Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново , 4.04.2019 г.
Великотърновски районен съд,
гражданска колегия, осми състав, в открито съдебно заседание на 7.03.2019 г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИАНА РАДЕВА
при секретаря М.Трифонова , като разгледа
докладваното от съдията гр. д. №2070/
Иск с правно основание чл. 42, б
"б." от ЗН
Ищцата С.Н.П. твърди,
че е единствен законен наследник на сина си
Н. С. Е., починал на 4.11.2016 година. Приела наследството по опис
след процедура по чл.61,ал.1 от ЗН пред ВТРС. При извършена справка установила,
че по персоналната партида № 26238 за вписвания, отбелязвания и заличавания за
лицето Н. е вписано завещание, в което като заветник е посочено лицето Ж.Б.П..
Завещанието било вписано в Служба по вписванията при ВТРС . Твърди, че
завещанието не е написано и подписано от сина ѝ. Моли съда да постанови
решение, с което да прогласи саморъчното завещание, вписано с дв.вх.№
12143/28.12.2016 г. , том 12, акт 103/2016 г. под № 5455/28.12.2016 г. на
Служба по вписванията при ВТРС за
нищожно на основание чл.25,ал.1 от ЗН. Претендира разноски. В съдебно заседание
се явява лично. Поддържа становището си.
Ответникът
Ж.Б.П. е депозирала
отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Заявява, че
саморъчното завещание изготвено на 15.07.2016 г. от покойния Н. е обявено в
кантората на нотариус Т.Братванова на 11.11.2016 г. и е вписано в Служба по
вписванията при ВТРС. Твърди, че завещателят е изписал изцяло ръкописно целият
текст на завещанието и че подписът положен в края на саморъчното завещание,
както и изписаните три имена са изпълнени от завещателя. Твърди, че завещанието
е автентично и като такова е действително. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание се представлява от адв.А.
от ВТАК. Поддържа отговора и заявява неоснователност и недоказаност на иска. Претендира
разноски.
След като се запозна със
становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът
намира установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници изх.№ 94СС-15634-3/21.11.2017 г. издадено
от Община Велико Търново е видно, че след смъртта на Н. настъпила на 4.11.2016
г., за което е издаден акт за смърт № 0820/5.11.2016 г. негов законен наследник
е майка му С.Н.П.. Същата е приела наследството на сина си по опис , за което е
постановено определение №240/по ЧГД № 83/2017 г. на ВТРС вписано в книгата за
приемане и отказ от наследство под №11 от 2.02.2017 г. Приложено е саморъчно
завещание от 15.07.2016 г. , с което Н. се
е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано от него към
момента на смъртта му в полза на Ж.Б.П.. Саморъчното завещание е обявено с
протокол от 11.11.2016 г. пред пом.нотариус при нотариус Т.Братванова с рег.№
283 в регистъра на НК с район на действие РС Велико Търново и е вписано в Служба по вписванията
при РС Велико Търново с дв.вх.№ 12143,
акт том 12, с акт № 103 от 28.12.2016 г.
Събрани са гласни доказателства , чрез разпит на свидетели, водени от
страните. Св. Ш. е приятелка на ищцата. Сочи, че синът ѝ бил болен и
провеждал химиотерапия. Една вечер,
заедно с друга тяхна приятелка посетила дома им
и при разговор със сина на ищцата той изразил радостта си от това, че
майка му има близки приятелки. Споделил, че е осигурил материално майка си. Заявява, че от ищцата разбрала за
неин разговор със сина ѝ, в който той ѝ казал, че няма да изготвя
завещание. Ответницата била приятелка на починалия, която ходела за кратко у
тях да му дава лекарства; не е полагала други грижи за него. Св.К. е приятелка
на ищцата и споделя същия случай на посещение в дома ѝ, при който синът ѝ
споделил за болестта си , както и това, че е осигурил жилищно и финансово своята
майка. Св. К. е колега и приятел на починалия. Твърди, че той, шефът им и
ответницата помагали на Н. през целия му курс на лечение- пътуване до София, операция,
впоследствие химиотерапия. Заявява, че през цялото време, от заболяването до кончината му, за Н. се грижела Ж.-
купувала лекарства, оставала в болницата, когато се налага. Двамата поддържали
приятелски отношения. Сочи, че Н. споделил с него намерението си да изготви
завещание, без да уточнява в чия полза.
