№ 469
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20203100900896 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Г. Р. М. с ЕГН
********** от ****** срещу “Застрахователно акционерно дружество
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5, искове с правно основание чл.432 от КЗ
и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 05.05.2019г. в гр.Варна на бул.“Св. Елена“
посока бул.“Константин и Фружин“ до бл.307, причинено виновно от водача
на л.а. „Мерцедес 250 Д“ с per. № В 1710 КА, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” валидна до 27.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 05.05.2019г. в гр.Варна на бул.“Св. Елена“ посока
бул.“Константин и Фружин“ до бл.307, водачът на л.а. „Мерцедес 250 Д“ с
per. № В 1710 КА, В. С. В. с ЕГН **********, нарушил правилата за
движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост загубил
контрол над автомобила и се блъскал челно в тролеен стълб, вследствие на
което на ищеца като пътник в автомобила са причинени следните телесни
повреди: счупване на дясна лъчева кост в долна трета с разместване на
фрагменти, изпадане в безсъзнателно състояние, фрактура на носни костици
със затруднено дишане, поради разместване на носните фрагменти. За
описаното по-горе ПТП отговорността на виновния водач е ангажирана по
НОХД 1002/2019г. по описа на ВОС, по което е постановена осъдителна
1
присъда. След ПТП ищецът изпитвал неудобство и усилие да се обслужва сам
за елементарни битови нужди в продължителен период, който продължава и
понастоящем. Изпаднал в състояние на психически и емоционален стрес,
изпитва страх и несигурност, когато се вози в автомобил, сънят му е
неспокоен, изживява постоянно катастрофата, поради усещането, че е можело
да настъпи летален изход, така както се е случило с пътничката пред него.
Всичко това се отразява отрицателно в битов и професионален план,
затруднява личния му живот и нарушава нормалното му ежедневие. Поради
получената травма на ръката бил 7 месеца в болнични и за дълъг период от
време останал без доходи, което го поставило във финансова безизходица.
Наложило се да продаде наследствени имоти, за да покрие разходите си за
оперативно лечение на раково заболяване, проведено на 22.03.2019г. и
28.10.219г. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован
по сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност”, валидна до
27.06.2019г. Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция на
01.06.2020 г., в отговор на която застрахователят определил обезщетение в
размер на 2000 лева, което ищецът отказал да получи поради несъгласие с
неговия размер.
В отговора на исковата молба ответникът поддържа доводи за
неоснователност на предявените искове. Признава факта на сключена за
порцесния автомобил валидна застрахователна полица №BG/23/118001826121
със срок на валидност 28.06.2018г. – 27.06.2019г., факта на осъществено на
05.05.2019г. ПТП и депозираната писмена застрахователна претенция с вх.
№3867/01.06.2020г. Твърди, че определеното от застрахователя обезщетение
в размер на 2000 лева е заплатено на ищеца на 29.01.2021г. и с това същият е
изпълнил изцяло задължението си. Поддържа, че ползваните от ищеца
продължителни отпуски са се наложили поради карцином на простатата,
който датира от преди катастрофата и не е във връзка с настъпилото ПТП.
Измененията в психиката на ищеца се дължат именно на прогресиралото
онкологично заболяване. Независимо от стресогенния характер на ПТП,
твърдяните неимуществени вреди нямат причинно-следствена връзка с него,
като се оспорва техния вид, интензитет и продължителност. Размерът на
претенцията се оспорва като прекомерен. Релевират се възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради пътуване без
поставен обезопасителен колан, с концентрация в кръвта от 1.30 промила,
която е повлияла на неговата адекватност и съобразителност и при знание, че
водачът на автомобила е употребил алкохол в големи количества, които са
консумирали заедно в същия ден. Твърди се, че по този начин пострадалият
сам се е поставил в риск от увреждане и е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, като е цитирана съдебна практика в тази насока. Моли
за отхвърляне на иска или евентуално за определяне на по-нисък размер на
обезщетението, съобразен с реално претърпените вреди и приноса на
пострадалия.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
2
молба, в която ищецът признава факта на получено от ответника плащане по
застрахователната претенция в размер на 2000 лева, но твърди, че сумата е
постъпила без негово съгласие и следва да се приеме за частично плащане.
Оспорва твърденията, че неимуществените вреди се дължат на онкологичното
заболяване, както и че установената концентрация на алкохол в кръвта на
ищеца е допринесла за настъпване на вредите. Твърди, че телесните
увреждания щяха да настъпят и при нулеви нива на концентрация на алкохол
в кръвта.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
искова молба, в който се поддържат всички вече изложени оспорвания и
възражения. Допълва се, че най-тежката травма, получена при ПТП –
фрактура на лъчева кост, обуславя трайно затруднение в движението за
период до 3 месеца. Останалите увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В случай, че
възстановителният период у ищеца е продължил повече от обичайния такъв,
това се дължи на непредприемане на необходимото лечение. Липсва
медицинска документация, свързана с психичното състояние на ищеца и не се
твърди да се е подлагал на клинични изследвания или терапия. Дори да се
установи, че процесното събитие е било стресогенно за ищеца, се поддържа,
че с поведението си той е способствал за продължителността на периода, в
който търпи болки и страдания, тъй като не е взел никакви мерки в тази
насока. Твърденията за претърпените финансови затруднения се оспорват с
доводи, че през периода на отсъствието си от работа ищецът е получавал
обезщетение за неработоспособност. Установената концентрация на алкохол
води до висока степен на алкохолно опиянение, характеризиращо се със
забавени реакция, смущения в протичане на мисловната дейност, отпуснатост
на тялото и затруднения в концентрацията, които съчетано с липсата на
поставен обезопасителен колан, са обусловили получените от ищеца
увреждания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното НОХД № 1002/2019г. по описа на ВОС, че с влязла в сила на
08.04.2021г. Присъда №68/24.10.2019г. подсъдимият В. С. В. с ЕГН
********** е признат за виновен за това, че на 05.05.2019г., в гр.Варна, при
управление на МПС – л.а. „Мерцедес“ с per. № В 1710 КА, нарушил
правилата за движение: чл.20, ал.2 от ЗДвП и с това по непредпазливост
причинил смъртта на И.П.Г. и средна телесна повреда на Г. Р. М., изразяваща
се във фрактура на дясна предмишница, като деянието е извършено в пияно
състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 3.65 на хиляда – престъпление
по чл.343, ал.3, пр.1, б. „Б”, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият е оправдан за причиняване на фрактура на нос поради
прилагане на закон за същото наказуемо престъпление.
3
Не е спорно между страните, че л.а. „Мерцедес 250 Д“ с per. № В 1710
КА, управляван от В. С. В., е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност”, по сключена с ответното дружество застрахователна полица
№BG/23/118001826121 със срок на валидност 28.06.2018г. – 27.06.2019г.
Предявената от ищеца писмена застрахователна претенция е
регистрирана при застрахователя с вх. №99-3867/01.06.2020г. С писмо,
получено от ищеца на 18.06.2020г., същият е уведомен, че му е определено
застрахователно обезщетение в размер на 2000 лева, която сума видно от
представеното по делото платежно нареждане е изплатена на ищеца на
29.01.2021г.
От представената по делото служебна бележка се установява, че за
периода от 26.01.2004г. до 01.06.2021г. ищецът е работил на длъжност подови
настилки и облицовки в „СПС-89“ООД с ЕИК ********* по трудово
правоотношение.
Видно от издадената от НАП справка-данни за осигуряване, ищецът е
здравно осигурен в периода 01.01.2019г. – 01.06.2021г.
С Експертно решение на ТЕЛК 2680/07.10.2019г. на ищеца е определена
100% трайна неработоспособност без чужда помощ за срок до 01.10.2021г.
поради водеща диагноза „карцином на простата“.
В т.7.1. от протокол за извършен преглед за техническа изправност
№16586458/26.06.2018г., валиден до 26.06.2019г., представен по реда на
чл.186 ГПК от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е
удостоверено, че процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни
колани.
От показанията на свид. В. С. В., воден от служителите на ГД „Охрана“
от Затвора-Варна, разпитан в качеството му на причинител на ПТП, се
установява, че в деня на инцидента заедно с ищеца извършвали земеделски
дейности в лозето на свидетеля в м.“Ментешето“, след което в интервала
12.30ч. – 14.30 ч. се почерпили, като консумирали алкохол. След това се
отбили във вилата на общ познат – Х., за да играят карти, откъдето си
тръгнали около 17.00 часа. Инцидентът се случил пет минути след потегляне
от вилата, на не повече от километър разстояние от нея. Според свидетеля на
задната седалка няма поставени колани, без да конкретизира кога, защо и при
какви обстоятелства са били демонтирани.
В показанията си свид. Х. Янков Ненов заявява, че през първия един
месец след ПТП е помагал на ищеца, тъй като последният няма близки и
роднини – купувал му болкоуспокоителни, помагал му да се облича, миел
посудата, перял му дрехите. След инцидента ищецът се затворил в себе си,
по-рядко излизал, боляло го, събуждал се, сънувал катастрофата, притеснявал
се, че ще си загуби работата, както се и случило. За период от три месеца се
издържал с болнични, но обезщетенията се изплащали със закъснение. Преди
катастрофата ищецът работел като строителен работник, правел облицовки и
настилки. Ръката му не е добре, боли го и не може да я полза пълноценно, не
4
работи, пенсионер е по болест. ТЕЛК има във връзка с операцията на
простата. За пострадалата ръка нямало възможност да прави рехабилитация.
Ищецът не предприел предписаното му оперативно лечение на ръката, защото
го било страх, а и нямал средства.
От заключението на допуснатата комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: счупване на дясна лъчева кост,
обусловило трайно затруднение на функциите на десния горен крайник за
повече от 30 дни, контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана на носа, счупване на носни кости, определили заедно и
поотделно временно разстройство на здравето неопасно за живота. Налице е
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените
телесни вреди. В случая по делото няма данни за загуба на съзнание след
инцидента при ищеца. Има такива свидетелски показания, но те са дадени в
досъдебното производство. Няма и медицински данни за загуба на съзнание,
тъй като когато е бил приет в спешно отделение е бил в съзнание. Счупената
лъчева кост се лекува с гипсова имобилизация за 30 дни. След свалянето й
следва период на раздвижване за около два месеца. Раната на носа зараства за
около 15 дни. Счупените носни кости оздравяват за около 25-30 дни.
Имобилизираната дясна ръка затруднява самообслужването за около 45 дни.
В случая след ПТП ищецът е транспортиран до спешно отделение на МБАЛ
„Света Анна“, където е направена първична хирургична обработка на раната
на носа, счупената дясна лъчева кост е имобилизирана с гипсова превръзка и е
приет за наблюдение и лечение в Клиника по неврохирургия на същата
болница за период от 3 дни. Лъчевата кост е наместена задоволително, тъй
като резултатът е добър, движенията и мускулната сила на ръката са
възстановени и няма разлика в лява и дясна ръка. Винаги има някакъв
процент ограничения на движенията, но те не нарушават съществено
функционалната годност на ръката, тъй като тези 10% се компенсират с
движение на целия горен крайник. Установява се белег по цялото протежение
на гърба на носа, но той не е толкова видим, колкото е видима деформацията
на носа – на места е по-широк, на места е по-тесен. Понастоящем ищецът има
затруднено носно дишане поради неизвършване на предписана операция за
наместване на разместеното им счупване. Оперативното лечение на носа е
назначено още при болничния му престой непосредствено след инцидента. То
е наложително, тъй като носните костици зарастват накриво, ако не бъдат
наместени. При осигурените лица операцията на носа се покрива по здравна
каса. Преди инцидента има данни за инвалидизиране на ищеца с решение на
ТЕЛК. Той е опериран за карценом на простатата на 12.02.2019 г. и от тогава е
с решение на ТЕЛК 100% за трайна загуба на трудоспособност. Експертното
решение на ТЕЛК не отчита травмите от катастрофата, а е базирано само въз
основа на хроничното заболяване. След решение на ТЕЛК лицата се считат
здравноосигурени, когато преди това са били осигурени и
здравноосигурителните вноски се поемат от държавата. По данни на ищеца
5
същият се лекува за хипертония след операцията от 12.02.2019 г.
По въпроса за ползването на предпазен колан експертизата сочи, че
всички увреждания при ищеца са причинени от удар в предната сделка.
Деформациите по предната седалки сочат, че тялото на седящия на задната
седалка ищец се е придвижило при удара към предната част на купето на
автомобила. Гърба на предна дясна седалка е с деформация (отместване
напред в дясно-усукване), характерна при облягане на тяло от задна седалка,
необезопасено с предпазен колан. Вещите лица са категорични, че предвид
механизма на ПТП и получените от ищеца травматични увреждания, същият
е бил без поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. Ако
пострадалият беше с поставен обезопасителен колан, тялото му щеше да бъде
задържано от него на седалката и биха се избегнали уврежданията в лицевата
част и счупването на ръката. За процесния модел автомобили е фабрично
заложено да са оборудвани с обезпопасителни колани от триточков тип и на
задните сделки. Евентуалната им липса при конкретния автомобил би могла
да се дължи само и единствено на демонтирането им от неговия собственик.
Техническият преглед изисква автомобилът да е снабден с пет броя колани. В
случай, че автомобилът е бил технически изправен по документи към датата
на ПТП, би следвало да е имал колани на задната седалка, тъй като
техническият преглед задължително включва и проверка за наличието на
колани и тяхната изправност.
По въпроса за степента на алкохолно опиянение при ищеца
експертизата сочи, че протокол №437/07.05.2019г. показва наличие на етилов
алкохол в кръвта на ищеца – 1.3% - изследване по ГХМ. Тази концентрация е
лека степен на алкохолно опиване и е възможно лицето да възприема
заобикалящата го действителност адекватно. Характеризира се с емоционална
неустойчивост, отслабване на концентрацията, съобразителността, забавени
реакции, умерено изразени координативни нарушения. Водачът на
автомобила е бил с 3.65 промила алкохол в кръвта, което представлява тежка
степен на алкохолно опиянение, характеризиращо се с видими външни
прояви - всички посочени явления са много по-подчертани.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че по данни от освидетелствания в периода след инцидента е бил
с влошено емоционално състояние, характеризиращо се с понижено
настроение и повишена тревожност. Описаното състояние произтича от
кумулативния ефект на редица реално стресогенни събития и обстоятелства
през въпросния период – установеното по-рано през 2019г. онкологично
заболяване на простата, проведена във връзка с него оперативна интервенция,
финансови затруднения, свързани с невъзможността да полага труд, както и
преживяното ПТП. Предвид близкото им разположение във времето и
необходимостта от ретроспективна оценка, отграничаването на ефекта на
всеки от стресогенните фактори върху психичното състояние на ищеца, е
изключително трудно, като включително и понастоящем освидетелстваният
не е способен да разграничи едно от друго негативните си преживявания във
6
въпросния период. Споделените от ищеца оплаквания от периода след ПТП
по вид и интензитет не обуславят наличието на психично разстройство. Към
момента на експертното изследване не се установяват данни за актуално
депресивно или друго психично разстройство. Доминира темата за влошеното
соматично състояние (злокачествено заболяване на простата) и изводимите от
него идеи за неизлечимост. Установената повишена тревожност е изводима
от реалната житейска ситуация. Към настоящия момент негативните
преживявания на ищеца, произтичащи от претърпяното ПТП, са свързани
предимно с негативните последици за другите лица, пътуващи в автомобила.
Не се установяват причини от психологично или психиатрично естество,
свързани с инцидента и водещи до невъзможност за упражняване на
определена професия или невъзможност за социални контакти. По време на
болничния престой, както и до настоящия момент ищецът не е консултиран
от психиатър и не е провеждал лечение за психичното състояние. Липсва
обективна медицинска документация, отразяваща психичното му състояние.
В рамките на психологичното интервю ищецът е признал пред вещото лице,
че непосредствено преди ПТП водачът на застрахования автомобил е
консумирал алкохол – „50 гр. и малко бира“, почувствал се зле и си легнал за
малко преди всички да потеглят с автомобила.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от
него са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото
го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
По делото не са спорни фактите на настъпилото застрахователно
събитие на 05.05.2019г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. Влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно
7
причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като причините са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Безспорно се установяват и останалите елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – причинените телесни увреждания на ищеца
като резултат от виновното поведение на делинквента, част от които в
конкретния случай са и съставомерен резултат от деянието.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание. По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от
ЗЗД, следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за
справедливост и по вътрешно убеждение.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само
могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други
блага. Тази заместваща облага следва да се определи от съда във всеки
отделен случай в зависимост от характера и степента на конкретното
субективно увреждане. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключи.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял две увреждания –
счупване на лъчева кост и на носни костици с разместване, характеризиращи
се съответно като средна и лека телесна повреда (предвид оправдаването на
подсъдимия по обвинението за втората травма). Твърдяната загуба на
съзнание, представляваща временна опасност за живота и средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, не е посочена в присъдата като
съставомерен резултат на престъплението, поради което не подлежи на
установяване за първи път в настоящото производство, а и липсват
непосредствено събрани пред гражданския съд доказателства в тази насока.
Оздравителният процес е продължил в рамките на обичайния за получените
травми период от 30-45 дни, в който горният крайник е бил обездвижен с
ортеза, респективно ефективното му ползване е било възпрепятствано.
Лечението е протекло без усложнения и необичайни реакции, без оперативни
интервенции и без болничен престой (с изключение на първите три дни след
инцидента). Към момента са възстановени всички травми, с изключение на
деформацията на носа и свързаното с това затруднено носно дишане, което
обаче подлежи на оперативно лечение, каквото до този момент не е
извършено. Фрактурата на лъчевата кост е възстановена физиологично и
функционално, като констатираните остатъчни ограничения в движенията на
горния крайник не нарушават съществено функционалната му годност. По
8
делото не са представени болнични листи, поради което твърденията за
временна неработоспособност в продължение на 7 месеца във връзка с
инцидента се явяват недоказани. С оглед изложеното не се установява
причинно-следствена връзка между увреждането и твърдяната загуба на
работа, още повече, че признатата преди увреждането степен на трайна
неработоспособност е изначална пречка за полагане на труд по трудово
правоотношение при определените противопоказания. Напротив
представените от самия ищец доказателства установяват, че има сключен
трудов договор с един и същ работодател в периода 26.01.2004г. до
01.06.2021г.
По отношение на психичния статус на ищеца от събраните свидетелски
показания безспорно се установява, че е претърпял негативни емоционални
преживявания и неудобства от битов порядък в месеците след инцидента, но
липсват данни същите да са довели до съществена и трайна промяна на
личността и да са се отразили стресогенно в емоционален план и разтърсващо
представата на индивида за самия себе си. Не се твърди и установява да е
проведена психиатрична терапия и/или медикаментозно лечение на депресия,
тревожност, безсъние и т.н., или да е налице необходимост от провеждането
на такава. Липсват данни за преживяно или актуално психично разстройство
или депресивно състояние. Напротив заключението на СПЕ е, че
понастоящем ищецът е психично здрав. Актуалното му психично състояние
действително се характеризира с повишена тревожност, но същата е
доминирана от наличието на онкологично заболяване, затрудняващо
функционирането на организма и налагащо многократни медицински
интервенции. Установеното онкологично заболяване, оперативното му
лечение, претърпяното ПТП и настъпилите негативни социални последици
(финансови затруднения), безспорно представляват стресогенни ситуации
сами по себе си. Кумулативният им характер и близостта им във времето
обаче не позволяват да се направи разграничение на влиянието на всеки от
тях поотделно върху психичното състояние на ищеца. В този смисъл не би
могло да се приеме, че негативните преживявания на ищеца са дължат
единствено на претърпяното ПТП.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливият
размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
45000 лева.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалия. В тежест на ответника
е да установи, че поведението на пострадалия е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на
пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат или е
улеснил механизма на увреждането.
9
В случая от допуснатата комплексна СМАТЕ се установява, че по време
на ПТП ищецът е пътувал на задна седалка без поставен обезопасителен
колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, видно от представения по
делото протокол за технически преглед. Същият представлява официален
удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно изправността на автомобила, включително наличието на
фабрично заложените пет броя обезопасителни колани. Демонтирането им
след техническия преглед е положителен факт с благоприятни за ищеца
последици, който не е доказан от последния, още повече, че твърденията за
това са несвоевременно релевирани за първи път едва с молба от 17.11.2021г.
след първо по делото заседание. В този смисъл съдът намира, че с
поведението си ищецът е реализирал фактическия състав на нарушението по
чл.137а, ал.1 от ЗДв.П. Вещите лица са категорични, че при поставен
обезопасителен колан не биха настъпили никакви вредоносни последици за
ищеца.
Следващото деяние на пострадалия, с което е допринесъл за
вредоносния резултат, е взетото от него решение за пътуване в автомобил,
управляван от водач в нетрезво състояние. Знанието на ищеца за този факт се
установява както от събраните гласни доказателства, че консумацията на
алкохол е извършена в негово присъствие, така и от неговото признание в
психологичното интервю пред вещото лице. Знанието на ищеца косвено се
установява и от обясненията на вещото лице травматолог в о.с.з., според
които отчетените стойности на алкохолно опиянение при водача на МПС
предполагат видимо изразени прояви на ноторно известните признаци на това
състояние. Следователно това поведение на пострадалия следва да
бъде счетено като деяние способствало за настъпването на вредоносните
последици, с което сам се е поставил в риск от увреждане.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че единствените трайни
увреждания – деформация на носа и затруднено дишане, се дължат на
непровеждане от ищеца на предписаното му оперативно лечение, което е
безплатно за лица със здравно осигурителни права, каквито ищецът е
притежавал към момента на ПТП и понастоящем. По този начин същият е
проявил небрежност към собствените си работи и е допринесъл за
продължителността на търпените вредоносни последици, доколкото според
СМЕ своевременно извършената оперативната интервенция би отстранила
последиците от увреждането.
Лекото алкохолно опиянение на самия ищец не се намира в причинна
връзка с настъпване на ПТП, нито се установява, че вредоносният резултат би
бил избегнат при нулева консумация на алкохол, поради което не следва да се
отчита като принос на пострадалия. От друга страна доколкото ищецът сам се
е поставил в това състояние, свързаното с него отслабване на концентрацията
не може да оправдае описаните по-горе прояви на занижена грижа за
собствените работи.
10
По тези съображения посоченото по-горе обезщетение следва да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради съпричиняване от страна на
пострадалия.
При определяне на дела на съпричиняване следва да се съобрази
съотношението във вида и тежестта на нарушенията на деликвента и
увреденото лице. Обичайно вината на водача на МПС се приема за по-
значителна, тъй като той е по-отговорен за действията си при управление на
техническо средство – автомобил. В случая обаче приносът на пострадалия
има превес, доколкото се изразява в множество прояви, които заедно и
поотделно са обусловили в голяма степен настъпването на вредоносния
резултат. В този смисъл съдът отчита, че вредоносният резултат не би
настъпил без извършения от ищеца свободен избор на рисково поведение.
При изложените доводи съпричиняването на пострадалия следва да се приеме
в по-голям дял, поради което дължимото обезщетение следва да бъде
намалено с 75% - по 25% за всеки от съпричиняващите фактори.
С оглед изложеното съдът приема, че за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие, съобразно възприетия
с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта и след приспадане на определения
процент съпричиняване, сумата, която ответникът следва да заплати на ищеца
за претърпените от него неимуществени вреди е 11250 лева. След приспадане
на доброволно заплатената на 29.01.2021г. част от застрахователното
обезщетение в размер на 2000 лева, дължимият остатък за доплащане възлиза
на 9250 лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба главницата следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от предявяване на иска
– 03.07.2020г., до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 370 лева от общо 2000 лева, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар.
В полза на ответника също се следват разноски съобразно с
отхвърлената част от иска в размер на 2877.77 лева от общо 3531 лева,
изразяващи се в депозит за вещи лица (1001 лева), д.т. за съдебни
удостоверения (10 лева) и заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС
(2520 лева). Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно, доколкото същото не надхвърля
съществено предвидения в Наредба 1/09.07.2004 г. минимален размер с
включен ДДС (2436 лева) и съответства на извършените процесуални
действия и фактическата и правна сложност на спора.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса в размер на 370 лева, определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
11
ГПК, върху уважения размер на исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Р. М. с ЕГН ********** от ******, сумата от 9250 лева,
представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
05.05.2019г. в гр.Варна на бул.“Св. Елена“ посока бул.“Константин и
Фружин“ до бл.307, причинено виновно от водача на л.а. „Мерцедес 250 Д“ с
per. № В 1710 КА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”,
обективиран в издадената от ответника застрахователна полица
№BG/23/118001826121 със срок на валидност 28.06.2018г. – 27.06.2019г.,
формиран след приспадане от общия дължим размер от 11250 лева на
извършеното на 29.01.2021г. частично плащане от 2000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 9250 лева датата на подаване на
исковата молба – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля иска за разликата над 9250 лева до 50000 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК
Застраховане““ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Р. М. с ЕГН ********** от ******, сумата от 370 лева, представляваща
сторени в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни
разноски съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Г. Р. М. с ЕГН ********** от ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5, сумата от 2877.77
лева, представляваща сторени в производството пред първата инстанция
съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК
Застраховане““ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната
власт, сумата от 370 лева, представляваща дължимата по делото държавна
такса върху уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13