№ 2804
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100502637 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. К., ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв. Н., срещу решение № 15578 от
27.09.2023 г. по гр. дело № 70435/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
36-и състав, в частта, в която е признато за установено, че по предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Д. Г. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, една втора от следните суми: 1156,96 лева
главница за топлинна енергия за имот с абонатен № 289995, находящ се в гр.
София, община Люлин, бл. ****, за периода от 11.01.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване,
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 155,66 лева
– мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 02.03.2022 г. и сумата от 47,24 лева
главница за дялово разпределение от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване, 21.03.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело 14643/2022 г. по описа на
СРС, 36-и състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно
бил приел ответника като потребител на топлинна енергия, тъй като такъв се
1
явявал вещният ползвател, на когото е открита партидата. Неправилно съдът
бил приел за дължими и претендираните суми за лихва, защото не били
ангажирани доказателства, че въззивникът е изпаднал в забава. Нямало
основание за присъждане на сумите за дялово разпределение. Искането към
СГС е решението в обжалваната част да бъде отменено като предявените
искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация
София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк.
Първанов, е подала отговор на въззивната жалба. Счита, че тя била
неоснователна, а решението на СРС било законосъобразно. Искането към СГС
е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните
като достигна до следните фактически и правни изводи:
По същество жалбата е неоснователна.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ се състои в установяване на
валидно облигационно правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и
ответника с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди за
процесните имот и период, нейното доставяне и стойността й.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмен договори при общи условия, сключен между
доставчика на топлинна енергия и клиента (потребителя) в сграда – етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно
обвързване и при липса на писмен договор – съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти (потребители) на топлинна енергия. При тълкуване на
горните норми настоящият съдебен състав намира, че втората хипотеза се
явява субсидиарна на първата и е приложима само в случаите, когато клиентът
(потребителят) на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и
доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
16.03.2007 г. № 49, том I, рег. № 1188, дело № 49 от 2007 г. по описа на
нотариус А.Г., с район на действие СРС, на 16.03.2007 г. Д. К. е придобила
собствеността на апартамент, находящ се в гр. София, ЖК „Люлин“, бл. ****.
2
От представеното заявление-декларация от 27.11.2007 г. от Д. К. до ищеца
се установява, че тя е поискала открИ.е на партида за топлоснабдяване на
процесния имот като по този начин волеизявлението й за договорно
обвързване с комуналното дружество е достигнало до него. От представените
по делото и неоспорени от ответника съобщения към фактури, извлечение от
сметка, и подписани от Д. К. документи за отчет, се установява, че на нейно
име за процесния имот е била открита партида с абонатен № 289995. Със
счетоводното открИ.е на партида на името на Д. К. се установява и писменото
й приемане от топлофикационното дружество като негов клиент. Изводът от
тези насрещни действия на страните е, че те са сключили писмен договор по
смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за
процесния апартамент.
Валидно възникналата по силата на писмения договор облигация между
ищеца и ответника се е запазила и след като нотариален акт за дарение на
недвижим имот със запазено право на ползване от 18.03.2016 г., № 180, том I,
рег. № 1689, дело № 138 от 2016 г. по описа на нотариус С.Ф., с район на
действие СРС, на 18.03.2016 г. И. Д. и Д. К. са дарили посочения имот на В. Д.
като са си запазили пожизнено, заедно и поотделно, вещното право на
ползване върху него. По делото няма данни някой от тях да се е отказал от
него по реда на чл. 99 ЗС или то да е прекратено по чл. 61 ЗС.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Съгласно § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В чл.
153, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Ето защо СГС приема, че по делото се установява и втората субсидиарна
хипотеза на възникване на договорна връзка между страните по силата на
закона – чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а именно, че Д. К., в качеството си на титуляр на
вещно право на ползване, е била клиент на „Топлофикация София“ ЕАД по
отношение на доставяна топлинна енергия до процесния имот. Съгласно чл.
56 ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно
нейното предназначение. Вещното право на ползване е абсолютно субективно
материално право и е противопоставимо на всеки, в това число и собственика
на имота. Когато собственик на недвижим имот учреди право на ползване, то
той се лишава от правомощието да го ползва за сметка на ползвателя.
3
Съгласно чл. 57 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта. Предвид изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на
учредено вещно право на ползване, настоящият съдебен състав намира, че
именно ползвателят на имота се явява потребител на доставената топлинна
енергия.