По -късно съобщил, че вече го е направил. Според свидетеля, отношенията между майка и
син не били много добри. Св.М. заяви,
че във връзка с упражняваната от нея адвокатска
практика познава ищцата и семейството ѝ. Познава и ответницата, като медицинска сестра,
работила в детското заведение, посещавано от децата ѝ. Твърди, че преди две-три години Н. Евтимов
направил консултация с нея относно изготвяне на завещание. Св.М. обяснила правните възможности и няколко дни
след това той отишъл в кантората и ѝ показал изписано саморъчно завещание
на лист с редове, голям формат. Тя
видяла името на Ж.П. и се оказало, че това е същото лице, което познава като медицинска сестра. Обяснила му как да
съхранява саморъчното завещание. Няколко месеца по-късно била потърсена от Ж.П.,
която съобщила за смъртта на Н. и ѝ показала същото завещание, а свидетелката
съдействала при процедурата за обявяването му. За установяване
автентичността на оспореното саморъчно завещание по делото е назначена
съдебно-графологична експертиза, заключението на която е, че ръкописният текст
в представеното за изследване саморъчно завещание е изписан от Н. С. Е., а подписът на "завещател" от името
на Н. С. Е., е положен от него. След
направено оспорване от ищцата е допусната и изготвена тройна-съдебно
графологична експертиза. При използван сравнителен материал представен както по делото, така и образци от документи,
попълнени от Н. и посочени в експертизата / подписи от АИС МВР -заявления за
издаване на БДС от 24.01.2000 г., пълномощно от 21.10.2016 г., документи от
личното трудово досие на починалия,
представени от ищцата документи- пълномощно, договори, сключвани от
починалия с различни банки, нотариален акт, всички подробно описани/ заключението на тройната експертиза,
поддържано в съдебно заседание, е категорично- ръкописният текст на саморъчно
завещание от 15.07.2016 г. е написан от Н. и подписът, положен за завещател в
същото завещание, е положен от Н. С. Е. При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, депозиран от активно процесуално
легитимирана страна пред компетентния съд. По същество иска е
неоснователен.
Законът за наследството в
разпоредбата на чл.25,ал.1 предвижда специални изисквания към саморъчното
завещание. За да е действително, то трябва да е изписано изцяло ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, да е
подписано от него и подписът да е поставен след завещателните разпореждания.
Завещателното разпореждане е нищожно, когато не са спазени изискванията на чл.25,ал.1
от ЗН. При направено оспорване относно автентичността на саморъчното завещание
този, който се ползва от него носи тежестта пълно и главно да установи неговата
действителност. От съвкупния анализ на събрания доказателствен материал съдът
счита, че автентичността на саморъчното завещание, направено от починалия син
на ищцата в полза на ответницата е категорично доказана. В хода на производството бяха
изготвени съдебно-графологична експертиза и след оспорване заключението от
страна на ищцата е допусната и тройна-съдебно-графологична експертиза. Всички
вещи лица са категорични относно дадените заключения- както саморъчния текст,
така и подписът до "завещател" на изследваното саморъчно завещание от
15.07.2016 г. са изпълнени от Н. С. Е. Използваният сравнителен материал от
почерка и подписа на починалото лице от документи, съставяни през различен период от време и предоставени,
както от двете страни, така и съхранявани в
МВР и при работодателя, несъмнено показва според вещите лица , че оспореният
документ е изписан в цялост и подписан именно от Н. С. Е. Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, като компетентни и обосновани, като
тройната-съдебно графологична експертиза не бе оспорена , включително от
ищцата. Ангажираните от ответника гласни доказателства, чрез разпита на св.М. и св.Колев, ценени от съда като логични и
непротиворечиви също кореспондират с тези заключения. В тази връзка показанията
на св. Ш. и св. К. освен, че не съдържат информация за релевантни към спора факти, остават изолирани от
останалия доказателствен материал. От изложеното съдът счита, че автентичността на саморъчното
завещание на Н. съставено на 15.07.2016 г.
в полза на Ж.Б.П. бе доказана по безспорен начин. Иска е неоснователен и
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника направените по делото разноски възлизащи в размер на 350
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 42 б."б" от ЗН на С.Н.П. с ЕГН ********** *** против Ж.Б.П.
с ЕГН ********** *** за прогласяване
саморъчното завещание на Н. , вписано с дв.вх.№ 12143/28.12.2016 г. ,
том 12, акт 103/2016 г. под № 5455/28.12.2016 г. на Служба по вписванията при
ВТРС за нищожно на основание чл.25,ал.1
от ЗН, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Н.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.Б.П. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Районен съдия: