоказан. В съдебно заседание адвокат В. А.,
която моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело №3290/2018 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.417 от ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №1970/18.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ, срещу длъжника М.П.П.
за сумата 10 221.11 евро главница, 2 247.19 евро договорна лихва за периода
от 01.12.2015г. до 07.11.2018г., 274.22 евро наказателна лихва за периода
02.02.2015г. до 13.12.2018г., 102.22 евро непогасасена комисионна за управление
по т.1.8 и т.1.8.2.2 от
договора за
2017 и 2018г., 27.61 евро разносни по връчване на нотариални покани ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2018 г.
до изплащане на вземането, както и
сумата 653.52 лева. - разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника М.П.П. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото не
се спори, а това се установява и от представения по делото договор за комбиниран
ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и
реконструкция №*** от ***г. , изменен и
допълнен с Анекс №1 от ***г, сключен между „Ю.“ ЕАД като кредитодател и М.П.П.
като кредитополучател. Съгласно договора ищецът е предоставил на М.П.П. кредит в размер на 10 500 евро за покупка
на имот, довършителни работи и ремонт със срок на погасяване на кредита
01.04.2046г. Представен е и погасителен план към договор от ***г. Съгласно т.1.7
от договора лихвата за просрочие /наказателна лихва/ по кредита е в размер
на размера на лихвата за редовен дълг и
надбавка от хиляда базисни точки на годишна база и спри спазване на условията
на Раздел II от договора.
По делото е
представен нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №. от ***г. по описа на нотариус Д. К., с рег. №, с район
на действие Районен съд – К.. От същия се установява, че „МКБ Ю.“ ЕАД предоставя на М.П.П. банков кредит в размер
на 10 500 евро, със срок на погасяване 420 месеца, след датата на усвояване
на кредита, съгласно условията подробно описани в договор за банков кредит №*** от. За обезпечаване на вземането на „МКБ „Ю.“
ЕАД, включващо главница, лихви и разноски
ипотекарния длъжник М.П.П. учредява в полза на Б.та договорна ипотека върху следния недвижим имот
: партерно помещение – жилище състоящо се от една стая, тераса, баня и тоалетна
със застроена площ от 42.71 кв.м., представляващо част от партерен етаж на дванадесететажна жилищна сграда, находяща
се в град К., Представена
е и нотариална покана от., с рег. №по описа на нотариус Н. К., с рег. №*** на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд – К. от „ П.и.банка“ до М.П.П. относно
предсрочна изискуемост по договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на
имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция №*** от ***г. В поканата е посочено, че задължението
на кредитополучателя е в общ размер на 12 298.86 евро. Със същата покана кредитополучателят
е поканен в едноседмичен срок от получаването й да изпълни задълженията си.
Нотариалната покана до М.П.П. е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
По делото са
представени Извлечение от счетоводните книги на ПИБ АД, изпълнителен лист от
18.12.2018 г., издаден по ч.гр.д 3290/2018 г. по описа на Районен съд – С. и
молба за образуване на изпълнително дело.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като
компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че съгласно Договор
за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи,
ремонт и реконструкция № *** от *** г.
размерът на кредита е 10 500 евро и е усвоен изцяло на 06.04.2011 г. Общо
погасената главница е в размер на 278,89 евро, а общо погасена договорна лихва
– 3 573,35 евро. Посочено е, че към дата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем 08.11.2018 г. дължимите просрочени суми са: главница –
10 221,11 евро; договорна лихва – 2 218,98 евро; лихва за просрочие
по т. 1.7. от договора за периода от 02.02.2015 г. до 08.11.2018 г. – 136,60
евро; лихва за просрочие по т. 1.7 от договора за периода 02.02.2015 г. до
13.12.2018 г. – 138,54 евро; комисионна за управление за 2017 г. и 2018 г. –
102,22 евро. Посочено е, че общият размер на задължението към 08.11.2018 г. е
12 673,91 евро, а общият размер на задължението към 13.12.2018 г. е
12 680,85 евро. Вещото лице сочи, че размерът на вноските с настъпил
падеж, съгласно погасителния план към датата на издаване на заповедта за
изпълнение – 14.12.2018 г. е: главница – 375,89 евро; договорна лихва –
2 263,24 евро.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
По
делото не се спори, а това се установява и от Договор за комбиниран ипотечен
кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № *** от *** г. и анекс към него, че ищцовото дружество е отпуснала на М.П.П. сума
в размер на 10 500 евро. Не е спорно между страните по делото е, че
кредита е усвоен изцяло на 06.04.2011г. Не
е спорно, че кредита е в просрочие от 02.02.2015г.
За основателността на предявените положителни установителни
искове, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 430 от Търговския
закон
и чл.240 от ЗЗД, ищецът следва да установи, че по силата на валидно
правоотношение по договор за кредит е предоставил на кредитополучателя кредит в
посочения размер, че в тежест на последният е възникнало задължение за връщане
на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери;
както и че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата и на
акцесорното задължение, респ. че са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на целия кредит.
Договорът за заем е реален и съдът приема, че по делото се
установява предаването на договорената сума от заемодателя на заемателя. Налице
е и валидно сключен – в писмена форма и действащ договор за заем, обвързващ
страните с договорените и съществуващи по закон права и задължения, в който са
уточнени размер на заемната сума, договорената лихва и падежа на задължението
на заемателя. Предвид гореизложеното съдът приема, че заемодателят е предал на
заемополучателя процесната сума, тъй като кредитът е усвоен изцяло на
06.04.2011г. и се явява изправна страна по договора за заем, имаща право да
претендира изпълнение на насрещните задължения от страна на заемателя.
Доколкото ищецът се позовава на предсрочна
изискуемост, съдът преценява от доказателствата, че са налице обективните
предпоставки за обявяването на същата, уговорени в т.8.1 и т.8.1.2. Б.та има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато кредитополучателят не
погаси изцяло в срок, което и да е задължение за плащане на анюитетна
погасителна вноска или вноска по главница, дължими лихви вкл. наказателни
лихви, такси или комисионни съгласно договор и/или Тарифа на Б.та.
Същевременно не се установява по делото, че ищцовото
дружество е направило волеизявление, че счита кредита за предсрочно изискуем, което да е достигнало до
длъжника преди започването на заповедното производство.
Макар ищецът да се позовава на изпращане на нотариална покана от 10.07.2018г., с рег. №по
описа на нотариус Н. К., с рег. №*** на Нотариалната камара по делото липсват
доказателства същата да е достигнала до длъжника преди датата на подаване на заявлението
по реда на чл.417 от ГПК..
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът е за вземане,
произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и
е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита.
В настоящия случай, както в подаденото заявление, така и в
исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост, настъпила на 08.11.2018г. вследствие на неплатени месечни вноски
от страна на кредитополучателя. Следва да се има предвид, че вземането, предмет
на заявлението по реда на чл.417 от ГПК следва да бъде изискуемо към момента на
депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК
В настоящия случай ищецът не е представил доказателства, че
волеизявлението му, че счита кредита за предсрочно
изискуем е достигнало до длъжника, както и че същият е положил дължимата грижа
да уведоми ответницата, че счита кредита за предсрочно
изискуем. Представената към исковата молба нотариална покана от., с рег. №по
описа на нотариус Н. К., с рег. №*** на Нотариалното камара, район на действие
Районен съд - К. до кредитополучателя М.П.П.
е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
Съдът намира, че ищецът не е представил доказателства, че
волеизявлението му, че счита кредита за предсрочно
изискуем е достигнало до ответника, както и че същият е положил дължимата грижа
да уведоми длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем.
При липсата на доказателства за валидно направено
волеизявление от страна на кредитора, обявено на длъжника преди започване на
заповедното производство, че счита кредита за предсрочно
изискуем, не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото
си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Позоваването на предсрочна изискуемост в депозираното в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение за цялото непогасено вземане, не
би могло да означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито, че е налице
покана за плащане. До произнасяне от страна на съда по искането за издаване на
заповед за изпълнение, производството е едностранно и препис от заявлението не
се връчва на длъжника. Що се касае до исковата молба, то тя безспорно има
характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита
за предсрочно изискуем, поради което с
връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена. В настоящия
случай ответника на основание чл.47, ал.6 от ГПК се представлява от особен
представител.
Доколкото обаче в случая се касае за вземания, елемент от
съдържанието на заемно правоотношение, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, не следва да се игнорира обстоятелството,
че между страните съществува валидна облигационна връзка при първоначално
уговорените по договора за заем условия. Липсата на точно изпълнение по тях,
без настъпването на последиците на предсрочна
изискуемост на непогасения остатък от задълженията по кредита, съобразно
уговореното в актуален погасителен план от страните за погасяване на
задълженията – главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на
исковото производство. Ответницата М.П.П. дължи изпълнение макар и само до
онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС, при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка
по договора за кредит при условията, договорени между страните- кредитор и
кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси. Липсата на точно
изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
страните за погасяване на задължението– главница или лихви, следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл.422 от ГПК, дори и
да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът- ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Положението на кредитора не следва да бъде по- неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил
осъдителен иск за вземането си по общия ред. Присъждането на вноските с
настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Предсрочната изискуемост
на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не
са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание- договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на
чл.422 от ГПК.
Съгласно задължителните указания в т.
9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/ 2013
на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Последователното
прилагане на този принцип, а и на нормата на 235 от ГПК, според която съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от
значение за спорното право, означава да се вземе предвид и настъпването на
падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл.422 от ГПК.
Това е обусловено и от момента, към който се формира силата на пресъдено нещо -
приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. След
като се приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в
който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на следва да се
уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на
пресъдено нещо. Падежиралите вноски към 28.06.2020г. са в размер на 550.70
евро, които съдът изчисли служебно на основание чл.162 от ГПК. Поради
изложените съображения, съдът намира, че следва да уважи иска за главница до този размер, като в останалата му част до
размера на претендираните 2 247.19 евро следва да го отхвърли, като
неоснователен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният в настоящото производство иск се
явява основателен до размера на падежиралите
незаплатени вноски за главница – на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, /така както е
разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ в размер на 550.70 евро.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 10а от ЗПК
изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В настоящия случай съдът
констатира, че в противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК в сключения между страните банков
кредит е договорено такса комисионна за управление съгласно т.1.8 и т.18.2.2. Договорът за кредит, сключен между страните е потребителски по своя
характер, поради което са приложими и разпоредбите на ЗПК и Закона за защита на
потребителите. В т.1.8 и т.18.2.2 на договора за кредит е предвидено кредитополучателят да заплаща комисионна
за управление на кредита. Съдът счита, че претендираното вземане в размер на 102.22
евро непогасена комисионна за управление на кредита противоречи на разпоредбата
на чл.10а, ал. 4 от ЗПК и чл. 58, ал.2 от ЗКИ, тъй като не е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират таксите и разходите
да са ясно и точно определени в процесния договор. Това, че договора е подписан от длъжника не освобождава кредитора
от задължението за точно и ясно определяне на задълженията на кредитополучателя
в договора. Отделно от това, разходите при изискуем кредит са във връзка с
управлението на кредита, поради което противоречат и на чл.10а, ал. 2 от ЗПК,
която норма забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. На същото основание
съдът счита, че претендираната сума от 27.61 евро, разноски по връчване на нотариалните
покани противоречи на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и заобикаля чл. 33, ал. 1
от ЗПК, тъй като разноските са по повод забавеното изпълнение на договора от
длъжника (потребител), а при забава на потребителя кредиторът има право
единствено на лихва за времето на забавата.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 550.70 евро, считано от подаване
на заявлението в съда на 14.12.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата. Основателен е и иска за заплащане на
договорна лихва от заключението на
неоспорената съдебно- счетоводна експертиза е видно, че договорната лихва е 2
263.24 евро. Следва да бъде присъдена и лихва за просрочие в размер на 138.54
евро за периода от 02.02.2015г. до 13.12.2018г. Над този размер до претендираните 274.22 евро
претенцията се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
По отношение
на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата
на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 149.89 лева представляващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото
производство - в размер на 480.01 лева,
представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК по отношение на М.П.П., ЕГН **********, с адрес *** съществуването
на вземането на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от изпълнителните директори
Н.В.Н. и С.А.П., чрез юрисконсулт М. М., съдебен адрес *** за сумата от 570.70
евро представляваща главница по договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и довършителни работи, ремонт и
реконструкция № ***, сключен на *** г. между ТБ МКБ Ю.“ АД (с предишно
търговско наименование „Ю.“ ЕАД) – универсален праводател на „П.и.банка“ АД,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от *** г., ведно със законната лихва, считано от
14.12.2018 г. до изплащане на вземането, 2 263.24 евро
договорна лихва за периода от 01.12.2015 до 07.11.2018г., 138.54 евро
наказателна лихва за периода от 02.02.2015г. до 13.12.2018г., като отхвърля претенцията за главница в частта й до
претендирания размер от 10 221.11 евро,
претенцията за договорна лихва за периода от 01.12.2015 до 07.11.2018г.,
в частта и до претендирания размер 2 247.19 евро, претенцията за
наказателна лихва за периода 02.02.2015г. до 13.12.2018г. в частта й до претендирания
размер от 274.22 евро, претенцията за 102.22 евро непогасена комисионна за
управление по т.1.8 и
т.18.2.2, както и сумата от 27.61 евро, представляваща разноски по връчване на
нотариални покани, като неоснователни, за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №1970/18.12.2018г. по частно
гражданско дело №3290/2018г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от изпълнителните директори Н.В.Н. и С.А.П., чрез юрисконсулт М. М.,
съдебен адрес ***, сумата от 149.89 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело
№3290/2018г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Мила П.П.,
ЕГН **********,*** да заплати на „П.И.Банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** представлявано от изпълнителните директори Н.В.Н. и С.А.П., чрез юрисконсулт М. М.,
съдебен адрес ***, сумата от 480.01 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.