Определение по дело №176/2021 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 май 2021 г.
Съдия: Дебора Миленова Вълкова
Дело: 20211300500176
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-94

гр. В., 11.05.2021 г.

 

 

         Видински окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1. Г. Й.                                                                                                              2. Д. В.

 

след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В.  въззивно частно гражданско дело № 176 по описа за 2021 на ОС – В., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по повод депозирана частна жалба от Л.С.Т. против Определение от 10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 91/2021 г. на ВРС.

Излагат се твърдения, че атакуваният съдебен акт в частта, в която е прекратено производството по делото срещу С.Г.К., с ЕГН: **********, е неправилен, необоснован и постановен в нарушение с материални и процесуалния закон. Посочва се, че С.Г.К. попада в кръга на лицата, визирани в чл. 3, т. 7 ЗЗДН. Това е така, защото законът не изисква  дъщерята на жалбоподателката и лицето, с което живее, да са в брак.

Моли съда да отмени атакуваното определение в обжалваната част.

Съдът, като взе предвид постъпилата частна жалба, и основавайки се на доказателствата по делото и закона, счете за установено следното:

Постъпила е молба от Л.С.Т., в която се излагат твърдения, че дъщеря ѝ и мъжа от който последната е бременна, са упражнявали върху нея продължителен физически и психически тормоз. Поискала е от контролирания съд налагане на някоя от мерките, регламентирани в чл. 5 ЗЗДН.

С Определение от 10.02.2021 г. първостепенният съд е прекратил производството спрямо С.К.Г., тъй като той не попада в кръга лица, изброени в чл. 3 ЗЗДН.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът счете подадената частна въззивна жалба за допустима, като подадена в срок от правоимаща страна, но по същество за неоснователна поради следните съображения:

Според чл. 3, т. 7 ЗЗДН пострадалият от домашно насилие, може да търси защита от лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително.

Жалбоподателката сама заявява, че Й. Т. /нейна дъщеря/ и С.К. към настоящия момент нямат сключен брак, нито са сключвали такъв преди. Следователно не е възможно да е възникнало родство по съребрена линия между жалбоподателката и К..

В главата “Родство” Семейният кодекс от 2009 г., както и предходните кодекси, урежда сватовството.
Уредбата разграничава два вида сватовство: връзка между съпруга и роднините на другия съпруг и връзка между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг. То обаче всякога е последица на брака. Обстоятелството, че Й. Т. очаква дете от К. и същевременно живее с него не попада в хипотезата на чл. 3, т. 7 ЗЗДН, защото не е налице правопораждащият юридически факт, необходим за възникване на родство по сватовство. Ако в коментираната разпоредба, законодателят имаше предвид и лицата, които живеят във фактическо съжителство с низходящи на пострадалото от домашно насилие лице, щеше да го посочи точно така.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че контролираният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

     ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 91/2021 г. на ВРС.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: