РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 07.06.2021 г. в
състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 27/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.И.Б. срещу Решение
20248950 от 11.11.2020г., постановено по гр. д. № 53511/2019г. по описа на
Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя
(предявени в качеството му на наследник на Н.Н.Н.-Й.) срещу Н.И.Б. за заплащане
на сумите 3000,00 лева и 3750,00 лева- припадащата му се като наследник 1/4
част от продажната цена на два недвижими имота, прехвърлени с договори за
покупко продажба от Н.Н.-Й.на въззиваемия ответник.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението
поради превратно тълкуване от съда на събрани по делото гласни доказателства и
писмени такива.
Сочи, че СРС е придал на показанията на свидетеля на
ответника (сестра на страните) съдържание каквото те нямат. Сочи, че свидетелят
не е казвал, че майка му не е имала възражения за сумата. Също така посочил, че
не е виждал майка му да брои твърдените „пачки“, както и че не може да каже
колко и с какво съдържание били пачките, но въпреки това съдът е направил
изводи, че свидетеля установява плащане на сумата от 30000,00 лева и че майка
му не е имала възражения.
Отделно сочената сума от 30000,00 лева не съответствала
на общата сума от записаните в двата нотариални акта цени (27000), което било
индиция за липса на плащане.
Сочи, че в приетото по делото пълномощно от майка му
за ответника да договоря сам със себе си при сделките и да я представлява не е
записана цена на имотите, а е предвидено ответника да я определи и да декларира
от името на майка му, че е получила цената, което категорично означавало, че
цената не е била определена и съответно получена много преди сделките още
2017г., както е твърдяно в отговора на исковата молба-още повече, че втората
сделка е в деня предхождащ смъртта на майка му. Съдът не обсъдил релевираното
възражение за нарушение на закона за ограничаване плащанията в брой.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Въззиваемия оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението. Сочи че свидетелските показания са допустими между роднини и освен
това свидетеля е сестрата на страните. Счита, че в представеното пълномощно има
признание за получаване на цената от прехвърлителката.
СГС след
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото доказателства намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по
същество за неправилно по следните съображения:
Между страните не се спори за действителността на сделките.
Спорът е дали е платена цената по тях. Плащането на цената при условия на пълно
и главно доказване трябва да бъде сторено от купувача по сделките-ответника.
Същият е ангажирал свидетелски показания и се позова
на пълномощно с нотариална заверка, в което упълномощителя е дал право на
пълномощника да договаря сам със себе си и: „…за продажна цена, която определи
и което декларира пред нотариус, че съм получила от него, като купувач по
сделката…“.
На първо място СГС намира, че свидетелските показания
са допуснати при нарушение на чл. 164, т. 4 от ГПК.
В случая чл. 164, т. 3 не намира приложение. Тази разпоредба не може да
бъде тълкувана разширително и тя не касае хипотеза на погасяване на парични задължения
между роднини в случаите, в които задълженията са установени в писмен акт.
Изрично в този смисъл РЕШЕНИЕ № 126/10.10.2018
година гр. д. №
4602/2017 г. на ВКС, III Г.О. постановено за развитие на правото в идентична хипотеза, а
именно дали са допустими свидетели за установяване на плащане между роднини по
права линия на задължения установени с нотариален акт.
Изводите на СРС са базирани единствено
върху тези показания при изрично възражение в първото заседание от страна на
ищеца за недопустимост на свидетели.
От друга страна не е обсъдено изобщо
съдържанието на представеното пълномощно. Според СГС то не съдържа удостоверително
изявление на упълномощителя продавач, че е получил цената. Цитираната по-горе
формулировка на пълномощното категорично сочи, че към деня на неговото
подписване (чрез пръстов отпечатък) цена не е била определена. Иначе не би
имало нужда от включване на клауза за определяне на цената от самия
упълномощен. Това опровергава твърдението в отговора на исковата молба относно уговарянето
на цената, а също и твърдението за плащане още през м.05.2017г. В пълномощното
изобщо няма суми и е абсурдно да се приема, че то има характер на разписка и
съответно обвързва и наследника.
Неотносими към делото са събираните
доказателства за доходите на съпругата на ответника, тъй като предмет на делото
не е да се установи с какви средства е платена цената, а дали изобщо е платена.
При липса на други доказателства за
плащане на цената исковете са основателни и следва да бъдат уважени, като за
пълнота следва да се отбележи, че оплакването в жалбата относно прилагането на
закона за ограничаване плащанията в брой не може да бъде споделено-нарушението
на този закон не води до невалидност на евентуално плащане, а само до
административно наказателна отговорност
По разноските:
При този изход на делото въззивникът има право на
разноски за двете инстанции за държавни такси в размер на 405,00 лева и
адвокатски хонорар в размер 2040 лева.
Пред двете инстанции е направено възражение от
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което СГС намира за неоснователно. За първа
инстанция ищецът претендира и доказва 1040,00 лева, а за втора инстанция
1000,00 лева. Минималния размер на хонорара съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба 1/2004г. на висш адвокатски съвет е 440,00 за
иска с цена 3000,00 лева и 492,50 лева за иска с цена 3750,00 лева. Или общо за
двата иска за една инстанция минималния размер е 932,00 лева, при което
разликата до претендираните за всяка инстанция суми не обосновава прекомерност.
Водим от гореизложеното СГС, II –А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20248950 от 11.11.2020г., постановено
по гр. д. № 53511/2019г. по описа на Софийски районен съд, 169 с-в КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 5 вр. с чл. 9 от Закона за
наследството във връзка с чл. 200 от ЗЗД Н.И.Б. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.Б. с ЕГН ********** и адрес
***78 в кчеството му на наследник по закон на Н.Н.Н.-Й.с ЕГН **********
следните суми:
3000,00 лева - представляваща ¼ част от
неплатена продажна цена на недвижим имот съгласно Нотариален акт 78, том I, дело 65/2018г.
на Нотариус Н.Д.N. 329 на НК, вписан в АВ под акт
114, том LXVII, дело 36903/2018г., вх. N. 51374/03.08.2018г.
3750,00 лева - представляваща ¼ част от
неплатена продажна цена на недвижим имот съгласно Нотариален акт 98, том I, дело 82/2018г.
на Нотариус Н.Д.N. 329 на НК, вписан в АВ под акт
96, том LLIX, дело 50171/2018г.,
вх. N.
69166/19.10.2018г.
ОСЪЖДА Н.И.Б. ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.Б. разноски за двете
инстанции в размер общо на 2445,00 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во въззивното
решение е окончателно.
Председател : Членове : 1. 2.