Решение по дело №112/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „ПИМК“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Родопи, област Пловдив, местност Захаридево № 43А, чрез адв.Е. Т. от АК Пловдив против решение № 631/22.06.2023 г. постановено по н.а.х.д. № 996/13.10.2023 г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва съставомерността на деянието и възразява, че е недоказано, като е налице неяснота за какво неправомерно поведение е ангажирана отговорността на дружеството. Счита, че е следвало да бъде издадено НП, тъй като за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДВП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърдения електронен фиш. С допълнителна молба са формулирани въпроси за отправяне на преюдициално запитване към СЕС, която съдебният състав е оставил без уважение с протоколно определение, постановено по време на проведеното съдебно заседание. Прави се искане за присъждане на разноски.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, изразява становище в отговор на касационната жалба. В о.с.з. чрез процесуален представител – юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Възразява при присъждане на разноски в полза на касатора същите да включват ДДС.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП на „ПИМК“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството в качеството му на собственик на ППС, установено да се движи по пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа без платена пътна такса, което е констатирано при преминаване на превозното средство пред контролно устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. Съдът е преценил, че фактите са подведени от АНО под правилната правна квалификация и не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението по чл.28 от ЗАНН, като „маловажен случай“, по аргумент от чл.189з от ЗДвП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

В случая е установено, че собствено на касатора ППС – влекач Мерцедес Актрос Р 5000, с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000 т., брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 т., на 13.02.2021г. се е движило по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно-наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Дали това се дължи на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед цитираните вече разпоредби не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420,00 лева с включено ДДС платени по банков път, като основание – фактура №2003/27.04.2023г. , издадена от страна на Адвокатско дружество – „Кавръкова Деков и Партньори“. Неоснователни са възраженията на ответника, че ДДС не следва да бъде присъждано. По естеството си същото представлява косвен данък, който се поема от последния консуматор по веригата, в случая клиента – касатор и безспорно представлява разноски за същия.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 631/22.06.2023 г. постановено по н.а.х.д. № 1486/2023 г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ София, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП на „ПИМК“ ООД с [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати в полза на „ПИМК“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Родопи, област Пловдив, местност Захаридево № 43А, съдебни разноски в размер на 420,00 лева (четиристотин и двадесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.