Неоснователни са доводите в жалбата, че представените по делото
фактури и другите документи били издадени на името на И. Д.. Напротив, по
делото се установява, че процесните фактури са издадени на Д. К. и тя е
подписала заявлението от 27.11.2007 г. за открИ.е на партидата за имота. На
името на въззивника са издадени и той е подписал съставените отчети за
проверка на индивидуалните уреди за измерване за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г.
Така мотивиран, СГС намери за неоснователно възражението в жалбата,
че ответникът не е бил потребител на топлинна енергия за процесния имот
през исковия период.
Приложимият в отношенията между страните метод на определяне,
отчитане и заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ - клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.
Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия
въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Според ал. 3 на същия член, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.
3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок
на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
4
При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи
условия може да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата
фактура, следва първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и
да бъде изготвена изравнителна сметка. Сроковете за извършването на тези
действия съгласно действащите за процесния период наредби за
топлоснабдяването – Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. (отменена), така и по
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., са до 10 юли за отчитане
и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка.
Настоящият съдебен състав намира, че нормите на чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и
5 от ОУ следва да се тълкуват по правилата на чл. 20 ЗЗД – отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора и добросъвестността. Отложеното във времето издаване на общата
фактура не може да дерогира задължението на клиента да заплати
задълженията по нея в предвидения 45-дневен срок и е единствено в ущърб на
комуналното дружество, защото датата на нейното издаване определя падежа
й. Забавата на кредитора да издаде общата фактура не накърнява интересите
на потребителите, а напротив, отлага във времето изискуемостта на
задълженията им.
По горните съображения, изводът на съда е, че след издаване на общата
фактура започва да тече 45-дневния срок за плащане, с изтичането на който
вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 1
ЗЗД – без да е необходимо получаването на покана от „Топлофикация София“
ЕАД.
За исковия период са издадени три общи фактури – фактура №
********** от 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
фактура № ********** от 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. и фактура № ********** от 31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г. В тези три фактури е посочен краен срок за плащането им –
14.09.2019 г., 14.09.2020 г. и съответно 14.09.2021 г. Тези срокове съответстват
на правилото по ОУ за 45-дневни такива. Претендираната мораторна лихва е
именно за период от 15.09.2019 г. до 02.03.2022 г., която дата предхожда
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Нейният общ размер от 155,66
лева (като въззивникът е задължен за ½ от тази сума или 78,33 лева) е
правилно определен от СРС на основание неоспореното заключение по
счетоводната експертиза и чл. 162 ГПК. По горните съображения СГС намери,
че възражението по отношение на присъдената лихва за забава, е
неоснователно.
Третото възражение в жалбата касае претенцията за такса дялово
разпределение в размер на 23,62 лева за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021
г. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая услугата дялово разпределение е предоставена от „Техем Сървисис“
5
ЕООД на основание чл. 61, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването от
20.03.2020 г. Съгласно чл. 36 от ОУ таксите за извършваната услуга за дялово
разпределение се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна
енергия на комуналното дружество. Размерът и периодът, за който се отнася
претендираната такса за дялово разпределение, се установяват от
представеното от ищеца извлечение от сметка, представените от „Техем
Сървисис“ ЕООД индивидуални справки по отношение на въззивника и
заключението по счетоводната експертиза. На основание горното СГС намира,
че доводите срещу претенцията на ищеца за заплащане на таксата за дялово
разпределение са неоснователни.
В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното
решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.
В обобщение на изложеното, по въведените в жалбата възражения СГС
намира обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде
изцяло потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемият. Във производството пред СГС „Топлофикация
София“ ЕАД е подало бланкетен отговор на въззивната жалба и не е
осъществявано реално процесуално представителство, поради което не следва
да му се присъжда възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15578 от 27.09.2023 г. по гр. дело №
70435/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 36-и състав, в частта, в която
е признато за установено, че по предявените искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Д. Г. К.,
ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
една втора от следните суми: 1156,96 лева главница за топлинна енергия за
имот с абонатен № 289995, находящ се в гр. София, община Люлин, бл. ****,
за периода от 11.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване, 21.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 155,66 лева – мораторна лихва от
15.09.2019 г. до 02.03.2022 г. и сумата от 47,24 лева главница за дялово
разпределение от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване, 21.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по частно гр. дело 14643/2022 г. по описа на СРС, 36-и състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
6
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7